Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
гр.Варна, 06.07.2016г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19–ти състав, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети
юни през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря С.Р., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2553
по описа за 2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявен от Х.П.Т.,
в качеството и на майка и законен представител на детето Е.М.Л. родена на ***г.
срещу М.Н.Л. иск с правно основание чл. 150 от СК за изменение размера на
дължимата от ответника в полза на детето месечна издръжка определена с решение
по гр.д. № 1511/2012г. по описа на Габровския районен съд, чрез нейното
увеличаване от 100 лева на 400 лева.
Ищцата излага, че е майка на детето Е.Л., а
ответникът е нейн баща. С решение по гр.д. №
1511/2012г. по описа на РС-Габрово е определено бащата да заплаща месечна
издръжка в полза на детето в размер на 100 лева съгласно постигнато между
страните споразумение. Поради това, че майката отглежда и друго дете, а
разходите по издръжката на Е. са се увеличили с нарастване на възрастта й моли
съда да уважи предявения иск като измени размера на дължимата от бащата
издръжка от 100 на 400 лева. Посочва, че ответникът работи като международен
шофьор на тир и получава възнаграждение, което ще му позволи да заплаща
увеличен размер на издръжката.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М.Л. е депозирал
писмен отговор, чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за
допустимост, но неоснователност на иска. Оспорва да са нарастнали
нуждите на детето до размера на претендираната издръжка
от 400 лева, както и да разполага с достатъчно средства, с които да заплаща без
особени затруднения същата. Твърди, че получава трудови доходи около минималния
размер, както и че през 2015г. е сключил граждански брак и очаква раждане на
дете, поради което са му необходими повече средства за издръжка на новото му
семейство. Моли исковата претенция да бъде оставена без уважение, както и да
бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата Х.Т., чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът – М.Л., чрез процесуалния си представител
подържа депозирания писмен отговор и възраженията в него.
Контролиращата
страна ДСП-Варна заявява становище, че в случай, че се установи промяна на
нуждите на детето, то следва да се увеличи и размера на дължимата от бащата
издръжка.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С влязло в законна сила решение постановено на
06.12.2012г. по гр.д. № 1511/2012г. по описа на Габровския районен съд е постановено
родителските права по отношение на детето Е. да се упражняват от майката Х.Т.,
а бащата М.Н.Л. да заплаща издръжка в размер на 100 лева месечно. Видно от
представеното удостоверение за раждане
/л.8/, Х.П.Т. е майка и на детето *** *** ***, роден на ***г.
Видно от представеното удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община Габрово /л.23/, М.Л. е сключил граждански
брак с *** *** *** на 15.06.2015г., която видно от издадената служебна бележка
е бременна във втори-трети лунарен месец.
Не е спорно между страните, че Е.Л. е в преучилищна форма на обучение в СОУ „Св.***” през учебната
2015/2016г. и посещава редовно учебните занятия.
Видно от представената служебна бележка издадена от „***”
ООД от 23.03.2016г. /л.24/, брутният доход на М.Л. за периода от м.03.2015г. до м.02.02016г. е общо 4626,60
лева, като за месец 01.2016г. и м.02.2016г. е имал брутен доход от по 427,56
лева. От представената служебна бележка от 16.02.2016г. /л.56/, М.Л. работи
като шофьор на товарен автомобил /международни превози/, като е бил
командирован в чужбина със заповеди на работодателя за периода от 13.02.2015г.
до 05.06.2015г., от 01.07.2015г. до 27.10.2015г. и за периода от 15.11.2015г.
до момента. Съгласно представена справка за първия период на командироване на М.Л.
са били заплатени командировъчни пари в размер на общо 7806,02 лева, за втория
– в размер на 8361,88 лева и за третия продължил от 15.11.2015г. до
30.04.2016г. – в размер на 16656,22 лева Със заповед № 5313/25.05.2016г. на
управителя на „***” ООД е прекратено трудовото правоотношение с М.Л. , считано
от 25.05.2016г. на основание чл.326, ал.1 от КТ, т.е по молба на работника.
От издадената от „***” ЕООД, чиито управител е Х.Т.
служебна бележка от 17.05.2016г. /л.51/ се установявам, че за м.03.2016г. и за
м.04.2016г. Х.Т. е получила доход в размер на по 967 лева.
В хода на производството са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Х. ***. Същата посочва, че познава
ответника М.Л., както и че е виждала автомобила, който си закупил през 2015г.
за сумата от 17 000 лева. Х. се преместила да живее в гр.Варна през м.04.2015г.
заедно с двете си деца, като плащала наем за жилището, което обитавали от 500
лева. Е. посещавала предучилищна форма на обучение за половин ден, но имала
желание да ходи на плуване и да учи чужди езици.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз
основа на нея петитум на исковата претенция обуславят
извод за предявен иск с правно основание чл.150 от СК за изменение размера на
присъдената в полза на детето Е. месечна издръжка, чрез нейното увеличаване от 100
лева на 400 лева.
При формиране на изводите си по основателността на
претенцията съдът съобразява, че към настоящият момент детето е на 6 години и
половина и след 2 месеца, през м.09.2016г. ще започне обучение в училище в 1-ви
клас, което безспорно се свързва с направата на разходи за учебници, учебни
помагала, подходящо облекло и обувки, евентуални разходи за допълнително
извънкласно обучение и занимания, което при нужда всеки отговорен за бъдещето
на детето си родител би организирал. От момента на постановяване на предходно
определения размер на дължимата издръжка през 2012г. са минали почти 4 години,
през които безспорно са се променили както непосредствените нужди на детето от
храна, облекло, лекарства, играчки и други, така и разходите на майката,
упражняваща родителските права по отношение на детето Е. по осигуряване на дом
на детето. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищцата е
могла да остане и да живее заедно с децата си в с.***, Габрово, за да не плаща
наем за жилище в гр.Варна, защото всеки родител носещ отговорност за здравето,
правилното развитие и доброто образование на децата си и на който съдът е
признал правото да упражняват непосредствено родителските права има право да
вземе свободно решение къде и по какъв начин може да му ги осигури, като тази
преценка не подлежи на съдебен контрол.
Отделно от това, при преценка за размера на дължимата издръжка на детето
съдът съобразява, че същата следва да бъде в такъв размер, при който да служи
не само за задоволяване на екзестенц минимума от
нуждите на детето, но също и такива за извънсемейни
забавления и занимания, с които детето да развива и задоволява свои емоционални,
физически и социални потребности. По делото не се събраха доказателства за това
детето Е. да посещава някакви курсове, школи или други занимания, но според
показанията на св.*** това се дължи не на нежелание на детето, а на липса на
финансова възможност на майката.
С оглед на изложеното съдът намира, че определената с предходно съдебно
решение издръжка в размер на 100 лева възложена в тежест на бащата е
недостатъчна и следва да бъде увеличена. От една страна от последното
коригиране на размера и досега е изминал период от повече от 3 години и
половина, което ведно с нарасналата възраст на детето и нарастващите цени на
основни стоки в страната правят искането основателно. От друга страна не се
установи нуждите на детето да са изключителни, т.е да се налагат задължителни
месечни плащания свързани със специализирано лечение на хронични или други
заболявания, както и такива за закупуване на специализирана образователна
литература, музикални инструменти, средства за спортна подготовка и други за
развитие на особени заложби или таланти на детето.
Съдът намира, че общата месечна издръжка на детето Е. следва да бъде
увеличена на 250 лева, от които 150 лева да бъдат заплащани от бащата М.Л..
Същият е в трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние и без данни да
страда от заболявания или да са налице други причини, поради които същият да не
е в състояние да осигурява за себе си доход около средния за страната, от който
да заплаща увеличения размер на издръжката в полза на детето Е.. Обстоятелството, че понастоящем ответникът не
е трудово ангажиран, в каквото състояние
междупрочем се е поставил сам прекратявайки
едностранно трудовото си правоотношение не променя горния извод. Не е основание
за отхвърляне на исковата претенция за увеличаване размера на дължимата към
детето Е. издръжка и фактът, че новото семейство на ответника очакват дете,
доколкото всеки родител дължи безусловно издръжка на непълнолетните си деца, независимо от
техния брой. Да се приеме противното би означавало да се признае право на
родителя, който не е трудово ангажиран да не заплаща издръжка на детето си,
което съвсем не е логиката на закона. Едновременно с това обаче, установените и
безспорни факти на наличието на
задължения по издръжка на новото семейство на ответника е обстоятелство, което
следва да бъде съобразено при определяне на увеличения размер на дължимата
издръжка, съобразно възможностите на родителя.
При това положение съдът намира, че исковата претенция се явява частично
основателна, като размерът на дължимата от ответника месечна издръжка следва да
бъде повишен до 150 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 400
лева искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
И двете страни са направили искане за присъждане на съдебно-деловодни
разноски, но ищцата не е представила доказателства за техния размер, поради
което съдът не присъжда такива. Ответникът
е направил разноски в размер на 550 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
като съобразно отхвърлената част на иска му се следват разноски в размер на
343,75 лева, които на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се възложат в
тежест на ищцата.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК ответникът следва да
заплати в полза на Държавата, по сметка на Варненски районен съд сумата от 72
лева представляваща дължима държавна такса по предявения иск с правно основание
чл.150 от СК.
Мотивиран от изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение по
гр.д.№ 1511/2012г. по описа на Габровския районен съд месечна издръжка дължима
от М.Н.Л., ЕГН **********, с адрес: *** в полза на детето Е.М.Л., ЕГН **********,
представлявано от своята майка и законен представител Х.П.Т. като увеличава същия от 100 лева на 150,00 лева, считано от предявяване
на иска – 08.03.2016г., до
настъпване на законна причина за изменение и прекратяването й, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 150
лева до пълния претендиран размер от 400 лева, на основание чл.150 от СК.
ОСЪЖДА Х.П.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Л., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 343,75 /триста четиридесет
и три и 0,75/ лева – сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Н.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата, по сметка на Варненски
районен съд сумата от 72,00 /седемдесет
и два/ лева представляваща държавна такса по уважения иск за издръжка на основание
чл.78, ал.6 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок считано от уведомяване на
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: