№ 327
гр. Благоевград, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Божана Манасиева
Гергана М. С.ова
при участието на секретаря Илиана Ангелова
в присъствието на прокурора и Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно частно
наказателно дело № 20251200600695 по описа за 2025 година
Производството по делото е с пр. основание чл.306, ал.1, т.1 и ал.3 от НПК и е
по реда на глава 21 от НПК.
Инициирано е по частна въззивна жалба на адв.С. П.,в качеството му на
защитник на К. В. А.-подсъдим по НОХД №487/2024г по описа на РС-
Сандански,насочена срещу определение №642/04.06.2025г,постановено по
нохд №487/2024год. по описа на РС- Сандански.
С цитираното определение,решаващия съд е ОСЪДИЛ подсъдимия К. В. А. да
заплати равностойността на автомобила, използван за извършване на
престъплението по чл.343б,ал.3 от НК, в размер на 4600,00 /четири хиляди и
шестстотин/ лева в полза на държавния бюджет по сметка на РС-Сандански.
С жалбата така постановения съдебен акт е определен като неправилен и
незаконосъобразен,без обаче да бъдат мотивирани определените
характеристики.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение като бъде
съобразено произнасянето на Конституционния съд.
1
В съдебно заседание пред втората инстанция,ОП-Благоевград оспорват
жалбата като изразяват становище за правилност и законосъобразност на
постановения съдебен акт и искат същият да бъде потвърден.
Осъденият подсъдим К. А. се явява лично пред въззивния съд и се
представлява от адв.П. като негов защитник.Последният поддържа
становището си за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и
въпреки произнасянето на КС намира,че нормата на чл.343б,ал.5 от НК
представлява вид допълнително наказание, което не е предвидено в
разпоредбата, която е санкционната/чл.343б,ал.3 от НК/.Счита,че така
създадената норма противоречи и на принципа на равнопоставеност,тъй като
за едно и също престъпление се налагат различни по вид наказания.Застъпва и
позицията,че коментираната разпоредба противоречи и на практиката на СЕС
и въпреки,че все още няма постановено решение по преюдициалното
запитване на български съд,намира,че тази норма не следва да бъде
прилагана.
Осъденият К. А. поддържа становището на процесуалния си представител и в
последната си дума настоява за отмяна на обжалваното определение.
Въззивният съд,след като изслуша становищата на страните в съдебно
заседание,прецени съображенията на районния съд и след като се запозна
със събраните в хода на НОХД №487/2024 год. по описа на РС-Сандански
доказателства, намира следното:
Въззивната частна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна, по предвидения ред и в законовия срок по
чл.306,ал.3,хипотеза 1,във вр. с чл.306,ал.1,т.1 от НПК.
По съществото си жалбата се явява неоснователна,а постановеният
съдебен акт правилен ,поради следното:
Първоинстанционното производство /НОХД №487/2024г/ е образувано по
внесен на 18.09.2024г обвинителен акт, с който К. В. А.,от с.В.,общ.С. е
обвинен за извършено престъпление по член 343б,ал.1 от НК. Делото е
приключило с протоколно определение №46/04.06.2025г,влязло в сила на
същата дата,с което е одобрено споразумение между защитника на
подсъдимия и прокурор на ТО-Сандански при РП-Благоевград.С него К. А. се
е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343б,ал.1 от НК,за
2
което се е съгласил да изтърпи следните наказания: „лишаване от свобода“ за
срок от 7/седем/ месеца и „глоба“ в размер на 200/двеста/ лева ,като
наказанието „лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от 3/три/
години на осн чл.66,ал.1 от НК.Наложено е и наказание „ лишаване от право
да управлява МПС за срок за срок от 1/една/година като на осн. чл.59,ал.4 от
НК е приспаднато времето,през което А. е бил лишен от правото да управлява
МПС по административен ред от 25.06.2024г до одобряване на
споразумението.
По отношение на искането за приложението на член 343б,ал.5 от НК
първоинстанционният съд след като е одобрил споразумението,е разгледал
незабавно въпроса по предвидения в чл.383,ал.2 от НПК процесуален ред,
което произнасяне е предмет на настоящата въззивна проверка.
Тук е необходимо да бъде обърнато внимание,че неправилно районният съд е
определил 7-дневен срок за обжалване,приемайки,че редът за произнасяне е
чл.306,ал.1,т.4 от НПК,касаещ произнасяне по веществени
доказателства.Посочената от първата инстанция разпоредба засяга
становището на съда по веществените доказателства,изискваща произнасяне
от закрито заседание,какъвто настоящият случай не е. Разпоредбата на
чл.343б,ал.5 от НК се прилага във връзка с чл.53 от НК, който изисква
процесуалния ред на чл.306,ал.1,т.1 от НПК-произнасяне в открито съдебно
заседание,с призоваване на страните и изслушване на техните
становища,което правилно първият съд е спазил,но неправилно е отразил,че
произнасянето му е по реда на чл.306,ал.1,т.4 от НПК смесвайки двете
хипотези и по този начин определяйки и по-кратък срок за обжалване, в
противоречие на чл.306,ал.3,хипотеза 1 от НПК.
Проверяваният съд е уважил искането на държавното обвинение като е
осъдил подсъдимия К. В. А. да заплати равностойността на
автомобила,използван за извършване на престъплението ,в размер на
4 600лева ,в полза на държавния бюджет.Това е сторил на осн. чл.306,ал.1,т.4
НПК,във вр. с чл.343б,ал.5 от НК,вр. с чл.53,ал.1,б.“а“ от НК.Като мотиви за
позитивното произнасяне в полза на държавното обвинение е възприел
виждането,че лек автомобил марка и модел „Ленд Ровер Дискавари“ с рег.
№**** се явява средство,послужило за извършване на престъплението
,подлежащо на отнемане на осн. чл.343б,ал.5 от НК и тъй като автомобилът
3
,използван за извършване на престъплението е собствен на трето лице-В. А.
П.,а не на подсъдимото лице,е присъдил равностойността на моторното
превозно средство в полза на държавата.
Съгласно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, в случаите на ал.1–4 на чл.343б
от НК, съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство,
послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а
когато деецът не е собственик – следва да присъди равностойността му.Няма
спор в производството,че лекият автомобил не е собствен на подсъдимия,а е
чужда собственост като принадлежащ на В. А. П.,с ЕГН**********/виж
справка в ЦБ-КАТ-л.20 от ДП/. Ето защо,правилно първоинстанционният съд
е приложил втората законова хипотеза на присъждане на равностойността на
автомобила. Пазарната му стойност е определена въз основа на съдебно-
оценителна експертиза,нарочно извършена поради тази причина и
определяща посочената стойност към датата на извършване на престъпното
деяние-25.06.2024г.,когато вече е била в сила и материалноправната
разпоредба на чл.343б,ал.5 от НК.Посочената разпоредба се явява специална
спрямо общата на чл.53,ал.1,б.“а“ от НК и в този смисъл според въззивният
съд не следва да бъде прилагана аналогия между двете разпоредби,при
положение,че посоченият от районния съд чл.53,ал.1,б“а“ от НК изисква
вещта да принадлежи на виновния,какъвто настоящият случай не е.Всъщност
разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК в нейната алтернатива на несобственик-да
присъди равностойността на МПС, представлява специална норма на
особената част на НК,което въвежда изключение от общото правило на
чл.53,ал.1,б.“а“ от НК,което не е конституционно
запретено.Същевременно,нормата на чл.343б,ал.5 от НК е достатъчно ясна и
предвидима,както се посочи от КС с Решение № 8 /17.07.2025г ,тъй като
позволява на гражданите да извлекат от съдържанието на нормата какво им е
забранено, както и какво ще последва , ако нарушат закона.
По възраженията на защитата:
Неправилно според въззивния съд,защитата определя предвиденото в
чл.343б,ал.5 от НК като допълнително наказание и поради това настоява
същото да не бъде прилагано.Предвиденото в коментираната разпоредба не е
наказание ,а „мярка“ със санкционен и превантивен характер. Аргумент в
тази насока е и обстоятелството, че отнемането по цитирания текст се прилага
4
независимо и отделно от наказателната отговорност,т.е в отделна разпоредба,
въпреки че лицето,спрямо което се прилага следва да е извършило
престъплението.На следващо място,разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК има
същият законодателен замисъл,какъвто имат мерките по чл.53 от НК-
представляват държавна реакция с елемент на държавна принуда при
регулиране на определени обществени отношения,каквито всъщност са и
процесните– да се осъществи превенция срещу транспортни престъпления,
които са с висока степен на обществена опасност и тази репресия преследва
легитимна и съобразена с КРБ цел– опазване живота и здравето на
участниците в движението, която дейност поначало е с висока степен на
риск.Именно и поради това намира,че с въвеждането на тази мярка не е
нарушен и принципа за пропорционалност, тъй като опазването на живота и
здравето на участниците в движението по пътищата и намаляването на пътния
травматизъм, е цел с голяма значимост, която позволява въвеждането на
такива ограничения в правото на собственост,което виждане се възприе и от
КС с Решение № 8 /17.07.2025г по к.дело № 15/2024г:“Не може да се приеме,
че разпоредбата е в непреодолимо противоречие с Основния закон и че чрез
нея се прекрачват границите, охраняващи принципите на законност и на
правна сигурност (чл. 4, ал. 1) и се засягат по недопустим начин основните
права на гражданите (чл. 6, ал. 2 от Конституцията).“.
Не се възприе от въззивния съд и виждането на защитата,че разпоредбата на
чл.343б,ал.5 от НК противоречи и на принципа за равнопоставеност.
Отговорът на този въпрос се съдържа също в Решение № 8 /17.07.2025г на КС
по конституционно дело № 15/2024г,а именно „посредством това правило по
същество се провежда именно конституционният принцип на равенство на
гражданите пред закона. Този аспект на принципа на правовата държава
обосновава задължението на публичната власт „да третира еднаквите
еднакво“, за което е определяща обективната преценка дали правните субекти
се намират в една и съща или сходна ситуация (Решение № 11 от 2010 г. по к.д.
№ 13/2010 г.; Решение № 4 от 2021 г. по к.д. № 1/2021 г.; Решение № 10 от
2022 г. по к.д. № 21/2021 г.; Решение № 15 от 2022 г. по к.д. № 10/2022 г.).
Отнемането на паричната равностойност на МПС, когато не е собственост на
дееца, осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на
гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно
и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали
5
моторното превозно средство е собственост на дееца или на друго лице.“.
Отделно от това се посочи,че към настоящия момент все още не е налице
произнасяне на СЕС по отправено преюдициално запитване от български съд
във връзка с приложението на чл. 343б, ал. 5 НК, за това дали задължителното
отнемане на автомобила нарушава правото на ЕС и конкретно принципа на
пропорционалност в ХОПЕС,застъпвайки позицията,че е налице
противоречие ,макар и защитата да не излага аргументи в тази
насока.Настоящият въззивен състав е на мнение,че след като е налице
единствено висящност на производството пред СЕС,без постановено
решение,което да определя противоречие на коментираната разпоредба,то
последната като част от вътрешното позитивно право на РБ следва да бъде
приложена.Същевременно намира,че посоченото от защитата общо
противоречие с ХОПЕС,или по-конкретно с чл.49, §3 от Хартата на основните
права на Европейския съюз,съгласно която тежестта на наказанията не трябва
да бъде несъразмерна спрямо престъплението,намира,че приложената от
районния съд разпоредба от НК не е „наказание“, а мярка,както беше
посочено по-горе, която мярка въззивният съд намира за удачна,
общественополезна и преди всичко –за приета от законодателя по установения
ред, в кръга на компетенциите му,а както беше установено и непротиворечаща
на Конституцията,преследваща и легитимна цел-опазване на живота и
здравето на гражданите.
С оглед на изложената аргументация и като възприе виждането на районния
съд да присъди равностойността на лекия автомобил,предвид
принадлежността му на друго лице,различно от подсъдимия,то въззивният съд
счете,че нормата на чл.343б,ал.5 от НК е правилно приложена,поради което
обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.341,ал.1,вр. с чл.306,ал.3,хип.1,вр с
чл.306,ал.1,т.1 от НПК, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №642/04.06.2025г,постановено по НОХД
№487/2024год. по описа на РС- Сандански.
Решението е окончателно.
6
За решението да бъде съобщено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7