РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Кърджали, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостина Панчугова
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно
наказателно дело № 20245140200008 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2300252 от 20.10.2023 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „***” ЕООД гр.София, ****, ЕИК ****, в
качеството му на работодател, за нарушение на чл. 61, ал.1 вр. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Постъпила е жалба от на „***” ЕООД чрез управителите Р.Х. и Н.В. в
която се посочва, че за лицето е бил налице граждански договор, а именно такъв по Кодекса
на застраховането, както и че офисът, находящ се на адрес ****, посочен от
административнонаказващия орган като месторабота на служителя, не се стопанисвал от
дружеството. Молят наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно и
неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се
представлява от процесуален представител. Жалбата се поддържа с молба НП да бъде
отменено.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата
и иска НП да бъде потвърдено. Прилага подробни писмени бележки, в подкрепа на тезата
си.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
На 08.08.2023 г. при извършване на проверка по спазване на трудовото
законодателство и условията за безопасност и здраве при работа по работни места в обект на
контрол: офис, намиращ се в ****, експлоатиран от "***" ЕООД, ЕИК: **** установих, че за
1
сметка и в полза на "***" ЕООД предоставя работната си сила лицето С. И. М. с ЕГН:
**********, като застрахователен брокер.От проведения с лицето на 08.08.2023 г. разговор и
от предоставената на същата дата от С.И.М. саморъчно попълнена декларация на основание
чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, установих, че лицето работи в "***" ЕООД от
07.08.2023 г., на длъжност „застрахователен брокер" по сключен граждански договор, с
нереглементирано работно време, почивни дни събота и неделя и почивки в работния ден 30
минути, срещу възнаграждение в определен процент от реализирана застраховка. В точка 10
от декларацията лицето отбеляза, че до 07.08.2023 г. е работила в "***" ЕООД по сключен с
дружеството трудов договор, и от дата 07.08.2023 г. страните са сключили граждански
договор. На 09.08.2023 г. по електронната поща e-mail: ********** "***" ЕООД представя в
Д ИТ със седалище Кърджали граждански договор, сключен на дата 07.08.2023 г. със страни:
„***" ЕООД, като страна възложител и С.И.М. - изпълнител, с който дружеството
възложител възлага на лицето изпълнител срещу възнаграждение да извършва услуги,
свързани с непосредствено осъществяване на дейности по разпространение на
застрахователни продукти на застрахователни дружества. При служебно направена справка
от инспекторите по труда в електронен регистър на трудовите договори в информационната
система на ИА ГИТ по ЕГН за лицето и ЕИК за дружеството се установило, че към
08.08.2023 г. няма данни за сключен между "***" ЕООД и С.И.М. трудов договор за
изпълнение на длъжността "застрахователен брокер”. Видно от справката установих, че
С.И.М. е работила с трудов договор сключен между нея и "***" ЕООД в предходен период
от 29,10.2021 г. до 07.08.2023 г., като към датата на проверката 08.08.2023 г. между страните
съществуващото трудово правоотношение не е уредено в сключен писмен трудов договор
преди постъпването на работа на лицето. До съставяне на акт за установяване на
административно нарушение / приключване на проверката/ "***" ЕООД не представя
сключен със С.И.М. трудов договор за извършваната от лицето работа на дата 08.08.2023 г.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установи посредством АУАН,
показанията на св. Н. Н., П. Д., С.М., копие от трудов договор, копие от граждански договор,
копие от справка за приети и отхвърлени уведомления, копие от протокол за извършена
проверка, копие от заповед, както и от останалите материали по делото.
От правна страна:
Жалбата е подадена от правоимащо лице в законоустановен срок и срещу
подлежащ на обжалване административен акт.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Оспорено е наказателно постановление № 09-2300252 от 20.10.2023 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „***” ЕООД гр.София, ****, ЕИК ****, в
качеството му на работодател, за нарушение на чл. 61, ал.1 вр. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, за
това, че не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето С.М. преди постъпването му
на работа.
По силата на чл. 61, ал. 1 и чл. 1, ал. 2 от КТ, всички отношения при
предоставянето на работна сила следва да се уреждат като трудови правоотношения и да се
оформят с трудов договор в писмена форма. Задължението по чл. 61, ал. 1 от КТ се
осъществява чрез неизпълнение на задължението да се сключи трудов договор преди
постъпването на работника на работа, като по чл. 62, ал. 1 от КТ този договор трябва да е в
писмена форма. Самата норма на чл. 61, ал. 1 от КТ е в пряка и неразривна връзка с
изискването за спазване на формата на трудовия договор. Съпоставянето на двете
материални правни норми води до извода, че в случаите на полагане на труд при фактически
съществуващо трудово правоотношение, без да е налице сключен писмен договор, е налице
неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ. То е част от изискването за сключване
на договор преди постъпване на работника на работа /чл. 61, ал. 1 от КТ/, който договор
2
следва да бъде в писмена форма /чл. 62, ал. 1 от КТ/.
В случая няма спор, че на 08.08.2023 г., лицето С.М., е осъществявало
дейност по сключване на застрахователни договори. Спорен е въпросът, дали
правоотношенията между горното лице и санкционираното дружество имат трудово-правен
характер, респ., са такива по предоставянето на работна сила или са облигационни -
основани на представения по делото граждански договор, сключен на 07.08.2023 г.
По делото се спори чия е собствеността и кой реално и фактически
стопанисва офис, находящ се в ****. Според показанията на свидетеля С.М. в посочения
офис, същата осъществява застрахователни услуги и за други търговски дружества, различни
от „***” ЕООД, като техническите устройства и консумативите, които използва за целта, не
й били предоставяни от дружеството- жалбоподател. Тези обстоятелства са били известни на
контролните органи още при извършването на проверката, видно и от показанията на
свидетеля П. Д. и свидетеля Н. Н..
Според приложения граждански договор № *** , сключен на 07.08.2023 г.,
между управителите на "***" ЕООД, като застрахователен брокер и С.И.М. като изпълнител,
последната се задължава да приема, да извършва срещу възнаграждение и на цялата
територия на Република България, услуги, свързани с непосредственото осъществяване на
дейности по разпространение на застрахователни продукти на застрахователни дружества, с
които брокерът има сключени договори за застрахователно посредничество, като
изпълнителят няма задължение за извършване на услугите на определено място, за
определено време/ период и ефективността и точното изпълнение на договора се определя
единствено и само по финансови и бизнес показатели. Същевременно брокерът се задължава
да изплаща на изпълнителя уговорените в договора, приложенията към него или
допълнителни споразумения комисионни възнаграждения.
При тези данни и вземайки предвид обстоятелството, че предметът на
дейност на санкционираното дружество е свързан със сключване на застрахователни и
презастрахователни договори, следва да се отбележи, че не всяка работа, извършвана в полза
на трето лице, е престиране на работна сила, по смисъла на КТ, изискваща и сключването на
трудов договор, а само тази, при която правоотношенията между страните са трудови.
Последните предполагат извършване на дейност, характеризираща се с елементите на
трудовото правоотношение - работно време, работно място, задължение за спазване на
трудова дисциплина, както и йерархична зависимост работодател-работник. В случая не се
установи наличието на тези основни характеристики на трудовото правоотношение.
Констатираният характер на уговорената работа – сключване на застрахователни договори,
заплащане на възнаграждение за краен резултат, липсата на задължение за спазване на
трудова дисциплина, както и на зависимост между възложителя и изпълнителите за начина
на извършване на работата, водят до извода, че се касае за облигационни правоотношения
по договор за изработка, при който е уговорен краен резултат, при самостоятелност на
изпълнителите, по отношение на начина на изпълнение.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства за характера
на установените взаимоотношения, разколебават и данните, декларирани от С.М. в
попълнената от нея декларация пред органите по инспекция на труда.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно и същото следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Доколкото издателят на наказателното постановление е Дирекция
„Инспекция по труда“- Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице би
3
следвало да понесе разноските по делото. От жалбоподателя са поискани разноски по
делото, като в тази насока са приложени пълномощно, договор за правна защита и
съдействие от 15.02.2024г. и списък с направени разноски, видно от които са извършени
такива в размер на 600 лв. С оглед надлежно направени възражения за прекомерност от
ответната страна, предвид фактическата и правна сложност на делото, която настоящият
състав отчита като ниска и с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 450.00 лева
При този изход на делото на административнонаказващия орган не се
дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 09-2300252 от 20.10.2023 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „***” ЕООД гр.София, ****, ЕИК ****, в
качеството му на работодател, за нарушение на чл. 61, ал.1 вр. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА – КЪРДЖАЛИ да
заплати на „***” ЕООД гр.София, ****, ЕИК ****, сумата от 450.00 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Кърджали в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4