№ 1279
гр. Варна, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20233100501704 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх.№ 260033/05.01.2023 г. на "Фронтекс Интернешънъл"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, чрез пълномощник ю.к. Е. А.,
против решение № 260449/05.12.2022 г., поправено с решение №
260056/30.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 16886/2020 г. по описа на ВРС,
14 състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, срещу С. К. Ш., ЕГН **********, от
гр.Варна за установяване на част от вземането му от длъжника по заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 7639/2020 г. в
размер на 620.75 лева – дължима главница по цедиран Договор за кредит с №
*********/08.09.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.07.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 187.97 лева –
лихва за забава за периода от 21.03.2017 год. до 13.03.2020 год.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
1
неправилно. Твърди се, че крайния срок за изпълнение по договора е
настъпил на 02.11.2015г., а заявлението е подадено на 09.07.2020г. Сочи, че за
процесните вземания не е изтекла 5-годишната давност, поради което
решението е неправилно. Оспорва се извода на ВРС за нищожност на
договора за цесия. Твърди се, че договорът за кредит не е нищожен. Сочи се
извършено от ВРС процесуално нарушение – несъобразяване с направеното
намаление на иска за лихва.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С. К. Ш., чрез
пълномощник адв. И. И., е подала отговор, с който оспорва жалбата. Счита,
че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви
са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при
правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. По
същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради
което отправя искане за потвърждаването му.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззивникът не се представлява. Преди съдебно заседание е депозирана молба
от пълномощника на дружеството, с която моли за уважаване на жалбата и за
присъждане на направените по делото разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
въззиваемата страна се представлява от адв. Н. И.а, която моли за отхвърляне
на жалбата и за присъждане на направените по делото разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно
основание чл.422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, срещу С. К. Ш., ЕГН **********, от
гр.Варна за установяване на част от вземането му от длъжника по заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 7639/2020 г. в
размер на 620.75 лева – дължима главница по цедиран Договор за кредит с №
*********/08.09.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.07.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 187.97 лева –
лихва за забава за периода от 21.03.2017 год. до 13.03.2020 год. Ищецът
твърди в исковата си молба, че ответникът е сключил Договор за кредит с №
2
*********/08.09.2014 год. с „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ООД, по силата на който ПФБ е предоставило на ответника кредит в размер
на 700 лева, а той е поел задължение да го върне с 60 месечни вноски. Излага,
че крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 02.11.2015г. Сочи,
че с договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016г. и Приложение № 1
към него „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД му е прехвърлил
вземанията си от ответника. Излага, че ответникът е подал възражение против
издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът предявява иск за
установяване на вземането си.
С писмен отговор пълномощникът на ищеца излага съображения за
недопустимост, евентуално неоснователност на предявените искове. Оспорва
наличието на валидно възникнало правоотношение между ищеца, респ. ПФБ
ООД и ответника по силата на сочения договор. Оспорва възникване на
предпоставките за обявяване на договора за предсрочно изискуем. Счита, че
клаузите за договорна лихва и ГПР са недействителни, поради липса на
информация как са формирани. Счита, че ответникът не е уведомен надлежно
за извършеното прехвърляне на вземанията, както и че договорът за цесия е
недействителен. Възразява, че задълженията са погасени по давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма.
3
С Договор за кредит с № *********/08.09.2014 год., „ПРОВИДЕНТ
ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД е предоставило на ответника кредит в
размер на 700 лева. В договора е записано, че кредитополучателят дължи
такса за оценка на досие 35 лева, а общият размер на фиксираната лихва е
138.06 лева (31.82 % годишно), т.е. общо 173.06 лева. Съобразно договора
ГПР е 48%. Посочено е, че С. Ш. дължи допълнително 548.08 лева такса за
услуга кредит у дома, като общото задължение е 1421.14 лева. Ответникът е
поел задължение да върне сумата от 1421.14 лева с 60 месечни вноски – 59
вноски по 23.69 лева и последна вноска – 23.43 лева, като първото седмично
плащане се дължи от 15.09.2014г.
Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Към Договор за кредит с № *********/08.09.2014 год. не е
приложен погасителен план, подписан от ответника. В договора не се
съдържа информация какво се включва във всяка една от вноските, не е ясно
в какво съотношение са сумите по различните пера във вноските, не са ясни и
датите на които е дължима всяка вноска. Изложеното обуславя извода, че не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК, поради което и на
основание чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Поради това приложение следва да намери разпоредбата на
чл.23 от ЗПК, съгласно която когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От заключението на вещото лице по ССЕ е видно, че ответникът е
усвоил кредита от 700 лева, като е направил погашения в общ размер от 190
лева, т.е. дължи връщане на още 510 лева. В договора не е посочено каква
част от главницата се включва във всяка една от шестдесетте месечни вноски,
поради което съдът приема, че в същите се съдържа равна част от главницата,
т.е. 11.67 лева. С направеното плащане на 190 лева ответникът е погасил
първите 16 вноски и отчасти 17-та вноска по кредита.
4
Предвид наличието на дълг на ответника към ищеца следва да се
разгледа възражението за погасяването му по давност. Настоящият състав е
запознат с противоречивата практика на съдилищата във връзка с поставените
въпроси за началния момент, от който следва да се прилага давността и дали
е кратката такава по отношение на задълженията за лихви. По тези спорни
въпроси съдът споделя становището, че давността тече отделно за всяка
падежирала анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо
съобразно конкретно уговорения погасителен план на задължението /в този
смисъл - Решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6629/2013 г., IV г.
о., ГК/. Погасителната давност е установена в обществен интерес и целта й е
да стимулира своевременното упражняване на субективните граждански
права. Наред с това, давността гарантира правната сигурност, като допринася
за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в
интерес на всички правни субекти. Предвид целта на погасителната давност и
обстоятелството, че тя е свързана с процесуалното бездействие на кредитора
за предприемане на необходимите действия за реализация на субективните му
права, началният момент на течението на давността винаги е свързан с
изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който
може да се търси изпълнение. Неупражняването на правата в рамките на този
срок, води до погасяването на възможността за осъществяване на правата му
чрез способите на принудителното изпълнение.
Когато вземането по кредита е разсрочено на отделни погасителни
вноски, изискуемостта на съответната вноска настъпва в различни моменти по
силата на постигнатото от страните съгласие, а именно с изтичането на срока
за плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси
изпълнение, включително и по съдебен ред. Така, бездействието на кредитора
се санкционира с течение на давностния срок по отношение на вече станалите
изискуеми погасителни вноски. В настоящия случая не става въпрос за
предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на
кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което
страните са постигнали съгласие още при сключването му. Ето защо, не може
да се приеме, че от една страна, кредиторът има право да търси изпълнение от
изискуемостта за съответната част от вземането, но от друга страна,
бездействието му да го направи не води до течение на давностния срок за
тази част от вземането. Именно по тези съображения, въззивният съд достига
5
до заключението, че началният момент, от който започва да тече давностният
срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за кредит е
моментът на изискуемостта на съответната вноска /в този смисъл и Решение
№ 45/ 17.06.2020г. по т. дело № 237/ 2019 по описа на ВКС, ТК, II отделение;
Решение № 147/ 10.03.2021г. по т. дело № 2356/ 2019г. по описа на ВКС, ТК,
II отделение; Решение № 107/ 02.06.2020г. по в. т. дело № 147/ 2020 по описа
на Варненски апелативен съд, недопуснато до касационен контрол с
Определение № 157/ 12.03.2021 г. по к. т. дело № 1574/ 2020 по описа на
ВКС, ТК, I отделение/.
Предвид гореизложеното, вземанията за главница са погасени по
давност до 06.07.2015г. Не са погасени по давност общо 17 вноски по 11.67
лева за периода от 13.07.2015г. до 02.11.2015г., в общ размер от 198.39 лева.
Това обуславя извода на въззивния съд, че по договора за кредит ответникът
дължи главница 198.39 лева. Върху тази главница се дължи обезщетение за
забава за периода от 09.07.2017г. до 13.03.2020г. в размер на 53.94 лева.
Заявлението е подадено на 09.07.2020г., поради което обезщетението за
забава преди 09.07.2017г. е погасено по давност.
С оглед оплакванията във въззивната жалба спорно се явява и
обстоятелството налице ли е надлежно уведомяване на длъжника за
извършената цесия, съответно надлежно активно материалноправно
легитимиран ли е ищецът да претендира процесните вземания от длъжника.
В настоящия случай за установяване на легитимацията си като кредитор
ищецът – заявител "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД е посочил и представил
Договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016г. и Приложение № 1 към
него, по силата на който продавачът „ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ООД му е прехвърлил вземания към свои длъжници в определен
размер, произтичащи от договори за кредит, индивидуализирани в
съответното Приложение № 1, срещу определено в договора възнаграждение,
сред които и този, сключен с длъжника С. К. Ш.. Представено е още и
издадено от цедента потвърждение за прехвърлянето на вземанията.
По делото е приложено и нарочно пълномощно от продавача
„ПРОВИДЕНТ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД на "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, от което е видно, че е налице изрично изявена правно
валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера от негово име да
6
предприеме фактически действия по уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие
от пълномощник липсва законова пречка. От представените по делото
доказателства не се установява факта на надлежно уведомяване на длъжника
за извършената цесия преди предявяването на иска, доколкото липсват
доказателства за получаването на приложеното уведомление. Съобщаването в
конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания
длъжник е сторено с връчването на книжата на 24.08.2021г. по реда на чл.131
ГПК, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани.
Следва да се приеме, че процесната цесия има действие за длъжника и тъй
като не се установи той да е извършил плащане на прехвърлените суми, то
ищецът - цесионер се явява носител на тези вземания.
Въззивният съд намира, че решението на ВРС следва да бъде отменено
в частта, в която е отхвърлен иска за установяване дължимостта за
падежиралите вноски от 13.07.2015г. до 02.11.2015г. и искът да бъде
съответно уважен за сумата от 198.39 лева. Решението следва да бъде
отменено и в частта, в която е отхвърлен иска за установяване дължимостта
на обезщетението за забава за периода от 09.07.2017г. до 13.03.2020г. и да
бъде уважен в тази част. Решението следва да бъде потвърдено в частта, в
която искът досежно главницата е отхвърлен за разликата над 198.39 лева до
претендираните 620.75 лева. Решението следва да бъде потвърдено в частта, в
която искът досежно обезщетението за забава е отхвърлен за горницата над
53.94 лева до 187.79 лева и за периода от 21.03.2017г. до 08.07.2017г.
В съответствие с този резултат решението следва да бъде частично
ревизирано и по отношение на присъдените разноски.
За първоинстанционното производство ищецът е претендирал
репарирането на разноски в общ размер на 425 лева, включваща платените
държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение
за осъществената защита от юрисконсулт (чл.78, ал.8 от ГПК). Отчитайки
основателните размери на исковите претенции, установени от въззивния съд,
разноските, които се следват на ищеца за първоинстанционното производство
са в общ размер на 123.57 лева.
В съответствие с разрешенията, дадени в т.12 на ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, в исковото производство следва да се
7
разреши и въпроса за разноските, сторени от ищеца – кредитор в рамките на
заповедното производство. Както за исковото, така и за заповедното
производство отговорността за разноските следва да се разпредели именно
съобразно изхода от спора. Претендираните от кредитора разноски за
заповедното производство са в общ размер на 75 лева, в т.ч. 25 лева - платена
държавна такса и 50 лева – юрисконсулско възнаграждение. Отчитайки
основателните размери на исковите претенции, установени от въззивния съд,
разноските, които се следват на ищеца за заповедното производство са в общ
размер на 21.81 лева.
За въззивното производство ищецът – въззивник претендира разноски в
размер на 300 лева – юрисконсулско възнаграждение и е направил разноски
50.30 лева д.т. Въззивният съд намира, че дължимият размер на
юрисконсулско възнаграждение е 150 лева. По съразмерност с основателната
част на въззивната жалба ответникът - въззиваем следва да бъде осъден да му
репарира сума в размер на 62.50 лева.
Или общият размер на сторените разноски за производство по делото -
заповедно и исково (в т.ч. първоинстанционно и въззивно), които ответникът
следва да следва да бъде осъден да репарира на ищеца по съразмерност с
уважената част от исковете е 207.88 лева.
Предвид изхода на спора и нормата на чл.78, ал.3 от ГПК направеното
от ответника (настоящ въззиваем) искане да му се присъдят всички сторени за
производството по делото разноски също се преценява като частично
основателно.
За първоинстанционното производство на адв. И. Т. И. са присъдени
300 лева. Съразмерно с неоснователната част от иска му се дължи
възнаграждение 212.78 лева. Поради това решението на ВРС следва да бъде
отменено в частта, в която е присъдено адв. възнаграждение за горницата над
212.78 лева до 300 лева.
За въззивното производство се претендира заплащането на адв.
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 400 лева. Съразмерно с
неоснователната част от въззивната жалба на адв. И. Т. И. следва да се
присъди сумата от 275.20 лева.
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски
окръжен съд
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260449/05.12.2022 г., поправено с решение №
260056/30.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 16886/2020 г. по описа на ВРС,
14 състав, в частта в която е отхвърлен предявения иск с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр.София, срещу С. К. Ш., ЕГН **********, от
гр.Варна за установяване на част от вземането му от длъжника по заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 7639/2020 г. до
размера от 198.39 лева – дължима главница по цедиран Договор за кредит с
№ *********/08.09.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.07.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; за сума в размер на 53.94 лева –
лихва за забава за периода от 09.7.2017 год. до 13.03.2020 год., както и в
частта в която "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, е осъдено да заплати на адв. И. Т. И. на основание чл.38,
ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за горницата над 212.78 лева до 300
лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. К.
Ш., ЕГН **********, от гр.Варна дължи на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр.София, част от вземането по заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 7639/2020 г. в
размера от 198.39 лева – дължима главница по цедиран Договор за кредит с
№ *********/08.09.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.07.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 53.94 лева –
лихва за забава за периода от 09.07.2017 год. до 13.03.2020 год.,
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260449/05.12.2022 г., поправено с
решение № 260056/30.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 16886/2020 г. по
описа на ВРС, 14 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. К. Ш., ЕГН **********, от гр.Варна да заплати на
"Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София,
сумата от 207.88 лева, представляваща сторените разноски за производство -
заповедно и исково (в т.ч. първоинстанционно и въззивно).
9
ОСЪЖДА "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр.София да заплати на адв. И. Т. И. на основание чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 275.20 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10