№ 159
гр. Враца, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря М.Т.К.
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Гражданско дело №
20211420102210 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от
ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие непозволено увреждане и за обезщетение за забава по чл. 86 от
ЗЗД.
В исковата молба ищецът Г. Г. Ц. от гр. Враца твърди, че по НОХД № 429/2021 г. на
PC - Враца, ответникът **********. от ********** е сключил споразумение, одобрено от
съда, с което се признал за виновен за извършеното спрямо него престъпление, изразяващо
се в: за периода от 06.10.2020г. до 11.10.2020г. в **********, при условията на
продължавано престъпление, през непродължителни периоди от време, като използвал
социалната мрежа „фейсбук“ и чрез проведени разговори по телефона, се е заканил с
убийство спрямо него и негови ближни /дъщеря/ от гр.Враца, който по време на заплахата се
е намирал на територията на Р Франция, както следва: на 06.10.2020г. в 12.59 ч. изпратил до
мобилен телефон **********, ползван от него, следното съобщение: „смешник, ела си на
Враца бе, ще те обеся на червата ти и ще умреш бавно повярвай, сезонът ти приключва
скъпа“; на 07.10.2020г. в 22.01 ч. изпратил до същия мобилен телефон следното съобщение:
„ще умреш да знаеш и ти и дъщеря ти. Казвам ти още веднъж, пипнеш ли ********** ще
пострадаш“; на 11.10.2020г. в 15.03 ч. изпратил отново до същия телефонен номер следното
съобщение: “ще те намеря в 13-ката и ще те заколя смрад. Знам и къв кенеф караш и той ще
иде пръв“; същият ден в 17.35 ч.: „не се занимавай с тая жена, щото ще умреш. Знам много
добре кой си, какво караш и къде живееш. Не ти трябва да се занимаваш с мен, защото ще те
обеся на червата ти“; на 28.10.2020г. в 22.09 ч. изпратил до същия телефонен номер
следното съобщение: „а искаш ли да ти изкормя детето бе, смрад пропаднала“, като тези
заплахи са предизвикали в него основателен страх за осъществяването им - престъпление по
чл.144, ал.3, вр. чл.26, ал.1 от НК. Поддържа, че от това престъпление е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в ужас, безсилие, депресия, страх и уплаха, както за
живота на детето си, така и за собствения си живот, чувствал се е безсилен да успокои и даде
1
спокойствие на детето си, което често плачело и се страхувало да излиза; в продължение на
повече от половин година не е можел да спи, стряскал се и това се отразило на психиката и
на ефективността на работата му; подавал е неведнъж жалби в полицията, но и това не
спряло заканите за убийство. Посочва, че вина за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди има единствено и само ответника, поради което следва да му изплати
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер 5000 лв. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника **********., да му заплати сумата 5 000 лв.,
представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него ужас,
безсилие, депресия, страх и уплаха за живота на детето си и за собствения си живот, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 06.10.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът **********. от **********, в писмения отговор по делото, в срока по чл.
131 от ГПК, оспорва предявеният иск по основание и размер като неоснователен. Оспорва
изложените в исковата молба обстоятелства, включително и факта, че е причинил описаните
в същата неимуществени вреди на ищеца, както че същите са в причинно-следствена връзка
с извършеното от него деяние. Оспорва и останалите обстоятелства, изложени в исковата
молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намери за установено следното:
Установи се, от приложения по делото протокол от съдебно заседание,
проведено на 29.04.2021г. по НОХД № 429/2021г. на РС-Враца, че с
определение съдът е одобрил споразумение между прокурор при РП-Враца и
защитника на обвиняемия **********., по силата на което обвиняемият
**********. се признава за виновен в това, че за периода от 06.10.2020г. до
11.10.2020г. в **********, при условията на продължавано престъпление,
през непродължителни периоди от време, като използвал социалната мрежа
„фейсбук“ и чрез проведени разговори по телефона, се е заканил с убийство
спрямо Г. Г. Ц. и негови ближни /дъщеря/ от гр.Враца, който по време на
заплахите се е намирал на територията на Р Франция, както следва: на
06.10.2020г. в 12.59 ч. изпратил до мобилен № **********, ползван от Ц.,
следното съобщение: „Смешник, ела си на Враца бе, ще те обеся с червата ти
и ще умреш бавно повярвай, сезонът ти приключва скъпа“; на 07.10.2020г. в
22.01 ч. изпратил до мобилен № **********, ползван от Ц., следното
съобщение: „Ще умреш да знаеш и ти и дъщеря ти. Казвам ти още веднъж,
пипнеш ли ********** ще пострадаш“; на 11.10.2020г. в 15.03 ч. изпратил до
мобилен № **********, ползван от Ц., следното съобщение: “Ще те намеря в
13-ката и ще те заколя смрад. Знам и къв кенеф караш и той ще иде пръв“;
същият ден в 17.35 ч.: „Не се занимавай с тая жена, щото ще умреш. Знам
много добре кой си, какво караш и къде живееш. Не ти трябва да се
занимаваш с мен, защото ще те обеся с червата ти“; на 28.10.2020г. в 22.09 ч.
2
изпратил до мобилен № **********, ползван от Ц., следното съобщение: „А
искаш ли да ти изкормя детето бе, смрад пропаднала“, като тези заплахи са
предизвикали в Г. Ц. основателен страх за осъществяването им -
престъпление по чл.144, ал.3, вр. чл.26, ал.1 от НК. За извършените от
подсъдимия деяния съдът с посоченото определение му е определил
съответни наказания и е прекратил наказателното производство.
С определението по чл.140 ГПК съдът е обявил на страните за
безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че с влязло в сила
споразумение по НОХД № 429/2021 г. на PC - Враца, одобрено от съда,
ответникът **********. от ********** се признава за виновен за
извършеното спрямо ищеца престъпление, описано в споразумението.
За установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства в хода
на процеса са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелката Н. Г. Д., майка на детето на Г.Ц.,
съвместно живееща с ищеца, но в процес на раздяла, които съдът кредитира
като достоверни, обективни и непротиворечиви, се установи, че през месец
септември миналата година Г.Ц. й изпратил по телефона есемес, с който я
уведомил, че Й му е звънял първо на него и после на Ц.Г. – тяхното общо
дете. Свидетелката твърди, че Г. бил изпаднал в депресия, в стрес, не могъл
да спи; звънял й по телефона, за да я пита как е детето и къде са по всяко едно
време на денонощието. Г. тогава бил в чужбина, а тя и детето били във Враца.
Свидетелката установи също, че през този период не са се виждали с Г., а са
комуникирали помежду си само по телефона - чрез есемеси и телефонни
обаждания и че по гласа му разбирала неговото състояние. Според
свидетелката Г. се прибрал в България през месец октомври, началото на
ноември 2020 г. и тогава се видели; стоял в България около 3-4 месеца.
Свидетелката твърди също, че през месец септември 2020 г. ищеца й изпратил
по „вайбър” заканите, които въпросното лице му е изпращало.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съда намира за обосновани следните изводи:
Предявеният от ищеца иск е по чл. 45 във вр. с чл.52 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди,
вследствие непозволено увреждане, изразяващи се в психическо страдание,
както и законна лихва върху това обезщетение от датата на увреждането до
3
окончателното му изплащане.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи
при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността на лицето, осъществило деликта, а именно: деяние
(действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма
- умисъл или небрежност. Следователно, основателността на иска по чл. 45 от
ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи,
съотнесени към конкретната, твърдяна от ищеца, фактическа обстановка.
В настоящия случай, за основателността на предявения иск с правно
основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД в тежест на ищеца бе да установи при
условията на пълно и главно доказване кумулативните елементи от
фактическия състав на нормата, а именно: 1/ че ответникът е извършил
противоправно деяние, 2/ вследствие на което на ищеца виновно са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психическо страдание; 3/
причинна връзка между деянието и вредите; 4/ размера на вредите; 5/ наличие
на влязла в сила присъда (споразумение) на наказателен съд относно
описаното в исковата молба деяние.
Съдът намира, че представеното по делото одобрено по НОХД №
429/2021 г. по описа на РС-Враца споразумение, е задължително за
гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност и
вината на дееца по смисъла на чл. 300 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.
413, ал. 3, вр. ал. 2 от НПК споразуменията, одобрени по реда на глава 29 от
НПК са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. На основание чл.
300 от ГПК и чл. 413, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НПК съдът следва да се съобрази
със задължителната сила на споразумението относно това, че описаното в
исковата молба деяние е противоправно и извършено виновно от ответника.
Съдът е обвързан и от констатациите за настъпилите вредоносни последици и
относно причинната връзка с деянието, тъй като те са елемент от състава на
престъплението, за което е осъдено виновното лице.
С оглед изложеното, в конкретния случай следва да се приемат за
доказани виновните противоправни деяния - закани с убийство, отправени от
ответника към ищеца, които са предизвикали в последния основателен страх
4
за осъществяването им.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи,
че в периода от 06.10.2020г. до 11.10.2020г. ответникът **********. е
извършил процесното деяние. Това негово деяние безспорно има
противоправен характер, тъй като е в нарушение на основен принцип на
правото - че никой не може да уврежда субективните права, имуществото,
телесната цялост и духовната неприкосновеност на другите лица. Съобразно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината в поведението на ответника се
предполага до доказване на противното. Ответникът не е ангажирал
доказателства, въз основа на които да бъде направен извод, че не е действал
виновно и следва да бъде освободен от отговорност.
Установи се също по категоричен начин, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в ужас, безсилие, депресия, уплаха и
страх за собствения му живот и този на детето му. От показанията на
свидетелката Н. Г. Д. се установи, че вследствие на отправените по телефона
заплахи от страна на ответника към ищеца и неговото дете, ищецът бил
изпаднал в депресия, в стрес, не могъл да спи, по всяко едно време на
денонощието й звънял по телефона, за да я пита как е детето и къде се
намират. Макар свидетелката да твърди, че заплахите са отправени през
месец септември миналата година, т.е. преди отразения в споразумението
период – през месец октомври, самия факт на извършването им и съдържащия
се в състава по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК обективен елемент, а именно, че
заканите с убийство са могли да възбудят у пострадалия – ищец основателен
страх от осъществяването им, а в споразумението е отразено, че заплахите са
предизвикали у пострадалия-ищец основателен страх, води до извод за
преживени множество негативни психически изживявания. Този извод е
последица и от обстоятелството, че това деяние е криминализирано в
Наказателния кодекс, което означава, че законодателят му е отдал значение на
отрицателно явление с висока степен на обществена опасност, което се
преследва със средствата на държавната принуда. С оглед на това е
обосновано да се заключи, че заплахите срещу живота на ищеца и неговото
дете са предизвикали у ищеца негативните страхови изживявания, довели до
постоянен стрес от осъществяването им, което представлява вредоносния
резултат от противоправното деяние.
5
Тези вреди са в причинна връзка с извършеното от ответника
престъпление, което обосновава и третия елемент от фактическия състав на
деликтната отговорност – наличие на причинно-следствена връзка между
противоправното деяние на ответника и вредоносния резултат.
Що се отнася до последния – вината на ответника, освен
съществуването й по презумпция, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД, както бе
отбелязано по-горе, същата е и безспорно доказана с влязлото в сила
споразумение по НОХД № 429/21 г. на ВРС.
С оглед така обсъдените доказателства по делото, съдът приема за
установено по безспорен и категоричен начин, че са налице всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
поради което предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени
вреди се явява основателен и следва да бъде извършено репариране на
причинените вреди.
Относно размера на дължимото според съда обезщетение, съдът приема
следното:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципа на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да
се отчете действителния размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самия инцидент, характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и обществото и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата, както и да се съобрази с дадените разяснения в
ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г.
Съобразявайки характера и тежестта на получените травми, интензитета
на изживения стрес и страх от заканите за убийство отправени от ответника,
възрастта на ищеца към датата на извършване на деянията, липсата на
6
неблагоприятни последици върху здравето му с траен и необратим характер,
както и наложилото се в обществото понятие за справедливост в съответствие
с нормата на чл. 52 от ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че
обезщетението за репарирането им възлиза на 1500 лв. Тази сума би
репарирала адекватно и в най-пълна степен търпените от ищеца
неимуществени вреди с оглед на продължителността им и остатъчните
емоционални проявления на увреждането.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл.45 във вр.
с чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие непозволено увреждане, е доказан в размер на 1500 лв. и в
този размер следва да се уважи като основателен, а за разликата от уважения
размер до предявения от 5 000 лв. този иск като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли.
По иска за присъждане на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД:
Поради уважаването на иска за неимуществени вреди, съдът намира за
основателна и акцесорната претенция за обезщетение за забава. Съгласно чл.
84, ал. 3 ЗЗД, при задължение, произтичащо от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана и дължи лихви за забава от датата
на увреждането. В полза на ищеца следва да се присъди обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата от 1500 лева, считано от
датата на увреждането - 06.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност в размер 180
лева, от общо заплатено 600 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът също има право на направените разноски съразмерно с
отхвърлената част, поради което ищецът му дължи сумата 280 лева, от общо
400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, с оглед присъденият размер на
обезщетението, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер 60,00
лева.
7
Така мотивиран, на основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **********., ЕГН ********** с адрес: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Г. Г. Ц. с адрес: **********, сумата 1500 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
психически травми и страдания, причинени вследствие на отправените от
**********. закани с убийство на Г. Г. Ц. и дъщеря му в периода от
06.10.2020г. до 11.10.2020г. в **********, за които ответникът е осъден по
НОХД № 429/2021г. на РС-Враца, ведно с обезщетение за забава, в размер на
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането -
06.10.2020г., до окончателното й изплащане, както и сумата 180 лева
разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД за разликата
от уважения размер до предявения от 5 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Г. Ц. с адрес: **********, ДА ЗАПЛАТИ на **********.,
ЕГН ********** с адрес: **********, по съразмерност сумата 280 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА **********., ЕГН ********** с адрес: **********, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Враца, в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер 60,00 лева, както и 5 лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8