Р Е Ш Е
Н И Е
№
................
Гр. София, 15.07.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело №
7247 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 от ГПК.
С решение от 05.01.2016 г. по гр.д. № 26549/2014 г. на СРС, І ГО, 24
състав, са отхвърлени предявените от А.Л.В. и Д.Л.В. срещу Е.К.М. искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.1-3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран
в нотариален акт № 188, том І, дело № 178/29.06.2011 г., сключен между И.Д.В.,
действащ чрез настойника си М.Д.Д., от една страна, и
ответницата Е.К.М., от друга, поради накърняване на добрите нрави,
противоречие със закона и заобикаляне
на закона, както е отхвърлен и искът с правно основание чл.108 от ЗС - за осъждане на ответницата
да предаде на двамата ищци по 1/24 ид.ч. на всеки един от тях от поземлен имот с идентификатор
68134.4337.2153, описан в скица на поземлен имот № 12461/05.03.2014 г. на СГКК-гр. София, съгласно КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в гр. София, район Овча купел, ул. "******,
целият с площ от 974 кв.м., при
граници: имоти с идентификатор 68134.4337.126, 68134.4337.2151,
68134.4337.9821, 68134.4337.129, 68134.4337.2251 и 68134.4337.25, като имота е по предходен план имотът е с пл. №127,
128 от кв.34А по плана на гр. София,
СО-Район Овча купел, при граници и съседи по скица: улица, УПИ I-126, УПИ III-129,130, УПИ ХIV-627 и УПИ XVII-126, заедно с 1/6, или
по 1/12 за всеки един от ищците идеална
част от северната
сграда близнак с идентификатор 68134.4337.2153.1, находяща се
в имота с
обща застроена площ от 97 кв.м., като сградата е двуетажна с жилищно предназначение, като тази част от близнака
е със застроена площ от 50 кв.м. и се
състои от: на първия етаж-стая, кухня, две входни антрета и клозет, а на втория етаж-от две стаи, входно
антре и мазе от две сервизни
помещения, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата. С допълнително решение №
79180 от 30.04.2020 г. от 30.04.2020 г. по същото гр. д. № 26549/2014 г. Софийският
районен съд е допълнил решението си от 05.01.2016 г., като е отхвърлил и предявените от А.Л.В.
и Д.Л.В.
срещу Е.К.М. искове с правно основание чл. 26, ал.
2, пр.4 от ЗЗД и чл. 537, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожността на същия
договор поради липса на основание, предвид знание у приобретателката
за близката смърт на прехвърлителя, както и
евентуалния иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на
договора поради неизпълнение.
Недоволни
от така постановените решения са останали ищците А.Л.В. и Д.Л.В., които в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК ги обжалват с оплаквания за неправилрност
поради постановяването им в нарушение на материалния закон и необоснованост.
Поддържат, че на основание чл.537, ал.2 от ГПК са поискали служебно първоинстанционният съд да отмени решението на СРС от
27.04.2011 г. по гр.д.№ 4294/2011 г., с което съдът е разрешил сключването на процесната сделка, тъй като бил налице порок при издаването
му - протоколът на настойническият съвет с дадено мнение, не е бил подписан от оправомощените за това лица. Считат, че нищожността е била
доказана, тъй като е нарушена разпоредбата на чл.165 от СК - настойникът
не е управлявал имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър
стопанин и в негов интерес, а изцяло в интерес на дъщеря си - ответницата по
делото. Намират сделката и за накърняваща
добрите нрави. Излагат съображения, че приобретателката
и настойникът (нейната майка) са знаели за близката смърт на прехвърлителя, поради което договорът нямал и основание. На последно място, твърдят, че ответницата-приобретателка по процесната
сделка не е полагала дължимите грижи за прехвърлителя
И.В., което се установявало категорично от показанията на разпитаните
свидетели, чиито показания необосновано са пренебрегнати от СРС. Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваните решения и
уважи предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемата Е.К.М. оспорва въззивната жалба по съображения, изложени в депозираните по
реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмени отговори.
Според уредените в чл.269 от ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на
цялото решение, по допустимостта – само в
обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При така очертаните
правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото и инвокираните от страните доводи и възражения, съдът намери
от фактическа и правно страна следното:
От фактическа страна не е спорно, че страните по делото са племенници
на починалия на 20.07.2012 година И.Д.В. - брат на бащата на двамата ищци Л.Д.В., както и брат на
майката на ответнвицата - М.Д.Д.,
като ищците се явяват негови наследници по закон, наследявайки го по заместване
на основание чл. 8, ал. 1 от ЗН и чл. 10, ал.2 от ЗН предвид настъпилата
по-рано смърт на баща им. С решение от 08.10.1970 г.
по гр. д. № 4653/1970 г. на СНС, БК, И.Д.В.
е поставен под пълно запрещение. До 1997 г. негов настойник е била майка му
Е., след нейната смърт до 2000 г. - брат му Л.(когато членове на Настойническия
сдъвет са били ищците), а от 2010 г. - сестра му М.,
със заместник-настойник ответнвицата Е.М. (нейна
дъщеря) и членове на съвета Г.М.(съпруг на ответвицата)
и Д. М., неин син. С решение от 27.04.2011 г. по гр. д. № 4294/2011 г. на
СРС, 91 състав, съдът е разрешил Д.в качеството й на настойник на поставения
под пълно запрещение И.В., да прехвърли на ответницата Е.К.М. процесния недвижим имот срещу задължението й да поеме
изцяло издръжката и грижите за запретения. В
решението е допусната очевидна фактическа грешка при изписването на
административния адрес на имота (изписан като ул. "****вместо вярното №
23), който имот иначе е правилно индивидуализиран по местонахождение и съседи. Към
молбата на Д.за издаване на разрешението от съда е приложено мнение на
настойническия съвет от 15.0202011 г., подписите в което, според заключението
на съдебно-почерковата експертиза, не са положени от
лицата, посочени в него, а именно Е.М., Д. М. и Г.М..
С договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 188, том
І, дело № 178/29.06.2011 г., запретеният И.Д.В.,
действащ чрез настойника си М.Д.Д., прехвърлил на ответницата
Е.К.М. собствените си 1/6 идеална
част от поземлен имот с идентификатор
68134.4337.2153 съгласно КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, район "Овча купел", ул. "******,
целият с площ от 974 кв.м., при граници:
имоти с идентификатор 68134.4337.126, 68134.4337.2151, 68134.4337.9821,
68134.4337.129, 68134.4337.2251 и 68134.4337.25,
а по документ за собственост представляващ УПИ ІІ-127, 128 от кв. 34А по плана
на гр. София, местност "Овча купел", при граници и съседи по скица:
улица, УПИ I-126,
УПИ III-129,130,
УПИ Х1V-627
и УПИ XVII-126а,
заедно с 1/3 идеална част от северната сграда-близнак
с идентификатор 68134.4337.2153.1, находяща се в имота, с обща застроена площ от 97 кв.м., като
сградата е двуетажна с жилищно
предназначение, като тази част от близнака е със застроена площ от 50 кв.м. и се състои от: на първия етаж-стая,
кухня, две входни антрета и клозет, а
на втория етаж-от две стаи, входно антре и мазе от две сервизни помещения, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата, срещу
задължението на приобретателката Е.М. изцяло да поеме
издръжката и грижите за прехвърлителя И.В., лично или
чрез трето лице, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил
досега.
От приложената медицинска документация, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че до пролетта на 2012 г. при В. не са установени отклонения във
физическия му статус с оглед възрастта и заболяването "олигофрения".
При профилактичен преглед е установена анемия, резистентна на лечение. На 15.06.2012 г. е рприет
за стационарно лечение в клиниката по хематология на Александровска
болница, където е открит миелодиспластичен синдром с
тежка панцитопения. Според експерта, В. е изписан, за
да умре вкъщи. Вещото лице сочи, че ако запретеният
не е бил заведен на профилактичен преглед, заболяването му не би било открито и
лекувано. След изсипване от болничното заведение В. е имал нужда от
ежедневни грижи, но не и от медицински такива, освен следване на ежедневен
хранителен режим. В. е починал на 20.07.2012 г.
Според показанията на свидетелката
Иванова - личен лекар на починалия, той не можел да се обслужва сам по
никакъв начин. До 2012 г. здравословното му състояние е било трайно, без
заболявания, с изключение на високото кръвно налягане, което обаче е било повлиявяно медикаментозно. Пролетта на 2012 г. свидетелката
изпратила В. в болница на хематолог, където се
открило нелечимо хематологично заболяване, от което
починал след около пет месеца.
Свидетелката Н.,
съседка на имота, в показанията си сочи, че И.В. бил болен човек, който не
можел да говори и да се изразява нормално. Понякога бил агресивен, но роднините
му го укротявали. Живеел в едно мазе, на влага. През 2010 г. - 2011 г. почти не
излизал в двора, последният път, когато го видяла, било през пролетта на 2011
г., когато й се сторил брадясъл, отслабнал и много блед.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страта
следното:
По иска с
правно основание чл.26, ал.1, предл. 1-во
от ЗЗД за установяване на нищожност на договора за издръжка и гледане поради
противоречие със закона:
Съгласно разпоредбата на
чл. 26, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД нищожни са договорите, сключени в противоречие
на закона. Под "противоречие на закона" следва да се разбира
несъобразяване с предписанията на императивни правни норми. Тези сделки
изначално и окончателно не пораждат правните последици, които страните целят с
тях, тъй като нарушават или се намират обективно в несъответствие с императивни
правни предписания, действащи към момента на сключване на договора. От значение
е обективното противоречие със задължително предписание на закона - субективно
отношение на страните като знание или намерение
(цел) не се изискват.
В конкретният случай ищеците релевират твърдения, че оспорената от тях сделка е сключена в нарушение на чл.165, ал.1 и ал. 4 от СК.
Съгласно първата цитирана
разпоредба, настойникът управлява имуществото на поставения под
настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес. Нормата следва да
се тълкува във връзка с чл. 164, ал. 1 от СК, прогласяваща почетния характер на
дейността на настойника, но същата е ограничена само до действията на
управление, не и на разпореждане с имуществото на поставения под запрещение.
Както това изрично е прието в
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 122 от 22.10.2018 г. по гр.
д. № 4190/2017 г. на ВКС, І г.о., почетна и безвъзмездна е дейността на
настойника по извършването на действия по управление на имуществото на
поставеното под запрещение лице и осъществяването на неговото представителство
спрямо трети лица. За тази дейност настойникът не следва да бъде овъзмездяван. Осигуряването на средства за издръжка на
поставения под запрещение не представлява безвъзмездна за настойника дейност -
настойникът не е длъжен да осигурява такива средства от собственото си
имущество. В същото решение е застъпено разбирането, че сключването на договори
за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, при спазване на
изискването на чл. 130, ал. 3 СК, срещу задължение за гледане и издръжка на поставеното
под запрещение лице, не би могло да се квалифицира принципно като
несъответстващо на морални принципи, нито като противоречащо на закона,
доколкото сключването им не е изрично забранено. Задължението на настойника
касае извършването на правни действия по управление на имуществото на
поставения под запрещение, представителство пред трети лица и полагане на грижи
за личността му, но не и задължение за осигуряване на средства за неговата
издръжка от имуществото на настойника. Средствата за издръжка на поставения
под запрещение следва да се осигуряват по възможност от неговото собствено
имущество (пенсия, социални помощи, доходи от имущество и др.). Към
цитираната съдебна практика, която настоящият състав напълно споделя, следва да
бъде добавено, че нищожност поради противоречие на закона би била налице само
при извършване на сделка на разпореждане с имущество на запретения
без за това да е дадено предварително разрешение на съда по чл. 165, ал.4 изр.1 вр. чл.
130, ал.3 от СК. Такова в случая е налице и то не може да бъде отменено
инцидентно, в каквато насока са развити съображения от жалбоподателите.
Напротив, мнението на настойническия съвет по чл. 165, ал. 4 изр.2 от СК има
несамостоятелен, препоръчителен характер
- то не съставлява форма на съдействие, няма характер нито на одобрение, нито
на съгласие, с оглед на което липсата му не може да обуслови
незаконосъобразност на разрешението, нито нищожност на сделката, сключена
с него. Не води до нищожност, вкл. и в субсидиарната
хипотеза на чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД и обстоятелството, че сделката има за
предмет идеални части от дворното място и една от сградите в него, а
разрешението на съда се отнася и за двете постройки.
По иска с правно основание чл.26,
ал.1, предл. 3-то от ЗЗД за
нищожност поради противоречие с добрите нрави:
Съгласно чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Добрите
нрави са неписани правила, които съществуват като общи принципи или произтичат
от тях. Те се явяват обобщено понятие на съществуващите в обществото на
определен етап от неговото развитие морални и етични правила за поведение,
които с придаденото им от законодателя правно значение са приравнени по правните
последици при нарушаването им с тези, произтичащи от неспазване на
императивните разпоредби на закона. Противоречието с добрите нрави се свързва с
нарушаване на морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на
които е морално недопустимо да бъде сключен конкретен договор и той да
породи целените от страните правни последици. Както се посочи по-горе, настойникът
не е длъжен да осигурява издръжка и да полага или плаща за полагане на грижи за
запретения от собственото си имущество. Средствата за издръжка на
поставения под запрещение следва да се осигуряват по възможност от неговото
собствено имущество. Следователно, сключването на договор за прехвърляне на
недвижимо имущество на запретения срещу поемане на
задължения за неговото гледане и издръжка се явява действие, напълно съвместимо
с моралните ценности на нашето общество. Затова обоснован се явява извода на СРС, че в конкретния
случай моралът не забранява сключването на атакувания от ищците договор, обективиран в нотариалния акт № 188/2011 г. Не го прави нищожен на посоченото
основание и фактът, че приобретател, но и длъжник по
него, е дъщерята на настойника. Тъй като с договора са поети конкретни
задължения за цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя
докато е жив, същата сама по себе си не противоречи на морала, нито може да се
счете за сключена във вреда на представлявания (запретения),
а доводите относно изпълнението, респ. неизпълнението й, са от значение за
основателността на евентуалния иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.2 от ЗЗД за
нищожност поради заобикаляне на закона
Соченото основание е
налице, когато страните по сделката желаят да постигнат правен резултат, който
императивна правна норма не допуска или забранява, но не действат пряко в нейно
противоречие, а съзнавайки, че преследваната от тях цел е неправомерна, си
служат със сделки, които сами по себе си не са забранени. Съществен белег на
това основание за нищожност е, че страните използват една или няколко позволени
сделки, но за да постигнат резултат, който не е характерен за тях. В случая
заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.2 от ЗЗД липсва. Не
покрива елементите на соченото основание фактът, че всички лица в
настойническия съвет са свързани по между си - настойник е майката на ответницата,
а съветници са синът и съпругът й. Самата
разпоредба на чл. 156, ал. 1 от СК повелява органът по настойничеството да
назначава за настойник, заместник-настойник и съветници
такива лица, които са измежду роднините и близките на поставения под пълно
запрещение, които най-добре ще се грижат за неговите интереси и са дали писмено
съгласие за това. Неназначаването на особен представител също не може да се
приеме за заобикаляне на закона, а и такъв представител формално в случая не е
бил необходим. Ето защо, настоящият състав приема, че и това основание за
нищожност на атакувания алеаторен договор не е
осъществено.
По иска за нищожност на алеаторни
договор по чл. 26, ал. 2, прл. 4 от ЗЗД:
Разпоредбата на чл.26, ал.2
пр. 4 от ЗЗД обявява за абсолютно недействителни онези сделки,
при които липсва основание. Касае се не до недовършен фактически състав
/липса на елемент от състава на сделката, а до сключване на такава при
недостатък, който е толкова съществен, че я опорочава до степен на начална и
пълна недействителност. При каузалните сделки, липсата на основание ги прави
нищожни. В чл. 26, ал. 2 ЗЗД законодателят изрично установява оборима презумпция за съществуване на осонвание
при всяка каузална сделка. Според константната съдебна практика, такова
липсва при сключване на алеаторен договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, когато приобретателят е знаел за тежкото здравословно състояние на
прехвърлителя и за близката му смърт. Доказателствената тежест за установяване, и
то с едно пълно и пряко доказване, на знанието у приобретателя
за близката смърт на прехвърлителя, е за ищцовата страна. В настоящия случай така
предявеният иск остана недоказан. По делото липсват доказателства за знание
у ответницата М. за близката смърта на В.. Напротив,
от показанията на разпитаната свидетелка Иванова - личен лекар на запретения, както и от заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза се установява категорично, че до пролетта на
2012 г. прехвърлителят е бил в стабилно, добро за
възрастта си здравословно състояние, като се е оплаквал единствено от високо
кръвно, поддъжрано в норма медикаментозно, докато атакуваната
сделка е сключена още през лятото на 2011 г. При тези данни и този иск следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По предявения в условията на евентуалност
конститутивен иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на процесния
договор поради неизпълнение:
Правото на разваляне на договора поради виновно неизпълнение е
предоставено на изправната страна и се упражнява спрямо неизправната такава. Необходимо
е страните да бъдат обвързани от валидно облигационно отношение, едната страна
да е изпълнила, а престацията на насрещната страна да
е възможна, но въпреки това да липсва изпълнение по причина, за която длъжникът
отговаря.
В случая прехвърлителят В. е изпълнил своето
основно задължение, разпореждайки се с идеалните си части от имота си в полза
на ответницата М.. Насрещната престация, дължима по
договора от страна на последната, включва полагане ежедневно на грижи и даване
на издръжка в размер, който да е достатъчен за задоволяване нуждите на запретения в обема, от който той се е ползвал и преди. До
смъртта на прехвърлителя тази престация
е била възможна. Тъй като процесният договор е
сключен за прехвърляне на собствеността срещу полагане на грижи и даване на
издръжка единствено за вбъдеще, но не и за минал
период, по делото е правно ирелевантно дали и доколко
ответницата се е грижила и е издържала прехвърлителя
си преди сделката. По спорният въпрос, дали ответницата е изпълнявала
задълженията си точно, вкл. постоянно и в пълен обем, твърденията на ищците А.
и Д. Владови са, че ответницата е изпаднала в неизпълнение. Противоположни
твърдения са изложени в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор от
ответницата М., която твърди, че е полагала грижи за прехвърлителя
далеч преди сключването на договора, както самата тя лино,
така и с помощта на съпруга и родителите си, непрекъснато се грижела за него,
придружавала го в болницата, закупувала е храна и лекарства, следила е
здравословното му състояние. Тежестта за доказване на тези твърдения е на ответницата,
тъй като тя е страната, която следва да установи положителния факт на положени
грижи и дадена издръжка. Доказателственото искане
за разпит на свидетели за установяване на тези обстоятелства неправилно е
оставено без уважение с определение от закрито заседание, проведено на
12.03.2015 г. Незаконосъобразно - в нарушение на процесуалния закон, първоинстанционният съд изобщо не се е произнесъл по повторно
направеното искане за разпит на двама свидетели с отговора от 24.06.2019 г.,
депозиран след отстраняване нередавностите на
исковата молба. Искането за събиране на гласни доказателства, обаче, не е
поддържано от въззиваемата М. пред въззивната инстанция, поради което за съда не е
съществувало основание да поправи процесуалните грешки, допуснати пред районния
съд. От заключението на СМЕ се установява, че самото заболяване на И.В.
(олигофрения) е било такова, че е изисквало системни грижи и помощ, без които
страдащият от дълбока степен на умствена изостаналост би загинал. Установява се
още, че полаганите грижи за В. са били в достатъчно висока степен - в социален
дом той би живял по-кратко. Вещото лице е категорчно,
че без грижи от близките, той би загинал. След изписване от болничното
заведение препоръките от епикризата за спазване на хигиено-хранителен режим, са били спазени. Болният е имал
нужда от ежедневни грижи за естествените си нужди и е получил такива. Този
извод кореспондира с неоспорените твъредния от
отговора, че запретеният не е можел да се грижи за
хигиената си, бил е "на памперс" и трудно подвижен. Не е оспорено и
обстоятелството, че след неколкократни наводнявания
на сутерена, който В. е обитавал, същият е бил прибран в дома на приобретателката, за да получава там нужните грижи до
смъртта си. Това косвено се потвърждава от показанията на св. Н., че в периода, за който свидетелства, В.
живеел "в едно мазе, на влага". Свидетелката сочи, че той позволявал
само определени хора да се грижат за него, както и че можели да го укротят само
свекъра й, и сестра му и нейните роднини. Намаленото тегло и бледия му вид, за
които свидетелства Н., очевидно са се дължали на прогресиращата болест, от
която впоследствие е починал. Обстоятелстото, че И.В.
е живял при ответницата, се потвърждава косвено и от обясненията на страните в
заседанието, проведено на 04.05.2015 г., а от представените медицински
документи може да бъде обоснован извод, че за здравословното му състояние грижа
е полагала единствено ответницата. Въз основа на така събраните доказателства в
тяхната съвкупност настоящият състав споделя крайния извод на СРС, че
ответницата е изпълнила задълженията си, като е престирага
грижи и е издържала прехвърлителя И.В. до смъртта му,
с което договорът се явява изпълнен. Ето защо, въззивната
инстанция е длъжна да приеме предявеният в условията на евентуалност иск при
квалификацията на чл.87, ал.3 от ЗЗД, за неоснователен.
По ревандикационния
иск с правно основание чл.108 от ЗС:
Според чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това. Основателността на
предявения иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1)
ищецът да е собственик на претендирания
имот, 2) процесният имот да
се владее или държи от ответника
/да се намира във
фактическата му власт/ и 3) ответникът да владее или държи имота без правно основание. В конкретния случай ищците не
доказаха, че са собственици на претендираните от тях
идеални части от процесните недвижими имоти на
основание наследяване по закон от И.В. по заместване на баща си Л.В. - чл. 8, ал. 1 и чл. 10 ал. 2 от ЗН. Поради
изложеното ревандикационният иск също следва да бъде
отхвърлен.
В упражнение на правомощията си по
чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди
обжалваните решения.
При
този изход на спора на въззиваемата следва да бъдат
присъдени разноски по делото, които възлизат на сумата от 300 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.01.2016 г. и решение от 30.04.2020 г.
постановени по гр. д. № 26549/2014 г. СРС, І ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА А.Л.В. с ЕГН: ********** и Д.Л.В. с ЕГН: **********, и двамата със съдебен
адрес: ***, чрез адв. Ч., да заплатят на Е.К.М. с ЕГН: ********** ***, чрез адв. Б.,
на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата 300 лв. направени разноски пред въззвния
съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1 2.