РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Пловдив, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20245001000597 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №192/20.11.2024г., постановено по т.д. №58/2024г. на ВКС е отменено
Решение №321/28.07.2023г., постановено по въззивно т.д. №268/2023г. на Апелативен съд –
Пловдив и делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Предмет на настоящото въззивно производство се явява жалбата против решение
№3/02.02.2023г., постановено по т.д. №93/2021г. по описа на Окръжен съд – К., подадена от
Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т. – всички чрез адв. П. А., със съдебен адрес: ***,
с което са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателите Р. Д. Б., С. М. Т.,
М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т. против „Р.*“ АД – гр. К., ул. „И.В.“ №*, ЕИК** искове с правно
основание чл.26 ал.1 предл.2 и чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД, съединени при условията на
евентуалност, за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в договор за покупко
– продажба на дружествени дялове рег. №**г. /за удостоверяване на подпис/ и рег. №**г. /за
удостоверяване на съдържание/ на нотариус К.Г., рег. №* на Н.к. за нищожна като сключена
при заобикаляне на закона, респ. при накърняване на добрите нрави и с което са осъдени
жалбоподателите да заплатят на „Р.*“ АД разноски по делото в размер на 1080 лева.
Жалбоподателите молят съда да отмени обжалваното решение и по същество – да
постанови друго, с което да прогласи нищожността на договор за покупко – продажба на
дружествени дялове рег. №**г. /за удостоверяване на подпис/ и рег. №**г. /за удостоверяване
1
на съдържание/ на нотариус К.Г., рег. №* на Н.к. като сключен при заобикаляне на закона,
респ. при накърняване на добрите нрави – по съображения, подробно развити в жалбата.
Считат, че съдът не е изложил мотиви по иска с правно основание чл.26 ал.1 предл.
2-ро от ЗЗД относно евентуалното нарушение на разпоредбата на чл.240б ал.1 от ТЗ,
доколкото се касае за сделка между баща и син, а липсва писмено уведомяване на СД за
договора, който се отклонява съществено от пазарните условия или излиза извън обичайната
дейност на дружеството. Счита, че липсват мотиви и по твърдяното нарушение на чл.116
ал.2 от ДОПК, тъй като не е извършена пазарна оценка и такава от независим оценител,
преди да бъде осъществена сделката и за цената, по която да бъде осъществена. По иска с
правно основание чл.26 ал.1 предл. 3-то от ЗЗД изразява несъгласие с изложените мотиви за
неоснователност на иска, поР. недоказаност на твърдението за нееквивалентност на
престациите по сделката. Счита, че след като чистият актив на ответното дружество се
равнява на 567 000 лева и то няма задължения, стойността на една акция е 56.70 лева, т.е.
разликата с номиналната стойност от 10 лева е 46.70 лева. Счита, че активът на ответното
дружество по пазарна стойност към момента на извършване на сделката е 700 996.50 лева, а
сделката е сключена за 7960 лева. Въз основа на това счита за доказано твърдението за
нееквивалентност на престациите и от там – за нищожност на атакуваната сделка, поР.
противоречието и с добрите нрави. Счита, че сделката противоречи и на целта, с оглед на
която е било създадено ответното дружество, а именно: изкупуване на дружествени дялове
от капитала на „Т.К.“ ООД, а на практика чрез нея е извършено обратното, поР. което намира
че това също е аргумент в подкрепа на твърдението за противоречието и с добрите нрави и
за неизпълнение на функциите на изпълнителния директор с грижата на добър търговец по
смисъла на чл.237 ал.2 от ТЗ. Позовава се и на процесуално нарушение, допуснато от страна
на първоинстанционния съд, свързано със събиране от относими за спора доказателства.
Въззиваемата страна „Р.*“ АД– гр. К., ул. „И.В.“ №*, ЕИК** – чрез пълномощника на
дружеството адв. Е. П. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли
атакуваното решение да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна К. В. Й. не е подал писмен отговор по въззивната жалба. В
съдебно заседание на 24.01.2025г., представляван от своя пълномощник адв. И. Д., изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба против първоинстанционното решение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
Съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26 ал.1
предл.2-ро и чл.26 ал.1 предл. 3-то от ЗЗД.
Ищците Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т. – всички чрез адв. П. А., със
съдебен адрес: *** твърдят, че са акционери в „Р.*“ АД като Р. Б. притежава 1119 броя акции,
С. Т. – 680 броя акции, М. Г. – 680 броя акции, С. П.- 680 броя акции и Г. Т. като наследник
на акционера И. Т. – 380 броя акции от капитала на дружеството. Твърди, че дружеството
„Р.“ АД е съдружник в „Т.К.“ ООД. Твърди, че на 01.04.2019г. е проведено заседание на
Съвета на директорите на „Р.“ АД, на което по т.4 от дневния ред е взето решение за
2
продажба на 796 дяла от капитала на „Т.К.“ ООД, които „Р.“ АД притежава като СД е
упълномощил изпълнителния директор да извърши продажбата на цена не по-ниска от
номиналната стойност на дяловете. Твърди, че на **г. „Р.*“ АД, представлявано от
изпълнителния директор В. Й. продава на К. В. Й. 796 дяла от капитала на „Т.К.“ ООД по
номиналната стойност на дяловете от 10 лева за сумата 7960 лева.
Считат тази сделка за нищожна, поР. сключването и при заобикаляне на закона и –
евентуално – поР. противоречието и с добрите нрави. Последното се мотивира с оглед
нееквивалентността на престациите по договора за покупко-продажба. Тя произтича, според
жалбоподателите, от обстоятелството, че „Т.К.“ ООД притежава недвижими имоти на
стойност 2 595 478.46 лева, от това се прави извод, че на 796 дяла, притежавани от „Р.*“ АД
съответства еквивалент от имуществото на „Т.К.“ ООД равен на 645 625.27 лева, а тези 796
дяла са продадени за 7960 лева. Твърдят, че дори цената от 7960 лева не е постъпила в касата
на дружеството и на практика дяловете да дарени на сина на изпълнителния директор.
Нищожността, поР. заобикаляне на закона се основава на твърдението, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл.240б ал.1 от ТЗ, доколкото се касае за сделка между баща
и син, а липсва писмено уведомяване на СД за договора, който се отклонява съществено от
пазарните условия или излиза извън обичайната дейност на дружеството и поР. нарушение
на чл.116 ал.2 от ДОПК, тъй като не е извършена пазарна оценка и такава от независим
оценител, преди да бъде осъществена сделката и за цената, по която да бъде осъществена.
С предявените два установителни иска, съединени при условията на евентуалност, се
претендира прогласяване нищожността на посочения договор от **г. за покупко – продажба
на дружествени дялове рег. №**г. /за удостоверяване на подпис/ и рег. №**г. /за
удостоверяване на съдържание/ на нотариус К.Г., рег. №* на Н.к. като сключен при
заобикаляне на закона, респ. при накърняване на добрите нрави.
Ответникът „Р.*“ АД – гр. К., ул. „И.В.“ №*, ЕИК**, представляван от адв. Е. П., не
признава предявените искове.
По отношение на наведените с исковата молба факти – се признава обстоятелството,
че ищците са акционери в „Р.*“ АД, че на 01.04.2019г. е взето решение на Съвета на
директорите на същото дружество за продажба на 796 дяла от капитала на „Т.К.“ ООД, които
„Р.“ АД притежава на цена не по-ниска от номиналната стойност на дяловете. Признава се и
факта, че такава сделка е осъществена на **г. Дяловете са закупени от К. В. Й. по тяхната
номинална стойност общо за цена 7960 лева.
Ответникът счита, че решението на СД е взето в съответствие с решенията на
извънредното общо събрание на „Р.*“ АД, проведено на 18.12.2009г. за продажба на активи
или за замяна на дълг срещу собственост, с цел окончателно уреждане на задълженията и
минимизиране на загубите, доколкото дружеството не извършва дейност и не реализира
приходи. Оспорва твърдението, че се касае за разпореждане с активи, чиято стойност
надхвърля половината от стойността на активите на дружеството съгласно последния
заверен годишен финансов отчет. В този смисъл счита, че не е налице нарушение на чл.236
3
ал.2 от ТЗ при взимане на решението от СД. Намира, че извънредното ОСА от 18.12.2009г. е
дало правомощия на СД да извършва сделките по чл.236 ал.2 от ТЗ, но дори и да се приеме,
че е налице нарушение на чл.236 ал.2 от ТЗ, то сделката, която се атакува е действителна –
съгласно чл.236 ал.4 от ТЗ, а лицето, което я е сключило отговаря пред дружеството за
причинени вреди. Оспорва твърденията за нищожност на сключения договор за покупко –
продажба на дялове, сключен на **г.
Ответникът К. В. Й. от гр. Х.о, бул. „Г.С.Р.“ **, не взима становище по предявените
искове.
С допълнителната искова молба ищците изразяват становище, че решение та ИОСА
от 18.12.2009г. не дава основание за вземане на решение от СД за продажба на активи десет
години по-късно, след решението на ИОСА, доколкото икономическите потребности са
различни във всеки момент. Намира, че решението на ИОСА не е актуално и е ирелевантно,
още повече че не е записано като основание в протокола от заседание на СД за взетото
решение за продажба на 796 дяла от капитала на друго дружество, притежавани от „Р.“ АД.
Допълнителен отговор от ответниците не е постъпил.
Първоинстанционният съд първоначално с Решение №23 от 14.07.2022г., имащо
характер на определение, постановено по т.д. №93/2021г., е прекратил производството по
делото като е намерил предявените искове за недопустими, поР. липса на правен интерес. С
Определение №418 от 23.11.2022г., постановено по т.д. №738/2022г. на АС – Пловдив
прекратителното определение е частично отменено – относно исковете с правна
квалификация чл.26 ал.1 предл.2-ро и чл.26 ал.1 предл. 3-то от ЗЗД. След връщане на делото
в Окръжен съд – К. не е проведено открито заседание и е постановено обжалваното
понастоящем решение по същество на спора, като предявените искове са отхвърлени като
неоснователни. Непровеждането на открито съдебно заседание след отмяна на
прекратителното определение безспорно е процесуално нарушение, допуснато от съда. В
случая обаче то не е довело до ограничаване правото на страните от участие в процеса и не
се е отразило на възможността им да сочат доказателства. Онези доказателства, които са
относими към правния спор, които са направени своевременно в процеса и не са били
преклудирани, но чието събиране е отказано от първоинстанционния съд, са допуснати и
събрани при настоящото разглеждане на делото от въззивната инстанция съобразно
направеното искане във въззивната жалба. В производството пред въззивния съд е
проведено открито съдебно заседание, в което е дадена възможност на страните да
поддържат становищата, възраженията и твърденията си. След изясняване и на въпроса с
допустимостта на предявените искове с правна квалификация чл.26 ал.1 предл.2-ро и чл.26
ал.1 предл. 3-то от ЗЗД, следва да се разгледа тяхната основателност въз основа на
ангажираните доказателства по делото.
Не се спори между страните, че ищците Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т. са
акционери в ответното дружество „Р.*“ АД. Р. Б. притежава 1119 броя акции, С. Т. – 680 броя
акции, М. Г. – 680 броя акции, С. П.- 680 броя акции и Г. Т. като наследник на акционера И.
Т. – 380 броя акции от капитала на дружеството. Това се установява и от представените
4
удостоверения за броя на притежаваните акции от капитала на „Р.*“ АД с номинална
стойност 10 лева всяка /стр.42-47 от делото на ОС/. Не се спори и относно обстоятелството,
че дружеството „Р.“ АД е бил съдружник в „Т.К.“ ООД. Той е заличен като такъв с вписване
в ТР 22.04.2021г. въз основа на извършено прехвърляне на притежаваните от дружеството
796 дяла с номинална стойност 10 лева всеки на един от другите съдружници в дружеството
– К. В. Й..
Решение за продажба на 796 дяла от капитала на „Т.К.“ ООД, които „Р.“ АД е
притежавало, е взето на 01.04.2019г. на заседание на Съвета на директорите на „Р.“ АД по т.4
от дневния ред. Това се установява от представения протокол /стр.8-9 от делото на ОС/. Със
същото решение Съветът на директорите е упълномощил изпълнителния директор да
извърши продажбата на дяловете на цена не по-ниска от номиналната им стойност.
Решението е взето единодушно от членовете на СД и не съдържа ограничения
относно избора на купувач на дяловете. То съдържа само изискване цената да не бъде по-
ниска от номиналната им стойност.
С договор за покупко – продажба на дружествени дялове от **г., рег. №**г. /за
удостоверяване на подпис/ и рег. №**г. /за удостоверяване на съдържание/ на нотариус К.Г.,
рег. №* на Н.к. „Р.*“ АД, представлявано от изпълнителния директор В. Й. продава на К. В.
Й. 796 дяла от капитала на „Т.К.“ ООД по номиналната стойност на дяловете от 10 лева за
сумата 7960 лева.
Не се спори, че купувачът К. В. Й., също съдружник в „Т.К.“ ООД е син на
изпълнителния директор на „Р.“ АД В. Й..
Твърдението на ищците , че дори цената от 7960 лева не е постъпила в касата на
дружеството и на практика дяловете да дарени на сина на изпълнителния директор, е
неоснователно. От заключението на вещото лице Г. Л. Г., прието от ОС – К., сумата от
продажбата на дружествените дялове е осчетоводена към 28.02.2021г. Съгласно
счетоводните документи парите са постъпили в касата на **г. Наличен е приходен касов
ордер, поставени са и подписи на касиер и счетоводител. Постъпването на сумата от 7960
лева от извършена продажба на дялове е осчетоводено в счетоводна сметка Дт 501 „Каса“ и
счетоводна сметка Кт 709/2 „Други приходи/дялове“.
С оглед оплакването на ищците, че такъв ордер не се съдържа в касовата книга на
дружеството и отправеното в тази връзка искане за поставяне на допълнителна задача на
експертизата, оставено без уважение от първоинстанционния съд, Апелативният съд е
намерил същото за основателно и го е допуснал. Видно от допълнителното заключението
на вещото лице Г. Л. Г. по допусната от въззивния съд съдебно – счетоводна експертиза в
касовата книга на „Р.“ АД е описан приходен касов ордер без номер с дата **г. с пореден
регистрационен номер №3 в книгата. В касовата книга са записани ордер с пореден номер
**г. и ордер с пореден номер **г. На **г. началното салдо в касата е 0 лева. На същата дата е
записан приходен касов ордер за сумата 7 960 лева. Крайното салдо на касата на **г. е 7 960
лева.
5
С оглед на изложеното следва да се приеме, че сумата от продажбата на
дружествените дялове в размер на 7 960 лева е постъпила в касата на „Р.“ АД.
Претенцията за нищожност на договора, поР. заобикаляне на закона, се основава на
твърдението, че е налице нарушение и заобикаляне на разпоредбата на чл.240б ал.1 от ТЗ,
доколкото се касае за сделка между баща и син, а липсва писмено уведомяване на СД за
договора, който се отклонява съществено от пазарните условия или излиза извън обичайната
дейност на дружеството и поР. нарушение и заобикаляне на чл.116 ал.2 от ДОПК, тъй като
не е извършена пазарна оценка и такава от независим оценител, преди да бъде осъществена
сделката и за цената, по която тя да бъде осъществена.
Съгласно чл. 240б ал.1 и ал.2 от ТЗ члeнoвeтe нa cъвeтитe ca длъжни дa yвeдoмят
пиcмeнo cъвeтa нa диpeĸтopитe, cъoтвeтнo yпpaвитeлния cъвeт, ĸoгaтo тe или cвъpзaни c тяx
лицa cĸлючвaт c дpyжecтвoтo дoгoвopи, ĸoитo излизaт извън oбичaйнaтa мy дeйнocт или
cъщecтвeнo ce oтĸлoнявaт oт пaзapнитe ycлoвия. Дoгoвopитe пo aл. 1 ce cĸлючвaт въз ocнoвa
нa peшeниe нa cъвeтa нa диpeĸтopитe, cъoтвeтнo нa yпpaвитeлния cъвeт.
В случая не се установява договорът за прехвърляне на дялове да е извън обичайната
дейност на дружеството или да е в отклонение от някакви пазарни условия. Той е сключен
въз основа на решение на Съвета на директорите и съобразно условията и изискванията,
които са поставени от този дружествен орган. Изпълнителният директор не е действал, без
да уведоми СД, а е изпълнил взетото решение, за което действие е бил изрично овластен
именно с решението на СД. Няма нарушение или заобикаляне на разпоредбата на чл.240 б
от ТЗ. Отделно от горното - съгласно ал.3 на чл.240б от ТЗ сдeлĸa, cĸлючeнa в нapyшeниe нa
aл. 2, e дeйcтвитeлнa, a лицeтo, ĸoeтo я e cĸлючилo, ĸaтo e знaeлo или e мoглo дa yзнae, чe
липcвa тaĸoвa peшeниe, oтгoвapя пpeд дpyжecтвoтo зa пpичинeнитe вpeди. Ето защо
претенцията за нищожност на договора, поР. заобикаляне на разпоредбата на чл.240б ал.1 от
ТЗ е неоснователна.
Съгласно чл. 116 ал.1 от ДОПК в случай че за установяване на задълженията на
ревизираното лице е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на
страната, задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им.
Когато отношенията или сделките са между свързани лица, както и в случаите на трансфери
между място на стопанска дейност на чуждестранно лице в Б. и други части на същото
предприятие в чужбина, смята се, че ревизираното лице е имало възможност да представи
доказателства. Съгласно чл.116 ал.2 от ДОПК когато ревизираното лице извършва сделка със
свързани лица, то е длъжно да докаже съответствието й с пазарната цена и причините за
отклоняване от нея, включително чрез представяне на всички относими доказателства от
чужбина, а съгласно ал.4 когато ревизираното лице не изпълни задълженията си по ал. 1 и 2,
органът по приходите има право да установи пазарните цени въз основа на достъпна
информация или доказателства. Както е видно от систематичното място на тези разпоредби
в ДОПК, касае се за особен случаи на доказване в производството по ревизиране на дадено
лице и се налага изясняване на факти и обстоятелства извън територията на страната по
повод отношения или сделки между свързани лица или трансфери на стопанска дейност от
6
чуждестранно лице в Б.. Разпоредбата се отнася до това как, чрез каква документация, в хода
на едно ревизионно производство в случай на трансферно ценообразуване да се докаже
пазарния характер на сделките между свързани лица. Документация за трансферно
ценообразуване не се изготвя, ако сделките със свързани лица са с физически лица, които не
са еднолични търговци и са под определени прагове съответно 400 000 лева или 200 000
лева в зависимост от вида сделка. В пар.1 т.3 от ДОПК се посочва, кои са свързани лица. Ако
обаче не са налице другите условия, поставени от закона, документация за трансферно
ценообразуване не се съставя. Видно е, че разпоредбата, на която се позовават ищците, няма
никакво отношение с договора, чиято действителност се атакува и е неприложима към него,
затова и не би могла да бъде заобиколена. Тя има за цел да се избегне отклонение от данъчно
облагане, каквото в случая не се твърди изобщо. Ето защо претенцията за нищожност на
договора, поР. заобикаляне на разпоредбата на чл.116 ал.2 от ДОПК е неоснователна.
Претенцията за нищожност, поР. противоречието на сделката с добрите нрави, се
основава на твърдението за нееквивалентност на престациите по договора за покупко-
продажба. Тази нееквивалентност, според жалбоподателите, произтича от обстоятелството,
че „Т.К.“ ООД притежава недвижими имоти на стойност 2 595 478.46 лева. От това се прави
извод, че на 796 дяла, притежавани от „Р.*“ АД съответства еквивалент от имуществото на
„Т.К.“ ООД равен на 645 625.27 лева. Тъй като с договора 796 дяла са продадени за 7960
лева се счита, че е налице нееквивалентност на престациите по него.
Каква е паричната равностойност на дружествения дял на един съдружник може да се
установи въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването на неговото участие в дружеството. Съгласно императивната разпоредба на
чл.125 ал.3 от ТЗ именно по този начин следва да се уредят имуществените последици от
прекратяването на участието на съдружника в дружеството, поР. наличие на някоя от
предпоставките по чл.125 ал.1 от същия закон.
Съгласно чл.127 от ТЗ всеки съдружник има дружествен дял от имуществото на
дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в капитала, ако не е
уговорено друго. Дружественият дял зависи от дела на съдружника в основния капитал на
дружеството, но не се покрива с него. Той може да бъде както по-голям, така и по-малък от
дела на съдружника в основния капитал. Без да се установи размера на имуществото на
дружеството по счетоводен баланс към края на месеца, през който е прекратено членството,
не може да се определи стойността на дружествения дял. Дружественият дял е дял от
имуществото на дружеството, а не е дял от капитала. Това означава на счетоводните
записвания в счетоводството на третото лице – дружеството „Т.К.“ ООД да се определят
активите и пасивите му. Едва на тази база следва да се определи стойността на дружествения
дял на бившия съдружник. Не може при определяне на дружествения дял да се имат предвид
само активите на дружеството, трябва да се отчетат и неговите задължения. Стойността на
дружествения дял се определя чрез съпоставка на актива на счетоводния баланс
/дълготрайни материални активи, други нематериални активи и краткотрайни материални
активи/ и пасива /задълженията на дружеството, без собствения капитал, резервите и
7
финансовия резултат/. Това става въз основа на междинен счетоводен баланс, в случая е към
28.02.2021г. Ако при тази съпоставка сумата на актива е по-висока от пасива, разликата –
чист актив, се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала. Произведението от броя
на притежаваните от съдружника дялове и получената стойност на един дял определя
стойността на дяловете.
Ищците са поискали назначаване на експертиза като обаче задачата, която са
поставили, е била тя да определи пазарната стойност само на недвижимите имоти, които
притежава като актив „Т.К.“ ООД. На експертизата изобщо не е поставена задача за
съставяне на междинен счетоводен баланс към 28.02.2021г. на „Т.К.“ ООД, да извърши
съпоставка на актива /дълготрайни материални активи, други нематериални активи и
краткотрайни материални активи/ и пасива /задълженията на дружеството, без собствения
капитал, резервите и финансовия резултат/. Всички оценки на активите, пасивите,
приходите и разходите, следва да бъдат съобразно приложимите за целта счетоводни
стандарти към датата на съставяне на междинния баланс. Каква е пазарната стойност на
активите е без значение за определяне на дружествения дял. Какви са активите и пасивите
на „Р.*“ АД също е без значение за определяне на дружествения дял на това дружество в
„Т.К.“ ООД.
На ищците са дадени указания, че е в тяхна доказателствена тежест да докажат
твърдението си за нееквивалентност на престациите по договора за покупко-продажба. Това
означава да установят каква е била стойността на притежаваните от „Р.*“ АД в „Т.К.“ ООД
дялове към 28.02.2021г., /месеца, в който е извършено прехвърлянето им по номинална
стойност/. Това не е сторено. Във въззивната жалба се поддържат твърдения за това, че
дружествения дял на „Р.*“ АД следва да се определи въз основа на записвания по баланса на
самото дружество „Р.“ АД, въз основа на това, което то самото е посочило като актив –
дялове в асоциирани и смесени предприятия. Въз основа на този актив се определя колко е
действителната стойност на една акция на „Р.“ АД. Това е нещо, съвършено различно от
определяне на паричната равностойност на дружествения дял от капитала на „Т.К.“ ООД,
който е бил притежаван от „Р.*“ АД и който всъщност е предмет на договора за покупко –
продажба от **г.
Ето защо следва да се приеме, че претенцията за нищожност на договора, поР.
противоречието на сделката с добрите нрави, заР. нееквивалентност на престациите по нея, е
неоснователна.
Що се отнася до евентуалното неизпълнение на функциите на изпълнителния
директор с грижата на добър търговец по смисъла на чл.237 ал.2 от ТЗ – дори и да се
установи такова, това не би могло да се отрази на действителността на сключената от него
сделка, като противоречаща на добрите нрави. Би могло да ангажира евентуално
отговорността му за вреди, причинени на представляваното дружество. По аргумент от
чл.236 ал.4 от ТЗ сделка, сключена в нарушение на ал. 1 – 3 от същата разпоредба, е
действителна, а лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството за причинените
вреди.
8
До същите правни изводи като краен резултат е достигнал първоинстанционният съд,
поР. което решението му следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК жалбоподателите Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С.
К. П. и Г. И. Т. – всички със съдебен адрес: *** – чрез адв. П. А. следва да бъдат осъдени да
заплатят на „Р.*“ АД – гр. К., ул. „И.В.“ №*, ЕИК** сумата 2801.32 лева – разноски по
делото пред въззивния и касационния съд.
На основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК жалбоподателите Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С.
К. П. и Г. И. Т. - всички със съдебен адрес: *** – чрез адв. П. А. следва да бъдат осъдени да
заплатят на К. В. Й. от гр. Х.о, бул. „Г.С.Р.“ ** сумата 2820 лева – разноски по делото пред
въззивния съд.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №3/02.02.2023г., постановено по т.д. №93/2021г. по описа
на Окръжен съд – К., подадена от Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т. – всички чрез
адв. П. А., със съдебен адрес: ***, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от
жалбоподателите Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т. против „Р.*“ АД – гр. К., ул.
„И.В.“ №*, ЕИК** искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.2 и чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД,
съединени при условията на евентуалност, за прогласяване нищожността на сделката,
обективирана в договор за покупко – продажба на дружествени дялове рег. №**г. /за
удостоверяване на подпис/ и рег. №**г. /за удостоверяване на съдържание/ на нотариус К.Г.,
рег. №* на Н.к. за нищожна като сключена при заобикаляне на закона, респ. при накърняване
на добрите нрави и с което са осъдени жалбоподателите да заплатят на „Р.*“ АД разноски по
делото в размер на 1080 лева.
ОСЪЖДА Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т. – всички със съдебен адрес:
*** – чрез адв. П. А. следва да бъдат осъдени да заплатят на „Р.*“ АД – гр. К., ул. „И.В.“
№*, ЕИК** сумата 2801.32 лева – разноски по делото пред въззивния и касационния съд.
ОСЪЖДА Р. Д. Б., С. М. Т., М. К. Г., С. К. П. и Г. И. Т. - всички със съдебен адрес:
*** – чрез адв. П. А. следва да бъдат осъдени да заплатят на К. В. Й. от гр. Х.о, бул. „Г.С.Р.“
** сумата 2820 лева – разноски по делото пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен Съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните – при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10