№ 676
гр. София , 20.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500919 по описа за 2021 година
С решение № 260806 от 27.10.2020г. постановено по гр.д.№ 15 828/2019г. по описа на СГС,
ГО, 10 с-в., е уважен частично иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ал.1 ЗЗД, като СО е
осъдена да заплати в полза на В. Х. М. сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания на здравето, настъпили на 23.08.2018г. в гр.***, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 23.08.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от
7,96 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се разходи за
лечение, ведно със законната лихва от 28.09.2018г. до окончателното плащане, а на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 300 лв., направени съдебни разноски.
Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част - за разликата над 16 000
лв. до 50 000 лв., както и над 7.96 лв. до 9.59 лв. като неоснователен в тази част.
СО е осъдена да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата 590
лв., представляваща дължима държавна такса.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищцата по делото.
Жалбоподателят-ищец В. Х. М. оспорва решението неговата отхвърлителна част за
разликата над 16 000 лв. до 50 000 лв. и моли съда да го отмени и да уважи претенцията за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер. Изтъква факта, че на
1
23.08.2018г. /четвъртък/ около 16:00 ч. следобед, в центъра на гр.София, на ъгъла на ул.
„Леге“ и ул.„Съборна“, на тротоара попаднала в безобразно разбит участък, нещо като
дупка. Спънала се в разбития бетон и стърчащи нагоре железа и арматури от една разбита
шахта на тротоара и паднала напред на улицата. Даже обувката й без токче, т.нар ..балетка“,
се изхлузила от крака й. Стъпила така, че глезенът й се изкривил и извил до земята. В
резултат на това падане, веднага усетила много силни и остри болки в областта на левия
долен крайник. Буквално за няколко минути, може би 2 - 3 мин., кракът й се подул, получил
се оток. В последствие се оказало, че се е счупила фибулата на глезената става на левия крак
/ счупване на долен крайник - фрактура на лява глезена става/. Посочва, че на 14.09.2018г.
отишла на ортопед в 22 - ро ДКЦ. Бил направен ренген и така е установена получената
наскоро травма, фрактура на глезена. Изписано й било лечение с няколко препарата, сред
които „ЕТОДИН” и "МИПРОФЕН". На 28.09.2018г. отишла отново на ортопед. Бил отново
направен рентген и потвърдили фрактура на глезена. Изписано й било лечение с няколко
препарата, сред които „ЕТОДИН” и ’’МИПРОФЕН”, както и носене на шина. Понеже били
минали няколко седмици от настъпването на травмата, ортопедът казал, че на този етап не
се слага гипс вече, но шината ще помогне за обездвижването и зарастването на счупената
глезена става. Възстановяването било изключително бавно и продължително. Месеци наред
била с патерици и шина, Сама не можела да се справи с ежедневните неща и разчитала на
грижите на близки, роднини, приятели и познати. От друга страна безспорно се установява,
че инцидентът е настъпил на територията на Столична Община, както и че същият е
причинен от неполагането на дължимата грижа по отношение на поддържането на
общинските пътища и тротоарите, като част от общинската мрежа, причинили увреждането.
Станалият инцидент сочи за наличието на бездействие на служителите на СО, изразяващо се
в неизпълнение на законно установеното задължение, което неправомерно поведение е в
пряка причинна връзка с настъпилия с ищеца инцидент и причинените й вреди. Тъй като
съгласно разпоредбите в Закона за пътищата, общинските пътища са общинска собственост
счита, че на ответника е вменено задължението за поддръжката им. Установено е, че
дупките, пътните настилки и ремонтите във връзка с тях са също отговорност на СО.
Булевардите и улиците са част от уличната мрежа на Столицата, както и прилежащите
тротоари. Затова моли да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в пълния размер на сумата от 50 000 лева, както и обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на сумата от 15,29 лева, ведно с дължимата законна лихва върху тези суми от
датата на увреждането - 23. 08. 2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна СТОЛИЧНА ОБЩИНА оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
2
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр.чл.45
ЗЗД.
Ищцата В. Х. М. твърди, че на 23.08.2018 г. около 16,00 ч., в гр. ***, докато вървяла
по тротоара на ъгъла на улиците „Леге” и „Съборна“, кракът й попаднал в разбит участък и
се спънала в разбития бетон и стърчащи арматурни железа. Изпитала силна болка, опитала
лечение в домашни условия, но поради продължителните болки на 28.09.2018г. потърсила
лекарска помощ и след рентгеново изследване е установено счупване на глезена и е
предписано носене на шина. Към настоящия момент все още не се чувства напълно
възстановена, тъй като ходи трудно и леко накуцва. Претендира сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреда на здравето - счупване на
левия малък пищял в областта на глезенната става на левия крак, настъпила на 23.08.2018 г.,
както и сумата от 9,59 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за
лечението, ведно със законната лихва от датата на увреждането и направените разноски по
делото.
Ответникът СО оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма, при който
ищцата твърди да е получила процесните наранявания. Прави възражение за съпричиняване,
тъй като падането се дължало на липса на внимание у пострадалата, а настъпилите вреди са
обусловени от късно потърсената медицинска помощ. Оспорва претендирания размер на
обезщетението за неимуществени вреди като неотговарящо на обществените критерии за
справедливост и икономическата обстановка през 2018г. Претендира разноски .
От фактическа страна се установява, че на 23.08.2018 г. ищцата, в компанията
на св.Р. Т., се разхождали в центъра на гр.София, преминавайки по тротоара на ъгъла между
улиците „Съборна“ и „Леге“, при което ищцата се е спънала и паднала. Свидетелят обърнал
внимание на настилката и установил, че спъването е в дупка с размер около 10 см. под
нивото на тротоара от пропаднали плочки. Свидетелят определя пропадането на плочките
като незабележимо от страната, от която те се движили.
Горното се установява въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а
именно - показанията на св.Т. и С. /приятели на пострадалата/, разпитани в о.с.з. на
30.09.2020г., които съдът кредитира напълно като логично обосновани и вътрешно
непротиворечиви.
Същият заявява, че в деня на инцидента имали среща на петте кьошета и тръгнали
да се разхождат до дома й на бул.Дондуков. Минали по бул.Витоша, по магазините, площад
Света Неделя свили вдясно по ул.Съборна, като минали от лявата страна. Вървяли един до
друг без да бързат. Изведнъж тя паднала на ъгъла на ул.Леге, 2-3 секунди след нея
свидетелят също се спънал и паднал. Имало дупка около 10 см. Под нивото на тротоара –
имало пропаднали плочки, а отстрани - бетонна шахта от квадратните, с ръбове. Той лично
се спънал в тръба от отрязан знак, а мястото, където В. се спънала имало дупка от
пропаднали около 10-12см.плочки, а до дупката имало квадратна бетонна шахта с метална
рамка. Твърди, че дупката не била видима, тъй като преди нея имало дърво. Тя седнала на
земята, събула си обувките и го помолила да й помогне да се пребере в къщи, тъй като
живее наблизо. Видимо си личало, че не може да стъпва. Била с ниски, равни обувки.
От показанията на свидетеля А. С. се установява, че непосредствено след
3
настъпване на увреждането пострадалата имала болки и оток на крака. Първоначално се е
обърнала към личния си лекар, който диагностицирал навяхване и предписал
болкоуспокояващи лекарства, противовъзпалителни кремове и студени компреси,
впоследствие и лечение с инжекции. След като така предписаното лечение не е дало
резултат в рамките на месец, тя се е обърнала към травматолог. Тогава вече била установена
фрактурата на глезена. Поради увреждането изпитвала болки и ползвала помощта на
близки, за да й пазаруват и да я транспортират до болницата. Наложило се да ползва отпуск
по болест. Увреждането е възпрепятствало да упражнява хобито си като планинар и
престанала да посещава излети в планината с туристическата група, в която е участвала
преди инцидента.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, депозирано на л.40
от делото, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че вследствие на претърпяната злополука ищцата е получила фрактура на левия
малък пищял в областта на глезенната става“. Вещото лице посочва, че тази костна увреда в
глезанната става се среща много често при пешеходци, които по време на движение в един
момент по различни причини стъпват грешно на външния ръб на стъпалото, като описаният
механизъм напълно съвпада с този при който най-често се получават фрактурите на глезена
на малкия пищял. Счупването е вътреставно и затова при такава травма глезенната става
реагира с голям оток, вътреставен кръвоизлив и невъзможност за нормално движение на
съответното ходило. За първи път травматичната увреда е регистрирана на 28.09.2018г. т.е.
35 дни след дата на инцидента. Тогава вече е била поставена ортеза на Тюан, предписани
медикаменти: Етодин, Микрофен, Сераза-гел, Алга сан-гел, Арника -спрей. Счупеният
фибуларен глезен зараства за срок от 30-40 дни, в зависимост нивото на фрактурата и дали
тя е била разместена. След 30-ия ден започва провеждане на рехабилитация, т.е.
раздвижване на глезенната става, за да се възстанови обема и силата на движенията й. Общо
лечебният и възстановителен (оздравителен) период при фрактура на глезен е около 2
месеца /с оглед възрастта на пострадалата - 56г./ През посоченият период, пострадалият
търпи - болки и страдания, като най интензивни те са през първите 2-3 седмици
непосредствено след злополуката и около 2 седмици в началото на провежданата
рехабилитация. Извън тези периоди болките са периодично, явяващи се най вече при
преумора на ставата или при рязка промяна на времето, но тези болки бързо отзвучават след
употреба на аналгетици. Към настоящия момент няма данни за усложнения или болки.
Обоснован е извод, че през първия месец на имобилизацията и в началото на
раздвижването пострадалата е имала затруднение в битовото си обслужване и нарушение на
обичайния ритъм на живот. Вещото лице е посочило, че болките и страданията, причинени
на ищцата са били най- интензивни непосредствено след травмата, и в началото на
раздвижването. Посочено е, че направените разходи за лечение са в причинно-следствена
връзка с процесното събитие и получените увреждания.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск по чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на неправомерно бездействие, изразяващо се в ненадлежно
обезопасяване на дупка 10-12 см. от пропаднали тротоарни плочки, находяща се на
прилежащ тротоар в близост до президентството т.е. в центъра на столицата. Съгласно
нормата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на работата. В този смисъл
4
отговорността на ответника има обезпечително - гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. САС констатира, че претърпените
от пострадалата вреди подлежат на обезщетяване на основание чл.49 ЗЗД, доколкото са
свързани с човешка дейност по отстраняване на повреда на тротоар, който безспорно е
публична общинска собственост.
“При деликта, когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то дължи
обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се предполага. Когато едно
лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е
предприело действията, които е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата
грижа предписаните от закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да
не са дали очаквания резултат. Държавните органи, в т.ч. общините са длъжни да
изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление
на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона
действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя
дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа
и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение.", /в този смисъл решение
№ 488/07.02.2012г. по гр.д.№ 899/2010г. по описа на ВКС, ІV Г.О., постановено по чл.290
ГПК/
В други решения на ВКС се приема, че когато законът определя изискуемия
резултат, който общината следва да постигне и щом в крайна сметка не го е
постигнала чрез създадената от нея организация, е налице бездействие, което е
противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.
СГС правилно е приел, че процесната част от тротоара е част от инфраструктурната
мрежа, а нормата на чл.30 ал.4 ЗП възлага в тежест на Общината контрол върху
изграждането, поддържането и ремонта й. Като не са констатирали своевременно проблем
по протежението на тротоара /където липсвала тротоарна плочка/, служителите на
ответника са в неизпълнение на законово възложените им задължения, поради което са
налице предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на СО.
Настоящата съдебна инстанция споделя горния извод по следните съображения:
Разпоредбата на чл.30 ал.4 и чл.31 ЗП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на дупка на тротоара от пропаднали
плочки в близост до шахта с нарушена или повдигната конструкция или неправилно
поставен капак респ. липсващи плочки на тротоара представлява неосигуряване на условия
за безопасно движение по пътищата, съответно неизпълнение на задълженията на общината
и съобразно приетото в практиката на ВКС от гледна точка на деликтната отговорност,
посоченото деяние представлява противоправно бездействие и ангажира отговорността на
общината по реда на чл.49 ЗЗД. В постановено по реда на чл.290 ГПК решение от
11.04.2018г. по гр. д. № 1676/2017г., ІV г.о. на ВКС се приема, че "стопанинът на пътя по
основното му направление отговаря за проектирането на организацията на движението, за
изпълнението и поддържането и на кръстовища, в които се пресичат, разделят или събират
на едно ниво пътища с различни стопани", а съгласно §1, т.1 от ДР на Нар.№ 1/17.01.2001г.
за организиране на движението по пътищата, "стопанин на пътя" е собственикът или
администрацията, която управлява пътя, т.е. в случая общината. Доколкото в хипотезата на
чл.49 ЗЗД не се изисква да се установи пълно и главно виновните действия на кое конкретно
физическо лице, натоварено да поддържа в изправност и безопасност пътния участък, са в
причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане, съдът при съобразяване с така
даденото разрешение в трайната практика на ВКС правилно е счел, че в конкретния случай
5
са налице всички предпоставки, ангажиращи отговорността на СО при условията на чл.49
ЗЗД. Общинските пътища, в т.ч. тротоарите в центъра, съставляват публична общинска
собственост - чл.8 ал.3 вр.чл.5 ал.1 т.2 ЗП. Съгласно чл.11 ЗОС, имоти и вещи - общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл.31 ЗП, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от общините.
Почистването и поддържането на пътното платно в района на центъра е задължение
на СО, без оглед на това на кого конкретно е възложена тази дейност, а настъпилите вреди в
резултат на бездействието на Общината да отстрани повредата/разместени плочки на
тротоара т.е. да постави правилно плочките на тротоара ангажира отговорността й по чл.49
ЗЗД. Мястото е част от градската среда, тротоарът е с обществено предназначение и предвид
свободния достъп до него, се е налагало предприемане на обезопасителни мерки по цялата
повърхност на пешеходната зона на тротоара. Задължението за обезопасяване се извежда от
общото задължение да не се вреди другиму с оглед местонахождението на шахтата,
свободния достъп на хора до нея и обичайното преминаване по това място на много
пешеходци. На основание чл.64 ал.3 ЗУТ общината е задължена да изгражда, поддържа и ремонтира за своя
сметка поземления участък, в който е настъпил инцидента - като част от уличната инфраструктура.
Задължение на всяка община е да поддържа уличната мрежа в града като нейна общинска
собственост в изправност, да сигнализира незабавно за препятствия или други опасности по
него и да ги отстранява в най-кратък срок, съгласно разпоредбата на чл.167 ал.1 ЗДП.
С оглед на това с проявеното бездействие от длъжностни лица на ответната община,
същата не е изпълнила задълженията си да сигнализира опасностите по уличната мрежа и да
организира безопасно движение. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
бездействието на служителите на общината, настъпилия деликт и причинените в резултат на
него вреди, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й. Установява се по
безспорен начин от показанията на свидетелите, че мястото на инцидента е било
необезопасено т.е. не е сигнализирано за наличието на дупка за незапознат с пътните
условия, че увреждането вследствие на злополуката е в пряка причинна връзка с
бездействието на ответника, изразяващо се в неремонтиране на тротоара и липсата на
сигнализация, което е попречило на ищцата да забележи пропадналите тротоарни плочки.
ПО РАЗМЕРА:
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл.52 ЗЗД, на всички неимуществени
вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на
трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице е във всеки
отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В съответствие именно с трайната
практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в
най пълна степен за вредите. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната
практика на ВКС / по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от
24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., решение от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на
ВКС и решение от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на ВКС. По отношение размера на
претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът, определяйки същите по
справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, предвид възрастта на пострадалата - 56
години към 2018г., икономическата конюктура в страната за 2018г., факта, че е получила
само една средна телесна повреда, която не е наложила оперативна интервенция с поставяне
на метална остеосинтеза, а само носене на гипс, че обичайният период на възстановяване е
около 2 месеца, че болките са периодични, явяващи се най вече при преумора на
ставата или при рязка промяна на времето, но бързо отзвучават след употреба на
аналгетици. Към настоящия момент няма данни за усложнения или болки. Затова САС
счита че тази претенция следва да бъде уважена в размер от 16 000 лв./а не 20 000 лв./,
предвид характера на претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
6
считано от датата на настъпването им. САС не споделя довода на първа инстанция за
наличието на съпричиняване от 20% от страна на пострадалата, поради неправилно
проведено лечение. Видно от приложения към ИМ амбулаторен лист, същата се е явила на
преглед при лекуващия лекар, а дали диагнозата е била поставена правилно е въпрос, за
който не може да бъде ангажирана нейната отговорност. Няма и доказателства за негативни
последици от забавено лечение.
В обжалваната част до претендирания размер от 50 000 лв. претенцията е
неоснователна и като такава правилно е била отхвърлена. В тази част решението следва да
бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 34 000 лв., като жалбата е неоснователна.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката дължи в полза на СО направените по делото
разноски, но такива няма и не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260806 от 27.10.2020г. постановено по гр.д.№ 15 828/2019г. по
описа на СГС, ГО, 10 с-в., в обжалваната отхвърлителна част .
В необжалваната осъдителна част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7