П
Р О Т
О К О
Л № 255
гр.
Пловдив, 09.06.2020
година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
СТЕЛА ДАНДАРОВА
при участието на съдебния секретар Нели Богданова и в присъствието на
прокурора ВИКТОР ЯНКОВ сложи за разглеждане докладваното от съдия МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА ВЧНД № 224 по описа за 2020 година.
На именното повикване
в 11:25 часа в залата се явиха:
На основание
на Заповед № РД 55/14.05.2020 г. на Председателя на Апелативен съд - Пловдив
относно разглеждане на наказателни дела със задържани лица, с оглед обявеното
извънредно положение в Р. Б. с решение от 13.03.2020 г. на НС и с оглед
предпазване и предотвратяване със заразяване с „COVID“-инфекция, настоящото производство се провежда чрез видеоконферентна
връзка чрез „Skype“ с Ареста –
гр. П.
Видеоконферентната
връзка в съдебното заседание се осъществява в присъствието на системния
администратор при Апелативен съд – Пловдив – В. Н., при добър звук и картина.
От другата
страна на линията по „Skype“
в Ареста Пловдив се намират жалбоподателите
- обвиняемите А.Т.В., А.А.Р. И Т.И.В.,
В залата
присъстват защитниците на обвиняемите: адв. Л. – служебен защитник на
обвиняемия А.В., адв. Д. И. – служебен защитник на обвиняемия А.Р. и адв. Р.
С., преупълномощена от адв. А. М. – служебен защитник на обвиняемия Т.В..
За Апелативна прокуратура се явява прокурор
ВИКТОР ЯНКОВ.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде
ход на делото.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание намира, че са налице
основанията за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се същото от съдията-докладчик с прочитане
частните жалби на обвиняемите А.В., А.Р. и Т.В. срещу определението на Окръжен
съд – Пловдив, постановено по ЧНД № 920/2020 г. по описа на съдия съд, с което
спрямо тримата обвиняеми е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Съдебният акт се атакува като
незаконосъобразен и необоснован. Иска се неговата отмяна и определяне на
по-лека мярка за неотклонение спрямо тримата обвиняеми.
АДВ. Л.: Поддържам частната жалба.
ОБВИНЯЕМИЯТ В. : Поддържам жалбата на защитника
ми.
АДВ. И.:
Поддържам частната жалба.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.: Поддържам жалбата на
адвоката ми.
АДВ. С.: Поддържам частната жалбата.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.: Също поддържам частната
жалба на адвоката ми.
На страните се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи. Имам искания -
представям и моля да приемете протокол за разпит на обвиняемия А.Р., проведен
на 04.06.2020 г. протокол за разпит на обвиняемия Т.В., проведен на 03.06.2020
г., както и съдебно-психологична експертиза.
Тези процесуално–следствени действия са
проведени, след като делото е било внесено за разглеждане в Окръжен съд –
Пловдив. Представям ги, моля да ги приемете и да ги приобщите към настоящото
дело.
Адв.
Л.: Нямам искания за отводи
на състава на съда. Нямам искания за доказателства. Запознат съм с
представените доказателства от прокурора. Считам, че са относими към настоящото
производство, да се приемат.
Адв.
И.: Нямам искания за отводи
на състава на съда. Нямам искания за доказателства. Запознат съм с така
представените от прокурора. Относно двата протокола за разпит на обвиняеми - не
се противопоставям да бъдат приети, а относно представената съдебно-психологична
експертиза, считам, че тя няма отношение към настоящото производство.
АДВ.
С.: Запозната съм с представените от прокурора
доказателства и не възразявам да се приемат.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.: Поддържам заявеното от адв. Л. Нямам
отводи и нови искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Р.: Нямам искания за отводи
на състава на съда. Нямам искания за доказателства. Да се приемат представените
от прокурора.
ОБВИНЯЕМИЯТ
В.: Нямам искания за отводи
на състава на съда. Нямам искания за доказателства. Да се приемат
доказателствата, представени от прокурора.
Съдът след съвещание намира, че за
разкриване на обективната истина по делото не се налага да се приемат
представените от представителя на Апелативна прокуратура - Пловдив протоколи за
разпит на обвиняемите Т.В. и А.Р., както и съдебно-психологична
експертиза за последния.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ
ПРИЕМА представените от
представителя на Апелативна прокуратура – Пловдив протоколи за разпит на
обвиняемите Т.В. и А.Р. и съдебно-психологична експертиза.
ВРЪЩА същите на представителя на обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.
АДВ. Л.: Нямам нови искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.: Нямам нови искания.
АДВ. И.: Нямам нови искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.: Нямам нови искания.
АДВ. С.: Нямам нови искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.: Нямам нови искания.
С оглед заявеното от страните, съдът намира,
че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите и трите частни жалби без
уважение, като неоснователни и потвърдите определението на Пловдивски окръжен
съд, с което спрямо тримата обвиняеми е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“.
В случая е налице
предпоставката, която изисква да се предвижда наказание „лишаване от свобода“.
Повдигнатите обвинения са по чл. 199 от НК, което означава от 5 до 15 години
лишаване от свобода – тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Относно обоснованото предположение,
което е предпоставка за вземане на тази мярка за неотклонение, то същата е
налице. То се налага от многобройните гласни доказателства и други проведени
процесуално-следствени действия, много подробно изложени в мотивите на Окръжния
съд и не смятам да ги преповтарям.
С особена сила според мен
е обстоятелството, че пострадалата е разпознала сгъваемото ножче, с което е
била заплашена на инкриминираната дата. Предстои извършване на експертизи от
биологичния материал на тримата обвиняеми, които по обясними причини към
момента не са извършени, тъй като съвсем скоро те са разкрити като извършители
и им е било повдигнато съответното обвинение. Ясно е, че оттук насетне
предстоят и други процесуално-следствени действия.
Едно е досъдебно
производство да се води срещу неизвестен извършител и вече съвсем друго, когато
по това досъдебно производство бъдат повдигнати обвинения срещу конкретни лица.
Искам да
отбележа, че достатъчно е по този вид дела да е налице обосновано предположение
или съмнение за съпричастност на обвиняемите в извършеното престъпление. Не е
необходимо деянието или деянията да бъдат доказани по несъмнен и категоричен
начин, каквото е изискването при постановяване на осъдителна присъда, когато
делото се гледа по същество.
Относно другата
предпоставка – наличие на реална опасност обвиняемите да се укрият или извършат
престъпление, тя е налице досежно опасността от извършване на престъпление.
И тримата обвиняеми са с
богато криминално и съдебно минало. За Р. и
В. е налице и законовата презумпция, че има опасност от извършване на
престъпление. Вярно, касае се за оборима презумпция, но от събраните по делото
материали не се установява противното, както се изразява Закона, тоест липса на
реална опасност от извършване на престъпление. За
обвиняемия В. – и той е с богато криминално съдебно минало.
В случая намирам, че най-адекватна мярка за
неотклонение спрямо тримата обвиняеми е ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, благодаря.
Адв.
Л.: Уважаеми апелативни
съдии, моля ви да отмените определението на Окръжен съд – Пловдив спрямо моя
подзащитен А.В., като доводите които съм изтъкнал в жалбата, не искам да ги
преповтарям тук наново, като искам само да изтъкна, че предпоставките спрямо
подзащитния ми А.В. по чл. 63 ал от 1 НПК не кореспондират с материалите по
делото. Становището ми е такова, че същият, за него няма данни, че същият може
да се укрие. Самото му заявление, че той ще се явява по всяко време, когато
бъде призован пред разследващите органи и съдебните, трябва да се вземе като
чиста монета, защото той работи като строител и единственият член от
семейството, който има доходи, за да може бременната му съпруга, с която няма
граждански брак, но живее на семейни начала – М. А., е бременна в деветия
месец, като терминът е на 20 юни 2020 год. От друга страна, дали той ще извърши
друго престъпление, е видно от периода след последното му осъждане, който е
доста голям, същият не е извършвал престъпление и има трудова активност. Семеен
е, вече има за кой да се грижи и така да се каже, в него е узряло, че може да
бъде реален член на обществото. Ето защо ви моля да отмените определението на
Окръжен съд - Пловдив и да му дадете по-лека мярка за неотклонение, за да има
възможност да помага на семейството си.
ОБВИНЯЕМИЯТ
А.Т.В. /за лична защита/:
Съгласен съм със защитника ми. Нямам какво да добавя
АДВ.
И.: Уважаеми апелативни
съдии, моля да уважите частната жалба
срещу определението на първоинстанционния съд, с което се взима най-тежката
мярка за неотклонение Задържане под стража спрямо подзащитния ми А.Р..
След запознаване с първоинстанционното
определение и мотивите, изложени от окръжния съд, продължавам да твърдя и да
поддържам становището си, че първоинстанционното определение е необосновано. На
първо място защото в малката по обем мотивна част, която се намира в същото, не
са обсъдени доказателствата, събрани по делото, а това е задължение на съда с
оглед нормите на НПК. В определението на съда безспорно се правят изводи, от
които не става ясно, както и на базата на какви от доказателствата и на
конкретните факти се мотивира съдът да вземе това свое решение.
Що се касае до изложеното, видно е от
определението, че в мотивната част са посочени имената на разпитаните по делото
свидетели в т. 2, както и е налице позоваване на полиграфско изследване и
разпитът на свидетелката, която е присъствала, И. И. – криминален психолог,
участвала в беседите и по време на работата с полиграфа.
За първоинстанционния съд, според мен, е
ясно, че тези показания, които са събрани по делото специално в тази част, няма
как бъдат ползвани като аргумент за постановяване на съдебния акт, защото в
производство по чл. 64 и чл. 65 НПК, а и когато е делото за виновността на
лицата, полиграфските изследвания нямат абсолютно никаква стойност и не са
средства, събрани по реда на НПК.
На второ място заключенията, които прави
съдът и се позовава на тях, са чисто субективни преценки. Това е нещо, което по
принцип по закон в наказателния процес е недопустимо да се случва. Изграждането
на аргументи и съображения на базата на вероятности няма никакво отношение към
самия процес. Ето защо в тази си част за мен е необосновано самото определение.
Що се касае за кумулативно изискуемите
предпоставки по чл. 63 НПК – да, на тримата обвиняеми е повдигнато обвинение,
което предвижда наказание от 5 до 15 години Лишаване от свобода. В крайна
сметка по отношение на първата кумулативно изискуема предпоставка за това дали
моят подзащитен е участвал в деянието, дали е налице изобщо такова обосновано
предположение, аз смятам, че доказателства в тази насока няма.
И пред окръжния съд съм изтъкнал моите
аргументи и съображения защо считам, че спрямо Р. не са налице не само преки, а
то няма и косвени доказателства. Единствено е твърдението на единия от
съпроцесниците му, който твърди, че Р. е участвал. Оттук нататък по делото няма
нито едно доказателство, което по някакъв начин да свърже или да бъде годна
индиция за това, че той е участвал в процеса. Не споделям и виждането на
първоинстанционния съд, че в случая не се касае до оговор. То си е класическа
форма на оговор за това как един от обвиняемите, неизвестно по какви причини,
посочва като извършител и моя подзащитен.
Но като цяло производството е започнало още
февруари месец 2020 г. Три месеца се води разследване, за което ако приемем, че
моят подзащитен е знаел, че е участвал в извършването на това деяние, няма
разумно обяснение това защо той е останал, защо същият се е явявал, разпитван е
и по делото, макар че цялото село тогава е било разпитвано. Не са налице
каквито и да е данни, че същият да е направил някакъв опит да прикрие своето
участие. Неговото процесуално поведение е много последователно от самото
начало, когато са разпитвани като свидетели голяма част от хората, така и в
момента, след като на същия му е повдигнато обвинение.
Безспорно пред първоинстанционния съд се
изтъкнаха съображения и единственото от тях е, че това, че в дома на моя
подзащитен била намерена някаква щанга или лост, което е достатъчно основание
на държавното обвинение да приеме, че този лост е бил използван като средство
за нахлуване в имота на пострадалата жена. Но абсолютно никакви доказателства
за използване на това средство, нито следи по него, абсолютно нищо в тази
насока не е събрано по делото. А ние в настоящото производство сме ограничени
само и единствено по фактите такива, каквито са събрани по делото към момента
на разглеждане на настоящото производство за взимане, съответно налагане на
най-тежката мярка за неотклонение.
Вие сте се запознали с материалите и
предполагам, че ще споделите виждането ни, че други доказателства в тази насока,
освен едно твърдение на прокуратурата за иззет лост, за който дори няма и данни
да е използван за това деяние, други доказателства в тази насока няма.
Ето защо аз считам, че по отношение на
втората кумулативно изискуема предпоставка за наличието на обосновано
предположение не са налице доказателства, които да реализират съответната
предпоставка за взимането на най-тежката мярка за неотклонение.
Що се касае до третата предпоставка –
представителят на държавното обвинение и пред вас спомена, че е налице
хипотезата на чл. 63 ал. 2 т. 2 НПК спрямо моя подзащитен. Наистина, касае се
за презумпция, която е оборима. Защо аз считам, че тази презумпция в настоящото
производство е оборена? Защото от представената справка съдимост към настоящия
момент Р. през 2013 г. е бил пуснат от място за лишаване от свобода, където е
търпял своето наказание. Оттогава досега, повече от 5 години, същият не е
извършвал каквото и да било престъпление и срещу няма заведени наказателни
производства, в т.ч. и административно-наказателни производства. Вероятността
същият да извърши престъпление за мен е изключително ниска и смятам, че да,
наистина, той неколкократно е бил осъждан и е пребивавал в места за лишаване от
свобода, но смятам, че съвсем спокойно може да се приеме, че това превантивно и
превъзпитателно действие, което се цели от Закона, върху него самия е оказало
своето влияние.
Приемайки становището на държавното
обвинение, означава да се съгласим с противното, а именно, че ние наказваме, но
файда и последици от наказването няма. Т.е. ние да признаем наличието на
безпомощност на системата да превъзпитава и да въздейства както върху
извършителите на съответните деяние, с оглед личната превенция, така и с оглед
генералната превенция.
Ето защо считам, че в тази си част тази оборима
презумпция на базата на събраните доказателства може да се счете за оборена.
В контекста на всичко изложено ще ви моля да
приемете, че към настоящия момент не са налице визираните предпоставки,
визирани в чл. 63 НПК за взимане на най-тежката мярка за неотклонение и да
определите по-лека такава. В този смисъл ще ви моля да се произнесете.
ОБВИНЯЕМИЯТ
А.А.Р. /за лична защита/: Съгласен
съм с казаното от адвоката ми.
АДВ.
С.: Уважаеми апелативни
съдии, моля да уважите депозираната пред вас частна жалба против определение на
Пловдивския окръжен съд, с което спрямо подзащитния ми Т.В. е взета мярка за
неотклонение Задържане под стража, и да постановите съдебен акт, с който да му
определите по-лека мярка за неотклонение.
Считам, че в настоящия случай мярката за
неотклонение Домашен арест би се явила справедлива и адекватна и такава мярка
би осъществила смисъла и целите на мерките за процесуална принуда, т.е. би
обезпечила в пълен обем явяването на обвиняемия в един воден срещу него
наказателен процес. Считам, че при вземане на вашето решение бихте могли да
отчетете обстоятелството, че подзащитният ми е оказал пълно съдействие на
органите на ДП. Доколкото ми е известно, то е почти към приключване и е
извършен голям обем процесуално-следствени действия.
От датата на инкриминираното деяние –
08.02.2020 г., до момента на задържането на В., същият е имал дълъг период от
време, в който е можел да се укрие или да напусне пределите на държавата, но
той не е сторил това, което се явява индиция, че той няма намерение да се
отклонява от воденото срещу него наказателно производство.
В този смисъл считам, че са налице
предпоставките за отмяна на определението на Пловдивския окръжен съд.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Т.И.В. /за лична защита/: Признавам
си вината. Съжалявам много. Поддържам казаното от адвоката ми.
Съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
ОБВИНЯЕМИЯТ В.: Искам по-лека.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.: Искам по-лека.
ОБВИНЯЕМИЯТ В.: И аз искам по-лека мярка.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
След тайно
съвещание отново се осъществи видеоконферентна връзка с ареста.
Съдът, след съвещание,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е
по частни жалби на защитниците на А.Т.В., А.А.Р. и Т.И.В., обвиняеми по
досъдебно производство № 25/2020г. по описа на отдел „Криминална полиция“ при
ОД на МВР Пловдив, срещу протоколно определение № 523/31.05.2020г. на Окръжен съд гр.Пловдив,
постановено по ЧНД № 920/2020г. по описа
на същия съд, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемите.
В жалбите се
излагат доводи, че не са налице кумулативните основания за определяне на мярка
за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемите А.В., А.Р. и Т.В..
Прави се искане за отмяна на определението на първоинстанционния съд и вземане
на по-лека мярка за неотклонение спрямо последните.
В съдебно
заседание защитниците на обвиняемите поддържат жалбите си и изложените в тях
съображения.
Обвиняемите
А.В., А.Р. и Т.В. се присъединяват към казаното от техните защитници и искат да
им се наложи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят
на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбите са
неоснователни, а атакуваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен,
следва да се потвърди.
Съдът, след
като анализира доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
изложеното в жалбите и заявеното от страните, намира за установено
следното:
Частните жалби
са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни в
процеса. Разгледани по същество са неоснователни.
За да
постанови определението си, Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че в случая са
налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане мярка за неотклонение
„задържане под стража” спрямо обвиняемите А.В., А.Р. и Т.В..
Този извод се
споделя изцяло от въззивния съд.
Правилно
първоинстанционният съд е счел, че от събраните доказателства по делото може да
се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемите към
деянията, за които са привлечени към наказателна отговорност, както следва:
обвиняемият А.В. - по чл.199, ал.1, т.3, пр.2
вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК;
обвиняемият А.Р.
- по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК;
обвиняемият
Т.В. - по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В подкрепа на
този извод са събраните гласни, писмени и веществени доказателства –
показанията на свидетелите М. А., И. И., К. Д., З. Т., протоколите за
разпознаване на предмети, за претърсване
и изземване, приобщените чрез тях веществени доказателства - сгъваемо ножче и метална щанга.
Законодателят
борави с понятието предположение и не изисква тази безспорност и категоричност,
която е задължителна, когато съдът решава въпросите по чл.301 от НПК при
постановяване на присъдата си.
На следващо
място, касае се за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
за които се предвижда наказание лишаване от свобода и конфискация.
Като се вземат
предвид обстоятелствата, при които е осъществена вменената деятелност,
характерът на засегнатите обществени отношения, причиненият общественоопасен
резултат въззивният съд също намира, че съществува реална опасност обвиняемите
да извършат престъпление. Тази опасност се извлича и от съдебното им минало.
Обвиняемият А.В. е осъждан четири пъти, обвиняемият А.Р. - седем пъти,
обвиняемият Т.В. - единадесет пъти. За последния се касае за деяние, извършено
при условията на опасен рецидив. За обвиняемите Т.В. и А.Р. тази опасност се
презюмира на основание чл.63, ал.2, т.1 и т.2 от НК.
Правилно е
прието, че няма опасност от укриване.
Горните изводи
не се оборват от доводите на защитата за постоянен адрес, семейно положение за
обвиняемия А.В..
С оглед
фазата, на която се намира разследването, степента на обществена опасност на
деянието и дейците, настоящата инстанция намира, че целите визирани в чл.57 от НПК ще се постигнат само с мярка за неотклонение „задържане под стража”. Те не
биха се постигнали с по-лека, каквото е становището на защитниците на
обвиняемите.
Поради
изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че определението на Окръжен съд
гр.Пловдив е законосъобразно и обосновано и като такова следва да се потвърди,
а жалбите, като неоснователни, да се оставят без уважение.
Воден от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение
№ 523/31.05.2020г. на Окръжен съд
гр.Пловдив, постановено по ЧНД №
920/2020г. по описа на същия съд, с което спрямо А.Т.В., ЕГН **********, А.А.Р.,
ЕГН **********, и Т.И.В., ЕГН
**********, обвиняеми по досъдебно производство № 25/2020г. по описа на отдел
„К. п.“ при ОД на МВР П., е взета
мярка за неотклонение „задържане
под стража”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 12:05 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: