№ 14519
гр. София , 08.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д в закрито заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Здравка А. Иванова Рогачева
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Мария Е. Малоселска
като разгледа докладваното от Здравка А. Иванова Рогачева Въззивно
гражданско дело № 20201100509825 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 6300 от 21.08.2020 г. на длъжника „Ю.Б.“
АД срещу разпореждане от 12.08.2020 г., на ЧСИ Г. К., рег. № 924 при КЧСИ,
постановено по изп. дело № 20209240400472, с което съдебният изпълнител е отказал
да зачете направеното от банката компенсационно изявление за прихващане на
насрещни вземания на длъжника с вземането на взискателя В.В.И. по изпълнителното
дело.
В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на отказа
на ЧСИ, тъй като се касаело за две насрещни, ликвидни и изискуеми задължения, при
което изпълнителният орган е длъжен да зачете погасителния ефект на направеното
изявление за прихващане и да прекрати изпълнителното дело. Неправилно било прието
в обжалваното разпореждане, че се касае за спорни вземания, тъй като и за двете са
налице доказателства за издаден изпълнителен титул. Счита, че съдебният изпълнител
има правомощие да извършва проверка на представените от страната, осъществяваща
прихващането, документи и да преценява дали е налице валидна компенсация, а като
допълнителен аргумент сочи и разпоредбата на чл. 461 от ГПК. Моли обжалваното
разпореждане да бъде отменено и съдът да постанови определение, с което да уважи
релевираното от настоящия жалбоподател възражение за прихващане като постанови
прекратяване на изпълнителното дело.
Взискателят В.В.И. оспорва жалбата с твърдения, че банката не е отправяла до
него и той не е получавал изявление за прихващане. На самостоятелно основание
твърди, че вземането на „Ю.Б.“ АД по изпълнителен лист от 19.04.2013 г. е погасено
1
по давност и не е налице компенсируемо вземане. Претендира разноски.
В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ Г. К., с рег. №
924 при КЧСИ, поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като е насочена срещу акт,
който не е сред изрично посочените по чл. 435, ал. 2 ГПК. По същество оспорва
основателността на жалбата, тъй като не било установено банката да е отправяла
изявление за прихващане до взискателя В.И.. Излага, че извън компетентността му е да
преценява погасителния ефект на прихващането, когато едната страна е оспорила
валидността и основанието на извършеното прихващане, каквото е сторил взискателя,
при което положение породилият се спор следва да се реши по исков ред.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и
доводите на страните, намира за установено следното :
Изпълнително дело № 20209240400472, по описа на ЧСИ Г. К., с рег. № 924 при
КЧСИ, е образувано по молба на взискателя В.В.И. за вземания от длъжника „Ю.Б.“
АД, обективирани в изпълнителен лист от 21.07.2020 г., издаден по гр. д. № 2203/2016
г. по описа на СРС, I-12 с – в, за сумата от 8 280 лв., представляваща сторени съдебни
разноски.
След връчена на 31.07.2020 г. покана за доброволно изпълнение, длъжникът е
депозирал по изпълнителното дело молба вх. № 5727 от 05.08.2020 г., с която е
поискал от ЧСИ да извърши прихващане на основание чл. 104 от ЗЗД на вземането му
от общо 31 500 лв., обективирано по изпълнителен лист от 19.04.2013 г., издаден срещу
В.В.И., с вземането което последният има по изпълнителния лист, послужил като
основание за образуване на настоящото изпълнително дело.
С обжалваното разпореждане от 12.08.2020 г. съдебният изпълнител е оставил
без уважение горепосочената молба, като се е мотивирал, че не е компетентен да
извърши исканото действие.
По допустимостта на частната жалба :
Жалбата е подадена от легитимирана страна, имаща качеството на длъжник по
изпълнението.
В това качество длъжникът „Ю.Б.“ АД може да обжалва само онези
изпълнителни действия, които са изброени в разпоредбата на чл. 435 ал. 2 и ал. 3 от
ГПК, а именно: по чл. 435, ал. 2 ГПК: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно
за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на
2
чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 470 ГПК както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; 6. отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; 7. разноските по изпълнението. По чл. 435 ал. 3 ГПК длъжникът има
право да обжалва и постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при
публична продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най -
високата цена. От посочената норма следва, че отказите на съдебният изпълнител
подлежат на оспорване от длъжника само в лимитативно изброените в ГПК случаи.
Атакуваното разпореждане на ЧСИ не попада в тази хипотези.
Следователно обжалвания акт на ЧСИ не подлежи на съдебен контрол в
производството по чл. 436 ГПК, макар и в него да е указано, че подлежи на обжалване,
доколкото не е сред изрично предвидените в ГПК актове, изброени по - горе. Съдът не
е компетентен да преценява законосъобразността на оставеното без уважение от ЧСИ
искане за извършване на прихващане , каквото е отправил длъжника. Обратното би
довело до недопустима преценка за настъпване на последиците, на предвидения в
материалноправна норма (чл. 104 ЗЗД) способ за погасяване, каквато съдът не е
компетентен да извърши в това производство.
Отклонение законодателят е допуснал единствено в изброените в чл. 433, ал. 1,
т. 1 ГПК хипотези на ефективно плащане на дълга чрез постъпване на парични
средства в патримониума на взискателя, но дори и в този случай преценката за
настъпил погасителен ефект на извършеното плащане е косвена, доколкото при
положителен извод съдът отменя единствено отказа на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното дело. По аргумент за противното от чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК
погасяването на дълга чрез изявление за прихващане не е предвидено като основание
за прекратяване на изпълнителното дело. Доколкото разпоредбите на чл. 433, ал. 1, т.
1-7 от ГПК имат императивен характер и очертават лимитативно изброен кръг
хипотези, разширителното им тълкуване е изключено.
Освен това, в молбата си от 05.08.2020 г., длъжникът не е изложил твърдения да
е отправил до взискателя В.И. изявление за прихващане, а е поискал от органа по
изпълнение да извърши такова прихващане, поради което молбата му не би могла да се
тълкува като искане за прекратяване на изпълнителното производство, каквото искане
се заявява едва с настоящата частна жалба. ЧСИ не е дължал преценка за наличието на
предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело именно поради липса на
позоваване от страна на длъжника на последиците от отправено до взискателя
изявление за компенсация. Съдебният изпълнител е формирал извод за
неоснователност на депозираната молба изцяло в съответствие с единственото
съдържащото се в нея искане – да се извърши прихващане в изпълнителното
3
производство, с каквато компетентност съдебният изпълнител не е оправомощен по
закон.
Няма пречка „Ю.Б.“ АД да отправи нова молба до съдебния изпълнител с искане
делото да се прекрати делото поради отправено, респективно прието, изявление от
банката до взискателя В.И. по смисъла на чл. 104 ГПК (за извънсъдебно прихващане
на вземанията), в който случай произнасянето на ЧСИ ще подлежи на изричен контрол
(арг. от чл. 435, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 6 от ГПК).
По изложените съображения, настоящият състав, намира подадената от
длъжника жалба срещу разпореждане от 12.08.2020 г., на ЧСИ Г. К., рег. № 924 при
КЧСИ, постановено по изп. дело № 20209240400472, за процесуално недопустима.
Същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на
съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, а не тези
на взискателя, макар последният да е процесуално легитимиран да вземе становище
(чл. 436, ал. 3 ГПК), настоящият състав намира, че в полза на взискателя не следва да
се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по
изпълнението. Следва да се посочи, че става въпрос за контролно - отменително
производство, което протича едностранно, а не състезателно и съдът не приключва
изпълнителния процес, а извършва проверка по съобразеността на атакуваните
изпълнителни действия със закона. Доколкото разпоредбата на чл. 81 от ГПК не
намира приложение в случая, молбата на взискателя за присъждане на съдебни
разноски в настоящото производство следва да се остави без уважение. (в този смисъл
определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС).
Така мотивиран, Софийският градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба вх. № 6300 от 21.08.2020 г.,
подадена от длъжника „Ю.Б.“ АД срещу разпореждане от 12.08.2020 г., постановено по
изп. дело № 20209240400472, по описа на ЧСИ Г. К., рег. № 924 при КЧСИ, с което е
оставена без уважение молбата на длъжника за извършване на прихващане на
насрещни вземания на длъжника „Ю.Б.“ АД срещу взискателя В.В.И. с вземането по
изпълнителното дело.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, в
4
едноседмичен срок от връчването му на длъжника.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5