РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Девня, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20213120100419 по описа за 2021 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване
искове, намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 422 вр. чл.
415 ал. 1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищеца „Мого България" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, ПК 1797, р-н „Изгрев”, бул. Д-р Г.
М. Димитров” №16-А, представлявано от Управителя И. Х. Г.а, чрез
пълномощник - юрисконсулт К. ИВ. КР. срещу ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Д., обл. В., пк ***, Община Д., кв. „****, за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг № AG0009826: 56,
35 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните
вноски с падеж от 13.04.2020 г. до 24.09.2020 г.; 747, 15 лева незаплатена
лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от
13.04.2020 г. до 24.09.2020 г.; 0, 82 лева неустойка за забавени плащания за
период от 13.04.2020 г. до 24.09.2020 г.; 384,36 лева неустойка за
прекратяване по вина на Лизингополучателя; 163, 60 лева разходи за данъчни
задължения; 112, 02 лева разходи за платени застрахователни премии; 740
лева разходи за възстановяване на Лизиновия актив; 2 500 лева щети,
нанесени по Лизинговия актив по време на ползването му, ведно със
1
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 в
съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 1028/2020 г. по описа на РС - Девня.
В исковата молба се твърди, че на 15.01.2020 г. между „Мого
България"ЕООД /с вписана впоследствие промяна на правната форма в ООД/
в качеството на Лизингодател и ответника ИВ. ИВ. ИВ. в качеството на
Лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността №AG0009826. В изпълнение на задълженията
си Лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от
Лизингополучателя лек автомобил марка „***" модел „***",
идентификационен номер на рама W***, per. № В***НТ и е предоставил
ползването му на Лизингополучателя, за което е съставен приемо -
предавателен протокол от 16.01.2020 г. Лизингополучателят е заплатил
авансова вноска и първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи
условия, размерът на финансирането е 3 515, 40 лева. Всички съществени
условия са подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи условия
и приложенията - неразделна част от Договора. В частност,
Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски,
както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър
стопанин. Договорен е срок от 84 месеца, изтичащ на 13.01.2027 г., съгласно
приложения Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов
лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно
размер на месечни анюитетни вноски от 128, 12 лева. Твърди се, че
Лизингополучателят е преустановил плащания по договорения Погасителен
план, като последното плащане е постъпило на 10.07.2020 г. Сочи се, че към
26.08.2020 г. неплатени са: вноска №3 по Погасителен план с падеж
13.04.2020 г. до вноска №7 по Погасителен план с падеж 13.08.2020 г.
Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения
Лизингодателят е отправил изрично изявление за разваляне на договора,
получено лично от Лизингополучателя на 26.08.2020 г., въпреки което
Лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до 24.09.2020
г., на която дата лизинговият актив е върнат във владение на собственика -
Лизингодател със съставяне на ППП. Сочи се, че на основание чл. чл. 345 от
ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода,
през който лизинговият актив е ползван от Лизингополучателя, последният
дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от
трета /с падеж 13.04.2020 г./ до осма /с падеж 13.09.2020 г. / включително и
част от девета вноска /за период от 14.09.2020 г. До 24.09.2020 г. / в общ
размер от 803, 50 лева, в това число главница в размер на 56, 35 лева и
възнаградителна лихва в размер на 747, 15 лева. На основание чл. 15.1 от
2
приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на
четиринадесета и петнадесета вноска е начислена неустойка в размер на 0, 82
лева към 24.09.2020 г., при съобразяване на нормите на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, както следва: за забава в
плащането на вноска №3 по погасителен план от 14.07.2020 г. - 0, 16 лева, за
забава в плащането на вноска №4 по погасителен план от 14.07.2020 г. - 0,16
лева, за забава в плащането на вноска №5 по погасителен план от 14.07.2020 г.
- 0, 17 лева, за забава в плащането на вноска №6 по погасителен план от
14.07.2020 г. - 0, 18 лева, за забава в плащането на вноска №7 по погасителен
план от 13.08.2020 г.- 0, 11 лева, за забава в плащането на вноска №9 по
погасителен план от 13.09.2020 г. - 0, 04 лева. На основание чл.15.5 от
приложимите към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължи на
Лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на
Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или
общо 384, 36 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на
Договора, формирана като сбор от три месечни вноска, всяка една в размер на
128, 12 лева. На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия,
Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените
разходи за заплащане на данъци на основание чл. 52 - 61 от Закона за
местните данъци и такси за 2020 г. в размер на 163 , 60 лева. На основание чл.
8.6. във вр. с чл. 8.7.5 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да
възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на
застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" - по полица BG/***на Лев Инс АД, вноска.
Премията е заплатена от собственика на основание чл. 483 от КЗ по сметка на
застрахователния брокер –„Брокер Инс“ООД съгласно издадена сметка. На
основание чл. 14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия,
Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените
разходи за възстановяване на владението на Лизинговия актив. За целта, са
ползвани услугите на трето лице - „Фиксед асистантс" ЕООД. Съгласно
рамков договор за поръчка от 29.05.2017 г. между „Мого България" ЕООД и
„Фиксед асистантс" ЕООД дължимото възнаграждение възлиза на 450 лева
без ДДС за издирване и изземване на автомобли до 3,5 тона, както и
възстановяване на допълнително извършените разходи по поръчката, да която
сума е издадена фактура. На основание чл. 14.3 във вр. с чл. 14.2. от Общите
условия след изземване на Лизинговия актив ее извършена инспекция,
вкючително с технически изпитвания с оценка на необходимите ремонтни
дейности по Лизинговия актив. Съгласно приложимите Общи условия,
Лизингополучателят е длъжен да върне вещта в състояние, годно за обичайна
употреба, с отчитане на обичайното изхабяване, като отговаря за евентуално
допълнително нанесени вреди. В съставения при изземване на 24.09.2020 г.
3
ППП е отразено, че при външен оглед на автомобила, същият има драскотини
по цялото купе, спукана задна броня и удар отдясно, спукан радиатор,
неработеща вентилационна система и климатик, липсваща газова бутилка.
При подорбната инспекция впоследствие са установени съответстващи вреди:
драскотини по описани детайли, пораждащи необходимост от пребоядисване,
неработещо парно и климатик, теч на масло в двигателя, необходимост от
смяна на датчик на колянов вал. Всички констатирани вреди са отразени
съответно при формиране на пазарната цена, на която Лизингодателят е успял
да реализира вещта, като са довели до спад спрямо пазарната цена на вещ от
този тип към съоветния момент. Предвид изложеното, нанесените по време на
ползването от Лизингополучателя щети върху Лизинговата вещ са довели до
обезценката и и невъзможността собственикът да си възстанови
предоставеното финансиране чрез продажба на Лизинговия актив, който
служи за обезпечение именно на вземанията по главница. На основание чл. 45
от ЗЗД ищеца претендира посочените вреди, които не са били налице към
16.01.2020 г. /видно от ППП, съставен на тази дата, носещ подписа на
ответника /, но са били налице към 24.09.2020 г. и 19.10.2020 г. в размер на 2
500 лева. Сочи, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.дело № 1028/2020 г. на ДРС, връчена на длъжника съгласно
чл. 47 от ГПК, при което на ищеца са дадени указания да предяви настоящия
иск за установяване на вземането си. В исковата молба ищецът претендира и
съдебно - деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК назначения особен представител на
ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че
предявения иск е допустим, но неоснователен. Излага подробни аргументи за
нищожност на клаузата от лизинговия договор, посочваща годишния процент
на разходите като противоречаща на императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4
от ЗПК, предвиждаща максимален предел на годишния процент на разходите.
Счита, че по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно
цената на предоставената услуга. Сочи, че съгласно чл. 19 ал. 6 ЗПК при
плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни,
какъвто е настоящият случай надвзетите средства над прага по ал. 4 следва да
се удържат при последващи плащания по кредита, съгласно чл. 19 ал. 6 от
ЗПК. Счита за нищожна, като противоречаща на добрите нрави и клаузата от
договора за лизинг, в частта, в която е която е уговорен годишен лихвен
процент от 41, 16%, доколкото същия надвишава максимално допустимия,
според съдебната практика размер на годишния лихвен процент, с което се
създава възможност за неоснователно обогатяване, противно на добрите
нрави. По тези съображения, счита, че предявения от ищеца иск за заплащане
на договорна лихва в размер на 747, 15 лева следва да се отхвърли като
4
неоснователен. По отношение на иска за възстановяване от
лизингополучателя на сумите по сключената „Застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите” за срока на действие на договора изразява
становище, че по делото няма доказателства, от които да е видно, каква е
сумата, която е следвало да бъде платена. Претенцията на ищеца за осъждане
на ответника да заплати сумата от 740 лева разходи за възстановяване на
лизинговия актив особения представител счита за неоснователна,
произтичаща от нищожна клауза на чл.8.7.10 от ОУ към договори за
финансов лизинг, противоречаща на чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 4 от ЗКП.
Отделно счита, че не са представени доказателства за надлежно възникнало
вземане за възстановяване на автомобила, доколкото същият е бил предаден
преди изтичане на двудневния срок след прекратяване на договора. По
отношение на исковата претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените вреди на лизинговото имущество по време на ползването му от
ответника особения представител на ответника счита, че на възстановяване
подлежат единствено разходите за установените повреди по автомобила в
приемо -предавателния протокол от 24.09.2020 г. Сочи, че голяма част от
щетите, които ищеца претендира, посочени в частен документ, между „Мого
България“ ООД и „Каре хелп“ ЕООД, с дата 19.10.2020 г. не са посочени в
приемо - предавателния протокол от 24.09.2020 г., подписан от ищеца и
съпругата на ответника, установени са по - късно, а съгласно чл. 14.3 от ОУ „
Констатираните вреди, вкл. такива, които не са могли да бъдат установени
при обикновения оглед при предаването, се отстраняват за сметка на
Лизингополучателя по пазарни цени в срок от 5/пет/ дни от подписването на
протокола по чл. 14.2 или изпращането на известие до Лизингополучателя, в
случай, че вредите са открити по - късно.“ От приложените доказателства не
се установява по безспорен начин, че вредите извън посочените в протокола
от 24.09.2020 г. са причинени от ответника, поради което и претенцията
намира за неоснователна и недоказана. Излага се също в отговора, че по
делото не са представени и доказателства каква сума от дължимите месечни
вноски ответника е изплатил и каква е останала неизплатена.
В о.с.з. представител на ищеца не се явява, чрез писмена молба се
моли за положително решение по предявените искове.
В съдебно заседание за ответника се явява назначения му особен
представител, който счита предявените искове за неоснователни и моли за
тяхното отхвърляне на основанията, подробно изложени в писмения отговор.
Доказателствата по делото са писмени, приети по делото са
заключенията на назначени от съда и неоспорени от страните ССчЕ и СОЕ.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
5
страна следното:
От приетото по настоящото дело ч. гр. дело № 1028/2020 г. по описа
на Районен съд – Девня се установява, че със заявление, подадено на
01.12.2020 г. ищецът „Мого България“ООД, ЕИК: ********* е поискал
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН: ********** за сумата от 4 704, 30 лева, от
които: 56, 35 лева падежирали и непогасени лизингови вноски по главница
по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив №AG0009826, дължими за периода от
13.04.2020 г. до 24.09.2020 г.; 747, 15 лева падежирали и непогасени
лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг
със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив
№AG0009826, дължими за периода от 13.04.2020 г. до 24.09.2020 г.; 0, 82 лева
неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължима за периода от
13.04.2020 г. до 24.09.2020 г.; 384, 36 лева неустойка за прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно на към датата
н апрекратяване на договора; 163, 60 лева заплатен данък по чл. 52 и сл. от
ЗМДТ за 2020 г.; 112, 02 лева заплатени от Лизингодателя зеастрохователни
премии; 740 лева разходи за възстановяване на лизинговия актив; 2 500 лева
щети, нанесени на Лизинговия актив по време на ползването му от
Лизингополучателя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.12.2020 г. до изплащане на вземането, като е претендирал и присъждане на
сторените в заповедното производство разноски. Въз основа на това
заявление ДРС в производството по ч. гр. дело № 1028/2020 г. издава заповед
за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено ответникът да
заплати на ищеца претендираните суми. Тъй като заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заповедния съд с
разпореждане 11.02.2021 г. указва на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването, като
довнесе дължимата държавна такса. Съобщение за това разпореждане е
редовно връчено на заявителя на 08.03.2021 г. Исковата молба е подадена в
съда чрез куриер на 08.04.2021 г., т.е. в едномесечния срок и като допустима
подлежи на разглеждане по същество.
Като писмени доказателства по делото са приети следните
документи: Договор за финансов лизинг № AG0009826 със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 15.01.2020 г.;
Погасителен план към него; Общи условия към Договори за финансов лизинг
на "Мого България"ООД, сключвани с физически лица и тарифа към тях;
уведомление за прекратяване на договор от 26.08.2020 г., приемо -
предавателен протокол от 24.09.2020 г.; протокол за инспекция от 19.10.2202
6
г.; свидетелство за регистрация на лек автомобил марка (модел) Б***И /***/,
идентификационен номер на рама ***, per. № В***НТ, квитанции за платени
данъчни задължения и застрахователни премии за процесния автомобил;
Договор от 29.05.2017 г., сключен между ищеца и "Фиксед Асистанс"ЕООД.
От приетите по делото писмени документи се установява следното:
На 15.01.2020 г. между ищцовото дружество в качеството на Лизингодател и
ответника в качеството на Лизингополучател, е сключен Договор за финансов
лизинг № AG0009826. Предмет на договора е л.а. марка „BMW”, модел 320i,
идентификационен номер на рама ***, per. № В***НТ. По силата на
сключения между страните договор, Лизингополучателя се задължава да
изплати на Лизингодателя лизинговата сума на 84 месечни вноски, подробно
описани в Погасителен план - Приложение № 1 към Договора. На 26.08.2020
г. е изпратено Уведомление за прекратяване на Договора за лизинг до
ответника , поради неизпълнение на задълженията за заплащане на
дължимите съгласно договора суми. Уведомлението е получено от съпругата
на ответника – Т. М. И.а на 24.09.2020 г., която на същата дата предава
автомобила на представител на ищцовото дружество – Лизингодател.
От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, което не се
оспорва от страните и съдът цени, като обективно и компетентно дадено се
установява следното:
Ответникът е извършил три плащания в изпълнение на сключения с
ищеца Договора за лизинг в общ размер на 827 лева, като последното
плащане е извършено на 10.07.2020 г. В табличен вид /таблица 2/ вещото лице
отразява разпределението на заплатените от ответника вноски по главница и
лихви според погасителния план /първа и втора вноска заплатени изцяло и
част от лихвата по третата вноска/. Вещото лице изчислява и размерът на
договорените и незаплатени главница, възнаградителна лихва, неустойка за
забава и неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя
в размери съвпадащи с посочените в исковата молба за претендирания
период. /тук изчислената от в. л. възнаградителна лихва надвишава
минимално претендираната такава – с 0, 08 лв./. Експертизата установява и
заплатени от ищеца на 26.06.2020 г. 163, 60 лева за данък МПС за 2020 г. за
процесния автомобил и на 20.08.2020 г. 112, 02 лева застрахователна премия
по застраховка „Гражданска отговорност” за 2020 г. Изчислява и общия
размер на фактурираните разноски за възстановяване на лизингов актив за
процесния лек автомобил „BMW”, модел 320i, идентификационен номер на
рама ***, per. № В***НТ, възлизащ на претендираната сума от 740 лева с
ДДС. Дава заключение и за стойността, на която е реализиран повторно
процесния лек автомобил на 22.01.2021 г., а именно 1 500 лева.
Съгласно заключението на неоспорената и приета СОЕ, щетите по
7
лизинговия лек автомобил към 24.09.2020 г. възлизат на 2 769, 76 лева, като
вещото лице ги описва подробно в заключението си. Средната пазарна цена
на такъв автомобил към дата 19.10.2020 г. според вещото лице е 3 875 лева.
Как съдът кредитира това заключение ще бъде изложено в решението по –
долу.
Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да
изведе следните правни изводи:
Предмет на иска по чл. 422 от ГПК е установяване на паричното
вземане, за което ищецът-кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.дело №1028/2020 г. на ДРС, въз основа на Договор за
финансов лизинг.
При договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да
придобие вещ от трето лице, при условия определени от лизингополучателя,
като му се предостави тази вещ за ползване срещу възнаграждение. В чл. 342
от ТЗ е предвидена възможност страните да уговорят лизингополучателят да
придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. В този
случай лизинговият договор и в двете му разновидности - оперативен и
финансов, съдържа елементи на договор за наем и договор за покупко -
продажба. До настъпване на момента на прехвърляне на собствеността върху
веща от лизингодателя на лизингополучателя между страните съществуват
отношения по договор за наем. При разваляне на договора за финансов
лизинг лизингодателят има права да претендира заплащане на дължимите
лизингови вноски с падежи настъпили към момента на разваляне на
договора и този договор е такъв с периодично изпълнение, тъй като
плащанията на лизинговите вноски представляват периодични плащания./ТР
№3/18.05.2012 г. на ВКС по ТД №3/2011год. на ОСГК/. В конкретния случай
процесният договор за финансов лизинг съдържа всички белези на такъв
договор с периодично изпълнение, с предмет изпълнение на периодични
задължения за плащане. Има погасителен план за издължаване на лизинговата
цена, което да става на определени вноски, като е налице и единен
правопораждащ факт - договора за лизинг с предварително определени
плащания - вноските, както и техния падеж. Дори и да се приеме, че
договорът за финансов лизинг наподобява повече договор за покупко -
продажба на изплащане с едно общо задължение на главница, но с уговорени
разсрочени падежи на части, при разваляне на договора за продажба на
изплащане, поради неизпълнение от страна на купувача, продавачът може да
има претенция за заплащане на възнаграждение за ползване на веща, което
има характер на наем на веща за периода, през който продавачът е бил лишен
от тази облага до разваляне на договора. /така Решение № 156 от 30.11.2001 г.
на ВКС по ТД №69/2010 г. на II т.о. ТК/. В конкретния случай договор за
8
финансов лизинг е прекратен на 26.08.2020 г. на основание чл.13.5 във вр. с
чл.13.6 от Общите условия на Договора. Претендираните лизингови вноски
са с падеж на плащане, преди прекратяване на договора с оглед на което
същите, като доказани по размер със ССчЕ и са дължими. Това е така, тъй
като насрещната престация на лизингополучателя по договора да заплаща
лизингови вноски е дължима само в случай на изпълнение на основното
задължение на лизингодателя да предостави и осигури ползването на
лизиговата вещ в рамките на уговорения срок. В случая ползването на вещта
от лизингополучателя е преустановено на 24.09.2020 г., след която дата
лизингови вноски, които представляват наемната цена за ползване на вещта,
не се дължат. От падежа на плащане на всяка една от неплатените вноски до
датата на преустановяване на ползването на автомобила ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Дължима е и
договорената между страните възнаградителна лихва, считано от падежа на
първата непогасена анюитетна вноска до прекратяване на договора, чийто
размер изчислен от вещото лице надвишава минимално претендирания, т. е.
последният е доказан.
По отношение на претендираната неустойка за забавени плащания:
по принцип неустойката обезпечава изпълнението на задълженията и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Неустойката по своята правна същност представлява клауза в
договора, чрез която длъжникът обещава да направи известно плащане, ако
не изпълни задължението си по основния договор. Неустойката обезпечава
изпълнението на дадено задължение и обезщетява вредите, които изправната
страна би претърпяла от неизпълнението или лошото изпълнение. Тя
предпоставя наличието на друго валидно задължение, изпълнението на което
обезпечава. Задължението за неустойка е свързано и зависи от задължението,
което обезпечава. Тя не може да съществува без него. Неустойката е
акцесорна към главното задължение. Отпадането на главното задължение
води и до отпадането на неустойката. На първо място следва да се посочи,
че право на неустойка има само изправната страна по договора. Предвид
установените по делото факти, безспорно ищеца е такава страна. Установява
се от доказателствата по делото, че ответникът е в забава за изпълнение на
задълженията си за плащане на лизинговите вноски, считано от 13.04.2020 г.
Това следва да доведе до активиране на договорената между тях неустоечна
клауза, като се ангажира отговорността на ответника за заплащане на
неустойка за забавено плащане, което прави предявения иск доказан по
основание.
Дължими са и другите разходи възложени на ответника с договора и
ОУ в частност, претендираната застрахователна премия по застраховка
9
„Гражданска отговорност“ и данъчни задължения за лизинговия автомобил.
ССчЕ установява заплатени от ищеца разноски за данъчни задължения за
2020 г. и застрахователни премии по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” в претендираните размери, които на основание чл. 8.6. вр. чл.
8.7.4 и 8.7.5. от ОУ са дължими от лизингополучателя. Видно е, че и двете
клаузи предвиждат възмездяване на извършени разходи и разноски
По отношение на претенцията за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за финансов лизинг в размер на 384, 36 лева,
основана на чл.15.5 от ОУ. Съгласно тези разпоредби при прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя последният дължи неустойка в
размер на три лизингови вноски, като неустойката се изчислява въз основа на
последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на
договора. С прекратяване на действието на срочния лизингов договор се
поражда основанието за обезщетение на накърнения негативен интерес на
кредитора по финансов лизинг, съответен на остатъчния период на
първоначално уговореното ползване. Спецификата на финансовия лизинг,
какъвто е процесния договор се отчита трайно в съдебната практика при
преценка на интереса на кредитора. Този договор представлява специфична
финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по
избор на лизингополучателя, съответно лизингодателят придобива вещ само
за да обезпечи финасирането на ползването й от лизингодатля /Решение №
2227 от 26.I.1996 г. по гр. д. № 633/95 г., на ВКС, V г. о., Решение № 613 от
14.VI.1996 г. по гр. д. № 1366/94 г. на ВКС, IV г. о./. С прекратяване на
лизинга за напред /арг. от чл. 88 ал. 1 от ЗЗД/, в имуществото на
лизингодателя остава ненужна му, отчасти и вече амортизирана с ползването
вещ, но ще липсват изразходваните за придобиване на веща парични
средства, които лизингодателя няма да може да си върне, поради отпадане на
задължението за плащане на остатъчните лизингови вноски. Отделно от това
лизингодателят остава лишен и от доходи от финсовите си средства до края
на първоначално уговорения срок, които е очаквал да получи чрез текущи
възнаградителни лихви като цена за ползването на финансирането, включени
в месечните лизингови вноски. В случая е налице разваляне на договора по
вина на длъжника. Налице е уговорка в Общите условия на лизингодателя за
заплащане на неустойка поради разваляне на договора в т.15.5, поради което
съдът я квалифицира като компенсаторна неустойка /вместо оставащото
изпълнение/. Уговорената в настоящият случай неустойка покрива вредите
на доказания за ищеца негативен интерес от прекратяването на договора,
същата е съобразена със закона и добрите нрави с оглед на което и като
доказана по размер от ССчЕ, следва да се присъди като дължима от
ответника.
10
По възраженията на ответника:
Настоящият състав споделя виждането на особения представител на
ответника относно регулиране на процесното правоотношение от
разпоредбите на ЗПК поради качеството на лизингополучателя на потребител
по смисъла на §13 т.1 от ДР на закона, така и поради естеството и предмета на
договора. Това произтича от спецификите на договора за финансов лизинг, с
който се осъществява инвестиционно кредитиране на лизингополучателя. За
срока на договора последният ползва паричния ресурс на лизингодателя, т.е.
в месечната вноска се включва и част от стойността на вещта, предмет на
лизинга. Налице са и условията по чл. 3 ал. 3 от ЗПК, поради което към
договора приложение намират разпоредбите на закона. Съгласно чл. 24 от
ЗПК, приложими към тези правоотношения са и нормите на ЗЗП, съответно
разпоредбата на чл. 7 ал. 3 от ГПК, съгласно която съдът служебно следи за
наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор. Предявените
претенции както за договорна лихва, така и за неустойка са точно и ясно
посочени в договора и приложимите ОУ на лизингодателя. Същите не са
променяни по времедействие на договора. Същевременно, възнаградителната
лихва представлява компонент от ГПР, уговорена е във фиксиран размер в
договора за лизинг. Очевидно е от погасителния план, че същата
представлява съществен елемент от погасителната вноска. В упражняване на
служебното си правомощие и поради възраженията на ответника, съдът не
констатира при уговаряне клаузата за възнаградителна лихва страните да са
се отклонили от императивната разпоредба, уреждаща защита на потребителя.
Не е извършвана промяна на фиксирания лихвен процент. Компонентите на
договора и дължимите от ответника плащания са ясно посочени в договора за
лизинг. Въз основа на изложеното съдът намира, че не се установяват
основания за нищожност на уговорения годишен процент на разходите, в
частност на възнаградителната лихва като негова компонента. Разпоредбата
на чл. 19 ал. 4 от ЗПК ограничава ГПР до петкратния размер на законната
лихва /или 50%/. Поради това възражението на ответника за нищожност на
клаузата от договора се явява неоснователно.
По претенцията за заплащане на разходи за връщане на вещта:
Ищцовото дружество претендира установяване дължимостта на вземане в
размер на 740 лева, представляващо разходи за възстановяване на лизинговия
актив. Действително съгласно т.8.7 и т.8.7.10 от Общите условия /на л. 23/,
лизингополучателят се задължава да възстанови на лизингодателя в 5 дневен
срок от издаване на фактурата, разходите във връзка с възстановяването
държането на лизинговия актив при прекратяване на договора поради
неизпълнение, когато лизингополучателят не е върнал лизинговия актив в
сроковете и условията на раздел 14 както и разходите по т.14.5 от същите ОУ.
11
Съгласно чл. 1 от приложения Договор от 29.05.2017г., сключен между „Мого
България”ЕООД и „Фиксед Асистанс”ЕООД, изпълнителят по договора
приема срещу възнаграждение да извършва издирване на автомобили,
превозни средства, машини и др., предмет на сключените договори за лизинг
и/или съдействие за възстановяване владението върху лизинговите вещи, в
случаите, когато лизингополучателят отказва връщането им на възложителя –
лизингодател и неговите дъщерни дружества. В чл. 2 е разписана по-
подробно процедурата по издирване и изземване на вещите. Съгласно
обвързващите страните общи условия на ищцовото дружество, при
прекратяване на договора по каквато и да е причина, с изключение на
прекратяване при изпълнение на всички задължения на страните и
придобиване на лизинговия актив от лизингодателя, последният е длъжен да
предаде на лизингодателя лизинговия актив, заедно с всичките му
принадлежности и придружаващи го документи, на място посочено от
лизингодателя. Срокът посочен в чл.14.1 от общите условия за изпълнение на
това задължение на лизингополучателя е двудневен, считано от прекратяване
на договора. Едва при неизпълнение на това задължение в посочения срок,
лизингодателя се счита за упълномощен да изпълни задължението на
лизингополучателя от негово име и за негова сметка – чл.14.4 от общите
условия. В този смисъл за да извършва дейности за връщане на лизинговия
автомобил от името и за сметката на ответника и за да бъдат дължими
начислените по тарифата на ищцовото дружество такси/разходи е необходимо
да се установи, че на ответника е посочено място, на което да предаде
автомобила и той не е изпълнил това си задължение в уговорения между
страните срок. В случая липсват данни ищецът да е посочил на ответника
място, на което да предаде автомобила, за да се извърши преценка дали
ответникът е изпаднал в забава по отношение на това си задължение, което да
е довело до извършването на претендираните разходи/такси/. На следващо
място следва да се посочи, че част от претендираните разходи са описани и
претендирани от ответника още в уведомлението от 26.08.2020 г. за
прекратяване на договора за лизинг, т.е. разходите са начислени и
претендирани от ищеца преди ответникът да има възможност да изпълни
доброволно задължението си за предаване на автомобила и преди тези
разходи да бъдат реално извършени едва на 01.10.2020 г. съгласно т. 5 от
ССчЕ. В самият договор между ищцовото дружество и „Фиксед
Асистанс”ЕООД е посочено, че се възлага извършване на действия в
случаите, когато лизингополучателят отказва връщането на лизинговите вещи
на ищеца, каквито твърдения и доказателства липсват в настоящето
производство. Напротив, представените от ищеца доказателства
удостоверяват доброволно връщане на лизинговата вещ от съпругата на
ответника в деня на получаване на уведомлението за прекратяване на
12
договора за лизинг. Отделно от това не са налице и доказателства
действително да са извършвани действия по връщане на автомобила от
третото за спора лице, на което това е възложено. Не става ясно и за какво е
начислена сумата от 200 лева с ДДС по фактура №143115/12.10.2020 г.
По изложените съображения исковата претенция за установяване
дължимостта на сумата от 740 лева, представляваща разходи, сторени от
ищеца за възстановяване на лизинговия актив се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена изцяло.
По отношение на претендираната сума от 2 500 лева,
представляваща щети, нанесени на лизинговия автомобил по време на
ползването му от лизингополучателя. Няма спор по делото, че автомобила е
бил във владение, респ. се е ползвал от ответника до датата на връщането му –
24.09.2020 г. Видно от заключението на вещото лице по СОЕ е, че същото е
изчислило щетите, установени в протокола, намиращ се на л. 41 от делото.
Този протокол носи дата 19.10.2020 г., т. е. близо месец след връщането на
автомобила от съпругата на ответника. Отразените в него щети се различават
от описаните в ППП от 24.09.2020 г., съставен при предаването на
автомобила. Част от тях – калници, брони, капаци, таван климатик и силно
замърсено купе са оценени от СОЕ. Вещото лице оценява и вредите,
установени след тази дата, каквато задача не му е била поставяна. Ищецът не
е оспорил заключението на вещото лице като непълно и не е поискал
назначаване на допълнителна експертиза. Споделя се от съда възражението на
особения представител на ответника, че на възстановяване подлежат
единствено разходите за установените повреди по автомобила в приемо -
предавателния протокол от 24.09.2020 г. Част от останалите вреди,
установени по – късно – на 19.10.2020 г. по естеството си не са такива, които
не са могли да бъдат установени при обикновения оглед при предаването, за
да бъдат дължими съгласно договореното в чл. 14.3 от ОУ /напр. врати,
джанти, скъсана шоф. седалка и волан/. Освен това доколкото след
24.09.2020 г. автомобилът не е бил във владение на ответника не може да се
приеме, че установените след неговото връщане вреди са причинени от него.
Предвид изложеното съдът приема за дължими от ответника са щетите,
установени и описани в ППП, чийто общ размер изчислен от съда според
заключението на СОЕ възлиза на сумата от 1751, 52 лева, до който размер
искът се явява основателен и доказан. Над тази сума до претендираните 2 500
лева искът следва да се отхвърли.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски
за заплатена държавна такса, депозит за особен представител, депозити за
вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част
13
от исковете. На основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на ищеца следва да се
определи юрисконсултско възнаграждание в размер на 100 лева, съобразно
фактическата и правна сложност на делото и размерите, определени в НЗПП.
Вследствие на изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 1 104, 14 лева, съразмерно на уважената част от
исковете.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 г., в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
които съразмерно на уважената част от исковете възлизат общо на 132, 68
лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Девня, обл. Варна, пк 9163, кв.
„Девня” № 3, вх. А, ет. 2, an. 4 дължи на „Мого България" ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
ПК 1797, р-н „Изгрев”, бул. Д-р Г. М. Димитров” №16-А, представлявано от
Управителя И. Х. Г. следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг
№ AG0009826: 56, 35 лева незаплатена главница за лизингови вноски,
дължими за периода от 13.04.2020 г. до 24.09.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
01.12.2020 г. до окончателно изплащане на сумата; 747, 15 лева незаплатена
възнаградителна лихва, дължима за периода от 13.04.2020 г. до 24.09.2020 г.;
0, 82 лева неустойка за забавени плащания, дължима за периода от
13.04.2020 г. до 24.09.2020 г.; 384,36 лева неустойка за прекратяване на
договора за лизинг по вина на лизингополучателя; 163, 60 лева разходи за
данъчни задължения; 112, 02 лева разходи за платени застрахователни
премии и 1 7 51, 52 лева щети, нанесени по лизинговия актив по време на
ползването му, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. дело № 1028/2020 г. по описа на РС - Девня.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Мого България" ООД, ЕИК: *********
срещу ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН: ********** искове за установяване между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 740 лева разходи за
възстановяване на Лизиновия актив и за разликата над сумата от 1 751, 52
лева до претендираните 2 500 лева щети, нанесени по лизинговия актив по
време на полването му, като неоснователни и недоказани.
14
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., обл. В., пк
***, кв. *** ДА ЗАПЛАТИ на „Мого България" ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, ПК 1797, р-н
„Изгрев”, бул. Д-р Г. М. Димитров” №16-А, представлявано от Управителя И.
Х. Г. сумата от 132, 68 лева, представляваща разноски в производството по
ч.гр.дело№1028/2020 г. по описа на РС – Девня, съразмерно на уважената част
от исковете и сумата от 1 104, 14 лева, представляваща разноски за
настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78 ал.1 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
15