Р Е Ш Е Н И Е
№.................
гр. С., 10.05.2016г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 5-ти състав
в открито заседание на трети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на секретар В.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 17377 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.422 вр. с чл. 415, ал.2
вр. с чл. 124 и сл. от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).
Образувано е
по искова молба вх. № 145054/18.12.2013г. на Х.А.Р.А.Б.“ООД (с предишно наименование „Х.А.-А.-А.“), ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:*** срещу А.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес: адв. С.Т.,***,
с която е поискало от съда на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 535 вр. с чл. 485 вр. с чл.
537 от ТЗ да признае за установено съществуване на вземането му срещу
ответника за заплащане на сумата от 37 910,16 евро, ведно със законната
лихва от 09.09.2013г., до изплащането й, представляваща неплатена главница по запис на заповед, издаден от „М.“ООД, ЕИК **** на 08.08.2007г. за сумата
от 37 910,16 евро с падеж за плащане 01.09.2010г., авалиран от ответника А.В.А.,
за което е издадена заповед по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК и изпълнителен
лист по заповедно дело № 37559/2013г. на
СРС., 34-ти състав. Навел е
твърдения, че процесния запис на заповед е валиден, плащането трябвало да е по
банков път в банката посочена в записа на заповед, а непосочването на адрес на
банката и банковата сметка било поради възможна промяна във времето на същите,
записа на заповед бил авалиран от ответника, обезпечавал част от валидно
възникнали задължения на лизингополучателя М.“ООД към ищеца по договор за
лизинг № *********/08.08.2007г. за заплащане на лизингови вноски в общ размер
от 126 646,80лв., такси за напомнителни писма в общ размер от 422,46лв. за
периода от 16.06.2009г. до 16.12.2010г., лихви за забава в общ размер от
14 673,93лв. за периода от 01.07.2009г. до 10.01.2011г., префактурирани
разходи в общ размер от 7128,78лв. направени за заплащане на данък за МПС за
периода 2007г.-2011г., регистрация на МПС в КАТ, маркировка на МПС, за връщане
на владението върху МПС. Посочило е, че общото
задължение по договора за лизинг, което не е погасено е в размер на 148 967,97лв.,
по договора за лизинг били издадени общо четири записи на заповед за една и
съща сума но с различен падеж, заявлението по чл. 417 от ГПК е депозирано на
02.09.2013г., което е първия присъствен ден след 01.09.2013г.-неделя и
неприсъствен ден, поради което и преди да се погаси задължението по давност бил
предприел действия по събирането му, а възражението на ответника в обратния
смисъл било неоснователно. Посочило е че процесния лизингов договор бил на
стойност от 166 384,79 евро, платена първоначална вноска била 14744,15
евро като за неплатената сума от 151640,64 евро били издадени четири записи на заповеди в размер от по 37910,16 евро
всеки, като по два от тях – тези с падеж за плащане 01.09.2008г. и 01.09.2009г.
били издадени заповеди за изпълнение срещу длъжника и образуването на делата за
същите прекъсвали погасителната давност за задълженията. Претендирало е
разноски. Оспорило е поради прекомерност възнаграждението за адвокат,
претендирано от ответника.
Ответникът в
предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че запис на
заповед и нищожен поради непосочване на място на плащане съобразно изисквания
за определеност и яснота, отделно не е авалирал записа на заповед в личното си
качество, подпис бил положил като представител на М.“ООД, а не в личното си
качество и именно затова върху подписа му бил положен и печата на фирмата, били
използвани и изразите „авалираме…“, което обосновавало извод, че ответникът не
е действал в личното си качество. Възразил е срещу дължимостта на сумата и
поради погасяване на задължението по давност – заявлението било от 03.09.2013г.,
срокът от три години след уговорения
падеж 01.09.2010г. изтекъл на 02.09.2013г., като в този срок ищецът не бил
предприел действия за събиране на задължението и това довело до погасяването му
по давност. Посочил е, че процесния запис на заповед обезпечава задълженията на
М.“ООД по договор за лизинг № *********/08.08.2007г., задълженията по които
били погасени чрез изпълнение, поради което и процесната сума не се дължала. Посочило е имало влезли в сила заповеди за
изпълнение за 122 437,69лв. което била левова равностойност на 62601,40
евро по два от другите записи на заповед, които били издадени за обезпечение на
задълженията по договора за лизинг, като самият ищец твърдял че неплатена част
от задължения е общо 148967,94лв., тоест сума над 26 530,28лв. по процесния запис на заповед не се дължала
защото за горницата над 26530,28лв. вече имало издадени заповеди за изпълнение,
които по отношение на ответника били влезли в сила. Самите задължения по
договора за финансов лизинг, които са с падеж след 01.09.2010г. също били
погасени по давност. Претендирала е разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено заповедно дело №
37559/2013г. на СРС, 34-ти състав, съгласно което на 02.09.2013г. по пощата е
депозирано заявление заведено под вх.№ 3129575/09.09.2013г. на Х.-А.-А.-А.“ООД,
ЕИК **** срещу А.В.А., на 13.09.2013г. съдът е издал заповед по реда на чл. 417
вр. с чл. 418 от ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя срещу длъжника за
заплащане на 37910,16 евро главница по запис на заповед издаден на 08.08.2007г.
8с падеж за плащане 01.09.2010г., законна лихва върху тази сума от
09.09.2013г. и разноски по делото от
общо 2674,38лв., заявител е получил изпълнителния лист на 02.12.2013г., а още
на 03.10.2013г. длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, с която е
оспорил дължимостта на сумите, на 18.11.2013г. заявител е уведомен за
задължение да представи доказателства в 1-месеченпсрок от съобщението, че е предявил иск за установяване
съществуване на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение, на
18.12.2013г. е представил доказателства, че е изпълнил това си задължение. В
кориците на заповедното дело се съдържа пощенския плик, с което е изпратено
заявлението, на който пратката е обозначена с № RPS1404004TRCQ.
По делото са приети
удостоверения изх.№ 04.00-1893/23.12.2014г. издадено от Български Пощи“ и №
173/16.02.2015г., съгласно което
препоръчана пратка с известие за доставяне № RPS1404004TRCQ с подател Х.-А.А.“ и получател
софийски районен съд е приета на 02.09.2013г. в Станция 104, със същия дублиран
код има и пратка от 20.01.2014г. с подател Счетоводна къща В.В.“ и получател
НАП, като пратката на ищеца е обработена и експедирана на 03.09.2013г.
По делото е приет
препис на документ, озаглавен запис на заповед, издаден на 08.08.2007г. , с
който М.“ООД, ЕИК **** като издател се е
задължил безусловно и неотменимо да заплати на ищеца сумата от 37 910,16 евро без протест и без разноски.
В текста на документа се съдържа заглавието „запис на заповед“, посочен е падеж 01.09.2010г., място на
издаване-гр.С., посочен е пълен адрес на издателя с град, улица, номер, етаж,
както и че място на плащане е „..при „С.“АД…“,
положен е и подпис от ответника като представляващ издателя М.“ООД за издател.
На лицевата страна на документа след текст „Авалираме това
задължение при условията при които е прието:“ са изписани имената на ответника
и неговото ЕГН, като е положен и подпис за него. Върху подписите, положени за
авалиста и за издателя са положени печати с изписано наименование „М.“ООД С..
По делото са приети
три документа с идентично съдържание като този с дата на издаване 08.08.2007г.
и падеж за плащане 01.09.2010г., описан по-горе, като разлика между тези три документа и описания
по-горе е, че падеж за плащане на задължението в тези три документа е съответно
01.09.2007г., 01.09.2008г., 01.09.2009г., както и че върху подписа на авалиста
в тези три други документа не е положен печат на фирмата „М.“ООД С..
По делото е приет
неоспорен от страните договор за финансов лизинг № *********/08.08.2007г. носещ
подпис за страните по него, общи условия, с които ответник се е съгласил, Приложения, протокол от 03.09.2007г. договор
за покупко-продажба от 08.08.2007г.,
съгласно които ищецът и М.“ООД страните са сключили договор при общи
условия, като ищецът се е задължил и е придобил собствеността върху автомобил Мерцедес ***, шаси ***********, който на 03.09.2007г. е предал на М.“ООД
за ползване за 48 месеца считано от 13.08.2007г. с уговорена възможност за
придобиване на собствеността върху същата, срещу задължение на ответника да
заплати възнаграждение за ползването в размер на общо 166384,79 евро, от които
14 744,15 евро платими като първоначална вноска и сумата от 151 640,64 евро платими на
48 месечни вноски в периода от 01.09.2007г. до 01.08.2011г. при уговорена лихва
за забава от 4,5% месечно. В приложение № 2 към договора е посочено, че за
обезпечение на задълженията по договора се издават записи на заповеди от М.“ООД,
авалирани от А.В.А.. Съгласно общите условия се дължат заплащане от
лизингополучателя и на такса управление, отделно и такса за разходи по
напомнителни за плащане, ако има забава на такива от по 10 евро без ДДС, данък
за МПС, такси във връзка с ползването на вещта. Съгласно чл. 4 от Общите условя лизингодател
може да обяви за предсрочно изискуеми всички задължения по договора, ако има
неизпълнение, като например неплащане на част от лизингова вноска повече от 15
дни след падежа, като в този случай дължими за плащане са всички дължими към
момента на обявяване на задълженията за изискуеми суми включително тези до края
на лизинговия период съобразно действащия към този момент погасителен план,
разходите по договора за лизинг, включително за преместването на вещта на
посочено от лизингодателя място.
По делото е приет
протокол от 18.11.2010г. съгласно който ответникът като представител на
лизингополучателя по договор за лизинг № ********* е предал на ищеца Мерцедес ***,
шаси *********** поради невъзможност да заплаща
лизингови вноски съобразно чл. 4 от Общите условия по договора.
По делото са приети
писмо от ищеца от 23.12.2010г., известие за доставяне, съгласно които на
23.12.2010г. ищецът е съставил изявление до М.“ООД с което го е уведомил, че
считано от получаване на изявлението разваля договора за лизинг поради
неплащане на дължими суми, на
29.12.2010г. М. „ООД е получил писмо от ищеца.
По делото са приети
неоспорени от страните заповед за изпълнение и изпълнителен лист издадени на
24.11.2010г. от СРС, 31-ви състав по дело № 52689/2010г. съгласно които ищецът
е опискал и са му издадени заповед за изпълнение и изплънителен лист за суматга
от 62 601,40 евро дължима солидарно от М.“ООД и ответника А.В. солидарно
по два броя записи на заповед всеки от по 37 910,16 евро издадени на
08.08.2007г. но с падежи съответно 01.09.2008г. и 01.09.2009г., като М.“ООД е
издател , а А.В.А. е авалист по тях, срещу така издадени заповеди е подадено
възражение от М.“ООД, като от представена справка по исковото дело по чл. 422
от ГПК на СГрС, І-2 се установява че страна по него не е ответника А.. По така
издадените изпълнителен лист е образувано изпълнително дело на 18.01.2011г. при
ЧСИ Д..
По делото е приет
допълнителен списък №1 на приети от синдика по т.д. № 2166/2010г, на VІ-7
състав на СГрС, вземания на кредитори на „М.“ООД-в несъстоятелност, съгласно
който вземането на Х.А. А.-А.“ООД по договора за лизинг № *********, което е
прието , е в размер на 159 032,73лв., от които 147 901,02лв.
главница, 422,46лв. такси за напомнителни писма и 10709,25лв. държавни такси и
адвокатски хонорари.
По делото е прието
извлечение от сметки на ищеца съгласно което към 30.12.2014г. задължението по
договор за лизинг № 42010099 на М. е в размер от общо 148 967,97лв.
неплатени лизингови вноски, такси, лихви, суми за данъци и регистрации, като те
са за период от 01.07.2009г. до 12.08.2011г.
С прието по делото
неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза което
съдът кредитира изцяло като вярно, задълбочено, неопровергано от другите
събрани по делото доказателства, вещото лице след запознаване с доказателствата
по делото и проверка в счетоводство на ищеца, е посочило, че в периода от 15.08.2007г. до
24.09.2009г. по процесния договор за лизинг са платени суми в общ размер от
206 183,60лв. и с тези плащания са погасени задълженията за лизингови
вноски, такси, префактурирани разходи,
лихви за забава, такси за напомнителни писма с падежи на задълженията в периода
от 15.08.2007г. до 16.06.2009г., заплатена е частично и вноска с падеж
01.07.2009г. Посочило е че неплатените лизингови вноски за периода от
01.07.2009г. до 01.12.2010г. е в размер на общо 126 646,80лв., като
задължението за последните четири вноски с падежи от 01.09.2010г. до
01.12.2010г.е общо 28497,90лв. Неплатените лихви наказателни за периода от
26.06.2009г. до 28.10.2010г. е в размер на 14 411,40лв., таксите за
напомнителните писма които не са платени в периода от 24.07.2009г. до
16.12.2010г. е в размер на 422,46лв., а разходите за данъци за 2007-2011г. ,
връщане на владение е в размер на 7128,78лв., тоест общо неплатена сума е в
размер на 148 609,44лв., няма плащания след 24.09.2009г., няма и
постъпления от изпълнително дело 20117810400035 на ЧСИ Д...
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с 535 вр. чл. 537 и чл. 485 от ТЗ вр. с чл.
345 от ТЗ– иск за установяване съществуване на вземане на ищеца като
поемател срещу ответника като авалист по запис на заповед, издаден като обезпечение
на задължения на лизингополучател по договор за финансов лизинг, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 вр. с чл. 418 от ГПК.
При
този иск в тежест на ищеца е да докаже, че
между страните е възникнала валидно правоотношение по менителнично
поръчителство по запис на заповед, отговарящ на изискванията по чл. 535 , чл.
483 и чл. 484 от ТЗ, съгласно което
ответникът като авалист се е
задължил да отговаря пред ищеца за изплащане на задължението по записа на
заповед, с който ІІІ-то лице безусловно
и неотменимо се е задължило да заплати на ищеца процесната сума, следва
да докаже, че същото е изискуемо, както и активно поведение за събиране на
процесните задължения, следва да докаже че процесният запис на заповед е
издаден като обезпечение на задължения на М.”ООД като лизингополучател по
договор за лизинг № ********* от 08.08.2007 г.,
че между ищеца и М.”ООД е възникнало валидно правоотношение по този
договор за финансов лизинг, по който ищец се е задължил да предостави и е
предоставил на М.”ООД лизингова вещ за
ползване, че са уговорени и възникнали определени задължения на
лизингополучателя по този договор, като ищецът е провел активно поведение за
събиране на същите.
При
така депозирания отговор и направени възражения ответникът следва да докаже, че
не е изявил воля за задължаване по процесния запис на заповед, че е изтекъл
определен период от време между две последователни действия на ищеца за
събиране на процесните вземания и така същите са погасени по давност, че записа
на заповед страда от порок на формата, за който са наведени твърдения, водещи
до извод за нищожността му, съответно, че процесният запис на заповед е издаден
като обезпечение на задължения по договора за лизинг, които са погасени по
давност, че за горницата над 26 530,28лв. до предявения размер от
74145,83лв. не съществува задължение по договора за лизинг, което процесния
запис на заповед да обезпечава, поради наличие на влязла в сила заповед за
изпълнение издадена от СРС, 31-ви състав за това задължение п договора за
лизинг, обезпечено с два други записа на заповед.
Записът на заповед е едностранна търговска сделка. Тя
възниква в резултат на едностранно волеизявление на издателя й, което цели
пораждане на менителнични субективни права и правни задължения. Това
волеизявление не може да предвижда бъдещо несигурно събитие, обуславящо
пораждане на менителничното правоотношение. За да се създаде действително
менителнично задължение е достатъчно волеизявление на издателя, направено при
съблюдаване на изискванията на закона за форма. Веднъж създаден, менителничният
ефект служи като материалноправна основа за създаване и прибавяне на други
допълнителни едностранни волеизявления, насочени към пораждане на нови
менителничноправни ефекти – авал, джиро и т.н. Действителността на
допълнителното волеизявление не засяга действителността на основното такова по
първоначалната сделка, нито на другите допълнителни волеизявления, освен поради
недостатък на формата.
Записът на заповед е формален писмен акт, към който
законодателят е поставил строги изисквания относно реквизитите му, които са
посочени изчерпателно в императивни правни норми и липсата на някой от тях води
до недействителност на ценната книга. Правната сигурност е наложила необходимостта
от строгите изисквания към формата му -
да има достатъчна определеност, както относно правното естество на акта,
така и досежно съдържанието на
породените въз основа на него правоотношения. Законодателят в Търговския закон
не поставя изискване към съдържанието на менителницата и записа на заповед да
сочат основанието, с оглед на което се поемат или изпълняват менителничните
задължения. Липсата на изискване за основанието като елемент от съдържанието на
менителничните ефекти, обаче, не означава че длъжникът по тях не може да
направи успешно възражение във връзка с
основание за плащане по документа. Поемателят също разполага с възможност да
посочи каузалната сделка за обезпечение на което е издадена ценната книга. Това
е така, защото поемането на парично задължение винаги става с определена цел,
която цел, обаче, е свързана с други правоотношения, стоящи извън
менителничните. В случаите, когато субективното право по менителничния ефект се
придобива въз основа на договор между страните, то отношенията между тези лица
са каузални и издателят на ценната книга може да прави възражения по повод на
основанието. Въвеждането на същото може да се направи и от поемателя. Каузалните
правоотношения може да са различни правни сделки – продажба, заем, и т.н. По
правило с предаването на ценната книга не се новира задължението по каузалното
правоотношение, а двете правоотношения съществуват паралелно.
Основанието на задължаване не е елемент от фактическия
състав на абстрактни правни сделки, какъвто е записа на заповед, като дори
такова да се посочи, то е извън задължителното съдържание на записа на заповед
по чл. 535 от ТЗ. Изискванията на чл. 535 от ТЗ за форма и съдържание на записа
на заповед изключват възможността този запис на заповед да служи като
доказателство за наличие на каузално правоотношение с конкретни
индивидуализиращи белези, които да предхождат или съпътстват издаването на
ценната книга. От материално-правна гледна точка тези допълнителни вписвания
следва да се считат неписани, тоест същите не биха обусловили извод за порок на
ценна книга. От процесуална гледна точка, обаче, тези допълнителни вписвания
могат да се ценят като доказателства за наличие и изпълнение на задължения по
каузално правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записа на заповед. При липса на други доказателства, както и на
такива допълнителни вписвания в ценната книга, запис на заповед сам по себе си
не може да служи за доказателство за наличие на конкретно каузално
правоотношение съпътстващо записа на заповед. Необходимостта от изследване на
каузалното правоотношение произтича и от обстоятелството, че в случаи, в които
се твърди че запис на заповед е издаден с цел да обезпечи задължения по
каузално правоотношение, то за да възникне валидно менителнично правоотношение,
следва да се установи валидно възникнало вземане по каузално правоотношение.
Липса на валидно възникнало вземане по каузално правоотношение в тази хипотеза,
препятства възникване на поети със записа на заповед менителнични задължения.
В хипотеза, в
която поемател или издател въведе като предмет на делото наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издадена ценната книга, на
изследване в производство по иска по чл. 422 от ГПК подлежи и каузалното
правоотношение, доколкото същото има връзка с възникване, съответно с
погасяване на задължението по записа на заповед. Разпределението на
доказателствената тежест е по правилото на чл.154 от ГПК, тоест всяка страна
следва да докаже фактите, на които основана правните си твърдения. При доказана връзка между записа на заповед с
конкретно каузално правоотношение, независимо от това коя от страните по делото
е въвела това каузално правоотношение като предмет на делото, ответникът следва
да докаже възраженията си за недължимост на сумите по записа на заповед поради
погасяване на същите. (В този смисъл т.
17 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Авалист по запис на заповед може да противопоставя на
приносителя на ценната книга само възраженията, които са основани на формата на
ценната книга, както и своите лични възражения. Авалистът по запис на заповед
по общо правило не може да противопоставя на поемателя личните възражения на
издателя на ценната книга, които възражения са основани на каузалното
правоотношение между издателя и поемателя по ценната книга. Това общо правило е
основано на уреденото в разпоредите на чл. 483-чл. 485 от ТЗ самостоятелен и
неакцесорен характер на менителничното поръчителство спрямо задължението на
издателя на записа на заповед. Основен принцип в менителничното право е че
нищожността на една менителнична сделка не може да обоснове нищожност на
възникналите въз основа на нея други менителнични сделки, освен ако тази
нищожност се основава на пороци във формата и съдържанието, тоест може да се
установи от външна страна. Проявление на този общ принцип на чл. 461 от ТЗ е и
невъзможността на авалиста да се позове на недействителност на задължението на
хонората, която недействителност не е порок на формата на ценната книга.
Менителничното поръчителство има самостоятелен характер и може да съществува
независимо от съществуването на задължението на хонората и това следва от
изричната разпоредба на чл. 485, ал.2 от ТЗ. Абсолютните възражения на
хонората, различни от пороци на формата, както и личните възражения на хонората
включително и основани на каузалното му правоотношение с приносителя на ценната
книга не принадлежат на авалиста и той не разполага с възможност да ги
противопостави на приносителя на записа на заповед, защото са чужди възражения.
Задължението на авалиста, макар и да
обезпечава изпълнението на задължението на издателя на ценната книга,
представлява самостотяелно задължение с различен правопораждащ юридически факт
– отделна едностранна правна сделка-авал. Самостоятелния характер на
менителничното поръчителство позволява задължението на авалиста да продължи да
съществува и след погасяване на задължението на издателя на ценната книга в
следствие на погасяване на задължението му по каузалното правоотношение.
Авалистът в тази хипотеза ще остане задължен към приносителя на ценната книга и
не разполага с възможност да възрази, че не дължи плащане, поради погасяване на
обезпеченото задължение по каузалното правоотношение. Изключение от това общо
правило, че авалиста не може да противопоставя на приносителя на ценната книга
възражения основани на каузално правоотношение и абсолютни възражения ,
различни от формата на ценната книга, е
само хипотезата, в която авалиста също както и издателя на ценната книга е
страна по каузалното правоотношение, както и хипотезата, в която приносителят на ценната
книга е бил недобросъвестен или е злоупотребил с право предявявайки вземането
си срещу авалиста.Тези изключения са обосновани с разпоредбите на чл. 8 от ЗЗД,
чл. 63, ал.1 от ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал.2 от ТЗ, които тълкувани
систематично и логически обосноват извод, че недобросъвество поведение на
приносителя изключва възможността му да иска от авалиста изпълнение без да се
съобразят възраженията на авалиста, основани на каузално правоотношение и
относителните възражения на хонората, въпреки че тези възражения не принадлежат
по принцип на авалиста. (В този смисъл са Решение № 26/24.04.2014г. по т.д.№
1027/2013г. на ТК, ІІ-ро Т.О. на ВКС;
Решение № 40/05.06.2012г. по т.д. № 148/2011г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение №
17/21.04.2011г. по т.д.№ 213/2010г. на ІІ-ро Т.О. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК и като
такива задължителни за настоящия състав). (В този смисъл Решение №
225/28.03.2014г. по т.д.№ 948/2012г. на ВКС, ІІ-ро Т.О. ; Определение № 549/12.07.2011г. по ч.т.д.№ 345/2011г. на
ВКС, І-во Т.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и като такива
задължителни за настоящия състав).
В конкретния случай ответникът е възразил срещу
дължимостта на сумата на няколко основания, едно от които е нищожност на записа
на заповед поради порок на формата – непосочено място за плащане. Това
възражение е абсолютно възражение, което е основано на формата на ценната книга,
поради което и ответника по делото като авалист може да направи. Разгледано по
същество това възражение е основателно. Това е така, защото в случая посоченото
място на плащане – „..при С.“АД..“, не изпълнява изискванията на закона за
определеност на мястото на изпълнение. Мястото
на плащане не е самостоятелен реквизит на записа на заповед. Този извод на съда
следва от разпоредбата на чл. 536, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, позволяващи при липса
на посочено място на плащане, същото да се приеме, че е мястото на издаване на
ценната книга, а ако такова изрично не е посочено – то това е адрес, изписан до
името на издателя. Непосочването на място на плащане по начина, посочен в чл.
535 и чл. 536, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ,
опорочава ценната книга до степен на нищожност-аргумент по чл. 536, ал.1 от ТЗ.
Липсата на посочване изрично на
достатъчно определено „място на плащане“ не лишава ценната книга от
присъщия й по закон менителничен ефект, само ако е възможно тази липса да бъде
заместена чрез презумпциите на чл. 536 от ТЗ. Посоченото място на плащане –изрично
или по реда на чл. 536 от ТЗ, следва да позволява възможност за изпълнение, тоест
още при издаването на ценната книга следва да съществува абсолютна яснота за
мястото, в което настъпва падежа и в което платецът може да предложи изпълнение
и да извърши плащане на сумата, съответно поемателят да приеме плащането. Тези
строги изисквания за определеност на мястото на изпълнение съответстват на
законодателния подход при нормативното уреждане на записа на заповед, основан
на принципа за определеност на естество на документа и на съдържанието на
породените въз основа на него правоотношения. За да е абсолютно определено мястото
на плащане, то следва да е конкретизирано с точен адрес в населено място при
плащане в брой, тоест да съдържа данни за град, улица, номер, етаж, апартамент.
В хипотеза на плащане по банков път това място на плащане може да се приеме, че
е посочено достатъчно определено, ако е посочена
банкова сметка, ***, позволяваща да се извлекат данни и за банката, в която е
открита тази банкова сметка. ***ен начин охранява в еднаква степен правата
както на поемателя, авалиста, така и на издателя. Липсата на посочено по
гореописания начин място на плащане опорочава ценната книжа до степен на
нищожност. (В този смисъл Решение № 225/28.03.2014г. по т.д.№ 948/2012г. на
ВКС, ІІ-ро Т.О., Определение № 549/12.07.2011г. по ч.т.д. _ 345/2011г.
постановени по реда на чл. 290, съответно чл. 274, ал. 3,т.1 от ГПК и като
такива задължителни за настоящия състав). В конкретния случай приетия по делото документ посочва място на
плащане „С.“АД, но не сочи банкова
сметка, ***, поради което и съдът приема, че посоченото място за плащане не
създава определеност за мястото, в което трябва да се плати. Тази неопределеност не може да се
преодолее чрез презумпциите по чл. 536, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, защото посочения
адрес на издаване сочи само града, а адреса до името на издателя е адреса му на
управление, който не съвпада с адреса на С.“ и това е лесно установимо чрез
проверка в публичните регистри, поддържани от агенция по вписванията. В случая страните
са избрали изпълнение чрез плащане по банков път и това е признато от
ищеца с допълнителната искова, а и се извлича от посочване на институция, в
която трябва да се извърши действието по плащането. За да се приеме за
определено мястото на плащане при плащане по банков път следва да бъде посочена
банкова сметка, ***. При такава хипотеза преодоляване на неопределеността в
мястото на плащане чрез презумпции по чл. 536 от ТЗ е невъзможно. Доколкото в
случая банкова сметка, ***, то съдът приема, че място на плащане в процесния
документ не е посочено. При такава възприето съдът приема, че процесния
документ не съдържа задължителен реквизит по чл. 535 от ТЗ, поради което и същият е нищожен запис на
заповед и не поражда задължението за плащане на процесната сума.
С оглед гореизложеното съдът приема, че исковете са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени, като е безпредметно да
се обсъждат възраженията на ответника основани на каузалното правоотношение и
на погасителната давност – тези възражения са правопогасителни, тоест биха били
предмет на изследване ако се приеме, че има валидно менителнично задължение,
какъвто не е процесния случай.
Съдът не следва да обезсилва заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист. Отхвърлянето на иска
препятства влизане в сила на заповедта за изпълнение, а образуваното
изпълнително производство по допуснатото незабавно изпълнение на заповедта
подлежи на прекратяване на основание на чл. 422, ал. 3 от ГПК. (В този смисъл т. 13 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС).
По
разпределяне отговорността за разноски по заповедно дело:
С оглед изхода на делото на ищеца не следва да се присъждат
разноски по заповедно дело, искане за такива разноски от ответника не е
направено и такива не му се дължат.
По отговорността за разноски по исковото дело:
Съдът приема, че тежестта на
разноските по делото следва да се постави в тежест на ищеца и той
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 8260лв. разноски за
адвокат. Това възнаграждение е уговорено и платено като възнаграждение
съобразно приетия по делото договор за правна помощ, като независимо че над
минималния размер по наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съдът
приема, че не е прекомерно. За този си извод съдът съобрази цената на исковете,
но и високата степен на правна и фактическа
сложност на същото (обстоятелството, че правоизключващото възражение на ответника
за нищожност на записа на заповед е уважено от съда и не са обсъдени по същество правопогасяващите му възражения не
се отразява на преценката за сложността на делото с оглед хонорара за адвокат,
защото възраженията и усилията, за които е платено адвокатско възнаграждение,
са били необходими и са направени), броя на проведените заседания.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №
145054/18.12.2013г. на Х.А.Р.А.Б.“ООД
(с предишно наименование „Х.А.-А.-А.“), ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:*** срещу А.В.А., ЕГН **********,
с адрес: *** и съдебен адрес: адв. С.Т.,***, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл.
124 от ГПК вр. с чл. 535 вр. с чл. 485 вр. с чл. 537 от ТЗ да признае за
установено съществуване на вземането му срещу ответника за заплащане на сумата от 37 910,16 евро, ведно със законната лихва от 09.09.2013г.,
до изплащането й, представляваща неплатена главница по запис на заповед, издаден от „М.“ООД, ЕИК **** на 08.08.2007г. за сумата
от 37 910,16 евро с падеж за плащане 01.09.2010г., авалиран от ответника А.В.А.,
за което е издадена заповед по реда на чл. 417 и чл. 418 от ГПК и изпълнителен
лист по заповедно дело № 37559/2013г. на
СРС., 34-ти състав.
ОСЪЖДА Х.А.Р.А.Б.“ООД (с предишно наименование „Х.А.-А.-А.“), ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:*** да
заплати на А.В.А., ЕГН **********, с
адрес: *** и съдебен адрес: адв. С.Т.,*** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
8260лв(осем хиляди двеста и шестдесет лева) разноски по исковото дело
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
След влизане на
настоящото решение в сила да се върне
заповедното дело № 37559/2013г. на СРС, на 34-ти състав, ведно със
служебно изготвен препис от решението с
отбелязване за момент на влизане в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: