О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……05.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
възз. търг. дело № 731 по описа
за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 16976/06.02.2019г. от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Лозенец“, „Експо 2000“, бул. Н. Вапцаров“ №55 срещу
решение №602/14.02.2019г., постановено по гр.дело № 13857/2018г. на Варненския
районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника
срещу М.К.С., ЕГН **********,*** искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.430 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца следните суми: сумата от 10000.00 лв. – главница, сумата от
2241.02 лв. – договорна лихва за периода от 15.04.2014г. до 15.07.2015г., сумата
от 511.77 лв., - наказателна лихва за периода от 15.04.2014г. до 15.07.2015г., сумата
от 28.20 лв. – месечна такса за обслужване на картата, съгласно Раздел XIV -
Тарифа, за периода от 07.05.2014г. до 07.07.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението
- 31.08.2017г. до изплащане на вземането, произтичащи от Договор за кредитна
карта № 0711280191401400/09.01.2014г., с който е подновен Договор за кредитна
карта №0711280191401400/28.11.2007г., съгласно издадената заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 13026/2017 г. по описа на
ВРС, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 лв.,
такса за надвишаване на кредитния лимит, съгласно Раздел XIV- Тарифа, начислена
за периода от 15.05.2014 г. до 15.07.2014 г. вкл.
В
жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Излага се, че неправилно в обжалваното решение е прието за
недоказано обстоятелството, че договорът за кредитна карта от 09.01.2014г.
подновява действието на договор за кредитна карта от 28.11.2007г. с установен
лимит от 10000.00лв., който факт не е оспорен от ответника и приет за безспорен
в доклада. На следващо място се посочва, че ответникът е обвързан с договора и
тарифата на банката, която е инкорпорирана в него. Към момента на сключване на
договора - 09.01.2014г. не е съществувало изискването за полагане на подпис на
всяка една от страниците на договора, съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК. Въззивникът твърди, че на ответника му е била издадена и
предоставена кредитна карта, което обстоятелство е установено от приетия
регистър на банкова карта, който е разписан от ответницата С.. Обосновава се,
размерът на договорната лихва за използване на златна карта е ясно посочен в
договора в раздел ХIV Тарифа/чл.33/, който е 16.8% на
годишна база върху усвоената от кредитния лимит и 10% обезщетение за забава на
годишна база.
На следващо място въззивникът обосновава, че липсва посочената в обжалваното
решение неравноправност по отношение на клаузата на чл.35 от договора,
предвиждаща, че банката има право едностранно да променя лихвата. Твърди се, че
не е съществува твърдяната неравноправност, тъй като е
налице изключението на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП и едностранното изменение
според договора може да извършва само въз основа на обективни обстоятелства
извън контрола на банката. Дори и да бъде прието, че е налице твърдяната
неравноправност, банката не е изменяла процента на договорната лихва.
По
изложените съображения въззивникът моли съда отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с
което да уважи предявените искове.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
М.К.С., в който се застъпва становище
за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на
атакуваното решение. Излага се, че всички факти, на които ищецът основа
исковете си са надлежно оспорени в депозирания отговор. Поддържат се оспорванията, че е сключен договор от 09.01.2014г., с който
се подновява действието на предишен договор за кредитна карта от 2007г. –
липсват воля и предпоставки за новация. На
ответницата не е отпускан сочения кредитен лимит, същата не е изпадала в забава
по отношение на дължими вноски, с оглед липсата на подписи на всяка страница не
е обвързана и от тарифата на банката. Релевира се възражение за нищожност на чл.39 от договора, в
който банката декларира собственото си право да събира такси и лихви от
кредитния лимит.
По
изложените съображения е формулиран петитум да бъде
потвърдено първоинстанционното решение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК, тъй като е подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, включително доказателство
за платена държавна такса, с оглед на което производството по нея подлежи на
разглеждане в открито съдебно заседание.
Няма искания за събиране на нови
доказателства.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 16976/06.02.2019г.
от „Райфайзенбанк (България)" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“,
„Експо 2000“, бул. Н. Вапцаров“ №55 срещу решение №602/14.02.2019г.,
постановено по гр.дело № 13857/2018г. на Варненския районен съд.
НАСРОЧВА производството по възз. търг. дело №731/2019г.
на ВОС за 12.06.2019 год. от 14.30 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивникът да се връчи препис от
отговора на въззивната жалба.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на
спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора
могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да
заявят на тел. 052 623 362, като могат да
поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.