ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 501
гр. Пловдив,
25.03.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито заседание на двадесет и
пети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3222 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
2. Образувано е по жалба на Г. Н. Б. , ЕГН **********, в
качеството на ЕТ „Георги Бойков“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Асеновград, ***, чрез адвокат Н.Г., срещу заповед № РД 09-362/07.04.2021г.
на Министъра на земеделието, храните и горите, в частта с която на оспорващия е
отказано възстановяване на сумата от 3056,00лв. – заплатена цена за изключване
на имоти от Държавен горски фонд /ДГФ/ на основание чл.19 ал.1 и ал.2 от Закона
за горите /ЗГ/, и сумата от 4505,43лв. – заплатени средства за компенсационно
залесяване на засегнати гори.
По жалбата е
образувано адм. дело № 1269 по описа за 2021 г. на Административен съд -
Пловдив. Съдът по реда на чл. 197 от АПК с определение № 991/02.07.2021г. е отменил
заповед № РД 09-362/07.04.2021г. в частта, с която е отказано възстановяване на
сумата от 4505,43лв. и отхвърлил жалбата в частта, с която се претендира
възстановяване на сумата от 3056,00лв. Определение № 991/02.07.2021г. е
обезсилено с определение № 12755/14.12.2021г., постановено по адм. дело №
9693/2021 г. на ВАС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на
Административен съд – Пловдив по реда на чл. 145 и сл. от АПК
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед в
оспорената частта, с която е отказано възстановяване на заплатените от ЕТ
„Георги Бойков” суми. Твърди
се, че е постановена при допуснати груби нарушения на производствените правила
и несъобразяване с материалния закон. Поддържа се, че административното
производство е образувано по заявено от оспорващия инвестиционно намерение за
изграждане на малка ВЕЦ „Асеница-3” на р.Чепеларска. Твърди се, че по заявление рег. №
28-ГГ-10/27.06.2005г. е инициирани едно
общо комплексно производство, което
съдържа етапите: изключване на земите от ДГФ; промяна на предназначението
им; одобряване на ПУП и закупуването им,
поради което всички заплатени за провеждането му такси се явяват недължимо
платени, тъй като процедурата не е била финализиране поради бездействие на
административния орган. Предвид изтичането на каквито и да било разумни
срокове, настъпили промени в законодателството, променена икономическа среда,
установената търговска дейност на ЕТ „Георги Бойков”, към настоящия момент
реализирането на инвестиционното намерение става невъзможно. Затова заплатените
в полза на ДАГ и национален фонд „Българска гора” суми се явяват заплатени на
неосъществено основание, доколкото инвестиционното намерение на ЕТ „Георги
Бойков” не може да бъде осъществено/изпълнено. Като не е съобразил тези факти,
административният орган е постановил незаконосъобразен акт, чиято отмяна се
иска. Иска се присъждане на сторените в съдебното производство разноски /50 лв.
държавна такса и 750лв. адвокатско възнаграждение, л. 43 – пълномощно/.
3. Ответникът – Министъра на земеделието, храните и
горите, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А. , поддържа становище
за неоснователност на жалбата. Твърди се, че заплатените от оспорващия такси са
усвоени във връзка с влязъл в сила административен акт, с който производството
по изключване на земи от ДГФ е приключило. Поддържа се, че последяващото
закупуване на тези земи е предмет на самостоятелно административно
производство, чието развитие не променя изхода на вече приключилото предходно
производство. В подкрепа на това се
сочи, че всяко от производствата започва по инициатива на заинтересованото лице
и завършва със самостоятелен административен акт, който поражда конкретни
правни последици. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. Фактите
по делото:
5. Във връзка с
инвестиционно намерение на ЕТ „Георги Бойков” за изграждане на малка ВЕЦ
„Асеница-3” на р.Чепеларска, било издадено Разрешително за водоползване №
0858/22.04.2002г., изменено с разрешително за водоползване № 0858/21.04.2004г.,
двете на МОСВ – Източнобеломорски район.
6. Със заповед №
А-556/02.06.2005г. на кмета на община Асеновград било одобрено изменение на
ПУП-ПРЗ за изграждане на МВЕЦ „Асеница-3” в имоти от Държавен горски фонд /ДГФ/
с кадастрални номера - №№ 000089, 000090, 000091, 000093, 000095 и 000098,
местност „До манастира”, землището на с.Бачково и образуване на нов УПИ I –
МВЕЦ, кв.1.
7. Със заявление
рег.№ 28-ГГ-10/27.06.2005г. ЕТ „Георги Бойков” поискал от Национално управление
по горите /сега – Държавна агенция по горите/ изключването на имоти от Държавен
горски фонд /ДГФ/ с кадастрални номера - №№ 000089, 000090, 000091, 000093,
000095 и 000098, местност „До манастира”, землището на с.Бачково и образуване
на нов УПИ I – МВЕЦ, кв.1.
8. Със заповед №
1316/09.07.2008г. на Председателя на държавната агенция по горите имоти №№
000089, 000090, 000091, 000093, 000095 и 000098, местност „До манастира”,
землището на с.Бачково и образуване на нов УПИ I – МВЕЦ, кв.1, били изключени
от държавния горски фонд и ЕТ „Георги Бойков” бил задължен да внесе 3056лв. по
сметка на Държавната агенция по горите – цена за изключване на посочените имоти
от ДГФ на основание чл.19 ал.1 ЗГ /отм./, както и сумата от 4 505,43лв.,
чийто размер бил определен от Регионална дирекция по горите – гр.Пловдив, по
сметка на Национален фонд „Българска гора” – средства за компенсационно
залесяване на засегнатите гори. Двете суми били заплатени от ЕТ „Георги Бойков”
по указания начин с платежни нареждания №№ 1868/16 и 1868/17 – двете от
19.08.2008г.
9. ЕТ „Георги
Бойков” подал молба вх.№ 28-ГГ-10/07.08.2009г., по преписка рег.№
28-ГГ-10/27.06.2005г., до Председателя на Държавна агенция по горите за
закупуване на имоти №№ 000089, 000090, 000091, 000093, 000095 и 000098,
местност „До манастира”, землището на с.Бачково и образуване на нов УПИ I –
МВЕЦ.
10. Повече от
единадесет години Министерството на земеделието и горите не финализира тази
процедура, въпреки четирикратно изискваното подновяване на представени
документи с оглед тяхната актуалност и многократните запитвания от страна на
заявителя /така питане от 10.05.2012г., получено в Министерството на
14.05.2012г., приложено към жалбата/.
11. С писмо изх. № 70-546/02.02.2021г.
на МЗХГ било поискано от заявителя потвърждаване на инвестиционното намерение
за закупуване на посочените имоти с оглед финализиране на процедурата по
преписката. В отговор, с писмо вх.№ 70-546/02.03.2021г. на МЗХГ, оспорващият уведомил Министъра на земеделието,
храните и горите, че поради изтичането на твърде дълъг период, в който
съответните дирекции и служби в министерството са бездействали, изпълнението на
инвестиционното намерение за изграждане на ВЕЦ се е провалило, тъй като с
годините и законодателството, и икономическата среда са се променили. Със
същото писмо, доколкото по вина на административния орган не може да се
реализира инвестиционното намерение, оспорващият поискал възстановяване на
заплатените в полза на ДАГ и на Национален фонд „Българска гора” суми.
12. Със заповед №
РД 09-362/07.04.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите е
прекратено административното производство по заявление вх.№ 28ГГ-10/07.08.2009г.
за недвижимите имоти, посочени в жалбата /което е част от преписка рег.№
28ГГ-10/27.06.2005г./ и е отказано възстановяване на заплатените суми с мотив,
че заповед № 1316/19.08.2008г. на Председателя на ДАГ е влязла в сила със
заплащане на сумите по промяна на предназначението на процесните земи и за
компенсационното залесяване, респект. не е налице правно основание за
възстановяване на сумите, заплатени по тази заповед.
13. По делото не са
ангажирани доказателства за осъществено компенсационно залесяване в изпълнение
на заповед № 1316/09.07.2008г. за усвояване на заплатената сума от 4505,43лв.,
внесена по жалбоподателя по сметка на национален фонд „Българска гора”.
IV. По
допустимостта на жалбата:
14. Според правилата
на чл. 14г ЗГ
отм. (приложима
ред. ДВ, бр. 43 от 2008 г.), Председателят на Държавната агенция по горите
издава заповед за изключване на горите и земите от горския фонд или предлага на
Министерския съвет да вземе решение. Заповедта на председателя на Държавната
агенция по горите, съответно решението на Министерския съвет, за изключване или
отказ подлежат на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Последицата
от стабилизиране на посочения административен акт е предвидена в ал. 2 на
правната норма, според която Председателят на Държавната агенция по горите
продава, заменя или учредява ограничени вещни права върху горите и земите по
ал. 1 по реда на Закона за държавната собственост на лицето, по чието искане е
станало изключването.
По
аргумент от чл. 48, ал. 1 от ЗДС (приложима редакция ДВ, бр. 32 от 2005 г.),
разпореждането с имоти - частна държавна собственост, се извършва със заповед, въз
основа на която се сключва договор.
Правилата
на чл. 17, ал. 2 и чл. 19, ал. 1 от ЗГ отм. предвиждат в процедурата по чл.
14г, ал. 1 да се заплаща цена за изключване
на площите от държавния горски фонд и цена за компенсаторно залесяване
По
аргумент от чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за определяне на базисни цени,
цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори
и земи от горския фонд отм. (обн., ДВ, бр. 101 от 18.11.2003 г.), цената за
изключване на площите
от държавния горски фонд представлява парична равностойност на насажденията
плюс процент от стойността на земята. Според смисъла на чл. 19, ал. 5 вр. чл.
14г, ал. 2 от ЗГ отм. и § 5 от ПЗР на ЗГ (ДВ, бр. 19 от 8.03.2011 г.), срещу
заплащането на тази цена заявителят придобива особен вид вещно право върху имота, което включва правото
му да го заеме и ползва, както и преимуществото да го закупи без нуждата от
провеждане на търг или конкурс. Това право се погасява, в случай че
правоимащото лице не подаде заявление за закупуване на имота или откаже да
заплати определената му продажна цена. Погасяването настъпва по силата на
закона (арг. § 5, ал. 4 от ПЗР на ЗГ) и като негова последица възниква
задължение за министърът на земеделието, храните и горите да издаде заповед за реверсивно
отразяване на имотите като територия от ДГФ. Съгласно чл. 25а, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 и ал. 8 от Правилника за прилагане
на Закона за горите (приложима редакция ДВ, бр. 89 от 2008 г.), компенсационно
залесяване се извършва при изключване на гори от горския фонд независимо от
собствеността им; лицата, в полза на които е постановено изключване, заплащат
по сметка на Национален фонд "Българска гора" цена на декар
компенсационно залесяване; Държавните
горски стопанства и държавните ловни стопанства организират и извършват
компенсационните залесявания в срок до две години считано от датата на връчване
на актовете по чл. 14г, ал. 1 от Закона за горите на лицата, в полза на които е
постановено изключване. По аргумент от чл. 25а, ал. 4 цената на компенсационно
залесяване представлява паричната равностойност на фиданките за залесяване -
500 бр./дка и разходите за залесителни дейности.
Обсъденият
правен режим ясно разграничава цената по чл. 17, ал. 2 и чл. 19, ал. 1 от ЗГ
отм., като парична равностойност на вещно право върху имот и родово определени
вещи, от държавните такси, които по аргумент на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 4, б. „о“
от Закона за държавните такси /ЗДТ/ вр. чл. 156, ал. 2 от Закона за горите
(обн., ДВ, бр. 19 от 8.03.2011 г.) и параграф единствен от Тарифата за таксите,
които се събират в системата на Изпълнителната агенция по горите по Закона за горите
и по Закона за държавните такси (обн., ДВ, бр. 21 от 1.03.2013 г.),
представляват дължимата от заинтересованите лица стойност за извършването на
услуга от държавни учреждения, която цели да компенсира необходимите материално
- технически и административни разходи по предоставяне на услугата.
Друга
отлика в случая се установява и от битието на държавните такси като публични
държавни вземана по чл. 162, ал. 2, т.3 от ДОПК, чието събиране е обезпечено
със способите на принудителното изпълнение. Реципрочно, в случай че такова
вземане е недължимо платено, правилата на чл. 128, ал.1 и чл. 129, ал. 5 от ДОПК и чл. 4б от ЗДТ предвиждат и възможност за възстановяването му по
административен ред по искане на заинтересованата страна.
За
разлика от държавните такси цената по чл. 17, ал. 2 и чл. 19, ал. 1 от ЗГ отм.,
макар и изхождаща по основание и размер от властническо волеизявление на орган
на държавната власт, не разкрива белезите на публично държавно вземане и не
може да бъде принудително събрана от адресата на административния акт. Чрез
заплащането й заявителят приема доброволно участието си в сложен фактически
състав, състоящ се от административна фаза (издаване на административен акт) и
гражданскоправна фаза (сключване на договор за покупко – продажба). Законът не
предвижда и административен ред за възстановяване на тази цена.
При
тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че споровете по наличието или
липсата на придобити въз основа на заплатените цени по чл. 17, ал. 2 и чл. 19,
ал. 1 от ЗГ права, тяхното погасяване и наличието на основания за
възстановяване на цената на правото, са въпроси на плоскостта на вещните права.
В частност случаят третира спор за неоснователното обогатяване по чл. 55 от
Закона за задълженията и договорите, които не може да бъдат предмет на решаване
нито в административното производство, нито по реда на административния съдебен
контрол.
На обжалване
по реда на АПК подлежат, индивидуалните административни актове, общите
административни актове и подзаконовите административни актове. За всяка една от посочените категории актове
е характерно, че съдържа властническо
волеизявление, с което се създават права или задължения или непосредствено
се засягат права, свободи или законни
интереси.
Нормата
на чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по
съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен
субект, освен изрично посочените със закон.
От
друга страна, съгласно Решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело №
18 от 1995 г. гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата
всички административни актове, включително вътрешнослужебните, които нарушават
или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със
закон. В решението си КС изрично е посочил, че за да подлежат тези актове на
съдебен контрол с тях следва да бъдат застрашени или нарушени права или законни
интереси.
Тоест
нито насочеността на едно волеизявление на административен орган, нито формата,
в която е облечено (писмо, заповед, уведомление и др.), дават квалификацията му
като административен акт. Такъв критерий е обстоятелството дали се установява
пряка и непосредствена способност на това волеизявление да засегне права и
законни интереси на съответния правен субект в условията на императивно
подчинение, за да е налице правен интерес от неговото оспорване по съдебен ред
/така Тълкувателно
решение № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 2/2013 г./.
Въз основа
на горното при проверката по редовността на жалбата настоящия съдебен състав
намира, че оспорването е недопустимо. Обжалваната заповед, в частта с която
ответникът е приел за неоснователна претенцията на жалбоподателя за
възстановяване на платените цени в производството по чл. 14г, ал. 2 от ЗГ, не
спада към нито една от посочените в АПК категории актове. Видно от съдържанието
й, с нея не се създават права или задължения и директно не се засяга правната
сфера на определени/определяеми правни субекти, същата няма многократно правно
действие нито нормативен характер, а и не подлежи на непосредствено
принудително изпълнение със средствата на държавната принуда. Отказът на
административния орган да възстанови процесните суми, представлява изявление,
което не почива на вектора „власт и подчинение“. Същият не е в изпълнение на предвидени
в нормативен акт задължения, нито почива на възложена компетентност за
разглеждане и решаване на поставения въпрос, поради което не разкрива и белезите
на отказ за издаване на административен акт.
На следващо
място, по смисъла на чл. 147, ал.1 вр. 159, т. 4 от АПК, наличието на парвания
интерес от търсената защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка,
която следва да бъде удовлетворена във всеки етап на съдебното производство.
Правният интерес представлява интерес, насочен към защита на материално
субективно право, свободи или законен интерес, чрез съдебно обжалване с цел
премахване на неблагоприятните правни последици от индивидуален административен
акт. Това обуславя наличието на пряк и личен правен интерес от съдебно
обжалване, който ще е налице, ако с административния акт се изменят,
прекратяват и ограничават субективни права на жалбоподателя или се създават,
или разширяват правните му задължения, или се създават пречки за упражняване на
субективно право. Пряк интерес ще е налице, когато със самата отмяна ще се
отстрани настъпила или настъпваща щета от административния акт, респ. отмяната
ще доведе до непосредствено удовлетворяване на лицето. В случая точно такъв
ефект от търсената защита не може да бъде постигнат чрез способите на административния
съдебен контрол. Предметът на производството по чл. 145 и сл. от АПК не
позволява произнасяне на осъдителен диспозитив за удовлетворяване претенцията
на жалбоподателя, нито връщане на преписката със задължителни указания по
издаване на административен акт или извършване на действия по признаване на
парично вземане. Тези въпроси могат да бъдат решени единствено в рамките на
общото исково производство или в хипотезата на чл. 256, ал. 1 от АПК, когато за
административния орган седи задължение за извършване на фактически действия по
силата на закона.
При това
положение на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, жалбата се явява недопустима
и следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство да бъде
прекратено.
V. По съдебните разноски.
15. Ответникът в настоящото
производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради
което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ хода по същество, даден с протоколно
определение в открито съдебно заседание на 08.03.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г. Н. Б. , ЕГН **********,
в качеството на ЕТ „Георги Бойков“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Асеновград, ***, чрез адвокат Н.Г., срещу заповед № РД
09-362/07.04.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите, в частта, с
която на оспорващия е отказано възстановяване на сумата от 3056,00лв. –
заплатена цена за изключване на имоти от Държавен горски фонд /ДГФ/ на
основание чл.19 ал.1 и ал.2 от Закона за горите /ЗГ/, и сумата от 4505,43лв. –
заплатени средства за компенсационно залесяване на засегнати гори.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 3222 по описа за 2021 г. на Административен съд - Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: