Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../10.09.2024 г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГO, IV-Е въззивен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №4265 по описа
за 2021 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №20263530/30.11.2020г.,
постановено по гр.д. №7468/2018г. по описа на СРС, 66 състав, е отхвърлен
предявеният от „Т.Н.С.“ ЕООД срещу „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД за установяване недължимост на претендирано
от ответника вземане за сумата от 3486,77 лева, представляваща коригирана
стойност на електрическа енергия за периода от 20.09.2017г. до 18.12.2017г. по
фактура №**********/29.12.2017г. Осъдено е „Т.Н.С.“ ЕООД да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД сумата от 600 лева, представляваща направени по делото разноски.
Постъпила е въззивна
жалба срещу решението от ищеца „Т.Н.С.“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Т.Д., като
се излагат оплаквания, че същото е неправилно поради допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и
необоснованост. Излага доводи, че описаните констатации в констативния протокол
не обвързват страните, както и, че не е спазена процедурата по чл.48, ал.2 от
ПИКЕЕ. Счита, че в процесния случай е налице точен измерител, поради което
неправилно ответникът е извършил преизчисление по реда на чл.48, ал.1, т.1, б.
„б“ от ПИКЕЕ. През процесния период била отчитана и начислявана потребената ел.
енергия, която обаче не била отчетена при предложението за корекция на сметка. При
прилагане на формулата при хипотезата „наличие на точен измерител“ количеството
ел. енергия за начисляване се изчислявало, вземайки предвид вече отчетеното
количество ел. енергия, а в процесния случай при прилагане на формулата „при
липса на точен измерител“ се отчитали само техническите характеристики на СТИ
без да се отчете вече потребеното количество ел. енергия. Невъзможно било
начисленото количество ел. енергия действително да премине през входящ и
изходящ предпазител на процесното СТИ. Във фактурата били начислени и
„задължения към обществото“, както и цена за пренос през електропреносната
мрежа, каквито не се следвали. Неправилно съдът приел, че не следва да се
произнася по законосъобразността на ПИКЕЕ. Нормата на чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ
противоречала на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, която урежда пределите на
имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която
отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в чл.82 от ЗЗД. Неправилно
първоинстанционният съд приел, че към датата на проверката е налице законово
основание за дружеството да извърши корекцията на сметка. Нормите на чл.48-51
от ПИКЕЕ, действащи по време на извършената проверка, нямали самостоятелно
съществуване. В общите условия на ответника не били предвидени задължение за
уведомяване и ред, по който да се извършва същото, следователно липсвали
каквито и да е гаранции, които да обезпечат правата на потребителя в
корекционното производство. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен
изцяло. Претендира разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили отговори от насрещната страна „Ч.Е.Б.“ АД и
третото лице - помагач „Ч.Р.Б.“ АД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от
първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства. Във
връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 3486,77
лева, начислена по партида с клиентски № 210034781672, за доставка на
електроенергия за обект на адрес гр. София, ул. *****, обект – офис и помещение,
за периода от 20.09.2017г. до 18.12.2017г.
Не е
спорно между страните по делото, че ищецът е потребител на електроенергия за
недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. *****, обект – офис и помещение, по
партида на клиентски номер 210034781672.
Спорът между
страните възниква относно наличието на основание за начисляване и заплащане на
посочената в исковата молба процесна сума, представляваща извършена корекция на обема и стойността на
доставена енергия за минал период.
В ПИКЕЕ (обн. ДВ
бр. 98/2013 г.), приети съгласно законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, се съдържа подробна
регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя
само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно
неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно
поведение на потребителя. От момента на обнародване в ДВ (бр. 15/14.02.2017 г.)
на решение №
1500/06.02.2017 г., адм. д. № 2385/2016 г., 5-чл. с-в на ВАС отменените с
него правила на ПИКЕЕ престават да се прилагат, като остават неотменените
правила по чл. 48- чл. 51, до отмяната им през 2018 г. с решение №
2315/21.02.2018 г., адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, IV отд. (в сила от
23.11.2018 г.). Съгласно чл.
195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение. В случаите, когато тези правила не уреждат
конкретните отношения, приложение трябва да намерят общите правила на ЗЗД. Ако
в Общите условия в нарушение на чл.
98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение не е основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това вземане е установено по съдебен ред. В
случая корекцията е извършена за периода 20.09.2017г. до 18.12.2017г., като КП,
въз основа на който е извършена корекцията на сметки е съставен на 29.12.2017
г. и нормите на чл.
48-51
ПИКЕЕ (отм.) са действали към този момент. Правото на доставчика да извърши
корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя. Целта е да се
коригират грешките при измерването на потребената електрическа енергия и да се
определи точния размер на дължимата престация, а не да се ангажира отговорност
за вреди по чл.
82 ЗЗД, като редът за това е предвиден в правила, приети въз основа на
законова делегация.
Според трайната
съдебна практика, която се споделя и от настоящия въззивен състав дори и при
липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на
електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура
по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители. Затова гражданските съдилища не
могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа
енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за
защита на потребителите като например тези, съдържащи се в чл. 47-51 ПИКЕЕ
от 2013 г. (отм.). Източникът на задължението за крайния потребител за плащане
на цената на доставената електрическа енергия е от договорно естество и
разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със
задължението на купувача да плати цената на доставената стока, вкл. правилото
на чл.
183 ЗЗД, че когато е доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и е заплатено по-малко
от реално дължимото, купувачът следва да доплати разликата като цена на
продадената енергия. Дори и да липсва специална уредба, този извод следва от
общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и
от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване (в този смисъл са решение № 124 от
18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от
26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от
06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 141 от
12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от
22.02.2021 г. по гр. д. № 1978/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от
26.01.2021 г. по гр. д. № 3754/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от
31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 16 от
09.02.2021 г. по гр. д. № 1635/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение №
60171/24.06.2021 г., по гр. д. № 3431/2020 г., ВКС, III ГО; решение №
127/26.08.2021 г., по гр. д. № 2057/2020 г. на ВКС, IV ГО; решение № 20/03.02.2022
г. по гр. д. № 1231/2021 г., ВКС, III ГО; решение № 13/02.03.2022
г. по гр. д. № 1647/2021 г. на ВКС, III ГО; решение №
60268/25.03.2022 г., гр. д. № 391/2021 г., ВКС, III ГО; решение № 60223/18.08.2022
г., гр. д. № 598/2021 г., ВКС, IV ГО; решение № 60298/18.08.2022 г., гр. д. №
4163/2020 г., ВКС, IV ГО; решение № 20/16.08.2022 г., гр. д. № 1533/2021 г.,
ВКС, IV ГО и др.).
Възражението, че
първоинстанционният съд не е извършил косвен контрол по смисъла на чл.
17, ал. 2 ГПК е неоснователно, тъй като такъв е допустим само по отношение
на индивидуални административни актове, а ПИКЕЕ са подзаконов нормативен акт.
Следва да се добави, че по отношение на посочените правила е осъществен пряк
съдебен контрол от ВАС по реда на АПК.
Неоснователно е
възражението за недължимост на начислените такси "задължение към
обществото" и такси "пренос" и "достъп" до
електропреносната мрежа, тъй като основанието за заплащането им е предвидено в чл.
51, ал. 1 ПИКЕЕ (отм., но действали през процесния период), чл.
28, ал. 1 ПТЕЕ и чл.
29, ал. 3 ПТЕЕ. Съгласно цитираните разпоредби битовите и небитовите крайни
клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния
ценови период на крайния снабдител (чл.
28, ал. 1 ПТЕЕ). Клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа
и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция чл.
29, ал. 3 ПТЕЕ. Т. е. потребителите на електрическа енергия, присъединени
към електрическата разпределителна мрежа, са длъжни да заплащат на крайния снабдител
не само цената на електрическата енергия, но също и цената за достъп и цената
за пренос до същата. Същите са компоненти на цената на електрическата енергия и
съгласно чл.
51, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.) при корекция на сумата се начисляват и дължимите
мрежови цени.
Неоснователни са доводите на въззивника,
че общите условия на ответното дружество не
съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента, че ще се
извърши проверка, която може да приключи с корекция на сметката му при
констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на ползваната ел. енергия.
Съобразно установената практика на ВКС (в
този смисъл решение № 124 от
18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 107 от
26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.) съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни
права на страните по спорове за грешно отчитане на изразходвана електрическа
енергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните
потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позоват на липсата
на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете
за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се
произнесат по съществото на спора въз основа на събраните доказателства по
делото. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на
процедурата по корекция на сметки, предвидена в Общите условия, следва да се
изхожда и при преценката какви са последиците от допуснато нарушение на чл.
98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в Общите условия в противоречие с чл.
98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки, това нарушение е пречка потребителят да бъде
поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението
обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата,
когато това задължение се установява по съдебен ред.
Съгласно
разпоредбата на чл.
47 ПИКЕЕ, операторът на мрежата извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с
изискванията на правилата, за които съставя констативен протокол. Документът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или
негов представител, а в случай на отсъствие на клиента или при отказ от негова
страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама
свидетели, които не са служители на дружеството.
В чл. 48
ПИКЕЕ, ДКЕВР е уредила възможност, при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва
или измерва с грешка извън допустимата,
операторът на съответната мрежа да изчислява количеството електрическа енергия
за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа
на средството за търговско измерване или
до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както при
наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се
изчислява като функция на измерителя,
като се отчита класът на точност на
средството за търговско измерване (т. 1а),
а при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се
изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване
на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на
половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели,
проводници), свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при
ежедневно 8-часово натоварване (т. 1б). Разпоредбата на чл.
48, ал. 2 ПИКЕЕ сочи, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за
свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен
протокол за установяване намесата в измервателната
система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието
на органите на полицията и е подписан от тях.
В конкретния
случай е констатирано именно нерегламентирано вмешателство в измервателната система. Процесният протокол
отговаря на всички изисквания на разпоредбата на чл.
48, ал. 2 ПИКЕЕ, поради което за ответното дружество е възникнало правото
да извърши корекция, респ. – на крайния снабдител да претендира заплащане на
суми, произтичащи от упражняването на това право, в който смисъл е и решение №
104 от 16.08.2016 г. по т. д. № 1671/2015 г. на ВКС. В същото решение на ВКС е
прието, че наличието на неправомерно въздействие следва да бъде удостоверено с
подписа на представител на полицията, който задължително присъства на
проверката. Съгласно цитираната вече разпоредба на чл.
48, ал. 2 ПИКЕЕ, при установена промяна в схемата на свързване
констативният протокол се съставя в присъствието на органите на полицията и се
подписва от тях, което в случая е направено, като от събраните по делото
доказателства е установено, че представителят на "Ч.Р.Б." АД е
извикал екип на МВР веднага след установяване промяната в схемата на свързване.
Доколкото
настоящият случай се отнася до неправомерна промяна в схемата за измерване, водеща до частично неизмерване на
преминаващото количество ел. енергия през СТИ, съгласно посоченото изискване на
чл.
48, ал. 2 ПИКЕЕ, корекцията се извършва само въз основа на констативния
протокол, а съгласно заключението СТЕ, изчислението е извършено при спазване на
методиката по реда на чл.
48, ал. 1, т. 1 б. "б" ПИКЕЕ и по действащите за периода цени на
ел. енергия. По делото е установено, че потреблението е измерено с грешка, като има неизмерено потребено количество
енергия, няма точен измерител на количество преминала
електроенергия, поради което и правилно са приложени правилата на чл.
48, ал. 1, т. 2, буква "б" от ПИКЕЕ – за небитов потребител,
какъвто е ищецът, при липса на точен измерител.
При тези данни, настоящият съдебен състав
намира, че ответникът е спазил процедурата по извършване на едностранна
корекция на законово основание, поради което начислената сума за потребена за
минал период електроенергия се дължи от ищеца.
Поради изложеното
и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените за
въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20263530/30.11.2020г., постановено по гр.д.
№7468/2018г. по описа на СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА „Т.Н.С.“
ЕООД, ЕИК *****, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *****, разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 150 лева.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.