№ 447
гр. **** , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IVА СЪСТАВ в публично заседание на първи
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Атанаска Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100502350 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. ****, чрез адвокат В.М. - САК, срещу Решение
№ 2427 от 18.06.2020 г., постановено по гр. дело № 298/2020 г. по описа на ВРС, VIII състав,
с което първоинстанционният съд приема за установено в отношенията между страните, че
ищецът П. Х. И., ЕГН **********, с адрес: с. ****, община ****, област ****, НЕ ДЪЛЖИ
на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, бул. ****, „**** Таурс – Г“, сумата от 742,46 лева (Седемстотин
четиридесет и два лева и 46 ст.), начислена с фактура № **********/28.11.2019 г. за периода
от 22.12.2018 г. до 21.03.2019 г. по партида с клиентски № ********** и абонатен №
**********, за адрес на потребление, находящ се в с. ****, община ****, област ****, на
осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Жалбоподателят „Енерго-Про Продажби“ АД счита постановеното решение за
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като моли за неговата отмяна и
присъждане на разноски. Сочи, че е спазена нормативно установената корекционна
процедура и е налице правно основание за възникване на вземането на ответното дружество,
а именно чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ.
Подробно излага фактите във връзка с извършената проверка на СТИ, съставяне на
констативен протокол и прилагането на корекционната процедура, които елементи са довели
до решението му служебно да начисли сумата от 742,46 лева за периода 22.12.2018 г. -
21.03.2019 г. Твърди, че от допуснатата по делото СТЕ се установява констатираното
нарушение и че служебно начисленото количество ел. енергия реално може да бъде
доставено и потребено от абоната, както и че дължимата сума е аритметически точно
изчислена от ответника.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият П. Х. И., чрез адвокат Д.П., депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно.
1
Излага доводи за незаконосъобразност на извършената корекционна процедура. Настоява за
потвърждаване на решението.
В съдебно заседание въззивната страна „Енерго-Про Продажби“ АД, редовно
призована, се представлява от адвокат В.М.. Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият П. Х. И., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производството е образувано по предявен от ищеца П. Х. И.,
ЕГН **********, с адрес: с. ****, община ****, област ****, чрез адвокат Д.П. – ВАК,
срещу ответника „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. ****, ЕИК *********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер
на 742,46 лева (Седемстотин четиридесет и два лева и 46 ст.), представляваща начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за
периода от 22.12.2018 г. до 21.03.2019 г., за обект, находящ се в с. ****, община ****, област
****, с клиентски № ********** и абонатен № **********, по фактура №
**********/28.11.2019 г.
В исковата молба се излага, че при проверка на текущите си задължения в
електронната страница на ответното дружество, ищецът установил, че има задължение в
размер на 742,46 лева. Сочи, че след като се е запознал с реда и начина, по който е
начислена процесната сума, разбрал, че служители на дружеството са извършили проверка
на СТИ на обекта му в негово отсъствие, за което е съставен констативен протокол, който не
е подписан от него и с който ищецът не е бил своевременно запознат. Твърди, че процесният
електромер не е бил манипулиран по какъвто и да е начин от него или негов законен
представител. Оспорва количеството електроенергия, за което е начислена процесната сума,
да е потребено, респективно доставено на абоната за посочения период. Излага подробни
съображения за незаконосъобразност на корекционната процедура. Претендира присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез
адвокат Н.Б. – ВАК, в който се излагат подробни доводи за неоснователност на иска.
Поддържа, че е налице правно основание за възникване на вземането – а именно чл. 200, ал.
1 от ЗЗД във вр. с чл. 38, ал. 2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ. Изтъква, че Общите условия
на „Електроразпределение Север“ АД и „Енерго-Про Продажби“ АД са годен източник на
облигационни задължения, с обвързващо действие, равнозначно на силата на закона, между
абонатите и двете дружества. Излага, че между ищеца и ответното дружество е сключен
договор за доставка на електроенергия, пренасяна през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД, за обекта, посочен в исковата молба. Заявява, че
ответното дружество изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи,
че на 21.03.2019 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на
ищеца от служители на „Електроразпределение Север“ АД, като за проверката е съставен
констативен протокол, подписан от двама свидетели, в който е отразено, че СТИ измерва
пеминалата електроенергия с грешка от минус 76,37%. Излага, че при експертиза в
Български институт по метрология, Регионален отдел – ****, е установено, че е осъществен
достъп до вътрешността на електромера и е добавен мост, чужд за схемата, както и че СТИ
измерва преминаващата електроенергия с грешка от минус 60,06%. Сочи, че поради
невъзможност неотчетената част от електроенергията да бъде точно измерена, е приложена
корекционна процедура по чл. 38 от ОУ на „Електроразпределение Север“ АД. Претендира
2
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия за
битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на
потребление.
Видно от Констативен протокол № 1105550 на „Електроразпределение Север“ АД, на
21.03.2019 г. служители на дружеството са извършили техническа проверка на електромер с
фабричен № 1115 0315 0079 2310 на обекта на ищеца, при която са отчетени следните
показания: по нощна тарифа – 3277 кВтч; по дневна тарифа – 11785 кВтч. При замерване с
еталонен прибор е установено, че СТИ отчита с грешка от минус 76,37%.Отразено е, че
електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба №
507380, и ще бъде изпратен за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от двама
свидетели.
Видно от Констативен протокол № 2703/19.11.2019 г. – АУ – Е – 000029 -
17832/22.03.2019 г. на БИМ – ****, при метрологичната експертиза на електромер с
фабричен № 1115 0315 0079 2310 е установено, че същият измерва с грешка от минус
60,06%. Отбелязано е, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера –
разпробит клеморед, добавен мост, чужд на схемата.
От Справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
електрическата енергия, издадена от „Електроразпределение Север“ АД на 27.11.2019 г., се
установява, че количеството енергия за корекция в размер на 3755,95 кВтч е изчислено като
функция на отчетената електроенергия с неизправен електромер и констатираната грешка
при лабораторните замервания в БИМ, след приспадане на вече отчетената електроенергия
и допустимото отклонение според класа на точност на СТИ.
Видно от фактура № ********** от дата 28.11.2019 г., издадена от „Енерго-Про
Продажби“ АД, служебно начислени са 3756 кВтч електроенергия за периода от 22.12.2018
г. до 21.03.2019 г. по цена 0,16473 лв./кВтч на обща стойност 742,46 лева с вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че
съществуват данни за неправомерно вмешателство в измервателната схема на СТИ чрез
неправомерно монтиран мост в токовите клеми, като горното е доказано от експертизата на
електромера в БИМ. При експертизата е констатирано и че в резултат на това вмешателство
електромерът регистрира преминаващата енергия с грешка минус 60,06% по тарифа 2.
Изложено е, че не е възможно да се установи точният размер на количеството неотчетена
енергия; във формулата за корекция параметърът „време“ не е известен – последният е
определен служебно, съгласно методиката, обективирана в чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на
ДПЕЕЕМ, поради което изчисленото количество електроенергия за доплащане е
предполагаемо; изчислението е направено математически точно, в съответствие с
посочената методика. В съдебно заседание вещото лице сочи, че не е възможно да се
определи кога е извършено неправомерното вмешателство.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Законовото основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия е предвидено със ЗИД на Закона за
3
енергетиката (публ. ДВ, бр.54 от 17.07. 2012 г.) в случаите, когато са налице две
кумулативни предпоставки:
1) при наличие, съгласно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, на правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия;
2) ако в Общите условия на крайния снабдител, съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е
предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.
В този смисъл са и ред решения на ВКС (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр.д. №
4907/2014 г., Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г., Решение № 173 от
16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/2014 г. и др.).
В чл. 24 и чл. 25 от действащите ОУ на ответното дружество е предвиден ред за
уведомяване на клиентите.
Към датата на проверката на процесния електромер (21.03.2019 г.) разпоредбите на
ПИКЕЕ (ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), са отменени изцяло с Решение № 1500 от 06.02.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. и Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №
3879/2017 г., обнародвано в ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. След отмяната им КЕВР е издала
нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., и влезли в сила от 04.05.2019 г. Към
датата на процесната проверка липсват ПИКЕЕ, които да са част от действащото право,
вследствие от което ответното дружество не може да се ползва от правото на корекционна
процедура, предвидено в ЗИД на ЗЕ.
Въпреки че на осн. чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане, съгласно изричната
разпоредба на ал. 2, т. 6 на същия член, цитирана по-горе, корекцията на сметка се извършва
единствено съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 - т.е. по ПИКЕЕ. Предвид изложеното,
съдът счита, че разпоредбите на чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ (одобрени от ДКЕВР с
Решение ОУ-060/ 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/06.04.2009 г.) и чл. 24 от ОУ
на ДПЕЕ (одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г.) са в противоречие с чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). При липсата на ПИКЕЕ,
настоящата съдебна инстанция приема, че ситуацията е аналогична с тази от преди
приемането на ЗИД на ЗЕ през 2012 г., и се отрича възможността доставчикът да обосновава
правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него Общи
условия.
Съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат именно със
специалния закон. В общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и
термини, включени в ЗЕ. Освен това, в регулирането на отношенията между доставчиците и
потребителите в ЗЕ Държавата има задължително участие чрез КЕВР, каквото не е предвидено в
общите закони.
Наведеното във въззивната жалба твърдение, че процесната сума се дължи по силата на чл.
200, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 38, ал. 2 от ДПЕЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ, е неоснователно не само въз
основа на гореизложеното.
Препращането към общата норма на чл. 200, ал. 1 ЗЗД - относно задълженията на
купувача, води и към чл. 187 ЗЗД, третиращ задълженията на продавача. Взети в тяхната
4
съвкупност, двете разпоредби обуславят извода, че купувачът е длъжен да плати цената
единствено ако продавачът действително му предаде вещта. Относно дължимостта на
стойността на потребена електрическа енергия, доставчикът следва да установи
действително доставеното количество електроенергия за съответния период (включително
и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско
измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което доставената енергия
не е отчетена правилно), чиято продажна цена купувачът дължи да заплати. В конкретния
казус, въззиваемият е длъжен да плати за фактурираното въз основа на корекцията
количество електроенергия в размер на 3756 кВтч само ако то действително му е доставено
от въззивното дружество и потребено от абоната.
По делото липсват доказателства, че начисленото от ответника количество ел. енергия
по корекционната процедура е действително доставено и, респективно, потребено на
процесния обект. Според отговора на исковата молба: „Поради невъзможността
неотчетената част от потребената енергия да бъде точно измерена, е приложена
корекционна процедура за фикционно изчисление на доставеното количество енергия за
предходните на датата на проверката 90 дни. Използвана е одобрената от ДКЕВР методика
по чл. 38 от ОУ на „Електроразпределение Север“ АД.“ Според приложената Справка за
корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия,
издадена от „Електроразпределение Север“ АД, количеството енергия за корекция в размер
на 3755,95 кВтч е изчислено като функция на отчетената електроенергия с неизправен
електромер и констатираната грешка при лабораторните замервания в БИМ. Съгласно
заключението на вещото лице по изготвената пред първа инстанция СТЕ: „Във формулата,
чрез която се изчислява коригиращата сметка, параметърът „време“ не е известен, определен
е служебно, съгласно методиката, обективирана в чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ, ето защо
изчисленото количество електроенергия за доплащане е предполагаемо.“ Видно от
наличните по кориците на делото материали, количеството електроенергия за процесната
корекция е определено от ответното/въззивното дружество по правилата на чл. 38 от ОУ на
ДПЕЕЕМ, чиято правна неприложимост към процесния период съдът вече обоснова в
мотивите си. Предвид доказаното фикционно изчисление на това количество, няма как да
бъде прието, че то е действително доставеното от продавача и потребено от купувача,
съответно, че стойността му е дължима от последния на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че ищецът П. Х. И.,
ЕГН **********, с адрес: с. ****, община ****, област ****, не дължи на ответното
дружество „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата в размер на 742,46 лева
(Седемстотин четиридесет и два лева и 46 ст.), представляваща начислена в резултат на
извършена корекция на сметка стойност на ел. енергия за периода от 22.12.2018 г. до
21.03.2019 г., за обект, находящ се в с. ****, община ****, област ****, с клиентски №
********** и абонатен № **********, по фактура № **********/28.11.2019 г.
Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, разноски се следват на въззиваемия, но такива не се
5
присъждат, тъй като последният не е представил доказателства за извършването им.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2427 от 18.06.2020 г., постановено по гр. д. № 298 по
описа за 2020 г. на Районен съд – ****, VIII състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6