№ 99
гр. Разград , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500150 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260066/ 15. 03. 2021 г. по гр. д. № 437/ 2020 г. РС Исперих е осъдил на
осн. чл. 45 от ЗЗД ЕРХ. Н. М. и ЕМ. М. Б. да заплатят на АХМ. С. С. сумата от 800 лв. всеки
един от тях поотделно, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, произтичащи от непозволено увреждане, извършено на 01. 05. 2018 г., около 10. 30 ч.
в гр. Исперих, изразяващо се в причинени телесни увреждания – удари по лицето и тялото
му и свързаните с тях болки и страдания и унизена чест и достойноство от нанесения му
побой и от отправените спрямо него от ответниците псувни, закани и заплахи, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 01. 05. 2018 г. до окончателното
изплащане. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани
предявените от ищеца срещу всеки ответник искове за разликата до първоначално
предявения размер от 5 000 лв.
Постъпила е въззивна жалба АХМ. С. С. чрез пълномощник против постановеното по
делото Решение № 260066/ 15. 03. 2021 г. по гр. д. № 437/ 20 г. по описа на РС Исперих в
частта, с която са отхвърлени предявените от него искове срещу ответниците до
първоначално предявените размери от 5 000 лв., като неоснователни и недоказани. Твърди,
че присъдените обезщетения са несправедливо занижени по размер и моли въззивният съд
1
да отмени решението в отхвърлителната му част и да постанови друго, с което да уважи
предявените искове изцяло.
Постъпила е въззивна жалба срещу същото решение в осъдителната му част от ЕРХ.
Н. М. и ЕМ. М. Б. чрез пълномощник. Излагат се доводи, че решението е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като съдът е определил дължимото обезщетение в нарушение на чл.
52 от ЗЗД в изключително завишен размер, както и че неправилно не е приел наличието на
съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него от
АХМ. С. С. в обжалваната част, разгледана по същество се явява частично основателна, а
депозираната въззивна жалба от ЕРХ. Н. М. и ЕМ. М. Б. е неоснователна.
Безспорно е, че с влязло в сила на 15.06.2018 г. Решение № 39/14.06.2018г. по АНД
№ 156/2018г. по описа на РС гр.Исперих, ответникът Ерхан Назифов М. е признат за
виновен в това, че на 01.05.2018 г., около 10.30 часа в гр.Исперих, обл.Разградска, на
ул.“Беласица“ № 15, отправял псувни, закани и заплахи към АХМ. С. С. и М.С. С. –
собственици на Автосервиз „УМУТ-2003“ ЕООД, счупил с метален прът предното
панорамно стъкло на чужда движима вещ – лек автомобил, марка „Опел Астра“, с рег.№ РР
6713 АР, нанесъл удари по лицето и тялото на АХМ. С. С., на публично място пред повече
хора, с което свое поведение е нарушил правилата за обществен ред и спокойствие – деяние,
съставляващо дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, като на основание чл.6,
ал.1, б.”а” във вр. с чл.1, ал.1 от УБДХ, му е наложено адм.наказание „Глоба” в размер на
250.00 лева.
По повод на същия инцидент, с влязло в сила на 20.09.2018г. Решение №
58/19.09.2018г. по АНД № 241/2018г. по описа на РС-гр.Исперих, ответникът ЕМ. М. Б. е
признат за виновен в това, че на 01.05.2018г., в гр.Исперих, на ул.“Цар Освободител“ № 1А,
е отправил обидни думи и ругатни към свидетеля АХМ. С. С. и се опитал да му бръкне в
очите, като с описаното действие е осъществил от обективна и субективна страна проява,
сочеща на оскърбително отношение и държание към гражданите и с която е бил нарушен
обществения ред и спокойствие по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ, поради което и на
основание чл.1, ал.1 от УБДХ, му е наложено адм.наказание „Глоба” в размер на 150.00
лева.
Съгл. чл. 413, ал. 2 от НПК, решението е задължително за гражданския съд по
въпросите извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието.
Няма спор по основание за претърпените от въззиваемия неимуществени вреди.
2
Спорът е за размера на овъзмездяването и наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат.
Необосновано е възражението на жалбоподателите ЕРХ. Н. М. и ЕМ. М. Б., че
действията им били провокирани от противоправно поведение на пострадалия С.. На първо
място жалбоподателите не сочат конкретно действие на пострадалия С., което може да му
бъде вменено във вина за започналия скандал между тях. Разпитаният по делото свидетел
Е.Н. не е присъствал и няма преки впечатления от инцидента, поради което показанията му
не следва да се кредитират. От показанията на св. Н.А. се установява наличието на спор
между страните, но не се установяват действие на ищеца, провокирали инцидента, от който
е претърпял вреди. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Такива данни не
се съдържат в показанията на св. Али. Показанията на тази свидетелка не могат да се
приемат за достоверни, тъй като противоречат на безспорно установения факт, че по време
на същия инцидент двамата ответници са нанесли на ищеца С. телесни увреждания. От
материалите по делото се установява, че когато ответникът Е.М. и съпругата му
пристигнали в двора пред автосервиза на ищеца, се подразнили, че няма място, на което да
паркират автомобила си и М. започнал да псува и заплашва С.. Потеглил от там ядосан и
след известно време се върнал, придружен от други лица, измежду които и втория ответник
Б.. Ответниците продължили да псуват и заплашват ищеца и му нанесли побой.
Неоснователно е възражението на двамата жалбоподатели ЕРХ. Н. М. и ЕМ. М. Б., че
присъденото от районния съд обезщетение е завишено и не отговаря на критериите за
справедливост. Въззивната им жалба с изложени доводи в този смисъл, е неоснователна.
Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
като последица от телесни увреждания е свързан с критерия за справедливост, според чл. 52
от ЗЗД, постановяващ в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице.
Претърпените телесните увреждания, за които се претендира обезщетение за неимуществени
вреди от въззиваемия С.ов са установени от съдебно-медицинската експертиза.
Нараняванията му, които съставляват лека телесна повреда са били съпроводени с болки.
Освен болките от телесните наранявания, се установява, че пострадалият С.ов е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и достойнството му – побоя е
бил нанесен и обидните изрази са били отправени пред автосервиза на С.ов в присъствието
на неговите клиенти, което е подронило авторитета му. По естеството си инцидентът е
предизвикал стрес, уплаха и негативни душевни изживявания у ищеца. Съобразявайки
тежестта на уврежданeто, обстоятелствата, при които е настъпило, продължителността и
интензивността на физическите и психическите страдания на ищеца, съдът намира, че
справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди възлиза на 1200
лв. от всеки ответник поотделно, като съответстващо на общовъзприетото понятие за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
3
Неоснователно е възражението на жалбоподателя С., че обезщетение под 5 000 лв. за
нанесените му неимуществени вреди е несправедливо и противоречи на съдебната практика,
сочейки влязло в сила решение по в. гр. д. № 170/ 18 г. по описа на РОС. След извършена
служебно справка, съдът установи, че Решение № 67/ 09. 10. 2018 г. по в. гр. д. № 170/ 18 г.
на РОС е постановено при различна фактическа обстановка, касаеща интензитета на
претърпените неимуществени вреди.
По изложените съображения, въззивната жалба от А.С. е частично основателна.
Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени предявените
от ищеца искове срещу двамата ответници за разликата от 800 лв. до 1 200 лв. и следва да
бъде постановено друго, с което да бъдат уважени в този размер. В останалата част,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото пред въззивния съд, въззиваемите ЕРХ. Н. М. и ЕМ. М.
Б. следва да заплатят на въззивника А.С. сумата 76, 19 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260066/ 15. 03. 2021 г. по гр. д. № 437/ 2020 г. по описа на РС
Исперих в частта, в която са отхвърлени предявените искове от АХМ. С. С. против ЕРХ. Н.
М. и ЕМ. М. Б. за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
произтичащи от непозволено увреждане, извършено на 01. 05. 2018 г., около 10. 30 ч. в гр.
Исперих за разликата над размера от 800 лева до 1 200 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЕРХ. Н. М., ЕГН ********** и ЕМ. М. Б., ЕГН ********** да заплатят на
АХМ. С. С., ЕГН ********** сумата 400 /четиристотин/ лева всеки един от тях поотделно,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, произтичащи от
непозволено увреждане, извършено на 01. 05. 2018 г., около 10. 30 ч. в гр. Исперих,
изразяващо се в причинени телесни увреждания – удари по лицето и тялото му и свързаните
с тях болки и страдания и унизена чест и достойноство от нанесения му побой и от
отправените спрямо него от ответниците псувни, закани и заплахи, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 01. 05. 2018 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260066/ 15. 03. 2021 г. по гр. д. № 437/ 2020 г. по описа
на Исперихския районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА ЕРХ. Н. М., ЕГН ********** и ЕМ. М. Б., ЕГН ********** да заплатят на
АХМ. С. С., ЕГН ********** разноските по делото в размер на 76, 19 лева.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5