С присъда № 133/25.10.2006 година, постановена по НОХД № 205/2005 година, Момчилградският районен съд е признал Зихни Хасан Юсеин от с.Ридино, общ. Джебел за невиновен в това, че на 19.04.2005 година, в района на с.Стоманци, общ. Кирково направил опит да преведе през границата на страната, за Р.Гърция, ливанския гражданин Хедър Ибрахим Аоад, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 280, ал.2 , т. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Против присъдата е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура Момчилград, с който същата се протестира като неправилна. Присъдата не кореспондирала със събрания доказателствен материал. В хода на съдебното следствие по безспорен начин се установило, че подс. Зихни Юсеин е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.280, ал.2,т.3, във вр. с чл.280, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК. От показанията на преведеното през границата лице - ливанският гражданин Хедър Аоад било видно, че именно подсъдимият Юсеин се бил ангажирал да го преведе през границата на страната в посока Р.Гърция. На него заплатил и паричната сума, за да бъде преведен в Р.Гърция и именно подсъдимият Юсеин пътувал със св.Аоад в автобуса до спирка с.Стоманци. Придружил го до гората и му показал пътя в посока държавната граница. Описанието, което дал свидетелят на т.нар. "каналджия" напълно съответствало с външния вид на подсъдимия Юсеин и в проведеното процесуално следствено действие "разпознаване на лица и предмети" категорично го разпознал като лицето, което го водел в посока на държавната граница. В случая се касаело за опит — налице било започнало изпълнение на умишленото престъпление: деецът се насочил непосредствено в посока на държавната граница, движението му през гориста местност с цел избягване на гранични патрули и надлежния граничен контрол, като изпълнителното деяние останало недовършено по причини, стоящи извън подсъдимия Юсеин, а именно заплахата от разкриване и залавяне, които обстоятелства го принудили да се откаже от довършване на престъплението. Предвид изложените доводи, с въззивния протест се предлага на съда да отмени протестираната присъда и да постанови нова, с която да признае за виновен Зихни Хасан Юсеин в извършване на престъплението по повдигнатото му обвинение и му наложи наказание. В съдебно заседание прокурорът на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа протеста така, както е предявен. Подсъдимият Зихни Хасан Юсеин и ответник по протеста, в съдебно заседание го оспорва като неоснователен. Моли присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени в протеста, на основание чл. 314,ал.1 от НПК, приема за установено следното: Въззивният протест е подаден в срок. Разгледан по същество е неоснователен. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал, проверил и преценил всички необходими и относими към предмета на доказване, съобразно чл. 102 от НПК доказателства. След задълбочено и подробно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, е достигнал до обоснования, правилен и единствено възможен извод за недоказаност на обвинението по чл. 280, ал.2 , т. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, повдигнато на Зихни Хасан Юсеин от с.Ридино, общ. Джебел. От фактическа страна във връзка с обвинението се установява следното: на 19.04.2005 година свидетелите Бекир Мурад- шофьор и Кяшиф Садък- стюард на автобус, собственост на ЕТ „Бяла вода” с.Бенковски, общ. Кирково, изпълнявали редовен курс по линията гр. София-с.Бенковски, общ. Кирково. Управляваният от св. Мурад автобус тръгнал от Цетрална гара София в 17.00 часа и в същия се качили свидетелите Бекир Емин Бекир и Сейхан Хасан Халибрям, които пътували за с.Стоманци, общ. Кирково, където живеели. Около 19.00 часа автобусът спрял за почивка на крайпътен паркинг в с.Поповица, общ. Пловдив. При св. Мурад и св. Садък дошъл подс. Юсеин, с когото се познавали, тъй като и друг път подсъдимият бил пътувал със същия автобус и ги попитал дали има свободни места в автобуса. Свидетелите му отговорили, че има. След почивката подсъдимият Юсеин се качил в автобуса през предната му врата, закупил си един билет от св. Садък до с.Стоманци, общ. Кирково и седнал на предната седалка до този свидетел. Подс. Юсеин живеел в гр. София, като същият ден бил в гр. Пловдив, откъдето с такси се придвижил до с.Поповица. Оттам имал намерение да се качи в преминаващия автобус за с.Бенковски и да отиде на гости на дъщеря си, която живеела в с.Стоманци, общ. Кирково. При почивката в с.Поповица, в автобуса се качили и още четири лица, непознати на свидетелите Мурад и Садък и неустановени по делото, които си закупили четири билета за пътуване до гр. Джебел, като заплатили сумата от 20 лв. Същите били млади хора, разговаряли помежду си на непознат за свидетелите език, като само един от тях малко разбирал турски език. Четиримата седнали на свободни места в задната част на автобуса. На никой от пътуващите в автобуса пътници не направило впечатление подсъдимият и тези лица да разговарят помежду си или да контактуват по друг начин. Четиримата, въпреки, че си купили билети за гр. Джебел, слезли от автобуса на разклона за с.Стоманци, където автобусът пристигнал към 21.30 часа. Същите слезли от задната врата на автобуса. На същата спирка от автобуса, от предната врата, слязъл подс. Юсеин, както и свидетелите Бекир и Сейхан Халибрям. Последните двама на спирката били изчаквани от техни колеги- св. Сабри Халибрям и св. Хасан Халибрям, които пътували от гр. София с автобус, тръгващ в 16.30 ч. и носели със себе си багаж на другите двама свидетели. Четиримата свидетели, след като се събрали тръгнали по пътя за с.Стоманци. Подс.Юсеин също се отправил към селото- за дома на дъщеря си. Там вечерял и легнал да спи. Четирите неустановени по делото лица останали на автобусната спирка. Около 22.30 часа в дома на дъщерята на подсъдимия дошли полицаи, които отвели подсъдимия в РПУ Момчилград, като му обяснили, че е заподозрян в опит да преведе през границата група лица от арабски произход. На 20.04.2005 година, в района на държавната граница с Р.Гърция бил задържан ливанският гражданин Хедър Аоад. Горната фактическа обстановка съдът възприема в обема на доказателствата, събрани и проверени от първоинстанционния съд: изцяло от показанията на разпитаните свидетели Кяшиф Садък, Бекир Мурад, Сабри Халибрям, Бекир Бекир и Хасан Халибрям; от писмените доказателства и от обясненията на подсъдимия, възприети изцяло и от настоящата иннстанция. Събраните по делото доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност от първоинстанционния съд, по отношение на противоречивите доказателствени материали съдът е изложил доводи кои от тях възприема, а други отхвърля и защо, като фактическите му изводи съответстват на доказателствата и се споделят от настоящата инстанция. Правилен, обоснован и изцяло почиващ на установените по делото факти е изводът на първоинстанционния съд, че извършването на престъплението по чл. 280, ал.1,т.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК от обективна и от субективна страна от подс. Юсеин не е доказано по несъмнен начин, до какъвто извод достигна и настоящата инстанция след извършената проверка на присъдата. Необосновано се сочи във въззивния протест, че цялата съвкупност от доказателства водели до извода, че подсъдимият е извършител на това престъпление. Напротив, така събраните доказателства не установяват по несъмнен начин основният факт, подлежащ на доказване- извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Безспорно, установява се по делото, че на инкриминираната дата- 19.04.2005 година подсъдимият се е качил в пътнически автобус на ЕТ „Бяла вода”, с.Бенковски при почивката на автобуса в с.Поповица, където се качили и четири, неустановени по делото лица. Установява се от показанията на св. Мурад, св.Садък и св.Сейхан Халибрям, че подсъдимият и тези четири лица не са разговаряли или контактували по време на пътуването. Установява се, също така, че както подсъдимият, така и тези лица, са слезли от автобуса на разклона за с.Стоманци. Не се установява от показанията на свидетелите Бекир Бекир, Сейхан Халибрям, св. Сабри Халибрям и Хасан Халибрям обаче, тези лица да са били заедно с подсъдимия, да са разговаряли с него, както и подсъдимият да им е обяснявал къде е границата и как могат да стигнат до нея. Напротив, установява се, че след като е слязъл от автобуса, подсъдимият е тръгнал по пътя към с.Стоманци, а четиримата са останали на разклона. Не се установява сред тези лица да е бил ливанският гражданин Хедър Аоад, заловен на следващия ден в района на границата. Във връзка с горните обстоятелства, правилно от първоинстанционния съд като негодно доказателствено средство е бил изключен протоколът за разпит на Хедър Аоад като свидетел пред съдия от Момчилградския районен съд, проведен на 22.04.2005 година. Това е така, тъй като наказателното производство срещу подсъдимия Юсеин /тогава обвиняем/ е започнало с първото действие срещу него, а именно с образуването на полицейско производство- дознание, с постановление на прокурор при РП Момчилград от същата дата. С постановление от същата дата е било постановено и 72-часовото задържане на Юсеин, считано от 21.04.2005 година- 19.00 часа. Съобразно разпоредбата на чл. 410 НПК /отм./, наказателното преследване срещу обвиняемия се счита за започнало, след като лицето е разпитано в това му качество, или по отношение на него са предприети мерки на процесуална принуда, освидетелстване, претърсване или изземване. При това положение, след като е била конституирана фигурата на обвиняем към 23.04.2005 година, за разпита на свидетеля Аоад, извършен на тази дата по реда на чл. 210а НПК /отм./ е следвало да бъде уведомен обвиняемия. От съдебния протокол за проведения разпит се установява, че обвиняемият не е бил уведомен за извършването му. Като не е сторил това, органът на досъдебното производство е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на обвиняемия, което е неотстранимо в следващите етапи от наказателното производство. Това е наложило изключването на разпита на свидетеля Аоад от материалите по делото като негодно гласно доказателствено средство. На следващо място, процесуално-следственото действие „разпознаване на лица” от 22.04.2005 година от Хедър Аод, е извършено при допуснати груби нарушения на процедурата по чл.144- чл. 145 от НПК /отм./: не става ясно дали разпознаването е извършено по ал.2 на чл. 145 от НПК /отм./ или по снимков материал; и преди всичко- не става ясно между кои лица е разпознаваното лице, както и дали изобщо то /в случая подсъдимият/ е бил измежду тези лица. Нарушенията са до такава степен съществени, че не могат да бъдат направени каквито и да е било изводи, че Аоад е разпознал по категоричен начин подсъдимият като лицето, довело го с автобус от гр. София до разклона за с.Стоманци. Не без значение е и обстоятелството, че в самите обяснения на Аоад, записани в протокола за разпознаване във връзка с извършването му, същият не твърди, че подс. Юсеин го е насочил или съпроводил към границата, което всъщност би представлявало част от изпълнителното деяние по чл. 280 от НК. Напротив, същият обяснява, че след като дал на подсъдимия 500 евро /без да е обяснил причината, за да стори това/, последният обещал да донесе храна и повече не се върнал. С оглед на обсъденото до тук от фактическа страна, да се направи извод, че подс. Юсеин е направил опит да преведе лицето Аоад през границата, би представлявало недопустимо предположение относно авторството на деянието. Като е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 280, ал.2, т.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона, нито необоснованост на присъдата си. Напротив, същата е постановена в съответствие със събрания, проверен и преценен доказателствен материал по делото, като изводът, че годните доказателства не са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда, е правилен и изцяло се споделя от въззивната инстанция. Ето защо, Окръжния съд намира, че въззивният протест е неоснователен, като не са налице основания за отменянето на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подс. Юсеин да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му в първоинстанционния съд обвинение за извършено престъпление по чл. 280, ал.2, т.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 133/25.10.2006 година, постановена по НОХД № 205/2005 година по описа на Момчилградския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|