Решение по дело №503/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 5
Дата: 11 януари 2023 г. (в сила от 11 януари 2023 г.)
Съдия: Надежда Найденова Янакиева
Дело: 20222200500503
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. С., 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20222200500503 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение
№ 747/03.10.2022г. по гр.д. № 3537 по описа за 2021г. на СлРС, с което е
отхвърлен като неоснователен предявеният от „Теленор България“ ЕАД,
гр. София ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността
гр. София, р-н. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 6 против Е. А. И. ЕГН
********** от гр. К., обл. С., ул. „В. № *, представляван от особен
представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, иск с правно осн. чл. 124 от ГПК вр. чл.
415 от ГПК за признаване за установено между страните, че вторият
дължи на ищцовото дружество сумата 77, 46 лв. представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор от 16.02.2019г. в размер
на 3 месечни абонаментни такси и сумата 162, 89 лв., представляваща
неустойка за предоставено ползване на мобилно устройство Samsung Galaxy
A7 Dual Blue, поради предсрочно прекратяване на договора, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
27.01.2021г. по ч.гр.д. №286/2021г. на СлРС, като неоснователени
недоказан.
1
Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, атакува
изцяло цитираното решение, като заявява, че то е неправилно и
необосновано. Заявява, че изводът на първостепенния съд, че договорите за
предоставяне на мобилни услуги и съответно – за лизинг, не са прекратени
предсрочно. Развива детайлни съображения относно това, че договорът за
мобилни услуги е прекратен едностранно автоматично от мобилния
оператор, по вина на абоната, съгласно т. 11 от договора, вр. чл. 19б т. в от
ОУ, при условията на чл. 75 от същите, като този извод следва от
направеното смс уведомяване за дължимите суми и последвалото
непредоставяне на мобилна услуга занапред от 01.07.2019г. С издаването на
кредитно известие доставчикът недвусмислено е изразил волята си да не
престира услуга занапред и е преустановил начисляване на абонаментни
такси. От този момент се задйествали и клаузите за неустойко. Районният
съд неправилно е интерпретирал уговорките относно прекратяването на
договора, а клаузите на ОУ не предвиждат особена форма за това Счита,
че уговорката, предоставяща право на оператора едностранно и без
предизвестие да прекрати договора занапред дерогира общото правило на
чл. 87 ал. 1 от ЗЗД. Позовава се на съдебна практика.
В обобщение въззивникът моли въззивния съд да отмени атакуваното
решение и вместо него постанови ново, с което уважи иска му като признае
дължимостта на двете суми по заповедта за изпълнение. Прави евентуално
искане при отхвърляне на въззивната жалба, да се съобразят разноските на
насрещната страна с размерите по Наредба№1/04г. Няма претенция за
разноски.
Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания
за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемият – ответник в
първоинстанционното производство, чрез назначения му особен процесуален
представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, е подал писмен отговор, с който
оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба. Заявява, че
атакуваното решение е правилно и иска то да бъде потвърдено.
Няма претенция за разноски.
Няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
2
В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява
процесуален представител по закон, с писмена молба процесуалният
представител по пълномощие по чл. 37 т. 1 от ГПК поддържа въззивната
жалба, оспорва отговора и иска отмяна на обжалваното решение на СлРС и
постановяване на ново, с което исковете бъдат уважени. Претендира
разноски, представя списък.
В с.з. въззиваемият, редовно призован чрез особения се представител,
не се явява лично, за него се явяв особен процесуален представител по чл. 47
ал. 6 от ГПК, , който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора, иска
потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена
в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е правилна, поради което препраща мотивите си към нея. Освен това
споделя и правните му изводи, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Предявеният установителен иск има за предмет установяване на
парично задължение на ответника към ищеца, чийто размер и основание
следва да бъдат идентични с тези по заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ищецът претендира, че му се дължи сумата
77, 46 лв., представляваща неустойка в размер на 3 месечни абонаментни
такси по прекратен договор за мобилни услуги и 162, 89 лв., представляваща
3
неустойка по прекратен договор за предоставено мобилно устройство -
Samsung Galaxy A7 Dual Blue, за които суми е издадена заповед №260133 от
27.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. №286/2021г. на СлРС.
Въззивният съд счита, че е извън всякакво съмнение, че между
страните са били сключени договор за предоставяне на мобилни услуги и
договор за лизинг към него. Правата и задълженията по договорите са
описани в тях, както и в общите условия на мобилния оператор по договора
за мобилни телефонни услуги и по договора за лизинг, с които ответникът е
бил запознат, подписал се е за това и те са станали неразделна част от
съглашенията.
Договорът за мобилни услуги е сключен на 01.09.2018г. със срок на
действие 24 месеца, като с допълнително споразумение от 16.02.2019г. е
променена абонаментната програма и срокът на действие от 24 месеца бил
уговорен до 16.02.2021г.
Договорът за лизинг е сключен на 16.02.2019г.
В двата договора има неустоечни клаузи, като по първия е уговорено,
че „в случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на
срока по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по него, в това число и по ОУ, последният дължи
неустойка..“, като е описан начинът на формиране на размера й.
В договора за лизинг също има предвидена клаузи – чл. 11 и чл. 11 ал. 3 -
според които „освен при условията на чл. 10 лизингодателят може да
развали договора в случай на неизпълнение на договора за предоставяне на
мобилни услиги“ и „при разваляне на договора по вина на лизингополучателя
последният дължи неустойка в размер на оставащите неплатени месечни
лизингови вноски.“ В чл. 10 се описва възможността на всяка страна да
развали договора при неизпълнение на другата, като в ал. 2 е посочено, че
развалянето се извършва с едностранно писмено изявление, без срок за
изпълнение“.
От своя страна ОУ на ищцовото дружество разписват в т. 19б б. в,
на която то се позовава, че „Теленор има право едностранно да прекрати
сключен срочен индивидуален договор, в случай, че потребителят не е
платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане, по
4
индивидуалния му договор“. В т. 75 е закрепено правото на Теленор, в
случай на неспазване на което и да е задължение на потребителя,
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията
на т. 19б и т. 19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с
него“.
Систематическото и логическко тълкуване на цитираните разпоредби
сочи, че – на първо място задължението за неустойка, както по договора за
мобилни услуги, така и по договора за лизинг, се дължи единствено в
условията на предсрочно прекратяване на съответния договор.
На второ място следва и заключението, че както едностранното
прекратяване, така и развалянето на договорите, не настъпва
автоматично, а изисква действие от страната, която го прекратява или
разваля.
По отношение на договора за лизинг, страните изрично са уговорили
писменото уведомяване като начин за това.
По отношение на договора за предоставяне на мобилни услуги е
използван само терминът „едностранно прекратяване“. Това означава, че
приложение намират общите правила, уреждащи този правен механизъм.
Прекратяването на един договор може да настъпи по различни начини –
обичайният е чрез изтичане на срока или осъществяване на предмета му.
Извън него съществува възможността договорната връзка да бъде
прекратена и преди този момент – чрез развалянето й, като общата
предпоставка е неизпълнение на задълженията на едната страна.
Конкретните условия зависят от предмета на договора и в случая и с ОУ, и
с индивидуалните договори, мобилният оператор е поставил като
пораждащ правото му на едностранно прекратяване на договора преди
изтичане на срока му, неплащането на дължимите такси след изтичане на
срока за това.
В случая тази предпоставка е изпълнена, но от осъществяването й
следва единствено, че за оператора е възникнало правото да прекрети
едностранно договора. Категорично не може да се счете, че фактът на
забавено изпълнение води до автоматично прекратяване на договора. За да
се приеме, че такова прекратяване преди изтичане на срока е настъпило, е
необходимо да са изпълнени изискванията за това и те са заложени в
5
нормата на чл. 87 от ЗЗД. Кредиторът е длъжен да уведоми длъжника, че
разваля договора поради неизпълнение на задълженията му, като му даде или
не срок за изпълнение. Щом договорът е сключен в писмена форма, то и
предупреждението следва да е писмено.
Въззивникът развива доводи за това, че с фактурирането на
задълженията, изпращането на текстово съобщение и преустановяване на
услугите от 01.07.2019г. той е извършил конклудентни действия, които ясно
са изразили волята му за прекратяване на договора за мобилни услуги,
респективно – този за лизинг.
Настоящият състав не споделя това виждане – в глава ІХ, т.т. 51 и
52 от ОУ са регламентирани правата на Теленор в определени хипотези да
спре достъп до различни услуги и да уведоми за това потребителя,
включително чрез кратко текстово съобщение. Тези способи за реакция са
съвсем различни правомощия в рамките на действащо облигационно
правоотношение и сами по себе си не могат да доведат до правното
прекратяване на договорната връзка. В цитираната по-горе разпоредба на
т. 75 на ОУ двете възможности са дадени алтернативно – „…може да
ограничи услугите или да прекрати едностранно договора…“ - тоест
самият оператор не ги счита за препокриващи се. Дори фактическото
преустановяване на престацията от страна на доставчика в отговор на
непрестирането на паричното задължение на потребителя /т.е при
забавено изпълнение, доколкото при този вид задължения не може да има
пълно неизпълнение/ по същество да изпразва договора от предметното му
съдържание, то това не е валиден начин за неговото прекратяване.
Преждевременното освобождаване от облигационната връзка по желание
на едната страна изисква спазване на конкретна форма, свързана с
уведомяването на другата.
Така в случая е видно, че срокът на договора е бил уговорен до
16.02.2021г., ищецът е спрял да предоставя услуги от 01.07.2019г., не е
изпращал писмени уведомления до ответника-длъжник за едностранното
прекратяване чрез разваляне на който и да е от двата договора, а
заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 29.12.2020г.
Следователно към датата на подаване на заявлението за изпълнение
на парично задължение двата договора не са били надлежно предсрочно
6
прекратени. Договорът за мобилни услуги е прекратен поради изтичане на
срока към 16.02.2021г., тоест – към датата на подаване на исковата молба
– 12.08.2021г. той е бил прекратен, но това не поражда право на ищеца да
търси неустойки, тъй като, както вече бе посочено по-горе – това право е
обусловено от предстрочното прекратяване на договорите, каквото в
случая липсва.
Така установителните искове се явяват изцяло неоснователни и
недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Ето защо, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивната жалба се явява неоснователна и не следва да се уважава, а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази
инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе
своите, както са направени, въззиваемата страна не е направила разноски и
такива не й се следват.

Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 747/03.10.2022г. по
гр.д. № 3537 по описа за 2021г. на СлРС като ПРАВИЛНО.

Решението не подлежи на касационно обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8