Решение по дело №2359/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на С. С. В., ЕГН **********, от [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.** срещу ОД на МВР – [област] с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и цена на иска 13 000лв. В уточняваща молба от 09.04.2024г. прецизира иска като пояснява, че претендира: 1/ обезщетение в размер на 4 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.07.2022г. до нейното окончателно изплащане, във връзка с претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода от 28.07.2022г. до 12.04.2023г. (датата на издаване на заповедта за отмяна заповедта за налагане на ПАМ), изразяващи се в стрес, тревоги, неудобство и др., претърпени от ищеца в резултат от наложена му със Заповед № 22-0259-000059/ 28.07.2022г. на началника на РУ – *** при ОД на МВР – [област] принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ - „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозна средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“; 2/ обезщетение в размер на 4 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.07.2022г. до нейното окончателно изплащане, във връзка с претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода от 28.07.2022г. до 12.04.2023г. (датата на издаване на заповедта за отмяна заповедта за налагане на ПАМ), изразяващи се в стрес, тревоги, неудобство и др., претърпени от ищеца в резултат от наложена му със Заповед № 22-0259-000060/ 28.07.2022г. на началника на РУ – *** при ОД на МВР – [област] принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „Б“ от ЗДвП - „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца“ за притежаваното от него ППС „Пежо – 307“ с рег. № [рег. номер]; 3/ обезщетение в размер на 5 000лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.07.2022г. до нейното окончателно изплащане, във връзка с претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода за 24 часа, считано от деня на издаване на заповедта и задържането му - 28.07.2022г., като обезщетението се претендира от същата дата до 12.04.2023г., изразяващи се в стрес, тревоги, неудобство, срам и др., претърпени от ищеца в резултат от наложена му мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ със Заповед № 22/ 28.07.2022г. на началника на РУ – *** при ОД на МВР – [област] - „задържане за срок до 24 часа“ за периода от 24часа. В исковата молба, както и в допълнително депозираните уточняващи молби и в пледоарията по същество на спора, се твърди, че и трите искови претенции се доказват както по основание, така и по размер, от приложените по делото доказателства. Твърди се, че въпреки, че посочените от ищеца актове не са оспорени от него по съдебен ред и не са отменени със съдебни решения, а са отменени с други заповеди на органа, който ги е издал, то и трите са незаконосъобразни с оглед на получените след 9 (девет) месеца резултати от кръвните проби на ищеца, които опровергават резултатите от проведения на място тест за употреба на алкохол и наркотици с апарат „Drug Check 5000“ сер. № ARME – 0010, въз основа на които са издадени и двете заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, както и на заповедта за задържане до 24 часа. Посочва се, че издаването на посочените заповеди и наложените с тях ПАМ значително са затруднили придвижването му от [населено място] до неговия роден град – ***, където живеела неговата майка, както и затруднило полагането на грижи за нея, с оглед на нейното онкологично заболяване в напреднал стадий. Налагало се да търси съдействие от близки и познати, за пътуванията му до ***, както и в случаите когато се налагало да води майка си на контролни прегледи или други процедури, свързани с нейното влошено здравословно състояние. Релевират се доводи, че с публичното му задържане от полицейските служители за 24 часа пред очите на неговите съграждани от [населено място], е понесъл значителни неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, притеснение и срам с голям интензитет, тъй като *** е малък град и повечето негови жители се познават помежду си. Дори по повод на задържането му имало публикация в интернет с посочване на неговите инициали. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител, който поддържа исковата молба при даване ход по същество на делото и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по иска – Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи – [населено място] не се представлява в съдебно заседание. В представени по делото писмени становища от 10.01.2024г. (л. 16 и 17 от делото) и от 01.03.2024г. (л. 34 и 35 от делото) исковата молба на С. С.. В. се оспорва както по основание, така и по размер. Развити са съображения, че ищецът не се е справил с лежащата върху него доказателствена тежест и не е доказал по надлежен ред настъпването на твърдяните в исковата молба негативни последици (вреди) в неговата правна сфера. Сочи се, че липсата на която и да е от визираните в чл. 1 от ЗОДОВ материални предпоставки е достатъчно основание да се обоснове извод за неоснователност на исковата претенция, както е в настоящия случай. Отделно се посочва, че при констатиране наличието на непозволено ниво на алкохолно съдържание в издишания от водачи на МПС въздух, както и при данни за употреба на наркотични вещества от същите, органите на МВР действат в хипотезата на обвързана компетентност, с оглед на което за тях няма друга законова възможност, освен да издадат заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ и чл. 171, т. 2а, б. „Б“ от ЗДвП, за да предотвратят настъпването на по-тежки последици. Именно така са процедирали органите на МВР в разглеждания случай. Застъпва се становище, че при неоснователност на главния иск, неоснователно се явява и искането за присъждане на законна лихва, предвид неговия акцесорен характер. Настоява се съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата молба на С. С.. В.. Алтернативно оспорва иска по размер като се сочи, че този размер не съответства на твърдените от ищеца вреди и е прекомерно завишен с оглед икономическия стандарт в страната, а така също и на съдебната практика в аналогични случаи. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, а в случай, че искът бъде частично уважен, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от него. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на исковите претенции на С. С.. В. и пледира за отхвърлянето им като такива. Посочва, че двете заповеди за налагане на ПАМ по Закона за движението по пътищата, както и заповедта за задържане до 24 часа по ЗМВР, са административни актове, за които законът е предвидил възможност да бъдат оспорени по съдебен ред, от която възможност ищецът не се е възползвал. Съответно – не е налице незаконосъобразен административен акт/актове, действие или бездействие, посочено от законодателя като една от кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 1 от ЗОДОВ.В допълнение изтъква, че в хода на производството е останало недоказано настъпването на вреди за ищеца от посочените от него административни актове.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 28.07.2022г., в [населено място], в близост до хранителен магазин „Каприз“, находящ се на [улица], около 16,00 ч. служители от Районно управление /РУ/ - *** спрели за проверка ищеца С. С. В. в качеството му на водач на лек автомобил марка и модел „Пежо 307“ с рег. № [рег. номер]. Проверката протекла спокойно. В. предоставил на проверяващите изисканите от него лични документи, въз основа на които същият бил идентифициран. Служителите от дежурния патрул извикали за съдействие при проверката други двама свои колеги, с молба да тестват В. за употреба на наркотични вещества. Такъв тест е направен с техническо средство „Drug Check 5000“ със сериен № ARME -0010, което отчело положителен резултат за употреба на бензодиазепини. С оглед на това срещу С. В. е съставен АУАН по ЗДвП, иззети са регистрационните табели на автомобила, както и Свидетелството за управление на МПС /СУМПС/ и Свидетелството за регистрация на МПС /СРМПС/, за което от началника на РУ – *** при ОД на МВР – [населено място] са издадени съответните заповеди – Заповед №22-0259-000059/28.07.2022г. и Заповед №22-0259-000060/28.07.2022г. На водача е разяснено, че ако желае, може да даде кръвна проба за анализ, на което същият се съгласил и е дал такава.

На същото основание В. е задържан до 24 часа в ОД на МВР – [населено място] въз основа на Заповед за задържане № 22/ 28.07.2022г., издадена на основание чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Във връзка с установеното при проверката от 28.07.2022г. в Районна прокуратура – [област] е образувана прокурорска преписка № 2323/2022г. по досъдебно производство № 259 ЗМ 194/2022г. по описа на РУ – *** за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс.

На 18.01.2023г. са излезли резултатите от назначената от разследващия полицай съдебно-химическа експертиза, според която в предоставения за изследване обект – биологична проба (кръв), иззета на 28.07.2022г. в 17,33 ч. от лицето С. С. В., не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити в т.ч. категорично отрицателен резултат за БЕНЗОДИАЗЕПИНИ. Този резултат е установен в сертифицирана лаборатория чрез имунохимичен скрининг и е доказан по надлежен ред посредством газ-хроматографски анализ.

С оглед този резултат от съдебно-химическата експертиза /СХЕ/ на 05.04.2023г. наблюдаващият прокурор при Окръжна прокуратура – [населено място] е издал Постановление за прекратяване на наказателното производство по № 259 ЗМ 194/2022г. по описа на РУ – [населено място], пр. преписка № 2323/ 2022г. по описа на Районна прокуратура - [област] за извършено от С. В. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Препис от постановлението е изпратено на Началника на РУ – *** за сведение. Във връзка с това на 12.04.2023г. последният е издал Заповед УРИ 259з – 103 и Заповед УРИ 259з – 104, с които на основание чл. 59 и чл. 99, т.2 от АПК е отменил двете заповеди от 28.07.2022г. за налагане на ПАМ, издадени на основание чл. 171, т. 1, б. „Б“ и на основание чл. 171, т. 2а, б. „Б“ от ЗДвП.

На 25.05. 2023г. до Окръжен съд – гр. Добрич е изпратена исковата молба на С. С. В., в която първоначално искът е насочен срещу Прокуратурата на [държава], а с уточнителна молба от 06.10.2023г., адресирана до Окръжен съд Варна, където делото е препратено на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ по настояване на ищеца, искът е насочен и към О. Д. на МВР – [населено място]. С определение № 3841 от 09.10.2023г. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр. дело № 1783/ 2023г., производството пред ВОС е прекратено в частта досежно предявените срещу ОД на МВР – [област] обективно съединени искове на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е изпратено по подсъдност на Административен съд – Варна.

За установяване на релевантните за изхода на производството факти и по настояване на ищеца и на неговия процесуален представител пред съда е разпитан един свидетел – Н. Т. К., чиито показания съдът ще коментирани по-долу в мотивите по същество на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Видно от последната уточняваща молба с.д. № 5180 от 09.04.2024г. (л. 58 и 59 от делото), в която исковете са окончателно прецизирани, предявени са три обективно и субективно съединени иска срещу ОД на МВР – [населено място] за присъждане на обезщетение в общ размер 13000лв. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от отменени по административен ред заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Закона за движението по пътищата – 1/ 4000лв. за претърпени неимуществени вреди от Заповед № 22-0259-000059/ 28.07-2022г. по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП, с която от ищеца временно е отнето Свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и 2/ 4000лв. за претърпени неимуществени вреди от Заповед № 22-0259-000060/28.07.2022г. по чл. 171, т. 2А, буква „Б“ за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 (шест месеца) на собствения на ищеца лек автомобил марка и модел „Пежо – 307“ с рег. № [рег. номер]. Третият иск срещу ОД на МВР- [населено място] е присъждане на обезщетение в размер на 5000лв. за претърпени неимуществени вреди от действия на ответника, свързани със задържането на ищеца Сл. В. до 24 часа в РУ – [област], което той счита за незаконно.

В последната уточняваща молба не се поддържа иска за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди като следствие от наложените му принудителни административни мерки и от действията на полицейските органи при задържането му до 24 часа, поради което съдът намира, че този иск не е в обхвата на настоящото съдебно производство.

Условията за допустимост на исковете в производства като разглежданото са изчерпателно посочени от законодателя в чл.204 от АПК. Текстът на ал. 1 гласи, че иск може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред. Нормата не конкретизира как трябва да се разбира изразът „съответния ред“ - дали актът следва да е отменен по съдебен или по административен ред, с оглед на което настоящият състав на съда приема, че трите посочени иска са допустими за разглеждане и в двете хипотези.

В следващите алинеи на чл. 204 от АПК са въведени и специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК. Така според ал. 2 искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, като всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, доколкото нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Тоест, когато твърдените вреди са настъпили от нищожен (но не незаконосъобразен) административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в исковото производство сезираният съд да установи нищожността на акта, което може да се претендира без ограничение във времето по аргумент от чл. 149, ал. 5 от АПК, респективно незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт.

Между страните в настоящото съдебно производство липсва спор, че и двете заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП не са оспорени от ищеца С. В. по съдебен ред и са влезли в законна сила. Те са отменени по административен ред по реда на извънредния способ, разписан в чл. 99 от АПК и по конкретно - на основание т. 2 от същата норма, съгласно която административен акт може да бъде отменен или изменен когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при решаване на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Както се посочи по-горе в изложението, като ново обстоятелство в случая е прието заключението на изготвената СХЕ № Е-22/18.01.2023г., според която в изследваната биологична проба (кръв) от лицето С. С. В. не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити, в т.ч. категорично отрицателен резултат за бензодиазепини, съмнение за наличие на каквито е дал извършения на 28.07.2022г. полеви тест с техническо средство „Drug Check 5000“ със сериен № ARME -0010.

Съгласно ал. 4 на чл. 204 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието, какъвто по естеството си е третият обективно и субективно съединен иск, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. От анализа на тази разпоредба се налага извод, че законосъобразността на действията на полицейските органи по задържането на ищеца С. В. на 28.07.2022г. за 24 часа, с оглед развитите от ищеца доводи, следва да се прецени от съда в настоящото производство като неразделна част от спора.

Като съобрази горното, както и това, че исковата молба е предявена в 5 годишния давностен срок, срещу надлежен ответник - ОД на МВР- [населено място], какъвто съгласно чл.205 от АПК е юридическото лице в състава на което са служителите, от чиито актове и действия се твърди, че са причинени неимуществените вреди, за които се търси обезщетение, настоящият състав на Административен съд – Варна намира, че и трите иска са допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни, по следните съображения:

Както се посочи по-горе, исковата претенция на С. В. е предявена на основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че в общия случай обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увредата, т.е. при кумулативното наличие на три предпоставки:

1/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност;

2/ настъпила вреда - имуществена или неимуществена;

3/пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

Първите два иска на С. В., обаче, за присъждане на обезщетение от отменените заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП са особени хипотези, с оглед на обстоятелството, че тези административни актове са отменени по административен, а не по съдебен ред, поради което въпросът за тяхната законосъобразност е останал неизследван и неизяснен от единствения компетентен орган - съда. Този въпрос не може да бъде изследван в настоящото съдебно производство, развиващо се по реда на ЗОДОВ. Това е така, защото обратното схващане би създало възможност за преодоляване стабилността на неоспорени по съдебен ред и влезли в сила административни актове посредством образуване на производства по ЗОДОВ, в които тепърва да се разглежда тяхната законосъобразност. Казано с други думи, това би заличило преклузията, която настъпва след изтичане на посочения в чл. 149, ал. 1 от АПК или в друг специален закон срок за оспорване на актовете, а това категорично не съответства на целта на закона.

Предвид горните съображения, на установяване в настоящото производство относно двата иска срещу заповедите за налагане на ПАМ по ЗДвП са другите две материални предпоставки за ангажиране отговорността на Държавата, а именно настъпването на твърдяните неимуществени вреди в правната сфера на ищеца и наличието на причинно-следствена връзка между тях и отменените актове.

Настоящият състав на Административен съд – Варна счита, че ищецът не се е справил успешно с лежащата върху него доказателствена тежест да докаже настъпването на твърдяните неимуществени вреди.

Твърденията за влошено здравословно състояние на майката на ищеца и необходимостта той да я съпровожда до или посещава в лечебните заведения, където тя е била хоспитализирана, са останали голословни и неподкрепени с доказателства – не е представена медицинска и всякаква друга документация, от която да се установи истинността на изложените в исковата молба твърдения. Не са представени и доказателства за влошаване здравословното състояние и на самия ищец, каквито твърдения са наведени в исковата молба. Липсата на конкретни доказателства относно тези обстоятелства – медицински епикризи, амбулаторни листи, фактури за болничен престой и други, не може да бъде преодоляна от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Н. Т. К., които подкрепят твърденията на ищеца С. В., предвид приятелските отношения между тях – аргумент от чл. 172 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК.

Въз основа на изложеното по-горе настоящият съдебен състав на Административен съд – Варна намира исковете на С. С.. В. за присъждане на обезщетение на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с отменените по административен ред Заповед № 22-0259-000059/ 28.07-2022г. по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП и Заповед № 22-0259-000060/ 28.07-2022г. по чл. 171, т. 2А, буква „Б“ за недоказани, както по основание, така и по размер.

При липсата на категорични доказателства за настъпването на неимуществените вреди, не се налага съдът да коментира втората предпоставка.

Неоснователен и недоказан е и третият иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица в ОД на МВР – [област] при задържане на ищеца за срок до 24 часа. Това е така, защото задържането е постановено на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, като на основание чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, за лицата по чл. 72, ал. 1 се издава писмена заповед за задържане, каквато в случая има издадена. Казано по друг начин, в този случай законодателят също е регламентирал издаването на нарочен акт, който от своя страна подлежи на самостоятелно обжалване, от която процесуална възможност ищецът не се е възползвал, въпреки че е бил запознат с това при предявяване на самата заповед, което е удостоверил с подписа си.

За пълнота на изложеното и с оглед останалите наведени в исковата молба твърдения, е необходимо да се посочи, че прекратяването на образувано досъдебно производство, независимо на какво основание, няма за своя законна последица отмяна на издадени в друго производство актове. В допълнение към изложеното следва да се отбележи, че ищецът може да потърси защита на правата си и да получи обезщетение в друго производство, тъй като е проявил активност като е предявил иск с правна квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ срещу Районна прокуратура – [населено място], по който в Окръжен съд – Варна е образувано гражданско дело № 1783/2023г., с твърдения, че от образуваното срещу него наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 от НК, което впоследствие е прекратено, за него са произлезли съответните вреди (имуществени и/или неимуществени).

С оглед този изход на спора и своевременното заявяване на претенцията, на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, което според настоящия съдебен състав следва да бъде определено в размер на 100лв., което е в съответствие с разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, настоящият състав на Административен съд - Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ искова молба на С. С. В., ЕГН **********, от [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.** срещу ОД на МВР – Силистра с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и общ размер на иска 13 000лв., от които: 1/ 4000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Заповед № 22-0259-000059/ 28.07-2022г. по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП, с която от ищеца временно е отнето Свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца; 2/ 4000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от Заповед № 22-0259-000060/ 28.07-2022г. по чл. 171, т. 2А, буква „Б“ за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 (шест месеца) на собствения на ищеца лек автомобил марка и модел „Пежо – 307“ с рег. № [рег. номер]; 3/ обезщетение в размер на 5000лв. за претърпени неимуществени вреди от действия на ответника, свързани със задържането на ищеца С. В. до 24 часа в РУ – Силистра, което той счита за незаконно.

ОСЪЖДА С. С. В., с ЕГН **********, с адрес гр.xВарна, [улица], вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на ОД на МВР – Силистра с адрес на призоваване [населено място], [улица], сумата в размер на 100лв. /сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.