№ 57
гр. ***, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от НДН Въззивно гражданско дело №
20251300500026 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ответника В. Н. П., ЕГН:
**********, с адрес: с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № 9, чрез адв.-
пълномощник И. И. от АК-*** и съдебен адрес: гр. ***, ул.“***" №11а, против
Решение №659/31.10.2024г., постановено по гр.д. №891/2024г. по описа на РС-
***.
С обжалваното решение е признато за установено по отношение на
ответника
В. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № 9,
че дължи на ищеца „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, п.к. 1784, бул. „***“ 159, район „***“, бл. ***, следните суми: сумата в
размер на 1392.70 лева - главница по следните фактури: Фактура №
********** /14.07.2023г. за сумата от 36.00 лева, дължима по чл.83, ал. 1, т.6
от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, Фактура № ********** / 14.07.2023 г. за сумата от
30.00 лева, дължима по чл.83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ, Фактура №
**********/ 14.07.2023 г. за сумата от 1326.70 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 10.03.2023 г. до 09.06.2023 г., ведно със
1
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 31.01.2024 г. до
окончателно изплащане на сумата, както и сумата в размер на 57.30 лева -
лихва по горепосочените фактури, от които: Лихва по фактура № ********** /
14.07.2023 г.: 0,40 лв. лихва от 02.08.2023г. до 22.11.2023 г., Лихва по фактура
№ ********** / 14.07.2023 г.: 0,33 лв. лихва от 02.08.2023 г. г. до 22.11.2023 г.
и Лихва по фактура № ********** / 14.07.2023 г.: 56,57 лв. лихва от 26.07.2023
г. до 22.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 139 от 06.02.2024 г. по
ч.гр.д. № 255/2024 г. по описа на Районен съд - ***.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 255/2024 г. по описа на
Районен съд - *** и за първоинстанционното исково производство.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното
решение, като постановено в противоречие със събраните в производството
доказателства.
Въззивникът твърди, че претенцията на ищеца се отнасяла за
фактурирани задължения за доставена електрическа енергия в периода от
10.03.2023г. до 09.06.2023г. по посочените фактури. Излага, че с приета по
делото СТЕ били оборени твърденията на ищеца в ИМ, че при извършена на
09.06.2023г. проверка от служители на ищцовото дружество в неин обект,
находящ се в с.***, ул.“***“№9, била констатирана манипулация на
измервателната система, водеща до неотчитане или непълно отчитане на
потребена ел.енергия. Причината за неправилното отчитане била от
дефектиране на електромера- повреда като електронна апаратура описани в
т.2.3 от заключението на СТЕ и обяснени от ВЛ. В тази насока сочи, че било
установено, че пломбата на клемния блок и метрологична и
фирмена/лабораторна пломба на електромера били запазени в цялост.
Подаденият сигнал до тел.112 от служителите на „ЕРМ - Запад“, извършили
проверката, се отнасял единствено до извършената смяна на електромера.
Твърди, че в КП били вписани неверни обстоятелства. На проверката не
са присъствали потребителя и служител на МВР, а в КП било отразено, че са
присъствали.
Моли Съда да отмени решението на РС-***, вместо което да постанови
друго с което да отхвърли предявените искове. Иска присъждане на
2
разноските по производството за двете инстанции. Не представя доказателства
и не прави доказателствени искания.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата
страна „***“ ЕАД, ЕИК *** / ***/ чрез упълномощения юрисконсулт ***, е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно
изложените съображения, като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Отправя искане за присъждане на разноски за
въззивната инстанция, включително за юрисконсултско възнаграждение.
Във въззивното производство страните не са ангажирали нови
доказателства и не са направили доказателствени искани.
***ският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице -
страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната
жалба за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци. Настоящата съдебна
3
инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите
на РС-***, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания, които
определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда
намира следното:
Съдът констатира, че с въззивната жалба въззивникът не оспорва
установената от РС-*** фактическа обстановка. Навежда идентични
възражения наведени с отговора на исковата молба, че: не е манипулирала
електромера и не дължи търсените суми, не е присъствала на проверката, нито
е присъствал служител на МВР, като в КП били вписани неверни данни, че
проверката била в нейно присъствие и на служител на МВР, като РС-*** е дал
отговор на тези възражения в обжалваното решение, а с жалбата излага
конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, поради
необсъждането на т.2.3 от СТЕ, че неточното измерване на ел.енергията се
дължи на дефектиране, повреда като електронна апаратура на електромера, а
не на манипулация на същия.
Предявените искове са с правно основание по реда на чл. 422 вр. чл. 79
от ЗЗД, вр. чл. 56, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 1, б“а“ от ПИКЕЕ /ДВ, бр. 35/2019 г. / и
чл. 86 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на ответника В. Н.
П., че дължи на ищеца „***“ ЕАД следните суми: сумата от 1392.70 лева -
главница по следните фактури:Фактура № ********** / 14.07.2023 г. за сумата
от 36.00 лева, дължима по чл.83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ;Фактура №
********** / 14.07.2023 г. за сумата от 30.00 лева, дължима по чл.83, ал. 1, т.6
от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ; Фактура № **********/ 14.07.2023 г. за сумата от
1326.70 лева, дължима по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода
от 10.03.2023 г. до 09.06.2023 г., както и сумата от 57.30 лева - лихва по
горепосочените фактури, от които: Лихва по фактура № ********** /
14.07.2023 г.: 0,40 лв. лихва от 02.08.2023 г. до 22.11.2023 г.; Лихва по
фактура № ********** / 14.07.2023 г.: 0,33 лв. лихва от 02.08.2023 г. г. до
22.11.2023 г.; Лихва по фактура № ********** / 14.07.2023 г.: 56,57 лв. лихва
от 26.07.2023 г. до 22.11.2023г., ведно със законната лихва, считано от
31.01.2024 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед № 139 от
4
06.02.2024 г. по ч.гр.д. № 255/2024 г. по описа на Районен съд - ***.
По делото не е спорно, че жалбоподателят-ответникът е бил
потребител/клиент на ел. енергия в процесния период по смисъла на чл. 92, т.
4 ЗЕ, вр. § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ, като в тази насока липсват възражения.
По делото между страните не е спорно, и че като потребител на
електрическа енергия от присъединен към мрежата обект, въззивиникът-
ответникът е бил страна по договор при общи условия за продажба на
електрическа енергия на "**" АД /понастоящем "***" ЕАД/, както и по
договор при общи условия за използване на електроразпределителната мрежа
на "***" АД, а понастоящем "***" ЕАД/, които общи условия са влезли в сила,
и не е необходимо изрично изявление от страната на потребителя за приемане.
В качеството му на потребител на ел. енергия и съответно на ползвател на
електроснабдителната мрежа на "***" ЕАД, снабдяван с електрическа енергия
от крайния снабдител, ответникът е в облигационна връзка, както с
доставчика на ел. енергия, така и със собственика на
електроразпределителната мрежа. След като е присъединен към
електроснабдителната мрежа на въззиваемата страна -ищцовото дружество с
цел ползване на електрическа енергия, ответникът е ползвател на тази мрежа
по смисъла на чл. 3,т.1, вр.чл.4,т.2 от Общите условия на договорите за
използване на електроразпределителната мрежа на "***" АД, одобрени с
решение на ДКЕВР № 0У-2 от 04.06.2021 г., които са приложими към
процесния фактуриран период. Одобрените от ДКЕВР Общи условия,
съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, са публикувани по предвидения в закона ред -
„24 часа“ и местен вестник – „Съперник от 15.06.2021г. и са влезли в сила,
видно от приложените преписи. Съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ публикуваните общи
условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично
писмено приемане. Ето защо, въззивникът е обвързан от общите условия.
С разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ /след
измененията им с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / е предвидена
възможността на енергийното предприятие да извършва едностранна
корекция на сметките за ел. енергия на крайните потребители за минало време
във всички случаи на неизмерена или неточно измерена ел. енергия.
Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно
5
норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база
данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
В случая, въззивникът-ответник е титуляр на разкритата партида за
отчитане потреблението на електроенергия в обект-къща, находяща се в с.***,
ул. *** №9, обл.***. По този факт страните не спорят.
От приложения констативен протокол /КП/ безспорно се установява, че
на 09.06.2023 г е извършена проверка на СТИ за електроснабдения обект на
въззивника в с.***, ул. *** №9, обл.*** от служители на ищцовото дружество.
Служителите са установили, че липсва пломба на щит, холограмният стикер
на СТИ от ляво на големият капак е нарушен. Електромерът е измерен с
еталонен уред ЕМСИС с фабричен номер 0815720. След измерването се
установило, че средството за търговско измерване измерва с грешка минус -
47,28 %. Електромерът е демонтиран и поставен в безшевен чувал за
метрологична експертиза. На негово място е монтиран друг изправен
електромер, като пред настоящата инстанция не са спорни констатациите по
процесния КП за установеното неточно отчитане на СТИ.
Видно от КП същият е съставен в отсъствието на въззивника В. П., като
е отбелязано, че потребителят отсъства. КП е съставен в присъствието на
свидетел от Федерацията на потребителите –***, удостоверено с положения
от нея подпис. Разпитана по делото пред първоинстанционният съд свид.***
излага показания, потвърждаващи констатациите в КП и тяхната
достоверност, като свидетелят е присъствал през цялото време на проверката
и при изготвянето на КП. Съгласно чл.49 от ПИКЕЕ проверка е допустима и в
отсъствие на ползвателя на електроснабдения обект, при спазване на
изискванията на ал.3 от същия член, а именно: (3) При отсъствие на
ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен
протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел,
който не е служител на оператора. Следователно в случая е спазено
изискването на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ, поради което възраженията на
6
въззивника са неоснователни.
От показанията на свид. *** - служител в „***“ ЕАД на длъжност техник
ел. системи/ контрол НТЗ също се потвърждават констатациите в съставения
КП при проверката на 09.06.2023 г.
Страните не спорят, че КП е връчен на въззивника-ответника с писмо
адресирано до него, видно от приложените писмо и обратна разписка /л.43-44/
и съгласно разпоредбите на чл. 32, ал. 2, във връзка с чл. 40, чл. 65 и чл. 71 от
същите Общи условия.
По делото не са спорни констатациите отразени в приложения
Констативен протокол от метрологична експертиза на средството за измерване
№ 190/05.07.2023 г., че при проверката на показващото устройство, отчетената
грешка при измерването е /-66 %/, при допустимост /+1 %/. Също така е
констатирано нарушение на целостта на пломби против неправомерен достъп
до вътрешната конструкция на електромера, а именно на допълнителн
поставен стикер с №00840473 - унищожен - със следи от разлепване. В т. 5
Техническото състояние на частите и механизмите, защитени от
нерегламентиран достъп е посочено, че: „При отварянето на електромера е
констатирано отсъствие на видими дефекти по електронната платка и
детайлите на електромера. Електромерът не съответства на метрологичните и
технически характеристики и не отговаря на изискванията за точност при
измерване на електрическа енергия“.
Съставеният КП № 190/05.07.2023 г., за извършената метрологична
експертиза по чл. 57 - 58 ЗИ представлява официален документ по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице от БИМ, който е
овластен със специализирани правомощия в областта на метрологията /чл. 10
и сл., и чл. 58 ЗИ/, поради което отразеното в този протокол се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно състоянието и
годността на провереното измервателното средство /електромер/, която не е
оборена по делото, а самият документ не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК. С
оглед характера на установената причина за точност при измерване на
потребената ел. енергия е приложима разпоредбата на чл. 50, ал. 1, б“а“ от
ПИКЕЕ, която урежда начинът за коригиране на дължимата сума.
Този констативен протокол също е изпратен на въззивника-ответника с
приложеното по делото писмо с изх. № NTZ188301/12.07.2023 г. и обратна
7
разписка/л.47-48/, с което същият е уведомен за извършената експертиза от
Български институт по метрология, за преизчислението на сметката му въз
основа на съставения протокол и му е предоставено копие от протокола на
БИМ.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство
съдебно- техническа експертиза от т.1-3 се потвърждават констатациите в
двата канстативни протокола - КП от 09.06.2023 г. и КП на
БИМ№190/05.07.2023г. че е имало непълно отчитане на консумираната от
имота на ответника-въззивника ел. енергия за целия исков период от
10.03.2023 г. - 09.06.2023 г. В деня на проверката - 09.06.2023 г.
комисията е установила грешка на електромера минус 47.27 %, но при
проверката в лаборатория на БИМ, електромерът е показал грешка минус 66
%. Вещото лице е посочило, че към датата на съставяне на констативния
протокол, извършените от ищеца корекция на сметка са правилни, за което е
било валидно ПИКЕЕ ДВ бл. 35/30.04.2019 г. При изготвяне на корекцията на
сметката на потребителя по приложения констативен протокол са спазени
действащите през процесния период цени. Съдът кредитира заключението в
тази част, като обосновано и кореспондиращо на събраните доказателства и
действащата нормативна уредба - ПИКЕЕ.
В т. 4 от заключението на СТЕ вещото лице е посочило, че
несъответствието на процесния електромер с метрологичните характеристики
се дължи на неговото дефектиране, повреда като електронна апаратура и
средство за измерване, с възможни причини, неизчерпателно посочени в т. 2.3
от експертизата. Запазената в цялост ПВЦ пломба № 981016-0025318 на
капачката на клемния блок, както и запазените в цялост метрологична и
фирмена/лабораторна пломба според експерта означавало, че електромерът не
е отварян, което се потвърждавало от протокола на БИМ. Вещото лице е
посочило в т. 5 от заключението, че такава промяна и настройки на
метрологичните характеристики може да се извърши само от специалисти на
производителя за този вид електромери, притежаващи специализирано
оборудване за монтаж, настройки и диагностика на СТИ.
Настоящият състав не кредитира заключението на СТЕ по т.4 и т.5, тъй
като вещото лице изказва предположения и лично мнение, които няма как да
бъдат проверени, а и не са научно обосновани.
8
Като краен извод настоящата инстанция намира, че от данните по делото
безспорно е установено, че непълното отчитане на консумираната от имота на
ответника-въззивника ел. енергия за целия исков период се дължи на грешка в
самото СТИ /електромера/. Електромера не съответства на метрологичните и
технически характеристики и не отговаря на изискванията за точност при
измерване на електрическа енергия, установено с КП на БИМ
№190/05.07.2023г. и СТЕ в кредитираната част, като за изхода на дето е без
значение дали върху СТИ е имало външна намеса или не, доколкото безспорно
е установен процентът на неотчетената ел.енергия.
При тези данни, съдът приема за установено по делото, че за
въззиваемото дружество е възникнало правото да коригира количеството
пренесена ел. енергия за процесния период с установената грешка в
измерването на СТИ с „минус 66%“, установено от КП на
БИМ№190/05.07.2023г. Това право на дружеството да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия в случаите на констатирано измерване с грешка извън
допустимата от средството за търговско измерване, е уредено в Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от КЕВР
и обнародвани в ДВ, бр. 35/30.04.2019 г. Съгласно чл. 50, ал.1, б“а“ ПИКЕЕ в
случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от
датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до
последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата
на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като:
а) при средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън
допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се изчислява,
като измерените количества се коригират с установената грешка, като се
отчита класът на точност на средството за търговско измерване;.
С тази материалноправна норма е установен с нормативен акт специален
ред за измерване на доставяната електрическа енергия в случаите на
установен по реда на ПИКЕЕ неточно измерване или неизмерване на
доставяна електрическа енергия, като обективно състояние, без да отдава
значение за причината за това обективно състояние, като целта на
9
нормативния акт е не да санкционира потребителя за виновно неизпълнение
от последния на негови договорни задължения, а да осигури измерване на
доставяната ел. енергия, съответно на действително доставената такава, при
констатирано неточно измерване на последната или неизмерването на същата.
Поради това и не следва да се установи виновно поведение на въззивника-
ползвател, за да се извърши съответно преизчисление на количеството
електрическа енергия и съответно корекция на сметката за дължимите суми.
/В този смисъл са Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016
г., II т. о., ТК, Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., II
т. о., ТК/. Процедурата, регламентирана в ПИКЕЕ, въвежда обективни
правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да
докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество
електроенергия.
Страните не спорят, че са в облигационни отношения, относно
присъединяването и ползването на ел. мрежа от въззивника-ответника, което е
една от предпоставките разпределително дружество-ищеца да начисли
спорната сума. За въззиваемото дружество, като електроразпределително
дружество, е налице законово основание да начислява корекции на сметки на
потребители за минал период, респ. да начислява суми, представляващи
реално потребена електрическа енергия.
С въззивната жалба не са наведени възражения относно преизчислената
стойност на потребената ел.енергия, но за пълното следва да се отбележи, че
съгласно изводите на вещото лице, незаплатената стойност на потребена
енергия за периода 10.03.2023 г. - 09.06.2023 г. е изчислена правилно
съобразно показателите на конкретния електромер, както и съобразно
действащите утвърдени от КЕВР цени, в съответствие с изискването на чл. 56,
ал. 3 ПИКЕЕ.
В случаите на твърдяно констатирано манипулиране на средството за
търговско измерване, преизчисляването на количеството електрическата
енергия би било по реда на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, какъвто не е настоящия
случай.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът намира, че въззиваемото дружество е спазило
10
процедурата по извършване на едностранна корекция на законово основание,
при констатирано дефектиране, повреда като електронна апаратура и средство
за измерване, поради което въззивникът дължи процесните суми на
въззиваемото дружество, като същите са безспорно установена и по размер,
съгласно приетите и неоспорени експертизи – СТЕ и ССчЕ.
Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания,
то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не
дължи проверка за правилността на обжалваното решение извън наведените
оплаквания и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции, същото следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, на
ответната по жалбата страна „***“ ЕАД следва да се присъди сумата от 100,00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство пред ОС-***, определено в съответствие с чл.
37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.25,т.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал.
1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 650 от 31.10.2024г. по гр.д. № 891/2024г.
по описа на Районен съд-***.
ОСЪЖДА В. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: с.***, общ. ***,
обл. ***, ул. „***“ № 9 да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, п.к. 1784, район „***“, бул. „***“ 159, бл. „***“,
сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред ОС-***.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12