Определение по дело №187/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 936
Дата: 11 март 2019 г.
Съдия: Мила Йорданова Колева
Дело: 20193101000187
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………/……03.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА                                    ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА                               

                                                                МИЛА КОЛЕВА        

 

 

като разгледа докладваното от съдия Мила Колева

въззивно частно търговско дело № 187 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 419, ал. 1 от ГПК.

 

Образувано е по частна жалба вх. № 85397/27.12.2018 г. по описа на ВРС, на Н.С.Н., с ЕГН: **********,***, чрез адв. Г.Г.от АК - Варна, срещу разпореждане № 43707 от 06.11.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 16769/2018 г. по описа на Варненски районен съд, VIII състав, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената в полза на заявителя „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. “Московска“ № 19, заповед № 8368/06.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на договор за кредит за текущо потребление от 08.07.2018 г. и договор за поръчителство от 08.07.2018 г. и е разпоредено издаването на изпълнителен лист по отношение на длъжника Н.С.Н..

Твърди се в сезиралата съда жалба, че горепосоченото разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, тъй като предсрочната изискуемост на кредита не е обявена на жалбоподателя, в качеството му на поръчител, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както се изисквало по т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. На второ място, навеждат се доводи за това, че заявлението по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е подадено от „Банка ДСК” ЕАД след изтичане на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 от ГПК, поради което не са били налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по отношение на жалбоподателя, в какъвто смисъл била т.4б от ТР № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да обезсили издадения изпълнителен лист по отношение на длъжника Н.С.Н.. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 276 от ГПК по делото е постъпил отговор на частната жалба от „БАНКА ДСК” ЕАД, подаден чрез пълномощник юрисконсулт Милена Стоянова, в който излага аргументи за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Излага съображения, че за да възникне отговорността на поръчителя в случаите на предсрочна изискуемост на договора за кредит, е достатъчно изявлението на банката за обявяването й да бъде доведено до знанието на главния длъжник. От този момент предсрочната изискуемост пораждала действие и по отношение на поръчителя и по отношение на него започвал да тече предвидения в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД срок, който към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.11.2018 г. не бил изтекъл. Поискано е да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 300 лв.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

 

І. По допустимостта на частната жалба по чл. 419 от ГПК

 

Видно от приложеното към ч.гр.дело № 16769/2018 г. по описа на Варненски районен съд, VIII състав, доказателство – ПДИ изх. № 22907/04.12.2018 г. на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес, рег. № 894 в КЧСИ, по изп. дело № 20188940401987, заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника Н.С.Н. на 10.12.2018 г. Частната жалба е подадена в съда с вх. № 85397 на 27.12.2018 г., поради което следва да се приеме, че същата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 419, ал. 1 от ГПК.

Частната жалба е насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 419, ал. 1 от ГПК. Внесена е и следващата се за обжалването държавна такса.

Видно от приложеното ч.гр.дело № 16769/2018 г. по описа на Варненски районен съд, VIII състав, длъжникът Н.С.Н. е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, прието за редовно и подадено в срок от компетентния заповеден съд.

С оглед горното съдът приема, че производството по частната жалба е процесуално допустимо.

 

ІІ. По същество на частната жалба по чл. 419 от ГПК.

 

Разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от ГПК сочи приложимост на правилата за разглеждане на частните жалби – чл. 274 и сл. ГПК, което от своя страна означава, че сезираният въззивен съд е овластен да разгледа и произнесе по същество въпроса по жалбата, в т.ч. и прилагайки правилата за обжалване на решенията (чл. 278 и чл. 279 от ГПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК, незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение чрез издаването и на изпълнителен лист се допуска само, ако представеният документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Заповедният съд е сезиран с подадено заявление по чл.417 от ГПК от „БАНКА ДСК” ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците Красимира Борисова Шматова, ЕГН ********** с адрес *** и Н.С.Н., с ЕГН: **********, с адрес ***, за следните суми, дължими съобразно извлечение от счетоводните книги на банката от 05.11.2018 г., по сключен договор за кредит за текущо потребление от 08.07.2018 г. и договор за поръчителство от 08.07.2018 г., а именно: сумата от  5 189.03 лв. - представляваща дължима главница към 05.11.2018 г.; сумата от 771.25 лв. - представляваща дължима договорна лихва за периода от 07.06.2017 г. до 05.11.2018 г.; сумата от 30.80 лв. -представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 04.10.2017 г. до 05.11.2018 г.; сумата от  120.00 лв. - представляваща дължими такси  към 05.11.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.11.2018 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и сторените в заповедното производство разноски в размер на 122.22 лв. - заплатена държавна такса и 150.00 лв. -  юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението е представен документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, а именно две извлечения от счетоводни книги към 05.11.2018 г. по договор за кредит от 08.07.2018 г. и договор за поръчителство от същата дата.

След запознаване с депозираното заявление и доказателствата към него съдът намира, че представените извлечения от счетоводни книги са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане  срещу длъжниците.

Заявителят се е позовал на предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита, поради което и съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, неговото волеизявление, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е достигнало до длъжника – кредитополучател.

В настоящия случай кредиторът „БАНКА ДСК” ЕАД е прибягнал до връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ Н. *** действие ВОС, вписан под № 716 в регистъра на КЧСИ, по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ. Видно от съставения от него констативен протокол от 19.10.2018 г., уведомлението е връчено на Красимира Борисова Шматова на 18.10.2018 г. по реда на чл. 44, ал. 1, изр. пето от ГПК. Длъжник по договора за кредит е именно Шматова, докато отговорността на Н.С.Н. произтича от сключения договор за поръчителство и той има качеството на поръчител по договора за кредит. Съгласно чл. 138, чл. 139 и чл. 140 от ЗЗД, поръчителят отговаря при същите условия, както и лицето, за което е поръчителствал, освен ако не е уговорено друго, за което в конкретния случай няма данни. С оглед на това, всяко изменение на задължението на главния длъжник рефлектира и върху задължението на поръчителя, без по отношение на последния да се предприемат каквито и да са действия. С оглед на това, за да възникне отговорността на поръчителя за цялото задължение е достатъчно предсрочната изискуемост на договора за кредит да е била обявено надлежно само на главния длъжник. Предвид акцесорния характер на задължението на поръчителя е недопустимо той да отговаря при различни условия от тези, за които отговаря главния длъжник. В този смисъл е и константната практика на ВКС, намерила израз в Решение № 40/17.06.2015 г. по т.д. № 601/2014 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. и Решение № 23/24.03.2015 г. по т.д. № 1717/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. В конкретния случай, както се посочи по-горе, предсрочната изискуемост е обявена надлежно на Красимира Борисова Шматова на 18.10.2018 г., а заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 05.11.2018 г. С оглед на това заповедният съд не е нарушил дадените с т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК задължителни указания по прилагане на закона.

С оглед датата на обявената предсрочна изискуемост – 18.10.2018 г., неоснователно се явява и второто наведено в частната жалба твърдение, а именно това за несъобразяване на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Както е посочено в т.4б от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в случаите, когато срока по чл. 147, ал. 1 от ГПК е изтекъл към датата на подаване на заявлението, не са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу поръчителя. В конкретния случай обаче началото на този срок е именно момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което към датата на подаване на заявлението срокът по чл. 147, ал. 1 от ГПК не е изтекъл и задължението на Н.С.Н., в качеството му на поръчител, не е погасено поради изтичане на преклузивния срок.

По изложените съображения съдът приема, че предявената частна жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение по отношение на длъжника Н.С.Н., следва да се потвърди.

 

По отношение на разноските:

 

С оглед изхода на делото, жалбоподателят Н.С.Н. следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата „БАНКА ДСК” ЕАД сумата от 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 419, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 272 от ГПК, съставът на Варненски окръжен съд 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 43707 от 06.11.2018 г., постановено по ч.гр.дело № 16769/2018 г. по описа на Варненски районен съд, VIII състав, в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на издадената в полза на заявителя „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. “Московска“ № 19, заповед № 8368/06.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на договор за кредит за текущо потребление от 08.07.2018 г. и договор за поръчителство от 08.07.2018 г. и е разпоредено издаването на изпълнителен лист по отношение на длъжника Н.С.Н., с ЕГН: **********,***.

ОСЪЖДА Н.С.Н., с ЕГН: **********,***, да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска” № 19, сумата от 100,00 лв. /сто лева/ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

     2.