Р Е Ш Е Н И Е № 204
Град Сливен 12.01.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД град Сливен,
касационен състав, в публично заседание на шестнадесети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретар Галя Георгиева и с
участието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдия Бозукова
КАНД № 186 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство е по чл. 63от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба
на Д.К.З. *** против решение № 260078 от 09.10.2020 г., постановено по АНД № 644
по описа на районен съд Сливен за 2020 година, с което е потвърдено наказателно
постановление № 19-0804-002248 от 25.09.2019 г. на Началник сектор "Пътна
полиция" към ОДМВР Сливен, с което на Д.З. за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец, като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното
решение, касаторът го обжалва в срок с искане за неговата отмяна и отмяна на
обжалваното наказателно постановление. Твърди, че служителите на АПИ не са
използвали палка, снабдена с червена светлина, каквото е изискването на ЗДвП,
не е възприел подаването на сигнал за спиране и не било ясно мястото на
извършване на нарушението.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от п. – адв. Х. Х.-***, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата - ОДМВР
Сливен не изпраща представител. В писмено становище от п. – гл. юриск. Б.
оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Прави
възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд Сливен намира,
че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, е основателна поради следните съображения:
За да
потвърди с решението си обжалваното наказателно постановление, Районен съд –
Сливен е приел в мотивите си следното:
На 22.06.2019 год.
инспектори в Национално ТОЛ Управление били на път 1-6, км. 379, разклона за с.
Г. Подали сигнал със стоп - палка на лек автомобил, но същият не спрял, а
ускорил движението си. За случилото се била подадена докладна записка относно
установеното нарушение на чл. 103 от ЗДвП и същата била изпратена до Началника
на Сектор „ПП" към ОД на МВР – Сливен. На 29.08.2019
год. бил съставен АУАН, с фабр. № 397838 против Д.З. за това, че
на 22.06.2019 год. около 15,08 часа по път I-6 км.379 в района на разклон за с.
Г. управлява лек автомобил „Волво В40" с peг. № ********, като при
подадения му сигнал със стоп - палка същият не спира и продължава движението си
в посока за с. З. в. В акта било отразено, че водачът се движи в посока г. К. и
сигналът със стоп - палка е подаден от служители на “БГ ТОЛ", както и че
актосъставителят не е присъствал лично при извършеното нарушение, АУАН е
съставен по показания на служителите от „БГ ТОЛ". Въз основа на акта от
Началник Сектор „ПП" към ОД на МВР - Сливен било издадено процесното НП №
19-0804-002248 от 25.09.2019 год., с което на З. било наложено административно
наказание „Глоба" в размер на 50 лева и и лишаване от право да управлява МПС за един
месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. В НП било отразено, че случаят не е маловажен, поради което не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено лично на
жалбоподателя на 19.05.2020 год. и обжалвано пред РС Сливен.
За да постанови решението, районният съд е
приел, че фактите са безспорно доказани от събраните доказателства, че при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление са спазени изискванията на чл. 42 и ч. 57 от ЗАНН, издадени са от компетентни органи в предвидената
форма, при спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Според районния съд нарушението е описано
ясно и подробно с всички индивидуализиращи белези – време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено, поради което не може да се приеме, че е
засегнато правото на защита на нарушителя. Според районния съд правилно е
квалифицирано поведението на жалбоподателя, от обективна и субективна страна
той е осъществил деянието по чл.103 от ЗДвП, а съставения АУАН се ползва с
формална доказателствена сила, която не е оборена в хода на съдебното
производство.
Касационната инстанция намира, че
решението на РС Сливен е валидно, допустимо, но неправилно и незаконосъобразно
поради нарушение на материалния закон. Съгласно посочената за нарушена
разпоредба на чл.103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най –
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Следователно, за да
е осъществен съставът на нарушение по тази норма, е необходимо да е налице
неизпълнение на сигнал, подаден от контролен орган. Несъмнено служителите на "БГ ТОЛ" имат статута на контролни органи
по смисъла на чл. 167а, ал. 2, т. 1 от Закона за
движението по пътищата Следва да се има предвид обаче, че в случай на ангажирана административно
наказателна отговорност за нарушение по чл. 103 от ЗДвП (неспиране на подаден сигнал със стоп
палка) при изложено в жалбата изрично възражение, че са налице съмнения за възприемане на сигнала от нарушителя, в
тежест на административно-наказващия орган е при условията на пълно и главно
доказване да установи: точното място на извършване на нарушението, точното
място на позициониране на контролните органи и дали те са били видими, пътната
обстановка при подаване на сигнала за спиране, и че от горепосочените обстоятелства
може да се направи несъмнен извод, че водачът е възприел сигнала, възприел е че
той се отнася до него, както и посоченото място за спиране. В конкретния случай
от
събраните във въззивното производство доказателства обаче не е
безспорно установено, че на лицето посочено като нарушител - Д.З., е
подаден надлежен сигнал за спиране, както и че същият е възприел сигнала и за
него е възникнало задължение за преустановяване движението на управляваното от
него МПС, поради което не може да се приеме по категоричен и несъмнен начин, че
касаторът е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП. В хода на
първоинстанционното производство са събрани противоречиви показания относно
мястото на което са били позиционирани служителите на АПИ, относно посоката на
движение на касатора, както и не е установено по несъмнен начин каква е
причината за подаване на сигнала за спиране, доколкото от представените от АПИ
писмени доказателства по делото е безспорно установено, че срещу Д.З. не е
образувано административнонаказателно производство за липса на валиден винетен
стикер. В този смисъл основателни са
доводите в жалбата, че НП е незаконосъобразно.
Като е стигнал до
обратните изводи, районният съд е постановил едно неправилно решение по смисъла
на чл.348, ал.1, т.1 от НК, което следва да бъде отменено. След отмяната
на решението и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде
постановен друг акт по същество, с който да се отмени НП за нарушението по
чл.103 от ЗДвП.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260078/09.10. 2020 г., постановено по
АНД № 644/2020г. по описа на РС – Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0804-002248/25.09.2019г.,
издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с което на Д.К.З.
*** с ЕГН ********** са наложени административни наказания - глоба в размер на
50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.103
от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: