Решение по дело №360/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 385
Дата: 4 юни 2019 г. (в сила от 29 юни 2019 г.)
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20194520200360
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 4.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски районен съд, пети наказателен състав, в публичното заседание на 10.04 през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:Велизар Бойчев

при секретаря Олга Петрова, като разгледа докладваното от председателя АНД№360 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

И.Д. *** е подал жалба против наказателно постановление №16- 1085- 001731/ 31.10.2016г., издадено от началника на група в сектор ПП при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП вр. чл.95, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв., на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП вр. чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП вр. чл.123, ал.1,           т.2,  б.“Б“      от ЗДвП      са      му наложени административни

наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП вр. чл.123, ал.1,  т.2,    б.“В“  от ЗДвП      са                           му наложени административни

наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП вр. чл.123, ал.1, т.2, б.Т“ от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП вр. чл.123, ал.1, т.2, б.“Д“ от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП вр. чл.6, т.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушенията и че при издаване на акта за установяване на административно нарушение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което иска отмяната на постановлението.

Ответникът по жалбата не взема отношение по нея.

РРП не взема становище по жалбата.


Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

На 11.10.2016 г., около 18.30 часа, жалбоподателят бил спрял собствения си лек автомобил с рег. № Р 1127 АК на ул.“Захари Стоянов“ в гр.Русе, преди кръстовището й с ул."Чипровци". В същото време свид.П. *** и в момента в който се изравнил с процесния автомобил, въззивникът отворил предната лява врата на автомобила, в който се намирал, П. се блъснал в отворената врата, ъгъла й се забил в гърдите му, паднал на пътната настилка и така получил счупване на първо ребро вдясно и оток на гръдния кош. И. огледал автомобила си и без да окаже помощ на видимо пострадалия свид.П., напуснал произшествието, без да изпълни което и да е от задълженията си на участник в пътнотранспортно произшествие. Бил подаден сигнал за случилото се на тел.112 и на мястото на произшествието били изпратени свидетелите Г. и М.- служители на сектор ПП при ОД на МВР-Русе за установяване на обстоятелствата му. Бил разкрит жалбоподателят като причинител на произшествието и свид.М. го призовал по телефон да се яви в сградата на сектор „Пътна полиция“ в гр.Русе за изясняване на случая, което И. категорично отказал да стори. Същия ден срещу последният бил съставен АУАН, без той да присъства на това действие, с който бил обвинен за три нарушения, а именно че на процесната дата отварил вратата на управляваното от него превозното средство, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и така причинил телесна повреда на свид.П., че не изпълнил задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие и не изпълнил разпореждане на контролиращ движението по пътищата орган. Този акт за установяване на административно нарушение не бил връчен на въззивника. Впоследствие И. бил наказан с атакуваното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което били възпроизведени буквално трите обвинения от ауан, а с диспозитива му били наложени наказания за седем нарушения. Наказателното постановление било издадено на 31.10.2016г., а изпратено за връчване на наказаното лице две години и два месеца по- късно.

Тази фактическа обстановка се доказва по напълно непротиворечив начин от всички събрани по делото доказателства и води на следните правни изводи:

В хода на досъдебното производство по делото са допуснати множество нарушения на процесуалния и материален закони. Съдът ще се спре само на процесуалните нарушения, които са толкова дълбоки и неотстраними, че безвъзвратно са опорочили цялото производство по делото, лишили са въззивника от каквато и да е възможност за защита и са довели до пълна неяснота относно действителната воля на административнонаказващия орган, което прави проверката на законосъобразността й невъзможна. На първо място при съставяне на акта за установяване на административно нарушение недопустимо и несъвместимо са използвани процедури, уредени за случаи, различни от настоящия. Съгласно чл. 40, ал.1 и 2 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя, но когато той след покана не се яви за съставянето, актът се съставя в негово отсъствие, след което, по правилото на чл.43, ал.4, актът се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Това е и приложимата в случая законна процедура за издаване на акта. Вместо това актът бил съставен в отсъствие на наказаното лице с отбелязване, че бил отказал да го подпише. Подписване или отказ от това може да бъде извършено само от присъствало на съставяне на акта лице или от такова, на което акта в последствие е бил предявен по реда на чл.43, ал.4 от ЗАНН. В конкретния случай жалбоподателят не се явил за съставяне на акта, той не му бил връчен по последно упоменатия ред, поради което той нямало как да откаже подписването му. Отказът от подписване, наред с възраженията в него, е законно уреден начин за изразяване на несъгласие със съдържанието на документа и съответно незнанието на това съдържание няма как да предпостави отказ по смисъла на закона. С представените действия на органите на досъдебното производство жалбоподателят бил лишен от правото за защита за цялото досъдебна фаза, завършила с наказателното постановление, връчено му две години след издаването му. С това наказателно постановление въззивникът пък бил наказан за седем нарушения при обвинения за три такива, което е крайна проява на нарушението правото на защита, тъй като лицето е наказано при липса на състав, срещу който да се брани. Т.е., административнонаказващия орган вместо да изпълни задълженията си по чл.52, ал.2 от ЗАНН, добавил по произволен начин още четири нарушения към съществуващите три обвинения, без излагане на каквито и да е обстоятелства за тях. Всичко изложено е опорочило административнонаказателното производство непоправимо, нарушило е значително правото на защита, което предпоставя отмяната на наказателното постановление, като напълно незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление №16- 1085- 001731/ 31.10.2016г., издадено от началника на група в сектор ПП при ОД на МВР- Русе, с което на И.Д. *** на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП вр. чл.95, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв., на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП вр. чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП вр. чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП вр. чл.123, ал.1, т.2, б.“В“ от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП вр. чл.123, ал.1, т.2, б.Т“ от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП вр. чл.123, ал.1, т.2, б.“Д“ от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири месеца и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП вр. чл.6, т.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: