Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…4…декември….2019г.

                     

               В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Търговски  отделение  в….ОТКРИТО..….. заседание…..на………ПЕТИ……….…НОЕМВРИ……………… през… ДВЕ…ХИЛЯДИ… И…ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година  в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

 

при….секретаря…ДЕСИСЛАВА……ГЮЗЕЛЕВА,….като….разгледа……  докладвано от  съдия  ЯНКУЛОВА…търг.Д.№…111….по описа за ….2019г,…за  да  се произнесе,  съобрази следното:

 

Производство по  Глава ХХХІІ от ГПК – Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК.

Делото е образувано, след изпращането му по правилата на местната подсъдност от СГС, на основание искова молба, подадена от ищцата – Ц.Н.И., с постоянен адрес ***, чрез пълномощника адв.П.Д.З. от САК с адрес ***, против ответника ЗД “***“ –АД, ЕИК- ***, със седалище и адрес на управление  в гр.С., бул.“***“№***, чрез която са предявени обективно съединени искове за обезщетение с правно основание  по чл.226 от КЗ(отм.) във вр. §22 от ПЗР на КЗ, както следва: Иск с   цена 100000.00лв.(сто хиляди лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 31.01.2016г. на път ***. в землището на с.***, Община-*** и иск с цена 16750лв.- обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди следното:

На 31.01.2016г. на път *** в землището на с.***, Община-***, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „***“ с Рег.№***, управляван от В.Г.С., ЕГН-**********, при което е настъпила смъртта на И. М. М., ЕГН-********** – син на ищцата Ц.И., вследствие на което на последната са причинени неимуществени вреди.

Причините и обстоятелствата за настъпване на произшествието са отразени в Констативен протокол №***.на РПУ – гр.***, ОДМВР-***, Отдел „пътна полиция“, в който е отразено, че поради управление на автомобила с несъобразена скорост с пътните условия и след употреба на алкохол В.С. е реализирал ПТП. За изясняване на причините и обстоятелствата за настъпването на ПТП е образувано ДП №31/2016 г. по описа на РУ "Полиция" гр. ***, пр. пр. №250/2016 г. по описа на ОП - гр. Велико Търново; След приключване на ДП №31/2016 г., въз основа на обвинителен акт от 28.07.20l6 г, внесен от  прокурор в Окръжна прокуратура - Велико Търново, в Окръжен съд - Велико Търново, Наказателна колегия, е образувано нохд №316/2016 г. С присъда от 30.09.2016 г. съдът е признал водача на автомобила В.С. за виновен и му е наложил съответно наказания по НК. Решението е влязло в законна сила.

В резултат на ПТП на ищцата са причинени неимуществени вреди:

Причинена е смъртта на пътуващия на задна седалка на лек автомобил „***“ с per. №*** И. М.. Вследствие на това на ищцата са причинени неимуществени вреди. Настъпилата смърт на най-близък човек – син, когото е родила и отгледала, й е нанесла сериозни вреди от неимуществен характер. Тя е била в много близки с починалия, живели са в топли отношения, задружно, като са Споделяли помежду СИ всякакви радости, празници, тревоги и притеснения. Смъртта му е довела до дълбоки душевни травми, стрес и страдания за майка му, предизвикани от загубата на роден син, с когото са живяли заедно в топли отношения и който й е оказвал морална и материална подкрепа. Травмата от преживяното, болката и страданието от загубата на син неизбежно се отразяват на психическото и емоционалното състояние на майка му, които негативни преживявания ще продължават дълго във времето напред и вероятно за цял живот. Чувството за невъзвратимата липса на сина е болезнено и опустошително, предизвикващо душевни травми от изживяваната мъка - изключително тежки негативни емоции за този, който ги изживява. Загубата на някой толкова скъп човек като син, е емоционален катаклизъм, засилен от съпоставянето на гамата от щастливи спомени и болезнените моменти, в която осезателно се чувства липсата му в живота й. Загубата на този близък човек е промяна, означаваща, че нещата вече не са и никога няма да могат да бъдат същите, каквито са били до момента. Синът, който е бил свързан е майка си с чувства на обич и сплотеност, на когото се е разчитало за подкрепа занапред, който заема особено място в плановете и в представите за бъдещето, вече го няма физически, което прави светът и животът на майка му коренно различен. Починалият И. М. е бил в активна житейска възраст, като със загубата му майка му е загубила неговата опора в живота, синовното му присъствие, обич и грижа - обстоятелства, които причиняват огромна мъка и празнина в живота й. Загубата на собствено дете, независимо от възрастта му, за един родител предизвиква неизбежно болки й страдания, които се отразяват на психическото и емоционалното състояние, докато е жив. С напредването на възрастта на майка му тя ще чувства липсата му все по- осезателно в живота си.

Виновният за настъпване на ПТП водач е представил застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, покриваща отговорността му за причинените от него на трети лица неимуществени и имуществени вреди при управление на лек автомобил „*** с per. №*** - застрахователна полица №***, сключена.в ЗД "***" АД, валидна от 08.11.2015 г. до 07.11.2016г;,

Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ: "С договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността па застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие." Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е ангажирана със съществуващо валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност'' на автомобилистите, сключено между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахования деликвент, спрямо увредените лица, за обезщетяване на причинените им вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвенг, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увредените лица за репарирането им. В случая са налице всички предпоставки, обосноваващи предявяване на претенции за обезщетение за вреди от деликт; деяние, вреда, причинна връзка, вина и противоправност. Те са безспорно установени във воденото наказателно производство. Деянието се изразява в управление на МПС в нарушение на правилата за движение и последвало ПТП; вредата - в причинената смърт на И.М. и в предизвиканите душевни болки и страдания на неговата майка; причинната връзка между деянието и вредата е установена във воденото производство, приключило с присъдата от 30.09.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното, като до момента тя не е оборена. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.; Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД посочва, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.

Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1 от КЗ; ''Застрахователят по задължителна застраховка ''Гражданска отговорност" на автомобилистите по1срива отговорността па застрахования за причинените па трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие па притежаването или използването на ноторпо превозно средство по време па движение или престой.“ Действащиите към датата на. настъпване на произшествието минимални застрахователни суми .(лимити на отговорност на застрахователя) по задължителната застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите са определени в чл. 492 от КЗ, както следва:

1.                    за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждат или смърт “ 10'000'000 лв. за всяко събитие, независимо от броя па пострадалите лица;

2.                    за вреди имущество (вещи)-2'000'000лв. за всяко събитие, незаависимо от броя т увредените лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, при спазване на изискванията на чл, 380 от КЗ.

Въз основа на подадена в съответствие с нормата на чл. 380 от КЗ претенция от името на Ц.И. за обезщетение за причинените й неимуществени вреди (вх. №*** г. на,регистратурата на ЗД “***" АД) в.застрахователната компания е образувана преписка по щета №***.

С писмо изх. №*** г. ЗД "***" АД изиска представянето на допълнителни документи.

Със заявление вх. №*** г. представя по преписката по щетата допълнително исканите документи.

С проведен по телефона разговор застрахователят предложил да изплати на Ц.И. застрахователно обезщетение за претьрпяни неимуществени вреди в 'размер на 40'000 (четиридесет хиляди) лева, което тя счита за абсолютно неадекватно и несъответстващо на тьрпяните от нея вреди с дълготрайни последици.

Предвид изложеното по-горе за ищцата е налице правен интерес да иска изплащането на справедлив размер на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди“ от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност'' на автомобилистите на виновния за настъпване на произшествието водач по съдебен ред.

Счита, че обезщетение в размер на 100000 лева за претърпените  неимуществени вреди е обосновано, справедливо и съответстващо на причинените на увреденото лице болки и страдания вследствие на смъртта на сина й И.М., настъпила при описаното ПТП. Счита, че иск в този размер съответства на принципите за справедливо, обосновано и адекватно обезщетяване.

Съгласно чл. 429, ал. 2 и ал. 3 от КЗ: "(2) В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и:

1.. пропуснати ползи които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане;

. 2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията па ал. 3.

(3) Лихвите, за забава на застрахования по ал,. 2, т, 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките па застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащаш само. лйхвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата па уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда па чл. 430, ал, 1, т. 2 или от датата на уведомяване ши па предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна." Същият смисъл се извежда и по аргумент от чл. 494, т. 10 от КЗ, съгласно който: "Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не заплаща обезщетение за лихви и. съдебни разноски освен в случаите по чл. 429, ал. 2и5 при спазване на условията на чл, М9, ал. 3." Заявление от името на Ц.И. е подадено с вх. №*** г. на деловодството на ЗД "***" АД. Следователно, на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 429, ал, 2 и ал. 3 от КЗ, ответникът дължи и обезщетение за забава върху претендираната сума до окончателното й изплащане от 06,06.2017 г. Съгласно приложените справвки от ЕПИ "On-line" калкулатори относно размера на мораторната лихва, обезщетението ■ за забава, изчислено върху претендараната главница за неимуществени вреди за периода от 06.06.2017г. до 29.01.2019 г:, е в размер на 16‘750 лева.

Петитумът е да се призоват страните на съд и след доказване на твърденията ни, да  се постанови решение, с което да  се осъди ЗД "***" АД да заплати на Ц.Н.И.:

1.                   100000(сто хиляди) лева - застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на сина й, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на завеждането на иска до окончателното му плащане;

2.                    16750 (шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет) лева - обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди по предходната т. 1 за периода от 06.06.2017 г. - 29.01.2019 F.;

3,                    Направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

Към исковата молба са представени писмени доказателства:

1.                   Констативен протокол за ПТП №*** г.;

2.                    Протокол за оглед на ПТП;

3.                    Скица на ПТП;         •

4.                    Протокол за разпит на обвиняем от 01.02.2016 г.;

5.                    Протокол от 02.02.2016 г, на Окръжен съд - Велико Търново по чнд №44/2016 г. за разпит на свидетеля Х.Х.;

6.                    Протокол за разпит на обвиняем от 27.05.2016 г.;

7.                    АТЕ по ДП №31/2016 г.;

8.                    СМЕ №4/2016 г. по ДП №31 /2016 г.

9.                    Присъда №68/30.09.2016 г. на ОС - Велико Търново по нохд №20164100200316 и мотиви към нея;

10.                 Препис-извлечение от акт за смърт;

11.                 Удостоверение за наследници;

12; Удостоверение за съпруга и родствени връзки;          .           '

13.                 Справка от Гаранционен фонд за наличие на сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към 31.01.2016 г. на МПС *** с per. №***;

14.                 Заявление до ЗД "***" АД вх. №*** г.;

15.                 Писмо от ЗД "***" АД изх. *** г.;

16.                 Заявление до ЗД "***" АД вх. № *** г.;

17.                 Справка от "ЕПИ On-line" калкулатори.

Направени са следните  доказателствени искания:

Да бъде изискано и приложено нохд №316/2016 г. по описа на Окръжен съд - гр. Велико Търново, където се съдържат материалите по досъдебното и съдебното производство, имащи пряко и непосредствено значение за установяване фактите и обстоятелствата, свързани с ПТП от 31.01.2016 г,

Да се допусне изслушването на един свидетел при довеждане, който ще установи;

а) какви са били отношенията между Ц.И. и сина й И.М.;

б) как загубата на И.М. се отразява на емоционалното и психическото състояние на майка му Ц.И., с какви проблеми се сблъсква тя с оглед неговата липса.

Направено е искане по чл.. 127, ал.4 от ГПК, присъдените парични суми да бъдат преведени по клиентска сметка с титуляр адвокат П.Д.З.;IBAN: ***,  .

“***" АД,за което е изрично упълномощен с представеното пълномощно.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника – ЗД „***“-АД с Разпореждане №883/30.05.2019г.(л.3 и сл.).

В срока по чл.367,ал.1 от ГПК, е постъпил  отговор на исковата молба, подаден от ответника. Отговорът има задължителното съдържание  на чл.367, ал.2 и 3, предл.1 от ГПК и приложенията по чл.367, ал.3, предл.2 и чл.368 от ГПК. (л.85 и сл.)

 В отговора, ответникът изразява следното становище:

Предявените искове се явяват местно и родово подсъдни на Окръжен съд- Плевен, поради което същите за процесуално допустими, но по същество се явяват неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер,поради което  се оспорва предявената  искова молба изцяло, на основание и обстоятелствата изнесени в нея.

Признава се за безспорен в конкретния случай,  фактът че на 31.01..2016г., на път *** км. в землището на. с.***, общ.С.е настъпило пътно- транспортно произшествие с индивидуално участие на лек автомобил марка .„***“ с рег.№***, управляван от В.Г.С. ЕГН**********, при което е настъпила смъртта на И.М. М., ЕГН**********. Като причина за настъпилият пътен инцидент се сочи управление на автомобила с несъобразена е пътните условия скорост и след употреба на алкохол на водача В.С.. Съобразно образуваното и водено ДП №31/2016г. по описа РУ-МВР-гр.С.и прокурор­ска преписка №250/2016г. на ОП~В.Търново, причините и обстоятелствата, виновното поведение на водача са изяснени и с присъда от 30.09.2016г. постановена по НОХД № 31б/2016г. по описа на Окръжен съд-В.Търново водачът В.С. е признат за ви­новен, като са му наложени съответните предвидени в особената част на НК - наказания.:

С изрична молба до ответниковото дружество „***“ - АД, заведена под № ***. основавайки се на съществуващата активна застраховка ,,Гражданска отговорност“ при ЗД ,***“ АД, съобразно застрахователна полица №***, за лек автомобил .марка ,“***“, с рег.№***, ищцата е претендирала изп­лащане на справедливо обезщетение за нанесените й неимуществени вреди вследст­вие настъпилото на 31.01.201бг. -~ПТП. При ответника на основание настъпило застрахователно събитие е заведена щета №***. за ПТП от 31.01.2016г. С аргументирано становище по така предявената претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ЗД „***“ АД упражнявайки правата си по чл.106,ал.3 от КЗ изискал допълнителна информа­ция, и предоставяне на допълнителни доказателства и документи удостоверяващи, ви­новността на ползвателя на услугата „Гражданска отговорност“. След обстоен анализ на предоставената информация и документи, експертен съвет при ответника на за­седание от 26.01.2018г. е приел и определил изплащане на обезщетение за неимущест­вени вреди от молителя/ ищец в настоящето съдебно производство/ сумата от 20 000 лв. За своето решение своевременно е уведомено заинтересуваното лице, както и него­вия процесуален представител.

1.                   Становище по редовността и обосноваността на исковата молаба:

1.                   Исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и 5 и ал.2 от ГПК. Този извод правим от безспорно наложеното изискване на закона, ищеца да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава иска и който позволяват да се инди­видуализира твърдяното от .него субективно право или правоотношение,чиято защита претендира, което разбира се следва да бъде сторено по начин за да може ответника да има достатъчно информация и да може да изрази становището си по иска и да направи съответните възражения. Такава е позицията на ВКС обективирана в определения ;№75/23.03.2016г. по т.дело №1310/2015г, П т.о. и определение №616/16.08.2010г. по ч.т.д. Х2455/2010г. II т.о. В исковата молба липсва, и въобще не е описан твърдения от ищеца механизъм на настъпилото ПТП, причините довели до него, механизма и опи­сание на получените травматични вреди на пострадалото лице и причините за настъ­пилата смърт. Не се индивидуализира пострадалия, пътник ли е бил в автомобила или друг участник в движението, ако е бил пътник то къде. е било местонахождението: в  процесния автомобил, колко човека са пътували, какво е било тяхното поведение и т.н.  Не са посочени й индивидуализирани травматичните увреждания и механизма на тяхното получаване-дали същите са от удар, от кои части или детайли на автомобила / /вътре или- извън купето на автомобила/, какво е било състоянието му след инцидента, или изводи,които ни карат да очертаем липсата на релевантни за спора факти и обстоя­телства.

2.                   Не може и не следва ответникът в едно производство да извлича и предполага , каква е фактическата обстановка от ищеца единствено и само на база представени и то по извън съдебна претенция до застрахователя документи.

Абсолютно недопустимо е, съдът и ответникът да извличат от документи, включително присъда и мотиви към нея, експертизи и протоколи за оглед и разпит, или все документите събрани във връзка с водено преди това наказателно производство, дан­ни и обстоятелства и да предполагат , че това са съгласно чл.127, ал.1, т.4 от ГПК- „Из­ложение на обстоятелствата, на които се основава иска“. Това, че в тези документи се съдържа такава информация изобщо не освобождава ищеца от задължението по насто­ящето съвсем, отделно, гражданско производство да изложи, известни му обстоятелства и да направи конкретни твърдения в самата искова молба, и най-вече, че ищеца е бил страна в реализираното наказателно производство и тези обстоятелства са му били из­вестни.

  He посочването на горните обстоятелства без съмнение не позволява на ответника да вземе становище и да възрази по исковете в тази им част, да се отдели спорното от без­спорното, да се разпредели доказателствената тежест, респ. ответника да вземе, позиция и да направи доказателствени искания най-вече свързани. с назначаване на автотехническа и съдебно-медицинска експертизи или привличане на трети лица в настоящето производство,

2.Становище по основателността на предявените искове:

 Оспорва  се да е причинен деликт от .В.Г.С., водач на лек автомобил „***'"' с рег.№***-застрахован при ответника. От представените с исковата молба документи не се прави категоричен извод за причинно-следствената връзка между деянието и настъпилите вреди. Не са. налице всички кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорност на пре­кия причинител -застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

2.                   На следващо място се  оспорва механизма на настъпилото ПТП, твърдялата причинно -следствена връзка между настъпилия пътен инцидент и причинените и претендирани от ищеца неимуществени вреди, техния интензинитет и проявление, периода през кой­то са търпени и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обуславят разме­ра на исковата претенция. Твърди се, че е на лице изключителен принос на постарадалия, което прекъсва причинно-следствената връзка между поведе­нието на застрахования водач и настъпилото събитие. В конкретният случай самият пос­традал се поставил, в това положение, с негово съгласие е пътувал в лекия автомобил, знаейки и е участвал преди това в съвместната сбирка където е употребен алкохол от всички включително от водача, съгласно доказателствата са налице безспорни данни за наличие съпричиняване на вредоносния резултат. В този смисъл пострадалият син на ищцата е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с цялостното си поведение, или на лице е безспорно самоувреждане на лицето.  

3.                   Дори да се приеме , че вредите са настъпили вследствие твърдяното ПТП,  на .основание горните обстоятелства  трябва да се отче, че вредите не са в резултат, на деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а в резултат на случайно деяние съобразно нормата на чл.15 от НК.          '           .

4..Оспорва се размерът на предявения иск за неимуществени вреди, респективно и дължи­ма лихва върху тази сума, като считам същите за недължими, прекомерно завишени и в 'противоречие за присъждане на обезщетения-по справедливост съобразно нормата на чл'-52 от ЗЗД. Обезщетението което се претендира, не отговаря на действителната вреда, същото е прекомерно й 'не кореспондира с фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответства на изискването за справедливост. От твърде­нията в исковата молба не може да се направи извода, че отношенията между почина­лия и ищеца са се характеризирали с особена зависимост и силна връзка извън обичай­ните, родител-дете. Действителното съдържание на отношенията между пострадалия и търсещия обезщетение, са обстоятелства в.доказателствена тежест на ищеца и подле­жат на доказване в хода на производството и не се предполагат единствено на база Удостоверение за наследници и/или изложени твърдения в тази насока.

Не на последно място по своя характер деликтната отговорност няма репресивен ха­рактер, а цели обезщетяване доколкото е възможно, с парична сума на претърпените страдания. Ако бъде уважено искането на ищеца , в размера посочен в. исковата молба , тогава необосновано би се стигнало до това, че обезщетението да има наказателна , а не обезщететителна функкция.

Поддържа се становището си, че  изискуемата сума - ищова претенция за нанесени неимуществени вреди е недължима поради самоувреждане на пострадалия, и е преко­мерна по аргумент от чл.51 и 52 ат ЗЗД. Оспорва се твърденията, че така претендираните неимуществени вреди вследствие настъпилото, ПТП са резултат от виновно поведение  на водача на лек автомобил „***“ с ,рег.№***, в който синът на ищеца е пътувал. като пътник, съпричиняването е явно и е проявна форма на негово самостоя­телно виновно поведение. Съществува пряка причино-следствена връзка от това му поведение и получените травматични наранявания довели до смъртта му. Касае е се за поемането на  предвидила и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игно­риране, като това поведение на пострадалия съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализи­раното пътно-транспортно произшествие. Посочените обстоятелства обуславят осъ­ществен, както от правна, така и от фактическа страна състава на самопричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД и същото следва да бъде отчете­но от Съда при постановяване на Решението му по съществото на спора, дотолкова то рефлектира върху обема на отговорността на ответника.

     Предвид горните съображения,  се счита, че са налице основания за намаляване на  претендираното от ищеца обезщетение, поради съпричиняване на настъпилите вредни последици, като обезщетението следва да бъде определено на основат-ще чл.51, ал.2 от ЗЗД. Това намаление следва да бъде извършено въз. основа на комплексна оцен­ка , включваща степента на каузалното действие на деянието на пострадалия, степента на неговата вредоностност и тежестта на правонарушението. Възразява се относно претенцията за присъждане на лихва.

Прави се искане да бъде отхвърлена изцяло исковата претенция и евентуално ако се присъди обезщетение да се съобрази принципа на разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД, както и ответницата да бъде осъдена да заплати съответните разноски.

Правят се следните доказателствени искания:

1./Не  се възразяваме срещу искането на ищеца за да бъде изискано и приложено НОХД №31б/2016г. по описа на ОС-В.Търново, тъй като същото за необходимо за установяване на обективната истина по делото.

 2/Не  се възразяваме, да бъде. допуснат и изслушан един свидетел отстрана на ищеца по пунктовете очертани и предмет на неговия разпит.

 3/ Да  се допуснат до  разпит като свидетели при режим на призоваване лицата:

-                       В.Г.С., водач на лек автомобил марка „***“ с рег.№*** с постоянен адрес:*** и,

-                       Х.Т.Х., пътник в упоменатия по-горе автомобил с постоянен адрес:*** и двамата за установяване на обс­тоятелствата, механизма за настъпване на ПТП на З1.01.2016г., механизма на получа­ване на уврежданията на пострадалия, поведението на всеки един от пътуващите в ав­томобила преди и по време на ПТП, както и за всички релевантни обстоятелства свър­зани с пътния инцидент и направените по-горе възражения.

4.Моля да  се допуснете Съдебно-автотехническа експертиза, със задачи и въпроси , на които вещото лице да отговори след като се запознае с материалите по делото, включи­телно и след разпита на свидетелите установяващи механизма на настъпилото ПТП, както и след приобщаване на материалите по НОХД №316/201бг. на ОС-В.Търново, а именно:

1/Какъв е механизмът за настъпване на пътно- транспортиото произшествие, и в какво се състоят действията на водача и пътниците при настъпването му?

2/По възможност да се обследва техническата, изправност на автомобила към момента на настъпване на произшествието?

З/С какви активни и пасивни предпазни средства е оборудван процесния лек автомобил марка „***“ с рег.***шредпазни колани, въздушни възглавници, както и на кои места са поставени?

4/Какви са били метеорологичните условия и състоянието на пътното платно по време на настъпилото произшествие?

5/Има ли данни на коя седалка е пътувал пострадалият? Какви инерционни са действали върху тялото на пострадалия по време на настъпване на ПТП, съобразно движението на купето на МПС от момента на удара , до установяването му в покой и съобразно телес­ните увреждания получени от пострадалия ? Какъв е механизмът на причиняване на получените от И.М. М. телесни увреждания при процесното ПТП?

6/Кой и с какви действия е могъл да предотврати настъпването на ПТП и настъпилия вредоносен: резултат?

 5.Да се  допусне назначаване на СМЕ с вещото лице съдебен лекар, който след като се запознае с материалите по делото, включително и след разпита на свидетелите установяващи механизма на настъпилото ПТП, както и след приобщаване на материа­лите по НОХД №316/2016r. на ОС-В .Търново, да отговори на следните въпроси;

1/Какъв е механизма на причиняване на получените телесни увреждания при настъпва­не на ПТП? Какъв е характера на получените от. пострадалия телесни увреждания при настъпилото ПТП и от кои части, детайли на автомобила /вътре в купето и или извън него/ или от други тела са причинени те?

2)Налице ли е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и последвалата смърт на И.М. М.?

При представяне на допълнителни доказателства по делото и допълнителни твърдения да  се даде възможност за допълнителни въпроси, на които да се произне­сат експертите по експертизите.

На основание чл.372,ал.1 от ГПК съдът е изпратил на ищеца препис от отговора  и е дал указания за процесуалните възможности по чл.372, ал.2 и чл.238, ал.2 от ГПК.-Разпореждане№1099/03.07.2019г.(л.29 от делото)

В предоставения срок са  постъпили Становище по отговора на исковата молба и  Допълнителна искова молба от ишеца(л.32).

В Становището се изразява следното: да се отдели като безспорно, ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че посочената застрахователна полица е действителна и валидна към момента на настъпване на ПТП; Исковата молба е редовна, поради което възражението, че не отговаря на изискванията на чл.1`27 и  чл.128 от ГПК е неоснователно; Възраженията за неоснователност на исковата претенция са неоснователни Постановената присъда ,представена като доказателства  установява признаците на деликта по чл.45 от ЗЗД; Неоснователно е възражението за  начина на съпричиняване, като противоречащо на установена практика на ВКС.Не се възразява относно искането за допускане на експертизи.

В Допълнителната искова молба се прави уточнение на правното основание на исковата претенция, както следва:

В подадената искова молба са посочени основания по чл. 432 във вр. с чл. 380, -чл. 477 и сл. от КЗ; чл. ,493 от действащия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.). В случая обаче застрахователният договор, обективиран в застрахователна полица №***) е сключен на 07.11.2015 г., а застрахователното събитие се е осъществило на 31.01.2016 г, т. е. след 01.01.2016 г., когато е влязъл в сила действащия и към настоящия момент КЗ. Поради тази причина приложение следва да намери КЗ (отм.), съответно на разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), съгласно която:“ Застрахователните договори, сключени преди влизането в сила нa този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните  договорят друго след влизането в сила на този кодекс“ Въз основа на това  се прави искане да се приеме, че правните  основания на исковата молба по КЗ са чл.226,чл.257 и сл. от КЗ(отм)

 Въз основа на направеното уточнение на основанието по предходната.т-1, да  се приеме изменение на претенцията за обезщетение за забава върху претендираната сума за неимуществени вреди, както следва: КЗ (отм.) регламентира с чл. 223, ал. 2 и по аргумент от чл. 268, т. 10, случаите, в които застрахователят отговаря и за лихвите за забава: той ги заплаща, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, считано от датата на съобщението. Чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.) посочва: Застрахованият е длъжен 6 7~дпевен срок от узнаването да съобщава на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност. ” Видно от този текст е, че това е задължение на застрахованото лице и касае отношения между страните по застрахователния договор. Увреденото лице не е страна по застрахователния договор и: съответно на него не могат да му се вменяват задължения. Между застрахователя и третото увредено лице не съществува договорна връзка и съдържанието на правоотношението между тях се урежда изцяло от закона. Ето защо застрахователят няма право да възлага на третото увредено лице задължения, които не произтичат от закона. Чл. 272 от КЗ (отм.) задължава третото лице единствено да представи на застрахователя документите, с които разполага и да му съдейства при установяване на обстоятелствата и размера на вредите. Независимо от това, дали застрахованият е изпълнил задължението си по чл. 224, ал. 1, към който член препраща чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.), да съобщи за наличие на обстоятелства, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност, то това не може да бъде противопоставено на третото лице. Съгласно нормите на чл. 226 от КЗ (отм.):

"(1) увреденият, спрямо които застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.          *

(2) Застрахователят може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възражениятагпо чл. 207, ал. 3 й 4 и чл. 224, ал. 1, Когато застраховкатпа. '• Гражданееш отговорност" е задължителна по закон, застрахователят не мош да прави и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната застраховш "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят не мош да прави и възраженията по чл. 189, ал. 4, чл. 190, ал.4ичл. 191, ал. 2 във връзка с чл. 189, ал. 4ичл. 190, ал. 4."

Въз основа на изложеното счита, че са налице всички основания и предпоставки да бъде претендирано и обезщетението за забава върху претендираната главница от датата на настъпването на застрахователното събитие, а именно от 31.01.2016г.г. Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.) застрахователят дължи обезщетение и за лихвите за забава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. С оглед на тази разпоредба застрахователят дължи лихва за забава на увреденото лице, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Тази негова отговорност е ограничена по отношение на самия застрахован, което е видно от разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 2 от КЗ (отм.) и чл. 268, т. 10 от КЗ (отм.). Б тези случаите, когато обезщетението е платено от самия застрахован, застрахователят не му възстановява заплатените от него лихви за забава за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на уведомлението. Същевременно, ако застрахователят е заплатил лихви за забава за този период на увреденото, лице, той разполага с регресен иск спрямо застрахования по силата на чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.). Същевременно при действието на КЗ (отм.) за увреденото лице не е предвидено задължение да уведомява застрахователя за настъпване на застрахователното събитие или да предяви прекия си иск по чл. 226 от КЗ (отм.) срещу него; Поради, това й застрахователят не можеше да отказва плащане на застрахователното обезщетение, включително и лихвата за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие поради това, че не е уведомен за настъпването му, доколкото този отказ представлява санкция за неизпълнение на предвидено в закона задължение.

Въз основа на изложеното в тази точка се прави искане  да се приеме, че претендираното обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 30420,89 лева, съгласно приложената справка от ЕПИ "On-line" калкулатори.

  Доказателствени искания:

а) Да се  допусне изслушването на още един свидетел при довеждане, който ще установи: живели ли са в едно домакинство Ц.И. и сина й И.М. в гр. Л., от колко време и какви са били отношенията между тях;

б) Вещото лице, което ще работи по поставените от ответника задачи към САТЕ да отговори и на следните въпроси:

- Могат ли да се направят достоверни изводи бил ли е с поставен обезопасителен колан пътникът И.М. или не?

-                      предвид деформациите, получени при ПТП в задната част на лек автомобил „***“ с per. №*** и по-конкретно деформациите на тавана на посоченото МПС бил ли е в състояние правилно поставен обезопасителен колан да спаси живота на И.М.?

в)         Вещото лице, което ще работи по поставените от ответника задали към СМЕ, след като се запознае с доказателствата, съдържащи се в кориците на нохд №20164100200316, да отговори и на следните въпроси:

1/Какъв е механизма на причиняване на получените телесни увреждания при настъпва­не на ПТП? Какъв е характера на получените от. пострадалия телесни увреждания при настъпилото ПТП и от кои части, детайли на автомобила /вътре в купето и или извън него/ или от други тела са причинени те?

2)Налице ли е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и последвалата смърт на И.М. М.?

На основание чл.373,ал.1 от ГПК, съдът е изпратил препис от допълнителната искова молба и приложенията към нея, на ответника с указание, че в 2-седмичен срок може да подаде допълнителен писмен отговор  със съдържание по чл.373,ал.2 от ГПК.   – Разпореждане №1215/18.07.2019г.(л.39 от настоящето дело)

Допълнителен отговор на исковата молба не е постъпил и с това процедурата по размяна на книжа е приключила и  съдът  следва  да  пристъпи към подготовка на делото в закрито заседание на основание чл.374 от ГПК.

С Определение №738/16.08.2019г., съдът на  основание чл.374,ал.1 от ГПК  е постановил следното:

1.Оставил е без уважение като неоснователно възражението на  ответника за нередовност на исковата молба:

2.Допуснал  е ИЗМЕНЕНИЕ относно правното основание на предявените искове и цената на иска за обезщетение за забава, както следва:

 ДОПУСКА изменение на правното основание на прекия иск за вреди с цена 100000лв. – от чл.432,ал.1 от КЗ – по чл.226 от КЗ(отм) във вр. §22 от ПЗР на КЗ.

ДОПУСКА  изменение на правното основание  и цената на иска за обезщетение за забава – от чл.86 ЗЗД и цена 16750лв. – по чл.226 от КЗ(отм) във вр. §22 от ПЗР на КЗ и цена 30420.89лв.

3.Обявил е на страните проекта за доклад, срещу който не са постъпили възражения.

4. Приел е  писмените доказателства, представени от страните, допуснал е сочените свидетели,  приложил е свършеното НОХД по описа на ОС-В. Търново, назначил  е съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, със задачи, поставени от страните.

По делото са проведени две открити съдебни заседания – на 02.10.2019г. и на 05.11.2019г.,в които са събрани допуснатите доказателства.

В пледоариите в хода на съдебните прения, страните, чрез процесуалните си представители поддържат изразените становища и развиват подробни съображения.

    Съдът като прецени по отделно и в съвкупност  представените от страните доказателства  и заключението на   съдебно-медицинската и авто-техническаа експертизи, приема за установено следното  от фактическа страна:

Ищцата Ц.Н.И. ,ЕГН-**********, с постоянен адрес ***, е майка на б.ж. на същия град – И.М. М., ЕГН-**********, починал на 31.01.2016г.

Между покойния син на ищцата и свидетелите В.Г.С. и  Х.Т.Х. ***-В.Търново), съществували приятелски отношения.

На 31.01.2016г., след  обед тримата се събрали в дома на свидетеля Х.Х. ***. Употребили алкохол, като И.М. изпил няколко чаши ракия, свидетелят Х.Х. пил вино, а свидетелят В.С. изпил една бира.

Свидетелят В.Г.С. е правоспособен водач на МПС от 2007г-, за категориите „В“, „М“ и „АМ“. Шофьор. Притежава лек автомобил марка „***“, тъмно син цвят, с рег.№ ***.

Към 16.00ч. свидетелят Х.Х. помолил свидетеля В.С. да го закара при негов познат в с.***. С тях тръгнал и И.М. с цел прибирането си в гр.Л. Насочили се с автомобила „***“, рег.№*** , по общински път в посока – гр.Л. – с.***. Шофирал собственикът – свидетеля В.С.. Свидетелят Х.Х. седял на предната дясна седалка по шофьора, а И.М. – на задната лява седалка зад шофьора. И тримата били с поставени обезопасителни колани. Пътната обстановка били нормална,  при дневна светлина,пътната настилка - суха, но с мокри участъци. Не се срещали други участници в движението. Пътят бил двупосочен, разположен спрямо посоките  на света север-юг, с наличието на  крива, десен завой в посока север. Водачът преминал десен за автомобила завой и излязъл на прав участък на пътя.

И.М., който седял зад водача на МПС, повлиян от алкохола, бил шумен и невъздържан.  Ритал седалката на В.С., настоявал да усили музиката,“чукал с ръка по седалката“. Водачът се обърнал назад към М., при което загубил контрол върху управлението на автомобила и самокатострофирал. Автомобилът променил посоката на движение от северна в северозападна, напуснал полагащата му се лента за движение и пресякъл косо пътното платно, западната пътна лента и западният банкет, излязъл от платното, достигайки земен скат, вляво от посоката на движение. Там се блъснал в крайпътно дърво, завъртял се по посока на часовниковата стрелка  спрямо вертикалната си ос, последвал нов удар в друго дърво, в резултат на което се преобърнал п о таван и се върнал на пътното платно в североизточна посока.

Свидетелите В.С. и Х.Х. излезли от автомобила, а И.М. останал вътре. Двамата се опитали се да контактуват с него и да го изведат от автомобила, но  тай издавал само хриптящи звуци. Тялото му било плътно привързано към седалката. Свидетелите подали  сигнал на телефон 112. Пристигналите служители на МВР констатирали смъртта на И.М.. Свидетелят Х.Х. бил откаран в *** болница.

Извършената съдебно-медицинска аутопсия и експертиза на труп, са установили, че причина за смъртта на И.М. е тежка черепно-мозъчна травма, довела до практически несъвместимо с живота увреждане( разкъсване) в основата на главния и продълговатия мозък.

Назначената от гражданския съд съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. доц.д-р Д.Д., е посочила следното: Уврежданията на резултат на пъти травми, нанесени с голяма сила. Те са получени в купето на автомобила. На базата на морфологията могат да се направят следните изводи за механизма на получаването им: Черепно-мозъчната травма, която е непосредствена причина за смъртта, е получена от удар на главата в тавана при преобръщането на автомобила и последващата деформация на тавана;  Двустранното  счупване на ребрата с почти симетрична локализация   е резултат  от удари и/или притискане на гръдния кош в предно-задна посока.;Налице е пряка причинна връзка между ПТП-то, травмите, получени  от него и смъртта на М. С оглед описаните травми, най-вероятно И.М. е имал закопчан предпазен колан. Поради механизма на самото произшествие – излизане  на автомобила  извън пътното платно и неговото преобръщане по таван, поставеният колан не би предотвратил удара на главата в тавана на автомобила и вбиването на шийния отдел на гръбначния стълб в черепната кутия през големия тилен отвор.

Авто-техническата експертиза, изготвена от в.л. инж.В.П. е установила, че ПТП е настъпило  като следствие от отклоняване на вниманието на водача на лекия автомобил „***“.  Механизмът на произшествието не се свързва с неизправност на лекия автомобил. Местоположението на тялото на починалия  след ПТП, което не е било изместено от положението, заемано преди това, налага извод, че същият е бил с поставен предпазен колан. Водачът на МПС е имал възможност да предотврати ПТП като управлява автомобила в границите на пътното платно и неотлъчно следи пътната обстановка.

 С Присъда №68/30.09.2016г., постановена по НОХД №316/2016г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, влязла в сила на 18.10.2016г., свидетелят по настоящето дело В.  Г.С. е признат за виновен в това, че на 31.01.2016г. в землището на с.***, Община-***, Област – ***, на общински път  ***/ гр.Л.- с.***/ км ***, при управление на МПС – лек автомобил „***“, с рег.№***, негова собственост, движейки се в посока север/ към ГП І-3/, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20,ал.1 от ЗДвП  - да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, в следствие на което предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на возещия се в автомобила И.М. с ЕГН-**********, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в сръвта 0.64 на хиляда, поради което и на основание чл.343,ал.3, п1, б.“б“ вр. ал.1 вр. чл.342,ал.1,пр.3-то от НК във вр. чл.20,ал.1 от ЗДвП , вр. чл.373,ал.2 от НПК вр. чл.58,ал.1 и чл.36 от НК, му е наложил  наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 от НК е отложил с петгодишен изпитателен срок.

Между свидетеля В.Г.С. като собственик на лек автомобил „*** с per. №***  и ответниковото  застрахователно дружество „***“-АД е сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и е  издадена застрахователна полица №***,  валидна от 08.11.2015 г. до 07.11.2016г;

С Молба до ответниковото дружество „***“ - АД, заведена под № ***. основавайки се на съществуващата активна застраховка ,,Гражданска отговорност“ при ЗД ,***“ АД, съобразно застрахователна полица №***, за лек автомобил .марка ,“***“, с рег.№***, ищцата е претендирала изп­лащане на  обезщетение за нанесените й неимуществени вреди вследст­вие  на ПТП, настъпилото на 31.01.2016г. При ответника на основание настъпило застрахователно събитие е заведена щета №***. за ПТП от 31.01.2016г. Споразумение не е постигнато, тъй като  застрахователят предлага на пострадалата обезщетение, чиито размер тя счита занижен.

Свидетелката Г.Б.Р. от гр.Л., която е съседка на ищцата Ц.Н.И., установява следното в показанията си: Ищцата и починалият й син И.М. са били  изключително близки. Той не е имал семейство и е живеел с майка си. Тя е онкоболна и изцяло е разчитала на него.Синът е цепел дърва, изнасял ги е в къщата, пазарувал е, вършел е по-тежката домакинска работа.Сега майката трудно се справя с  ежедневните битови проблеми. След смъртта си сина си е“рухнала,“ грохнала“, затворила се е в себе си, променила се е изцяло. Другият й син  постоянно отсъства, тъй като е международен шофьор. Ищцата сега разчита на помощта на съседите, тъй като няма друг близък човек до нея.

  С оглед на горните фактически положения, съдът формира следните  правни изводи:

Съдът е сезиран  с обективно съединени два осъдителни искове с правно основание  по чл.226 от КЗ(отм) във вр.§22 от ПЗР на КЗ- пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на виновния водач и пряк иск за обезщетение за забава с правно основание чл.226 от КЗ( отм)  във вр §22 От ПЗР на КЗ. (Макар застрахователното събитие да е настъпило през 2016г., при действието на КЗ в сила от 01.01.2016г, застрахователният договор,  по който се претендира заплащане на застрахователно обезщетение е сключен при действието на КЗ(отм), поради което по силата на §22 от ПЗР на КЗ е приложим отменения закон.

По допустимостта на исковете:

Исковете са допустими, като предявени между надлежни страни, при наличие на правен интерес.. За разлика от сега действащия КЗ, отмененият КЗ не предвижда като специална процесуална предпоставка, предварителното сезиране на застрахователя с искане за доброволно изплащане на обезщетение. Независимо от това, в конкретния случай, ищцата като пострадало лице е сезирала ответниковото застрахователно дружество „***“ - АД, като застраховател на виновния водач с Молба за обезщетение, заведена под № ***., но между страните не е постигнато споразумение. Исковата молба, въз основа  на която е образувано на настояшето дело е предявена повече от три месеца, след сезиране на застрахователя – т.е. на29.01.2019г.) При това положение, дори спорът да се квалифицира по чл.432 от КЗ, а не по чл.226 от КЗ(отм), както счита решаваният съд, преките искове за обезщетение са допустими, тъй като са осъществени специалните процесуани предпоставки на чл.480,ал.3 във вр. чл.496 и чл.380 от сега действащия КЗ.

По основателността на  двата обективно съединени иска:

Отговорността на ответника-застраховател за вреди е договорна, тъй като произтича от сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“  по отношение на автомобила, управляван от виновния водач. Предпоставка за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя, обаче е деликт, осъществен от водача на застрахования автомобил. Поради това, в тежест на ищеца е   да установи следното: Настъпването на ПТП; Наличие на валидно сключен договор „ГО“ между собственика на автомобила, при управлението на който е причинено ПТП и ответниковото застрахователно дружество, който да има действие за периода на  настъпилото  събитие; ( Предпоставките на чл.380 във вр. чл.498,ал.3 във вр. чл.496 от КЗ, когато приложrrм и КЗ в сила от 01.01.2016г); Вид и характер на причиненото  увреждане; Претърпени болки и страдания от ищеца.

В тежест на ответника е да обори твърденията, изложени в исковата молба, като установи, че не са налице  фактическите положения, описани в исковата молба.Да докаже възражението си за съпричиняване на настъпилия резултат.

Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, съгласно чл.300 от ГПК,   въз основа на влязлата в  сила Присъда №68/30.09.2016г., постановена по НОХД №316/2016г по описа на ВТОС, настоящият съдебен състав приема за установено, че на 31.01. 2016г., при  управление на МПС, нарушавайки правилата за движение по чл.20,ал.1 от ЗДвП,свидетелят  В.С. е причинил  виновно ( по непредпазливост) смъртта на И.М. – син на ищцата Ц. Н.И.. Налице са всички елементи от състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД  - деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка, вреди.

Безспорно е установено, че между собственика на автомобила, при управлението на който е настъпило ПТП, от което е последвала смъртта на сина на ищцата и ответниковото застрахователно дружество, е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“. Видно е от данните в представената застрахователна полица №***, че ПТП от 31.01.2016г. като застрахователно събитие, е настъпило при действието на застрахователния договор,  включващ периода  от 08.11.2015 г. до 07.11.2016г;

Горното е достатъчно, за да се приеме, че предявените от ищеца против ответника, обективно съединени преки искове  по чл.226 от КЗ(отм) са доказани по основание.

Възражението на ответника, че исковата претенция не е доказана по основание, е неоснователно по съображенията, изложени по-горе. Съгласно чл.300 от ГПК,  с влязлата в  сила Присъда №68/30.09.2016г., постановена по НОХД №316/2016г по описа на ВТОС, са установени извършено деянието, неговата противоправност, виновността на дееца, причинна връзка между деянето и настъпилите вреди..Освен това, в хода на съдебното дирене, проведено пред гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието,   от приетите съдебно-медицинска и авто-технически експертизи, отново се доказва пряката причинна връзка между  виновно извършеното деяние от водача на застрахования автомобил и настъпилата смърт на сина на ищцата.

За да се произнесе относно размера, в който следва да се уважат исковете, съдът съобрази следното:

Възражението на ответника, че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, е частично основателно. – От доказателствата по делото се установява, че лисва съпричиняване поради неизползване на обезопасителен колан. – От показанията на свидетеля Х.Х. – очевидец на ПТП се установява, че  шофьорът и пътниците в самокатастрофиралия лек автомобил „***“ са били с поставени обезопасителни колани. От заключенията на двете експертизи ( съдебно-медицинска и авто-техническа)  се установява въз основа на  раните  и белезите по тялото на починалия и неговото местоположение след ПТП,              че същият е бил с предпазен колан, тъй като тялото не е променило  положението си в сравнение с това преди инцидента, а въпреки обръщането на автомобила е било плътно привързано към задната седалка. Смъртта  на И.М.  е настъпила поради силата на ударите и обръщането на автомобила, а не поради неизползване на предпазен колан.

Въз основа показанията на свидетелите В.С. и Х.Х., които са непротиворечиви, съдът приема, че починалият е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като с поведението си е отвлякъл вниманието на водача, в следствие на което последният е изгубил контрол върху  управлявания автомобил. – Свидетелите установяват, че под влияние на  употребения алкохол И.М.  се е държал превъзбудено, ритал и блъскал седалката на водача,  упорито настоявал да се усили звука на музиката и пр.  Тези действия са допринесли  водачът на застрахованото МПС да наруши задълженията си по чл.20,ал.1 от ЗДвП – да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, вследствие на което предизвикал ПТП, в резултат на което настъпила смъртта на И. М. – син на ищцата. Въз основа на влязлата в сила присъда, с която водачът на МПС-то е признат за виновен в причиняване на смърт по непредпазливост  и  въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене по настоящето дело, гражданският съд приема, че  съотношението  в  поведението на починалия И.М. и на свидетеля В.С.(водач на МПС), допринесли за настъпването на  ПТП-то е 1:3. Така приетото  съотношение следва да се съобрази при определяне размера на обезщетението за вреди и като последица от това и на обезщетението за забава, заявено като отделен иск.

Относно иска за  обезщетение за неимуществени вреди:

Ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на  нейния син – И. М., починал при ПТП, предизвикано съгласно влязлата в сила присъда от свидетеля В.С., - водач на лек автомобил, застрахован по застраховка ГО при ответниковото застрахователно дружество. Съгласно чл.52 от ЗЗД,обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

За да определи размера на обезщетението, с оглед критериите на чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД, съдът съобрази следното: Претендира се обезщетение за загуба на син. Общоизвестен факт,  който не подлежи на никакво съмнение е , че между лицата с роднинска връзка, най-силна е тази между майката и детето, независимо от възрастта на родствениците. Майката е тази, която е родила, отгледала и възпитала детето. Затова  изключително силна е болката, когато се нарушава естествения ред на развитие и смъртта на детето предхожда тази на родителя.  От показанията на разпитаната свидетелка   Г.Р.  е установено, че  в конкретния случай майката Ц.И. и синът И. М. са били изключително  близки. Двамата са живеели заедно. Починалият не е имал собствено семейство. Майката, която е онкоболна е разчитала изцяло на него  в ежедневния бит и в  грижите за старини. Той е вършел по-тежката домакинска работна. След неговата смърт, майката е „рухнала“, “грохнала“ и“вече не е същият човек“. Затворила се е в себе си, непрекъсно споменава починалия си син, разчита на помощта на съседите.

Като съобрази горните обстоятелства, обществено-икономическата  и социална обстановка в страната,  нивото на застрахователно покритие към момента на инцидента  и практиката на съдилищата по аналогични казуси, съдът приема, че   обезщетението за неимуществени вреди на майката, изгубила своя син при ПТП, може да се определи в размер на 100000.00лв.(сто хиляди лв.)  Тъй като съдът приема, че е налице съпричиняване от страна на починалия в съотношение с поведението на водача на МПС в размер 1:3,   определеното обезщетение, следва да се намали съгласно чл.51,ал.2 с ¼ и на ищцата да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 75000.00лв. ( седемдесет и пет хиляди лв.)Следователно, ответникът „***“-АД като  застраховател на деликвента по застраховка“Гражданска отговорност за автомобилистите“, следва да бъде осъден да заплати на ищцата като увредено лице, обезщетение в размер на 75000.00лв.(седемдесет и пет хиляди лв.), ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 29.01.2019г. до окончателното изплащане, а  за разликата от 75000.00лв. до 100000.00лв., искът за неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 Относно иска за  обезщетение за забава:

 Ищецът, предявил  пряк иск    срещу застрахователя на виновния водач на МПС, има право да получи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от настъпване на увреждащото деяние до окончателното изплащане на  задължението. В случая по реда на КЗ(отм.) ищецът е заявил като отделен иск претенцията за обезщетение на забава в размер на законната лихва върху претендираната сума за неимуществени вреди в размер на 100000.00лв., за периода от настъпване на ПТП – 31.01.2016г. до подаването на исковата молба – 29.01.2019г.. Цената на иска е определена в размер на  30420.89лв.( тридесет хиляди четиристотин и двадесет лв. и 89ст.). С оглед изхода на делото по главния  иск – за неимуществени вреди, съдът приема, че обезщетението за забава следва да се определи в размер на законната лихва върху присъдената сума от 75000.00лв. за същия период – от настъпването на  увреждащото деяние (застрахователно събитие)  - 31.01.2016г. до подаването на исковата молба – 29.01.2019г. Съгласно  електронния калкулатор, тази сума  се изчислява  в размер на 22815.65лв., в който следва да бъде уважен искът за обезщетение за забава. За разликата  до 30420.89лв., искът трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

От изложеното е видно, че предявените от ищеца против ответника обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.226 от КЗ(отм) във вр. §22 от ПЗР на КЗ са частично основателни.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден  на основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2,т.4  и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК да заплати  по Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-Плевен, държавна такса върху уважените части от исковете, както следва: 3000лв. – д.т. върху иска за неимуществени вреди, уважен в размер 75000лв. и 912.63лв. – д.т. върху иска за обезщетение за забава, уважен  в размер  22815.65лв., или общо д.т. по чл.78,ал.6 от ГПК в размер на 3912.63лв.

Ищцата не претендира и не е доказала разноски по делото, тъй като е освободена от такива на основание чл.82 от ГПК. Ответникът претендира разноски за експертизи и свидетели в размер на 1040лв и за адвокатско възнаграждение в размер на 4638лв., или общо 5678.00лв.направените разходи са удостоверени. Съдът приема, че съобразно отхвърлената част от исковете, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника на основание чл.78,ал.3 от ГПК разноски в размер на 1419.50лв.

На основание чл.38,ал.2 от ЗА ответникът следва да заплати на адв. П.Д.З. от САК, за оказана  безплатна адвокатска помощ, възнаграждение, при съобразяване разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 във вр. ал.8 от Наредба №1/2004г. на ВАдС  за минималните размери на адвокатските възнаграждения  общо в размер на 4000.00лв.( четири хиляди лв.

По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Търговско отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК

 

 

                      Р   Е   Ш   И   :

 

 

1. ОСЪЖДА  ЗД „***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“***“№***, ДА ЗАПЛАТИ на  Ц.Н.И., ЕГН-********** с постоянен адрес ***, на основание чл.226 от КЗ(отм) във вр. §22 от ПЗР на КЗ  застрахователно обезщетение за  вреди, причинени при ПТП, осъществено виновно от  В.Г.С.  на 31.01.2016г.,при  сключена от собственика на автомобила застраховка “Гражданска отговорност“ с Полица №***,  издадена от ЗД“***“-АД-С., със срок на валидност  от 08.11.2015 г. до 07.11.2016г, КАКТО СЛЕДВА:

-СУМАТА от 75 000.00лв.( седемдесет и пет хиляди лв)- обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба- 29.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението;

-СУМАТА от 22 815.65лв.( двадесет и две хиляди осемстотин и петнадесет лв. и 65ст.) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 75000.00лв. за периода от 31.01.2016г. до 29.01.2019г.

ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ да се преведат  по клиентска сметка с титуляр адвокат П.Д.З.;IBAN: ***, ***,“***" АД.

 

2. ОТХВЪРЛЯ като частично НЕОСНОВАТЕЛНИ, предявените от Ц.Н.И., ЕГН-********** с постоянен адрес ***, ПРОТИВ  ***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“***“№***, обективно съединени искове за вреди по чл.226 от КЗ( отм)  във вр.§22 от ПЗР на КЗ, в следните размери:

-Искът за неимуществени вреди – за РАЗЛИКАТА от 75000.00лв.( седемдесет и пет хиляди ) до 100000.00лв.(сто хиляди лв.);

-Искът за обезщетение за забава – ЗА РАЗЛИКАТА от 22815.85лв.( двадесет и две хиляди осемстотин и петнадесет лв. и 65ст.)

 

3.ОСЪЖДА ЗД „***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“***“№***, ДА ЗАПЛАТИ на   основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2,т.4  и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК   по Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-Плевен, държавна такса от 3912.63лв.(три хиляди деветстотин и дванадесет лв. и 63ст.) върху уважената част от исковете.

 4. ОСЪЖДА ЗД „***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“***“№***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П.Д.З. от САК  на основание чл.38,ал.2 от ЗА във вр. чл.7,ал.2 и ал.8 от Наредба №1/2004г. на ВАдС, адвокатско възнаграждение от 4000.00лв.( четири хиляди  лв.)

 

5.ОСЪЖДА Ц.Н.И., ЕГН-********** с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на  ЗД „***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“***“№***,на основание чл.78,ал.3 от ГПК, РАЗНОСКИ съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 1419.50лв.( хиляди четиристотин и деветнадесет лв. и 50ст.)

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на  въззивно обжалване пред Апелативен съд-В. Търново в 2-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: