РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Варна, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110200371 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ИВ.
Г. П. , ЕГН:**********, с адрес :гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ №18, ет.8, вх.А, ап.29
против Наказателно постановление № 436а-305/24.11.2021г. на Директор ОД на
МВР Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на
300 /триста/ лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/.
С жалбата се иска отмяна на НП. Твърди се , че притежава изследване за
преболедуване на Ковид-19 от лицензирана лаборатория, поради което счита, че няма
последствие от непритежаването на зелен сертификат. Счита, ч следва да се приложи
разпоредбата на чл.28, б.“А“ от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призована не се явява и не се
представлява. Не депозира и становище по делото.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 28.10.2021. св. СВ. ЕВГ. Д. и негов колега били на работа, като изпълнявали
задълженията си по охрана на обществения ред към Второ РУ при ОД на МВР-Варна.
Около 15.20ч. на същата дата служителите на реда посетили фитнес зала „Макс
Фитнес“, находяща се в гр.Варна, ул.“Петър Райчев“ №14. При извършване на
проверка на рецепциониската в обекта, от фитнес залата излязъл възз.П.. Органите на
реда поискали от него да представи валиден документ за ваксинация или за
преболедуване по смисъла на заповед № РД-01-733 от 27.08.2021г. на Министъра на
здравеопазването, или да представи отрицателен резултат от проведено до 72 часа
преди влизане в обекта изследване по метода на полимеразно верижна реакция за
COVID-19, или бърз ангигенен тест (до 48 часа преди влизане в обекта). Възз. заявил,
че не може да представи такива документи, защото не ги притежава. Не представил и
документ за самоличност, поради което бил задържан и отведен в сградата на Второ
РУ-Варна. Там била установена самоличността му. След установяване на
самоличността на възз. срещу него св. Д. съставил АУАН бл.№011617/28.10.2021г. В
него св. Д. посочил, че съставя АУАН срещу възз. „ за това, че на 28.10.2021г., в
15,20ч., в гр. Варна. ул."Петър Райчев“ №14, във фитнес зала „Макс Фитнес“ е
установено, че лицето ИВ. Г. П., посещава закрито обществено място посочено по
горе и не представя валиден документ за ваксинация или за преболедуване по смисъла
на заповед № РД-01-733 от 27.08.2021г. на Министъра на здравеопазването и не е
представил отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в обекта
изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-I9 иди бърз
ангигенен тест (до 48 часа преди влизане в обекта), удостоверено чрез валиден
документ с което не е изпълнил въведените противоепидемични мерки със Заповед
№ РД-01 -856 от 19.10.2021 г. допълнена със заповед № РД-01 -861 /21.10.2021 г.“
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Актът бил
предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че има възражения.
Допълнителни възражения постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН. Във връзка с
възраженията, постъпили от възз. АНО взел становище от служител при Второ РУ-
Варна, който се запознал с всички събрани по АНП материали и преценил, че не са
налице предпоставките на чл.28, б.“А“ от ЗАНН.
Впоследствие въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с
което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите и правните
констатации в акта, като не възприел възраженията на въззивника, че са налице
основанията за приложение на чл.28, б.“А“ от ЗАНН. АНО изложил и мотиви , защо
счита, че случаят не попада в приложното поле на чл.28, б.“А“ от ЗАНН и на основание
чл.209а, ал.1 от ЗЗ издал процесното НП.
2
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени, а именно свидетелски показания, писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, докладни записки, сведения, заповед на
Директора на ОД на МВР-Варна, от Заповед № РД-01-733 от 27.08.2021г. на
Министъра на здравеопазването Заповед № РД-01 -856 от 19.10.2021 г. на Министъра
на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01 -861 /21.10.2021 г..на Министъра
на здравеопазването , Заповед № РД-01-890 от 03.11.2021 г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-01-915/ 09.11.2021г. /всички заповеди публикувани и налични на сайта
на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за всички/, лабораторно
изследване на П. и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото, съдът кредитира показанията
на св. Св.Д., който е очевидец на нарушението. Същият с необходимата конкретика
посочи фактите, имащи значение за установяване на обективната обстановка по
делото.
Овен горното съдът кредитира писмените материали, тъй като те са непротиворечиви
и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на
МВР-Варна, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на МВР-Варна- мл.инспектор във
Второ РУ при ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно Заповед № 365з-
1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на МВР-Варна. Съдът намира, че процесният
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно
приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните
служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят
АУАН-ове по чл. 209а от ЗЗ. По делото не се спори, а и видно от разпита на св. Д.,
същият е служител на ОД на МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия,
доколкото работи като полицай в група „Охрана на обществения ред“ в ОД на МВР-
Варна.
3
Административно-наказателното производство е образувано и протекло в сроковете
по чл. 34 от ЗАНН.
При проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно
в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено.
Действително в АУАН и НП не с посочени доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение в тази му част, но съдът намира, че това
нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания
субект. Както е известно от теорията и съдебната практика, защитата се гради срещу
факти, а не срещу изброени доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно и
недвусмислено е посочено административното обвинение, че възз. Фактите, както в
АУАН, така и в НП са ясно и недвусмислено изложени, което не налага никакво
съмнение за какво е наложена санкцията спрямо възз. П., а именно за това, че посещава
закрито обществено място –фитнес зала и не представя валиден документ за
ваксинация или за преболедуване по смисъла на заповед № РД-01-733 от 27.08.2021г.
на Министъра на здравеопазването.и не е представил отрицателен резултат от
проведено до 72 часа преди влизане в обекта изследване по метода на полимеразно
верижна реакция за COVID-19 или бърз ангигенен тест (до 48 часа преди влизане в
обекта), удостоверено чрез валиден документ с което не е изпълнил въведените
противоепидемични мерки със Заповед № РД-01 -856 от 19.10.2021 г. допълнена със
заповед № РД-01 -861 /21.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването временни
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4
от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче
не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък
задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги
прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то
безспорно АНО е възприел възраженията посочени в АУАН за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от
01.01.2011 г.; изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; доп., бр. 23 от 2020 г., в
4
сила от 14.03.2020 г.; доп., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.; изм. изцяло, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) при непосредствена опасност за живота и здравето
на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 /
болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични
трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък
остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-
19/, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. Съгласно втората алинея на този текст извънредна
епидемична обстановка се обявява за определен период от време с решение на
Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването въз основа на
извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия
епидемичен риск. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание,
по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията
на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е
обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като
съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими
мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и
в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. Впоследствие
извънредното положение е удължавано няколкократно, а впоследствие и заменено с
удължаване на извънредната епидемична обстановка, която действа и към настоящия
момент.
Съгласно чл.63, ал.4 от ЗЗ при обявена извънредна епидемична обстановка по ал.
1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област. В съответствие с горната разпоредба на ЗЗ министърът
на здравеопазването е издал множество заповеди във връзка с овладяване на
извънредната епидемична обстановка, някои от които впоследствие са многократно
изменяни. Така министърът е издал Заповед № РД-01 -856 от 19.10.2021 г. допълнена
със заповед № РД-01 -861 /21.10.2021 г.. В т. 20 от посочената заповед № РД-01-856 от
19.10.2021г. за определен период – от 21.10.2021 г. е въведена посочената в АУАН-а и
в НП противоепидемична мярка, а именно преустановяване на посещенията на фитнес
центрове, спортни зали и клубове, плувни басейни и комплекси, балнеолечебни
(медикъл СПА) центрове, СПА центрове, уелнес центрове и таласотерапевтични
центрове. Съгласно т.31 от същата заповед, въведените противоепидемични мерки по
т. 20 може да не се прилагат само при следните условия:
а) 100% от персонала в съответния обект/лицата, заети с мероприятието са
ваксинирани или преболедували COVID-19 или разполагат с отрицателен резултат от
проведено преди влизане в обекта/мероприятието изследване, удостоверено с валидни
документи за ваксинация, преболедуване или изследване по смисъла на Заповед № РД-
5
01-733 от 27.08.2021 г. на министъра на здравеопазването и
б) ръководителят на обекта/организаторът на мероприятието е взел решение и е
създал необходимата организация за допускане в обекта, съответно на мероприятието
само на лица, които:
аа) са ваксинирани или преболедували COVID-19, удостоверено с валидни
документи за ваксинация или за преболедуване по смисъла на Заповед № РД-01-733 от
27.08.2021 г. на министъра на здравеопазването или
бб) представят отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в
обекта/мероприятието изследване по метода на полимеразно верижна реакция за
COVID-19 или бърз антигенен тест (до 48 часа преди влизане в обекта/мероприятието),
удостоверено чрез валиден документ съгласно Заповед № РД-01-733 от 27.08.2021 г. на
министъра на здравеопазването.
в) условията по букви „аа“ и „бб“ не се прилагат по отношение на лица до 18
годишна възраст.
Налице е последващ акт на министъра, а именно Заповед № РД-01-890/ 03.11.2021г.,
изменена и допълнена със Заповед №РД-01-915/ 09.11.2021г. , въвеждаща аналогични
противоепидемични мерки, считано от 4.11.2021 г. до 30.11.2021 г.
Към момента на съставяне на АУАН и издаването на НП Заповедите са създали
задължения, непосредствено са засегнали права, свободи и законни интереси на
неопределен брой лица. Освен горното, такова задължение за притежание на валиден
сертификат при посещение на фитнес зали съществува и понастоящем, доколкото
цитираните в АУАН и НП заповеди не са отменени.
Заповед № РД-01 -856 от 19.10.2021 г. допълнена със заповед № РД-01 -861
/21.10.2021 г.. на Министъра на здравеопазването са издадени на основание чл. 61, ал.
2, чл. 63, ал. 4, 6 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от
Административнопроцесуалния кодекс, и във връзка с Решение № 629 на
Министерския съвет от 26 август 2021 г. за удължаване срока на обявената с Решение
№ 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка,
удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418
на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от
15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение №
609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение № 673 на Министерския
съвет от 25 септември 2020 г., Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември
2020 г., Решение № 72 на Министерския съвет от 26 януари 2021 г., Решение № 395 на
Министерския съвет от 28 април 2021 г., Решение № 426 на Министерския съвет от 26
май 2021 г. и Решение № 547 на Министерския съвет от 28 юли 2021 г. и предложение
от Главния държавен здравен инспектор. Видно от тяхното съдържание и
разпоредителната част, те носят белезите на общ административен акт по смисъла на
6
чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК, общи са административните
актове /ОАА/ с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения,
или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой
лица, както и отказите да се издадат такива актове / в този смисъл Определение № 8865
от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд;
Определение п. х. д. от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния
административен съд/. Основната разлика между общият административен акт и
нормативният административен акт /НАА/ е в това дали имат еднократно или
многократно действие и дали съдържат административноправни норми, като ОАА има
за цел да уреди един случай /една ситуация/, докато НАА съдържа правна норма –
правило за поведение за повторяеми, трайни обществени отношения, за неопределено
число случаи в бъдещето. НАА се прилага многократно, той е правна норма за
абстрактно уреждане на обществени отношения, а ОАА е конкретно волеизявление,
насочено към неопределен кръг лица. Процесните заповеди не урежда абстрактни
правила за поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори
правила за COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация покрай
настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че
всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи
административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това
число и процесните, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в
неотложни случаи без обществено обсъждане, каквато настъпилата пандемия
безспорно е. АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено
специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл.
73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за
предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната
сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на
гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване
и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези
случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна
ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната
като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, както и на
страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и понастоящем.
По делото не е спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет, на страницата
на МЗ, поради което съдът намира, че същите са породили правно действие. Нещо
повече, самият жалбоподател не оспорва, че е бил запознат със съдържанието на
заповедите и съответно с въведеното с тях задължение.
Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и отмяната или
изменението им, не представлява изменение на нормативна разпоредба, за да е
7
приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Не би могло да намери приложение
Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. №
2/2015 г., в мотивите на което е прието, че отмяната на общ административен акт има
обратно действие, т. е. той се счита отменен от момента на издаването му. По
отношение на горепосочените общи административни актове, не са ангажирани по
делото доказателства за отмяната им като незаконосъобразни, поради което от
значение е обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението заповедта е
била действаща, пораждала е валидно правно действие на територията на страната.
Отделно от това в случая административнонаказателната отговорност произтича не от
заповедта, а от закона – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, като същата не е отменена или изменена в
по-благоприятна редакция към момента на издаване на наказателното постановление
или към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ Нов - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.; изм.,
бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.; изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.; изм., бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г.), на което основание е санкциониран възз., който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал.
1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ
съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това
правило. От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на полицейския служител – св.Д., се
установява по безспорен начин, че на 28.10.2021 г. по време на действие на въведеното
с посочената по-горе заповеди забрана до неопределен кръг от лица -забрана за
посещение на фитнес центрове , освен ако лицата са: ваксинирани или преболедували
COVID-19, удостоверено с валидни документи за ваксинация или за преболедуване по
смисъла на Заповед № РД-01-733 от 27.08.2021 г. на министъра на здравеопазването
или представят отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в
обекта/мероприятието изследване по метода на полимеразно верижна реакция за
COVID-19 или бърз антигенен тест (до 48 часа преди влизане в обекта/мероприятието),
удостоверено чрез валиден документ съгласно Заповед № РД-01-733 от 27.08.2021 г. на
министъра на здравеопазването, възз. не е не е съобразил с и не е изпълнил въведени
от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки . В случая от
доказателства по делото е безспорно установено, че възз. не е притежавал нито един от
посочените по-горе документи. По делото не са представени доказателства П. да е
притежавал такива. Напротив от отразеното в жалбата и от материалите по АНП е
видно, че той не разполага с документ даващ му възможност да посети фитнес център
към дата 28.10.21г. Прочие съдът намира, че той не е притежавал и Удостоверение за
8
наличие на антитела срещу SARS-CoV-2 /или поне изследване доказващо това/,
въведено от здравните власти със Заповед №РД-01-915/ 09.11.2021г. за изменение и
допълнение на Заповед № РД-01-890 от 03.11.2021 г., влязла в сила на 11.11.21г. и
приравняващо се на валиден документ за посещение на изброените в заповедта
обществени места. На първо място в цитираната заповед е посочено, че тя влиза в сила
считано от 11.11..21г. т.е. след датата предмет на административното обвинение. На
следващо място такова удостоверение се издава след доказано чрез лабораторен тест за
количествено изследване на Anti-SARS-CoV2 IgG със стойности повече от 150
BAU/ml. Изследването се извършва с лабораторни диагностични тестове (ин витро
медицински изделия - IVD), които имат “СЕ“ маркировка и са включени в базата данни
на Съвместния изследователски център към Европейската комисия към 03.11.2021 г.
Тестовете трябва да са с най-малко 92% специфичност и най-малко 97%
чувствителност. Удостоверението се създава в Националната информационна система
за борба с COVID-19 само за лица с лабораторни резултати, отговарящи на посочените
и е достъпно в електронен формат на интернет страницата на Националната здравна
информационна система - https://his.bg. Удостоверението е с валидност до 90 дни от
датата на лабораторния тест и се издава за изследвания, направени след влизането в
сила на тази заповед. Представения към жалбата документ на английски език не би
могъл да се ползва в настоящия процес, който се провежда на български език. Нещо
повече съгласно чл.134 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН когато е
съставен на чужд език, документът трябва да се придружава с превод на български
език. С този документ обаче, възз. е представил своето потребителско име и парола
относно лабораторните му резултати в лаборатория „Писанец“, като след изготвяне на
служебна справка от съда по делото е приложено лабораторно изследване с резултати
на възз. от 14.06.21г. От тях е видно, че същият има антитела срещу SARS-CoV-2 със
стойности от 63.50 BAU/ml т.е. повече от ½ под изискуемите стойности от 150
BAU/ml. Нещо повече, в резултатът от това изследване изрично е посочено, че
стойности над 150 BAU/ml могат да послужат за издаване на зелен сертификат, както и
че този сертификат е валиден само на територията на страната за срок от 90 дни.
Поради което и е безспорно видно, че възз. е бил наясно, че не разполага с
необходимия брой антитела, гарантиращи му не само зелен сертификат и то до
14.09.21г., а и добър имунен отговор, тъй като пак в изследването е посочено, че такъв
е наличие при стойности над 130 BAU/ml.
С оглед на изложеното се налага извода, че И.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето /ЗЗ/, /в сила към 28.10.2021 г. и напълно правилно и
законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага
9
извода, че същото представлява административно нарушение, а не престъпление по
смисъла на чл. 355 от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на
обществените отношения които охранява Закона за здравето и по-конкретно
посочените разпоредби по време на обявената извънредна епидемиологична
обстановка, имаща за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето
на гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения
в тази насока извод на административно-наказващия орган. Правилно е било
преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28
от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие
сериозен риск за останалите граждани, свързана с разпространение на пагубен за
човечеството вирус и обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения
от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като "маловажен
случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл е и
константната практика на Административен съд Варна – например Решение по
к.адм.дело № 2685 по описа на Административен съд гр.Варна за 2020 година,
Решение по к.адм.дело № №651 по описа на Административен съд гр.Варна за 2021 г.
и много други. Нещо повече, прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН би
създало у въззивника чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност
към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните
функции на административнонаказателния закон, а именно индивидуална превенция
на нарушенията.
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /в сила от
сила от 14.05.2020 г.) / предвижда наказание "глоба" в размер от 300 до 1000 лева за
лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването
или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63,
ал. 1 или ал. 2, освен ако деянието съставлява престъпление. Административно -
наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27
от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения за това деяние минимум от 300 лева. От
друга страна, обстоятелството, че за възз. не са събрани данни за финансово и
материално положение, не би могло да изключи административната му отговорност.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
10
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс.Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер—80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление № 436а-305/24.11.2021г. на
Директор ОД на МВР Варна, с което на ИВ. Г. П. , ЕГН:**********, с адрес : гр.
Варна, ул. „Петър Райчев“ №18, ет.8, вх.А, ап.29 е наложено: административно
наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето.
ОСЪЖДА ИВ. Г. П. , ЕГН:**********, с адрес :гр. Варна, ул. „Петър Райчев“
№18, ет.8, вх.А, ап.29 да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80,00 /осемдесет /
лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение по настоящото АНД.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
11
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12