№ 1612
гр. Варна, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20213110107017 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Ж. Т. Р. срещу „К.” ООД
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 3910,36 лв., представляваща неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 25 от
Договор за потребителски кредит № OL00002848 от 13.09.2019 г.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Индивидуален
договор за потребителски кредит № OL00002848 от 13.09.2019 г., по силата на който
кредиторът е предоставил на ищцата в заем сумата от 3000 лв., която следва да върне
на 23 месечни вноски до 13.08.2021 г. при ГЛП 40,10% и ГПР 48,36%. В чл. 25 от
договора било предвидено, че в деня на сключване на договора или най-късно до три
календарни дни след подписването му кредитополучателя следва да предостави
следното обезпечение: две физически лица – солидарни длъжници, които да отговарят
на определени изисквания и които следва да подпишат договор за встъпване в дълг.
При непредставяне на това обезпечение в чл. 25, ал. 2 от договора било уговорено
кредитополучателят да дължи неустойка в размер на 3910,36 лв., която се дължи на
равни вноски, ведно с останалите компоненти на задължението и е включена в
погасителния план. Общата сума, която ищцата следвало да върне била в размер на
8257 лв., от които 3000 лв. – главница, 1346,64 лв. – лихва и 3910,36 лв. – процесната
неустойка. Поддържа, че в настоящия случай е налице формално уговорена неустойка
за неизпълнение на задължение, а фактически се дължи договорна лихва,
представляваща допълнителна печалба на кредитора. Излага, че клаузата за дължимата
неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че няма
ясен критерии, по който е определена неустойката, няма посочен метод за нейното
начисляване и кредитополучателят е поставен в невъзможност да я избегне, поради
редицата условия, на които следва да отговарят поръчителите. По този начин
вземането за неустойка във всички случаи ще възникне в сферата на кредитора, като
същата дори е заложена в погасителния план към всяка от месечните вноски, наред с
главницата и лихвата. Навежда довод, че клаузата не е уговорена като обезщетение за
неизпълнение на договорни задължения, а е послужила за неоправдано и непосочено в
договора оскъпяване на кредита, поради което е уговорена при неравноправни условия.
1
Поддържа, че със същата се цели да се заобиколи нормата на чл. 16 ЗПК, поради което
на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК е нищожна. Излага, че неустойката е нищожна и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Сочи, че процесната неустойка всъщност
представлява вземане на кредитора, което се заплаща заедно с вноските за главница и
лихва, и което представлява допълнителна парична облага, която не му се следва,
поради което противоречи на добрите нрави, тъй като цели неоснователно да обогати
кредитора. При тези съображения моли за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредито” ООД е депозирал писмен отговор,
в който се оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен. Излага, че
ищцата няма правен интерес от предявения иск, тъй като не е надплатила сума по
кредита, която да претендира за връщане. Поддържа се, че при сключването на
процесния договор са спазени всички изисквания на ЗПК, вкл. на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Навежда се довод, че същият е индивидуален, а не е сключен при общи условия и
потребителят е могъл да прави промени по някоя или по всички клаузи. Сочи се, че с
подписването на договора на основание т. 3.1.1. от същия се счита, че страните лично
са договорили всяка една клауза по договора и че същият не съдържа неравноправни
клаузи. Твърди се, че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойката по чл. 25 от
договора също е индивидуално договорена. След като договорът е бил изготвен е
изпратен на електронен адрес на ищцата за изразяване на становище и несъгласие с
предложеното от ответника, като му е предоставен тридневен срок за това. Оспорва се
твърдението, че ищцата е икономически по-слаба страна в правоотношението и поради
тази причина е задължена да предостави обезпечение, респ. й е начислена сума за
неустойка. Предвид възможността за правене на промени в договора от страна на
кредитополучателя ответникът счита, че страните са в еднаква позиция, като ищцата не
се е възползвала с това й право, като по този начин е приела обезпечението, респ.
неустойката, за разумни и дължими от нея. С оглед изложеното моли за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Районен съд – Варна е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК. По възражението на ответната страна за недопустимост на
предявения иск съдът се е произнесъл с Определение № 4466/20.08.2021 г., като е
прието, че с депозираната искова молба ищцата е предявила отрицателен установител
иск за недължимост на процесната неустойка, начислена й по сключения между
страните договор за кредит, поради изложени съображения за нищожност и
неравноправност на клаузата, въз основа на която е начислена същата. Ирелевантно е
дали процесната сума е заплатена от кредитополучателя, доколкото не се претендира
връщането й като платена без основание. Независимо дали едно задължение е платено
или не, всякога длъжникът има правен интерес от предявяването на иск, с който да
установи, че не дължи същото. В този смисъл настоящият съдебен състав намира
възражението на ответника за недопустимост на исковата претенция за неоснователно.
В тежест на ищцата е да установи наличието на облигационно правоотношение
между страните, възникнало въз основа на сключен Договор за потребителски кредит
№ OL00002848 от 13.09.2019 г., по силата на който ответникът е материалноправно
легитимиран да получи процеснита сума, представляваща задължение за заплащане на
неустойка за непредоставено обезпечение чл. 25 от договора.
В тежест на ответника е да установи наличието на валидно уговорена клауза на
договора, предвиждаща задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение
на кредитора, отговарящо на конкретни изисквания и уговорка, че при неизпълнение на
това задължение кредитополучателят дължи еднократна неустойка. Ответникът следва
да докаже и че е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за
2
защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация
за съдържанието на условията по кредитите и индивидуалното договаряне на
условията по договора.
Не е спорно между страните, а и се установява се от представения по делото
Индивидуален договор за потребителски кредит № OL00002848 от 13.09.2019 г.,
представляващ потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
кредитополучателят е получил от кредитора сумата от 3000 лв., със задължение да я
върне при условията на договора. Според посочените дати на плащане в Приложение
№ 1 – Погасителен план към договора, крайният срок за връщане на кредита е
13.08.2021 г.
Съгласно посоченото в т. 1-8 от договора за кредит и погасителния план,
уговореният размер на месечната погасителна вноска е 359 лв., лихвеният процент е
40,10%, а годишният процент на разходите по заема е 48,36%, като заемът следва да
бъде издължен на 23 броя равни месечни вноски, включващи главница, лихва и
неустойка.
В чл. 25 от договора е уговорена компенсаторна неустойка като фиксирано по
размер обезщетение от 3910,36 лв., съгласно чл. 25, ал. 2, вр. т. 4 от договора, за
неизпълнение на специално поето задължение за предоставяне на обезпечение: „две
физически лица – солидарни длъжници, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, като нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на 2000
лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем в "К." ООД, да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
да е със статус редовен дълг“, като солидарните длъжници следва да подпишат договор
за встъпване в дълг. Според разпоредбата на ал. 2 кредитополучателят дължи
посочената в т. 4 неустойка в размер на 3910,36 лв., в случай че в деня на сключване на
договора за кредит не предостави въпросното обезпечение. В ал. 3 на същата
разпоредба е посочено, че няма да дължи неустойката, в случай че в тридневен срок
след сключване на договора предостави обезпечението. Договорена е и възможност за
кредитополучателя да предостави обезпечението във всеки един момент от
изпълнението на договора, като в момента на подписване на договора за встъпване в
дълг остатъчната дължима сума по кредита се преизчислява и от нея отпада сумата по
неустойката до изтичане на срока на договора.
Настоящият съдебен състав намира, че уговарянето на това допълнително
основание на задължение противоречи на императивни норми, ограничаващи
свободата на договаряне на кредитна услуга.
Договореното като неустойка вземане несъмнено следва да се квалифицира като
уговорена отнапред компенсация за вредите от фактическа неплатежоспособност на
длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за
неполучена договорна престация. Посочената неустойка не обезпечава същинско
задължение по договора за кредит. Начисляването й не е свързано в претърпени вреди
от неизпълнение на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата
сума. По съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Наред с изложеното,
съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и най-вече
изключително утежнените условия, на които същото следва да отговаря, цели да
създаде предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи
размера на задълженията по кредита, като във всяка от месечните вноски е включена
част от нея – т.е. води до оскъпяване на кредита. Уговорката по естеството си
позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер близо
3
трикратно надвишаващ възнаградителната лихва, без това оскъпяване да е надлежно
обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми,
ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране,
регламентирани в чл. 19 ЗПК. Представянето като неустойка за неизпълнение на
действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на
кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий,
ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. В този
смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 468 от 8.03.2021 г. на
Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр. д. № 3671/2020 г.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че макар наименуван
процесният договор като „индивидуален“ клаузите на същия са неиндивидуално
уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, видно от изцяло идентичното съдържание
на клаузите на договора с представения Индивидуален договор за потребителски
кредит № OL00011086 от 16.01.2020 г., сключен с друг кредитополучател – М.А.П..
Разписана в т. 3.1.1. от договора възможност на кредитополучателя да прави промени
по съдържанието на договора не е доказано да е реално предоставена на ищеца.
При така изложените правни съображения съдът намира, че разглежданата
клауза от договора за кредит за заплащането от кредитополучателя на сумата от
3910,36 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, противоречи, както на закона (ЗПК), така и на принципа
за справедливост и целта на уговорената неустойка излиза извън присъщите й по закон
функции, което я прави нищожна и поради противоречие с добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Следователно, предявеният установителен иск за недължимост на
това вземане от кредитополучателя се явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящото производство, за които е
представен списък по чл. 80 ГПК и са ангажирани доказателства за тяхното
извършване, а именно 50 лв. за заплатена държавна такса, а съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА в тежест на ответника следва да бъдат възложени съдебни разноски за сумата от 600
лв., представляваща възнаграждение за процесуално представителство на адвоката,
предоставил безплатната правна помощ на ищеца.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "К." ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, че Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес ***, не
дължи сумата от 3910,36 лв. (три хиляди деветстотин и десет лева и тридесет и шест
стотинки), представляваща неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 25 от
Договор за потребителски кредит № OL00002848 от 13.09.2019 г., на основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 50 лв. (петдесет лева),
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "К." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на адвокат П.Й. Н., член на АК – Варна, с рег. № **********, със служебен
адрес *** сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена в полза на Ж. Т. Р. безплатна адвокатска помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
4
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5