Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 31.07.2018 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря М. М., като разгледа
докладваното от съдията Йорданова гр. дело № 411 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД
С.Т.Д. ЕГН ********** *** е предявил
против Д.С.Г. ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 1150,00 лева,
представляваща стойността на получен заем по договор за заем от 25.04.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 25.04.2017 г.
страните са сключили писмен договор за заем, по силата на който ищецът
предоставил на ответницата сумата от 1300 лева, която тя е следвало да върне до
25.10.2017 г. Ответницата изпълнила частично задълженията си като върнала
сумата от 150 лева, и с покана от 30.03.2018 г., получена на 02.04.2018 г. Г. е
била приканена да изпълни доброволно остатъка от получената сума, което не е
сторила.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не представя писмен отговор, не взема становище по иска и по представените доказателства
В първото по делото заседание, проведено на 18.07.2014
г., процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение, по реда на чл. 238 - 239 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява, не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице законовите предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение по делото
От една страна, в законоустановения срок ответникът не
е подал отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие (чл. 238, ал. 1
от ГПК), като в призовката за съдебно заседание са му указани последиците по
чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК.
От друга
страна, са налице и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК. От неоспорените
от ответника писмени доказателства – Договор за заем от 25.04.2017 г. и покана
за доброволно изпълнение, получена от ответницата на 02.04.2018 г., се
установява, че между С.Д. и Д. Г. е съществувало облигационно правоотношение,
по силата на което ищецът е дал в заем на ответницата сумата от 1300 лева, а
ответникът /чиято е доказателствената тежест/ не е представил доказателства, че
е изпълнил задължението си да върне заетата сума.
Ето защо съдът приема, че така представените
доказателства предполагат вероятната основателност на предявения иск, поради
което същия следва да бъде уважен.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
сторените разноски за воденето на делото, които възлизат на 396,00 лева и
включват заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.С.Г.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА С.Т.Д. ЕГН ********** *** сумата от 1150,00
лв. /хиляда сто и петдесет лева/, представляваща стойността на получен заем по
договор за заем от 25.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 02.05.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 396,00 лв. /триста деветдесет и шест лева/
разноски в производството.
Решението съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Йорданова/