Решение по дело №412/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3275
Дата: 12 юли 2018 г. (в сила от 12 юли 2018 г.)
Съдия: Моника Любчова Жекова
Дело: 20183110100412
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2018 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

№ 3275/12.7.2018г.

Гр.Варна, 12.07.2018 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на шести юли през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря Христина Христова като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 412 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена във ВРС на дата 09.01.2018 год., уточнена допълнително с молба от 26.02.2018 г. Исковата молба е предявена от ищцовото дружество "М.Ф.М." АД, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията към Министерството на правосъдието, със седалище и адрес на управление:*** с ЕИК:*, представлявано от В. Ю. Б. - Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Г. П.;със съдебен адрес:***, против ответника Г.Т.В., ЕГН **********, с адрес: ***.

В исковата и уточнителна молби са наведени следните правно релевантни фактически твърдения а именно:На 14.10.2015г. между „Б. П. П. Ф." ЕАД и „М.Ф.М.“ АД бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и включено в Приложение № 1 към него вземането по Договор за потребителски кредит с номер CREX-02922730 от дата 26.09.2012 г., сключен между Г.Т.В., ЕГН ********** и „Б. П. П. Ф.“ ЕАД. На 14.10.2015г. посоченото вземане било прехвърлено и в правата на нов кредитор встъпило ищцовото дружество „М.Ф.М.“ АД.Във връзка с разпоредбата на чл.99, ал.З ЗЗД, цедентът и цесионерът „М.Ф.М.“ АД, съвместно изпратили на длъжника /ответника по иска/ уведомление за сключената цесия на адреса, посочен от кредитополучателя, като адрес за кореспонденция, на който да бъдат изпращани всички съобщения с изявления на Кредитора и на който адрес длъжникът се считал уведомен.Уведомителното писмо по чл. 99 ЗЗД, изходящо от цедента, не било връчено на длъжника. /Във връзка с това твърдение ищцовата страна прилага уведомлението към исковата молба, тъй като искът по своя характер бил осъдителен, прилагането на уведомителното писмо по чл. 99 ЗЗД към него, изходящо от цедента. следвало да се приеме за редовно връчено, заедно с останалите книжа, приложени към него, включая и потвърждението за цесия. С оглед на обстоятелството, че длъжникът не можел да бъде уведомен за прехвърлянето на дълга, към момента на подаване на осъдителения иск, твърди ищцовото дружество нямало постъпило плащане по цедирания дълг от страна на ответника. С оглед на тези обстоятелства за ищцовото дружество възниквал правен интерес да упражни правото си на иск срещу длъжника. Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича претендираното вземане на "М.Ф.М.“ АД, релевира ищцовата страна в исковата си молба били са следните:1/. На 26.09.2012г. в гр. Варна бил сключен Договор за потребителски кредит с номер CREX-02922730, между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и Г.Т.В., ЕГН **********, по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 360,35 лева. Общата цена на финансираните стоки била в размер на 395,00 лева, но била заплатена първоначална вноска по кредита в размер на 50,00 лева. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е бил в размер на 73,62 %. Договорен бил и лихвен процент за периода на Договора, който бил добавен към дължимата главница, в размер на 61,58%. Договорен бил и падежа на всяка вноска и крайния срок за издължаване на отпуснатия кредит, а общата стойност на плащанията по кредита била от 477,78 лева /четиристотин седемдесет и седем лева и 78 ст./ В Раздел „Финансирани стоки и услуги“ на Договора били описани както следва: финансирана стока - Разтегателен диван, 1 брой на стойност 395,00 лв.; финансирана услуга Застраховка „Сигурност на плащанията“ по групова полица № 5/2008 на стойност 10,35 лв.; финансирана услуга Застраховка „Защита на имуществото“ по групова полица №070052JA001 на стойност 5,00 лева. Задължението следвало да бъде погасено за срок от 6 /шест/ месеца, като месечната вноска била определена в размер на 71,30 лева всяка /средно месечно отклонение на вноска до 1 ст./. С полагане на подписа си върху Договора (Раздел „УДОСТОВЕРЯВАНИЯ")"...лицето посочено като Заемател удостоверявало, че получило посочената в група „ПАРАМЕТРИ И УСЛОВИЯ“ сума и преддоговорна информация в съответствие със Закона за потребителския кредит..."По данни на цедента „Б. П. П. Ф.“ ЕАД към датата на сключване на Договора за цесия, кредитополучателят бил платил към него, сума в общ размер на 285,60 лева /двеста осемдесет и пет лева и 60 ст./ в периода 06.11.2012г. до 28.01.2013г., съответно предсрочната изискуемост, релевира ищцовата страна настъпила на 05.04.2013г. Първата вноска следвало да бъде извършена на 05.11.2012г. В т.З на Общите условия към Договора за потребителски заем CREX-02922730, било регламентирано настъпването на предсрочната изискуемост на заема, а именно от датата на втората непогасена месечна вноска.Към датата на сключване на Договора за цесия, „Б. П. П. Ф." ЕАД продало на „М.Ф.М.“ АД, задължението на Г.Т.В., ЕГН ********** по Договор за потребителски кредит CREX-02922730, съставляващо главница в размер на 131,90 лева, договорна лихва в размер на 10,28 лева за периода 05.11.2012г.-05.04.2013г., законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 05.04.2013г. до датата на сключване на договора за цесия 14.10.2015г., в размер на 24,75 лева. От своя страна цесионерът „М.Ф.М.“ АД начислил законна лихва от дата 15.10.2015г. до датата на изготвяне на настоящата искова молба в размер на 29,84 лева. 2/. На следващо място се твърди, че на 14.10.2015 г. между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, като продавач и „М.Ф.М.“ АД, като купувач, бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Предмет на договора били вземанията, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълнявали задълженията си по тях и които вземания били индивидуализирани в Приложение № 1 - неразделна част от договора. Тъй като към момента на цедиране на договора заемателят Г.Т.В., ЕГН ********** не изпълнявал поетите задължения по Договор за потребителски кредит с номер CREX-02922730, неговото задължение било включено към изкупените от „М.Ф.М.“ АД вземания, което било видно от приложеното към исковата молба заверено копие на Приложение № 1.По силата на така сключения договор за цесия като нов кредитор на длъжника се конституирал частният правоприемник „М.Ф.М.“ АД. Съгласно чл. 15 от договора за заем с номер CREX-02922730. длъжникът бил уведомен и се е съгласил кредиторът му по всяко време да прехвърли правата по Договора за заем.3/. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.З от ЗЗД, във връзка с чл. 5 (5) от Договора за цесия, цедентът и цесионерът, съвместно изпратили Уведомително писмо с изх. № 91-УП-Ц7-0813/23.10.2015г., с оглед уведомяване на Г.Т.В., ЕГН ********** за изкупуването на задължението и за встъпването на „М.Ф.М.“ АД в качеството на нов кредитор. Уведомителното писмо не било връчено на длъжника, с оглед на което, ищцовата страна прилага същото към настоящата искова молба.4./ Към момента на сезирането на ВРС с осъдителния иск, обобщава ищцовата страна, ответникът дължал на „М.Ф.М.“ АД следните суми:131,90 лева - остатък от главница по Договор за потребителски кредит с CASH-04650259;10,28 лева - договорна лихва, за периода 05.11.2012г.-05.04.2013 г.,24,75 лева - законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 05.04.2013г. до датата на сключване на договора за цесия 14.10.2015 г.29,84 лева - законна лихва от дата 15.10.2015г. до датата на изготвяне на исковата молба.Предвид всичко посочено по-горе за „М.Ф.М.“ АД възниквал правен интерес за завеждане на настоящия осъдителен иск.

Отправеното до съда ясно искане по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено Решение,по силата на което ответникът Г.Т.В., ЕГН **********,***; да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество „М.Ф.М.“ АД, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията, със седалище и адрес на управление:*** с ЕИК:*, представлявано от В. Ю. Б. - Изпълнителен директор сума в общ размер на 196,77 лв. /сто деветдесет и шест лева и 77 ст./; / от които 131,90 лева - остатък от главница по Договор за потребителски кредит CREX-02922730; 10,28 лева - договорна лихва, за периода 05.11.2012г.-05.04.2013 г., 24,75 лева - законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 05.04.2013г. до датата на сключване на договора за цесия 14.10.2015 г., 29,84 лева - законна лихва от дата 15.10.2015 г. до дата на изготвяне на настоящата искова молба 05.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозирането й в съда – т.е. 09.01.2018 г. , на основание чл. 99, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обективирано е искане в полза на ищцовата страна да се присъдят сторените съдебни разноски в настоящото производство за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК. Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК, ищцовата страна е посочила и банкова сметка ***, по която може да бъде заплатено задължението.В последващата уточнителна молба ищцовата страна не е отрекла ,че е имало водено преди това друго производство–заповедно, пояснила, че издадената заповед за изпълнение на парично задължение е била обезсилена и отново е заявила,че е допустимо и желае да води против ответника именно осъдителен иск и се е противопоставила към настоящото производство да се приобщи предходното водено заповедно производство.

В открито съдебно заседание проведено на 06.07.2018 г.,страните по спора не се явяват, не се представляват.

На дата 05.07.2018 г. по електронната поща на РС – Варна е постъпила  молба от ю.к. К. С., в качеството му на процесуален представител на ищцовото дружество, с която желае делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, заявява, че поддържа исковата молба, като желае постановяване на Неприсъствено решение, в случай, че са налице предпоставките, визирани в чл. 238 от ГПК, ведно с присъждане на направените разноски, за което се представя списък по чл. 80 от ГПК.В последствие на дата 09.7.2018 г. същата молба е депозирана по делото – чрез пощенски услуги .

Ответникът, не е депозирал писмен отговор на исковата молба, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по предявения иск.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, без да е поискал делото да се гледа в негово отсъствие, както и че предявеният иск вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен изцяло .

На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него съдебно-деловодни разноски, за които са представени доказателства.Безспорно по делото е платена дължимата се държавна такса от 150 лева за което са представени по делото писмени доказателства още с предявяване на исковата молба поради което този първи разход съдът намира за установен и доказан и по основание и по размер и го присъжда в полза на ищцовата страна.Вторият претендиран от ищцовата страна разход е от 300 лева за процесуално представителство – юрисконсултско възнаграждение.Така посоченото възнаграждение безспорно е дължимо с оглед изхода  на спора и предвид и трайната съдебна практика а и нормата на чл. 78 ал.1 и ал. 8 ГПК ,поради което  съдът приема че и този втори разход следва да се присъди в полза на ищцовата страна.Други разноски ищцовата страна не претендира .

Т.е. съдът присъжда в полза на ищцовата страна общо сумата от 450 лева – разноски пред настоящата инстанция на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 от ГПК , вр. чл.239  ГПК, съдът

 

 

 

 

РЕШИ:

 

 

 

ОСЪЖДА ответникът Г.Т.В., ЕГН **********,***; да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество „М.Ф.М.“ АД, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията, със седалище и адрес на управление:*** с ЕИК:*, представлявано от В. Ю. Б. - Изпълнителен директор сума в общ размер на 196,77 лв. /сто деветдесет и шест лева и 77 ст./; / от които 131,90 лева - остатък от главница по Договор за потребителски кредит CREX-02922730; 10,28 лева - договорна лихва, за периода 05.11.2012г.-05.04.2013 г., 24,75 лева - законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 05.04.2013г. до датата на сключване на договора за цесия 14.10.2015 г., 29,84 лева - законна лихва от дата 15.10.2015 г. до дата на изготвяне на настоящата искова молба 05.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозирането й в съда – т.е. 09.01.2018 г. , на основание чл. 99, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

 

ОСЪЖДА Г.Т.В., ЕГН **********,***; да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на „М.Ф.М.“ АД, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията, със седалище и адрес на управление:*** с ЕИК:*, представлявано от В. Ю. Б. - Изпълнителен директор СУМАТА от общо 450,00 лева ( четиристотин и петдесет лева )- сторените от ищцовото дружество съдебно - деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.

 

 

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :