Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 19 февруари 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 24.01.2019 г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при участието на секретаря Мария Богданова
като разгледа докладваното от съдия И.
гражданско дело № 4685 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е
образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване
и канализация” ООД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „********е предявило срещу В.Д.С. с ЕГН ********** ***.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца дължи на ищеца сумата 233,47 лв.-главница за неплатена вода за периода от 11.09.2012 г. до 15.06.2017 г., начислена за имот в гр. Враца, ул. „********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.06.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 40,91 лв.-мораторна лихва върху главното вземане за периода от 11.10.2012 г. до 13.06.2018 г., за които суми са издадени следните фактури: № 29328314/01.04.2016 г.; № 29400946/03.05.2016 г.; № 29474393/01.06.2016 г.; № 29548403/01.07.2016 г.; № 29623662/01.08.2016 г.; № 29700055/01.09.2016 г.; № 29776210/03.10.2016 г.; № 29851949/01.11.2016 г.; № 29926132/01.12.2016 г.; № 29998662/03.01.2017 г.; № 30072176/01.02.2017 г.; № 30145419/01.03.2017 г.; № 30363404/01.06.2017 г.; № 30436788/03.07.2017 г., като за същите суми е издадена заповед № 1857 от 26.06.2018 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2968/2018 г. на Врачански районен съд. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата
В.Д.С. са в облигационни правоотношения по
силата на общи условия, в изпълнение на които ищецът е предоставял на ответницата
на горепосочения адрес на имота питейна вода за битови нужди.
Тъй като
ответницата не изплатила процесните задължения за доставена питейна вода, на 22.06.2018 г. ищецът подал срещу
ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано
ч. гр. дело № 2968/2018 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил
заявлението и издал заповед за изпълнение № 1857 от 26.06.2018 г., която била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на
постоянния й и настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК ответницата не е подала
възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно изисканата от съда
справка е видно, че длъжникът няма действащи трудови договори, поради което е
предявен настоящият иск.
Ответницата В.Д.С. не е подала писмен отговор в срока и
по реда на чл. 131 от ГПК.
В заповедното производство-ч. гр. дело
№ 2968/2018 г. на Врачанския районен съд също липсва подадено от длъжника В.Д.С. възражение по чл. 414 от ГПК,
тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение
1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Видно от представените с исковата молба писмени доказателства-карнети и счетоводни справки за дължими за В и К услуги суми, за потреблението на тези услуги на името на В.Д.С.,***, е била открита партида на нейно име, а именно с абонатен № 935053.
За периода от 11.09.2012 г. до 15.06.2017 г. по горепосочената
партида на името на ответницата е отчетено потребление на питейна вода,
подробно посочено по месеци в карнета.
Въз основа на показанията на водомера в
карнета е изчислена стойност на потреблението за исковия период в размер на 233,47 лв., както и мораторна лихва в
размер на 40,91 лв. и
са издадени процесните фактури.
От правна страна.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. в ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., посл. изм. с ДВ, бр. 102 от 12.12.2014 г., потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В същия смисъл е и разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), която предвижда, че потребители са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.
Ответницата В.С. се е явила лично в съдебно заседание на
24.01.2019 г. и е направила изрично признание, че е собственик на посочения в
исковата молба водоснабден имот и като такъв има качеството потребител на питейна
вода за процесния период, както и че има неплатени сметки за вода.
Ответницата е представила като доказателство касови
бонове за платени сметки за вода, от които се установява, че на 07.11.2018 г.
същата е платила задълженията си за главница и мораторна лихва по следните
фактури: №
29400946/03.05.2016 г.; № 29474393/01.06.2016 г.; № 29548403/01.07.2016 г.; №
29700055/01.09.2016 г., с които са
начислени задължения за главница в размер на 41,47 лв. и мораторна лихва в
размер на 7,75 лв.
Предвид направеното от ответницата признание, съдът приема за установено, че ответницата е потребител
на питейни услуги за описания в исковата молба водоснабден имот, от което
следва извод, че през процесния период страните са обвързани от договор за
продажба на В и К услуги при общи условия, представени по делото.
По
отношение на начина на отчитане на
потребената от ответницата вода през исковия период липсва
оспорване от ответницата, с оглед на което съдът приема, че същият съответства
на действителното фактическо положение.
Съгласно разпоредбата на чл. 31,
ал. 1 от Общите условия на ”Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране.
Съдът приема, че задължението за потребителя да заплати всяка отделна месечна
вноска става изискуемо в 30 - дневен срок от датата на издаване на съответната месечна фактура за
съответния месечен отчетен период.
По отношение на
правилността на начина на изчисляване на процесните суми липсва оспорване от
ответницата, а съгласно представените счетоводни справки дължимите за
главница и за мораторна лихва суми възлиза
именно на тези, претендирани с исковата молба.
Предвид гореизложеното
и при съобразяване на частичното погашение, за което ответницата е представила
касови бонове в съдебното заседание на 24.01.2019 г., съдът приема
предявените искове за частично основателни, както следва: за
сумата 192,00 лв.-главница и за сумата 33,16 лв.-мораторни лихви, за които
вземания са издадени следните фактури: №
29328314/01.04.2016 г.; № 29623662/01.08.2016 г.; № 29776210/03.10.2016 г.; №
29851949/01.11.2016 г.; № 29926132/01.12.2016 г.; № 29998662/03.01.2017 г.; №
30072176/01.02.2017 г.; № 30145419/01.03.2017 г.; № 30363404/01.06.2017 г.; №
30436788/03.07.2017 г.
С оглед т. 14 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съдът следва да се произнесе с настоящото решение и по искането на ответника, направено в съдебно заседание на 24.01.2019 г., за разсрочване на изпълнението на съдебно установените вземания за главници и лихви съгласно чл. 241 от ГПК. Това си искане ответницата е основала на обстоятелството, че е безработна и се грижи за три деца, от които две са с епилепсия, а едно е с диабет. Въз основа на вписаното в съдебния протокол изявление на ответницата, имащо доказателствената стойност на подписана от ответницата декларация, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 241, ал. 1 от ГПК за разсрочване изпълнението на съдебно установените с настоящото решение вземания за главница и мораторна лихва. Доколкото в т. 14 от горепосоченото тълкувателно решение е прието, че в настоящото производство може да се разсрочи или отсрочи само съдебно установеното вземане, а в т. 10в от същото е прието, че в него не се включват и разноските в настоящото и заповедното производство, тяхното изпълнение не следва да се разсрочва с настоящото решение. При определяне размера на разсрочените вноски съдът намери, че следва да разсрочи изпълнението на съдебно установените вземания за главница, мораторни лихви и законна лихва на равни месечни вноски, всяка от които в размер на 22,52 лева (192,00 лева главница + 33,16 лева мораторна лихва : на 10), платими на първо число на всеки месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на тези задължения. Броят на разсрочените вноски обаче не следва да се определя на 10, защото в тях е включена и законната лихва, която ще изтече върху главницата до окончателното й изплащане, която ответницата продължава да дължи на ищеца, защото разсрочването само разсрочва на вноски принудителното изпълнение на процесните вземания, а не внася промяна в материалноправните отношения на страните. Поради това не може да бъде определен към настоящия момент и точния брой на разсрочените вноски. С оглед на това броят им не следва да се определя, а разсрочването на признатите с настоящото решение вземания за главница, мораторна и законна лихва следва да се осъществи на равни месечни вноски до окончателното изплащане на тези вземания.
По разноските:
При този изход на
делото право на разноски възниква само за ищеца, тъй като частичното погасяване
на претендираните суми е извършено на 07.11.2018 г., т. е. след предявяване на
исковата молба, по която е образувано делото – 31.10.2018 г. Ето защо
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 25,00 лева –
разноски за държавна такса по ч. гр. дело № 2968/2018 г. на Врачански районен
съд, както и сумата 200,00 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по гр. дело № 4685/2018 г. на Врачански районен съд.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на В.Д.С. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ООД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „********сумата 192,00
лева – главница за неплатена вода за периода от 11.09.2012 г. до
15.06.2017 г., начислена за имот в гр.
Враца, ул. „********, ведно със законната лихва
върху сумата от 22.06.2018 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 33,16 лева-мораторна лихва върху главното
вземане за периода от 11.10.2012 г. до 13.06.2018 г.,
за които суми са издадени следните фактури: № 29328314/01.04.2016 г.; №
29623662/01.08.2016 г.; № 29776210/03.10.2016 г.; № 29851949/01.11.2016 г.; №
29926132/01.12.2016 г.; № 29998662/03.01.2017 г.; № 30072176/01.02.2017 г.; №
30145419/01.03.2017 г.; № 30363404/01.06.2017 г.; № 30436788/03.07.2017 г. и е издадена заповед № 1857 от
26.06.2018 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2968/2018 г. на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска по 422 от ГПК като неоснователен-погасен чрез плащане, както следва:
за главница за разликата от 192,00 лв. до 233,47 лв. и за мораторна лихва за
разликата от 33,16 лв. до 40,91 лв., за които вземания са издадени следните фактури: № 29400946/03.05.2016 г.; №
29474393/01.06.2016 г.; № 29548403/01.07.2016 г.; № 29700055/01.09.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „********сумата 25,00 лева – разноски за държавна такса по ч. гр. дело № 2968/2018 г. на Врачански районен съд, както и сумата 200,00 лева – разноски за държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 4685/2018 г. на Врачански районен съд.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК, изпълнението на дължимите съгласно настоящото решение горепосочени суми за главница, мораторна и законна лихва, на равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 22,52 лева, платими на всяко първо число на всеки месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане на тези признати с него вземания.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: