№ 3774
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110131652 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Ищецът Ч. Н. Д. е предявил осъдителни искове с правно основание вр. 45 ЗЗД
срещу ответницата С. Т. С. с искане за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 1000.00 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в преживени емоционални страдания и стресови преживявания, влошаване на
здравословното състояние и накърняване на доброто му име, както и 4000лв., предявен
като частичен иск от сума в общ размер от 12 257.16 лева, представляваща
имуществени вреди – пропуснати ползи за адвокатско възнаграждение, изчислими по
НМРАВ в резултат на предприета защита от ищеца по образувани от ответницата дела,
сигнали до адвокатската колегия и Прокуратурата.
Ищецът твърди, че през месец септември 2021 г. ответницата С. Т. С. предявила
срещу ищеца искова молба, въз основа на която било образувано гр.д. № 10993/2021г.
по описа на СГС, I ГО, 29 състав, с която бил предявен иск с правно основание по чл.
45 ЗЗД. В исковата молба били изложени твърдения, че ищецът, в качеството му на
адвокат, бил упълномощен от ответницата да я представлява в изп.д. № 524/2013 г. по
описа на ЧСИ Веселка Любенова, вземанията по което били погасени поради
бездействието на ищеца. Посочва, че в исковата молба било обективирано искане за
допускане на обезпечение по предявения иск чрез налагане на поисканата от
ответницата обезпечителна мярка „запор“ по всички банкови сметки, открити на името
на ищеца в Република България. С определение № 2222/10.09.2021г., постановено в
производство по гр.д. № 10993/2021г. по описа на СГС, I ГО, 29 състав, искането било
уважено, като съдът допуснал исканата обезпечителна мярка при условие, че от страна
на ответницата бъде внесена определената от съда гаранция в размер на 13 000 лева.
След представяне на доказателства за внасяне на гаранцията съдът издал
обезпечителна заповед, въз основа на която било образувано изпълнително дело №
2084/2021 г. по описа на ДСИ Десислава Иванова към СИС на СРС. На 04.11.2021 г. му
1
било връчено съобщение за наложения запор чрез полицай Кирил Чапкънов от VI РПУ
на МВР, въпреки че имал съдебен адрес и същият бил известен на ответника.
Определението било отменено с определение № 27/06.01.2022г. в производство по
ч.гр.д. № 3868/2021г. по описа на САС, 11 състав. Твърди, че на 24.01.2022 г. направил
искане за прекратяване на изпълнителното производство, като на 07.03.2022 г. бил
уведомен, че същото било прекратено. С идентични доводи, изложени в исковата
молба по гр.д. № 10993/2021г. по описа на СГС, на 19.01.2022 г. ответницата подала
сигнал до Адвокатска колегия–Шумен, по повод на която спрямо ищеца било
образувано дисциплинарно производство, по което ищецът дал обяснения. Същото
приключило с мотивиран отказ да се наложи санкция на ищеца, който бил потвърден с
решение № 393/14.04.2022 г. на Висшия адвокатски съвет, в което било прието, че от
страна на ищеца не било извършено нарушение. Ответницата подала сигнал до СРП,
въз основа на който била образувана прокурорска преписка и във връзка с нея бил
разпитван в I РПУ. Поддържа, че действия от ответницата представлявали
противоправно поведение, което е довело до злепоставянето му в качеството му на
адвокат, като във връзка с предявеното искане за допускане на обезпечения на иска на
ответницата, неоснователно бил наложен запор на банковите му сметки във всички
банкови институции, без да бъде отчетен факта, че адвокатските сметки не подлежат на
запориране, съобразно чл. 39 от Закона за адвокатурата. Твърди, че вследствие на
наложените запори по сметките му претърпял емоционални страдания и стрес, както и
поради обстоятелството, че бил издирван като престъпник от полицията, за да му бъде
връчено съобщението за наложените запори, като нямал достъп до личните си
средства, необходими за задоволяване на житейските му нужди в качеството му на
упражняващ свободна професия, като това се отразило негативно на здравословното
му състояние, както и било накърнено доброто му име в обществото, включително и
пред негови клиенти. Изтъква, че за да не се злепоставя пред свои колеги, се ангажирал
лично със защитата си по образуваните дела, в изготвянето на сигнали до Адвокатската
колегия и Прокуратурата, като дейността по осъществяване на защитата била свързана
с ангажиране на време, което било съизмеримо с пропуснати ползи от доходи по
работата му като адвокат в размер на адвокатското възнаграждение по образуваното
исково производство за три съдебни инстанции, равняващо се на 4085.72 лв. за всяка
съдебна инстанция, или сума в общ размер от 12257.16 лева, съобразно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Т.
С.. Не оспорва, че с определение № 2222/10.09.2021г., постановено в производство по
гр.д. № 10993/2021г. по описа на СГС, I ГО, 29 състав, съдът е допуснал обезпечение
на предявения иск на ответника срещу ищеца, чрез налагане на запор върху всички
банкови сметки на ищеца, както и че с определение № 27/06.01.2022г. в производство
по ч.гр.д. № 3868/2021г. по описа на САС, 11 състав, допуснатото обезпечение било
отменено. Твърди, че производството по предявената искова молба, въз основа на
която е образувано гр.д. №9151/2021г. по описа на СГС, било все още е висящо, като
сочи, че сезирането на съда с искане за допускане на обезпечителна мярка било израз
на предоставената закона възможност за обезпечаването на едно спорно вземане до
влизане на решението в сила. Твърди, че по изпълнителното производство наложените
запори не са вдигнати и няма да бъдат отменени до приключване на делото с влязло в
сила съдебно решение. Оспорва ищецът да е претърпял вреди вследствие на
допуснатото обезпечение, както и при евентуално наличие на такива, същите да
представляват пряка и непосредствена последица от наложената обезпечителна мярка.
Оспорва банковите сметки, по които са запорирани вземания, да съставляват
2
адвокатски банкови сметки по смисъла на чл. 39 от Закона за адвокатурата. Моли за
отхвърляне на предявените искове и претендира присъждане на разноски, вкл. развива
подробно съображения в писмена защита.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че с определение № 2222/10.09.2021г.
постановено в производство по гр.д. № 10993/2021г. по описа на СГС, 29 състав, съдът
е допуснал обезпечение на предявения иск на ответника срещу ищеца, чрез налагане на
запор на всички банкови сметки на ищеца, като с определение № 27/06.01.2022г. в
производство по ч.гр.д. № 3868/2021г. по описа на САС, 11 състав, обезпечението било
отменено.
Приет по делото е сигнал от ответницата срещу ищеца пред Адвокатска колегия –
Шумен,в който се твърди, че ищецът превишил представителната си власт, което
довело до погасяване на нейното вземане по давност, по повод на който сигнал и след
„обяснение-възражение“ от страна на ищеца, ШАК с мотивирано решение е отказал да
санкционира адв. Д., което било потвърдено и от ВАдС.
Приобщено е и копие на изп.д. № 2084/2021г. по описа на ДИС 9 уч. При СРС, от
който се установява, че по молба от 15.09.2021г. е образувано въз основа на
обезпечителна заповед № 25/13.09.2021г. по допуснато обезпечение с определение №
2222/10.09.2021г. по гр.д. № 10993/2021г. по описа на СГС, ГО, I-29 състав, което е
отменено с определение № 27/06.01.2022г. по описа на САС по ч.гр.д. № 3868/2021г.,
съответно на 25.01.2022г. изп.д. № 2084/2021г. е прекратено на основание чл.433, ал.1,
т.2 ГПК.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.
С доклада по делото, съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца
доказване на материалноправните предпоставки за уважаване на иска, а именно: че
ответникът е извършил твърдяното противоправно деяние – умишлено е подал сигнали
до ШАК и СРП с намерение да увреди ищеца, вследствие на което за ищеца са
настъпили имуществени и неимуществени вреди по вид и размер, които твърди, а
именно неимуществени (изразяващи се в емоционални страдания и стресови
преживявания, влошаване на здравословното състояние и накърняване на доброто име)
и имуществени (пропуснати ползи за адвокатско възнаграждение, изчислими по
НМРАВ в резултат на предприета защита от ищеца по образувани от ответницата дела,
сигнали до адвокатска колегия и прокуратурата). По същество не е предявен иск по
чл.403 ГПК (т.е. иск за обезщетение за вреди, причинени от наложени обезпечителни
мерки), доколкото претенцията почива на твърдения, че вследствие на обезпечителните
мерки претърпял емоционални страдания и стрес, така и в резултат на умишленото
подаване от страна на ответницата на сигнали ищецът пропуснал възможността да
3
реализира адвокатско възнаграждение.
В трайната практика на ВКС е прието, че искането за защита, отправено към
държавен орган, е израз на установено в Конституцията на Република България право,
поради което е правомерна дейност. Гражданинът е добросъвестен и когато посочените
от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право/противоправно
поведение/ е налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети
необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато молителят знае, че
обстоятелствата са неверни, но подава искането си, за да навреди другиму, или за да
накърни друг обществен интерес. Следователно в хипотеза на твърдяно противоправно
поведение, предпоставка за уважаване на иска е доказване на злоупотреба с право,
което предполага едновременно наличие на налице следните условия: 1. Действията на
правоупражняването да не нарушават пряко правна норма; 2. Тези действия да са
извършени по начин, който не съответства на целта или функцията на субективното
право; 3. Действията да са извършени с намерението за увреждане на други лица или с
намерение за влошаване на имущественото им състояние; 4. Действията да са
извършени без оправдан интерес на носителя на субективното право.
Следователно, за да се ангажира отговорността на ответницата за обезщетяване на
неимуществени вреди, настъпили от сезиране на държавен орган, трябва да се
установи, че ответницата предварително е знаела неистинността на твърдените от нея
обстоятелства, но ги е заявила основно с цел да увреди ищеца. По делото няма
доказателства, от които може да се достигне до такъв извод.
На следващо място по делото няма ангажирано нито едно доказателство за
претърпени неимуществени и имуществени вреди от страна на ищеца. В допълнение
следва да се отбележи, че пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична
вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за
сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването, т. е. пропуснатата полза е тази, която при
обикновено развитие на нещата и при съществуващо обективно оправдано основание
за реализиране на ползата, би могла с вероятност да се очаква. В конкретния случай не
са представени по делото никакви доказателства, от които да се установява, че ищецът
сигурно е пропуснал увеличаване на имуществото си, с оглед необходимостта от
участие в организиране на защитата си.
След обявяване на делото за решаване (13:01ч) в регистратурата на съда (13:37) са
постъпили молби от страна на ищеца, вкл. е подадена последваща такава с вх.№
50480/23.02.2023г., които представляват такива по чл.253 ГПК, които следва да се
оставят без уважение, доколкото определението, с което съдът приключва съдебното
дирене и дава ход на устните състезания има преклудиращо действие по отношение
възраженията, оспорванията и исканията на страните (с решение № 141 от 05.12.2016 г.
по гр. д. № 1599 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение). Съдът няма
право да си отмени определението, с което е приключил устните състезания и е обявил
делото за решаване, за да се произнася по несвоевременно направено искане.
По разноските:
Предвид изхода на спора на разноски има право само ответницата, която е
4
доказала сторени разноски в размер на 1800лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ч. Н. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, ****,
къща № 22, срещу С. Т. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, ****, осъдителни
искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати сумата от
1000 лв., представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в преживени
емоционални страдания и стресови преживявания, влошаване на здравословното
състояние и накърняване на доброто име, вследствие на образувано от ответницата
изпълнително дело № 2084/2021г. по описа на ДИС 9 уч. При СРС, въз основа на
обезпечителна заповед № 25/13.09.2021г. по допуснато обезпечение с определение №
2222/10.09.2021г. по гр.д. № 10993/2021г. по описа на СГС, ГО, I-29 състав, отменено с
определение № 27/06.01.2022г. по описа на САС по ч.гр.д. № 3868/2021г., както и за
сумата от 4000 лв., предявена като част от общата претендирана сума от 12 257,16 лв.
представляваща имуществени вреди – пропуснати ползи за адвокатско възнаграждение
(изчислени по НМРАВ) в резултат от предприета защита от ищеца лично по подадени
от ответницата сигнали срещу ищеца до Шуменската адвокатска колегия и
Прокуратурата, ведно със законна лихва върху сумите от 13.06.2022г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Ч. Н. Д., ЕГН **********, адрес: гр.
София, ****, къща № 22, да заплати на С. Т. С., ЕГН **********, адрес: гр. София,
****, разноски по делото в размер на 1800лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5