Решение по дело №198/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260014
Дата: 13 октомври 2020 г. (в сила от 13 октомври 2020 г.)
Съдия: Коста Стоянов Стоянов
Дело: 20205200600198
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 260014

 

Гр.*** 13.10.2020 г

 

В  И М Е ТО Н А  Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД- НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО ЗАСЕДАНИЕ НА 21.09.2020ГОД. В СЪСТАВ:

 

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: :    ИВЕТА ПАРПУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТА СТОЯНОВ

ВЕСЕЛИН ПЕТРИЧЕВ

ПРИ УЧАСТИЕТО НА СЕКРЕТАРЯ ГАЛЯ МЛАДЕНОВА И ПРОКУРОР В ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА АНГЕЛ ПАНКОВ РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ  СЪДИЯТА СТОЯНОВ  ВНАХД№198 ПО ОПИСА ЗА 2020ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

Пазарджишкият окръжен съд е втора инстанция по делото , образувано пред нея по   въззивна жалба на защитника на обвиняемия Г.В.П. от с.Дебращица против решение №51 от 23.01.2020г по НАХД№1413/2019г на РС *** .

Във  жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, че е постановено в нарушение на материалният закон.Иска се да бъде отменено и  оправдан обвиняемият,тъй като се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

РС с решението си  е признал Г.В.П. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 15.02.2019г. на главен път II-37, км. 134+621 в посока от гр.*** за гр.***, при управление на МПС – лек автомобил ********е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.25 ал.2, изр.1 от ЗДвП „при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента водачът е длъжен да пропусне ППС, които се движат по нея“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С.М.Й.от с.***, общ.***, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десния долен крайник по смисъла на чл.129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК ГО ОСВОБОДИЛ за извършеното от него престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“, пр.2-ро от НК, във вр. с чл.129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във вр. с чл.25 ал.2, изр.1 от ЗДвП, и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда / лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - ***.

            ОСЪДИЛ обвиняемия Г.В.П. да заплати сторените по делото разноски  в размер на 940,80 лв., платими по сметка на ОД на МВР – ***, както и разноски в размер на 819 лв., платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – ***.

            В съдебно заседание жалбата се поддържа със заявеното в нея искане.

            Прокурор във възивната инстанция не подкрепя жалбата,против уважаването й е .

Съдът като взе в предвид доводите на страните и провери изцяло така атакуваната присъда направи следните изводи:

                        Жалбата е  неоснователна.

Делото е разгледано по реда на Глава 28-ма от НПК.

            Първоинстанционният съд е приел за установена  следната фактическа обстановка:

Към инкриминираната дата обв. Г.П. притежавал валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство с придобити  категории „А, В, С, DE, CE, D, АМ и ТКТ”, като от момента на придобиването на правоспособността си е бил санкциониран само веднъж за нарушение на правилата за движение по ЗДП – чл.21 ал.1 /движение с превишена скорост/, което станало с фиш през 2017 година.

На 15.02.2019 г. обв. Г.П. управлявал л. а. ***********по Главен път II—37 в посока от гр. *** за гр. ***, като целта му била да се придвижи до с. ***, обл.Пазарджишка.

В същото време в обратна посока от гр. *** към гр. ***, се движел л. а. „***, управляван от  пострадалия – св. С.Й.. Скоростта му на движение била равномерна и праволинейна, не по-ниска от 128-130 км/ч.

Когато наближил Т-образното кръстовище на разклона за с. *** (км. 134+621), обвиняемият П. се пристроил в най-лявата лента, съобразно неговата посока на движение, подал ляв светлинен пътепоказател и предприел маневра за завой наляво по пътя за с. ***. В този момент скоростта му била равна и не по-ниска от 50 км/ч.

Въпреки че имал възможност да наблюдава пътя пред себе си и да види насрещно движещият се автомобил на св.Й., който също приближавал кръстовището, обвиняемият не се отказал да извърши маневрата. По тази причина той не спрял и не изчакал, респ. не пропуснал  автомобила на Й., а продължил да завива.

В този момент св. Й. видял внезапно завиващият автомобил, който бил навлязъл в неговата лепта за движение и инстинктивно навил волана надясно, за да опита да избегне сблъсък. Въпреки това обаче последвал динамичен удар между двете МПС - в предна дясна част за л. а. ***********и в пространството до предно ляво колело па управлявания от пострадалия л. а. „***. След удара автомобилът на обвиняемия се завъртял, придвижил се и спрял на 23,60 метра назад, с установена предна част, насочена на югоизток. Автомобилът на пострадалия пък се изместил на 24,55 м. на югозапад, извън пътното платно.

Мястото на удара между двете превозни средства се намирало на 3,9 метра източно от точката връх на разделителния остров по направление на линията на ориентира и на 1,10 метра северно и перпендикулярно па същата линия. Фактически ударът между двете МПС-ва се получил в края на лентата за движение на автомобила на пострадалия.

На мястото инцидента пристигнали служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР-***, а именно св. Б.Г. и св. И.К.. Те запазили местопроизшествието, а след това била изпратена оперативно-следствена група.  На мястото на ПТП бил извършен оглед на местопроизшествие.

Междувременно на мястото пристигнали и екипи на Спешна помощ, които откарали участниците в ПТП за медицински преглед.

За да обоснове в мотивите си към решението съдът се е позовал на заключението на изготвената по делото в ДП СМЕ, което е в насока че в резултат  на настъпилото ПТП, на пострадалият С.Й. е било причинено счупване па десен глезен с луксация (талус = петна кост и медиален малеол = вътрешен глезен = голямопищялен глезен), което е довело до трайно затрудняване на движение то на десния долен крайник за около 7-8 месеца от датата на травмата. Това увреждане съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от ПК.

Съдът се позовал и на заключението  на изготвената в ДП автотехническа експертиза /АТЕ/, според която,  преди момента на настъпване на ПТП техническото състояние на двете МПС-ва не е било причина за настъпилия инцидент. Посочил е че двете вещи лица, изготвили въпросната експертиза са категорични, че скоростта на л.а. ..........., управляван от П., непосредствено преди ПТП е била равна и не по-ниска от 50 км/ч. Обосновка за определянето на скоростта е направено подробно на стр. 92-97 от ДП,.

 Отбелязал е че ВЛ са  категорични  и в това, че скоростта на л. а. „***, управляваният от пострадалия Й., непосредствено преди ПТП  била равна и не по-ниска от 128-130 км/ч. Обосновка за определянето на тази скорост е направено подробно на стр. 97 от ДП.

Вещите лица са описали подробно механизма на ПТП в т. 5 от своето заключение, като са описали неговата втора фаза – същински контакт – удар между автомобилите. Категорични са, че водачът П. в един момент от своето движение започва внезапно неконвенционално движение с пряко и внезапно завиване и навлизане в съседната насрещна и противоположна на движението му пътна лента без каквато и да било фактическа причина от  и спрямо конкретното място и конкретната пътно климатична обстановка, при което автомобилът се удря с предната дясна част в пространството до предно ляво колело и физична средна точка на насрещния автомобил с водач С.Й., който за и към конкретното място и момент на физичното явление – челен ексцентричен насрещен удар /сблъсък|/ изобщо не е имал каквато и да било физична възможност във времето и пространството да отреагира с някакво действие- завиване, спиране или завиване и спиране. При това положение настъпват деформации по двата автомобила и телесното увреждане на водача Й..

 Посочил е ,че вещите лица са определели категорично и мястото на удара /МУ/ между двата автомобила, като са илюстрирали същото на кадър 6.4 от експертизата си /лист 101 от ДП/. Установено е, че МУ е било в насрещната за движение лента, спрямо движението на автомобила на П. пред завиването.

Съдът е посочил, че относно възможностите за предотвратяването на ПТП вещите лица сочат, че те са били изцяло зависими от поведението на водача П. относно целесъобразността и законосъобразността на движението му - да предприема или преустановява движението си или да обезпечава евентуално предприета от него маневра на конкретното място, при конкретните пътно климатични условия.

Съдът се е позовал на разясненията на вещото лице Мирчев, че с установената от експертизата скорост на автомобила на обв.П. непосредствено преди ПТП – 50 км/ч, дори и с такава от 57.6 км/ч, в конкретният пътен участък левият завой може да се вземе без да се излезе от кривата му. Вещото лице пояснило, че скоростта на автомобила на обв.П. е била изчислена след като са били взети предвид резултати от т. нар. краш-тестове на два технически института, които са били усреднени, но освен това, за определянето на скоростта са взели под внимание пътя изминат от автомобила преди МУ, деформациите по двата автомобила, както и изминатото от тях след удара разстояние.

            Съдът е обсъдил и  заключението на изготвената по делото в съдебната фаза на процеса допълнителна АТЕ,  спорел която при установената скорост на автомобила на П. от 50 км/ч и тази на автомобила на Й. от порядъка на 128-130 км/ч, усреднена на 129 км/ч, автомобилът на последният се е намирал на разстояние 37м от началото на маневрата на автомобил на П. – завой наляво.

Вещите лица са разработили, съобразно поставените им задачи, хипотетични варианти на отстояния между двата автомобила и времето, за което те ще се срещнат при движение един срещу друг, като хипотетично са взети скорости на автомобила на П. от 10, 20 и 30 км/ч, а след това и при движение на автомобила на Й. със скорост от 60 км/ч, т.е. съобразена с действащото ограничение на скоростта в зоната на кръстовището, т.к. вещите лица са установили, че на процесното кръстовище има поставен пътен знак В26 с ограничение от 60 км/ч, който е бил на 150м преди мястото на удара в посока от гр.*** към гр.***. На база тези хипотетични изчисления е заключено, че ако автомобила на Й. се е движил с разрешената скорост от 60 км/ч непосредствено след знака, въвеждащ ограничението, а автомобилът на П. – със скорост от порядъка на 10, 20 и 30 км/ч, то последният дори да е завивал, удар между двете МПС-ва не би настъпил.

Съдът е акцентирал и на това че, експертите казват обаче нещо много важно в последното изречение на своята експертиза, а именно, че при движението направо в насрещни и противоположни ленти, по никакъв начин не би могло да се предвиди, че автомобилът на П. ще има внезапно и непредвидимо, дори и сигнализирано действие за завиване наляво. 

Пак в допълнителната АТЕ вещите лица са категорични, че фактическата максимална видимост между двамата водачи на автомобилите – участници в ПТП, по права линия спрямо МУ е била 150м /т.е. всеки един от тях е можел обективно да види другия, когато автомобилите са отстояли на 150м един от друг /.  Посочено е, че след като са били на 150м един от друг, всеки от водачите е изминал разстояние от по 75м до МУ /виж кадър 2.3 и 3.13 от допълнителната АТЕ/.

На стр.6 и 7 от обстоятелствената част на въпросната АТЕ вещите лица много подробно и мотивирано изчисляват, че при движение на автомобила на П. с  50км/ч, каквато е действително установената негова скорост по основната АТЕ, то каква би била дължината на “опасната зона“ и времето за спиране на автомобила на Й. при движение с действително установената за него скорост от 129 км/ч и при движение хипотетично със скорост от 60 км/ч, т.е. ако последният се е движел с разрешената скорост, съобразно въведеното ограничение. Казано е, че реално и фактически автомобилът на П. е възникнал като фактическа опасност от началото на маневрата си да завива наляво. Посочено е, че ударът е настъпил 1 сек. От началото на маневрата на П., което е внезапна и непредвидима опасност за Й. – без възможност да предвиди това. Отразено е, че от чисто физична гледна точка, съобразно времето необходимо за спиране на Й. при движение от него с 60км/ч  /разрешената скорост в зоната на кръстовището –, са били необходими 4.2 сек. и разстояние за спиране 47м, като е заключено, че при установената фактическа обстановка, времето за достигане до точката на МУ при път 13.9м на автомобила на П. за 1 сек., то последиците биха били същите като при движение на Й. със скорост от 129 км/ч - механичен удар между двата автомобила.

Обобщено съдът направил извод, че може да се каже според отразеното в допълнителната АТЕ, че щом обективно и фактически максималната видимост между двамата водачи преди достигане до МУ е била 150м, то проблемът идва от действието или бездействието на всеки от тях за и към момента на възникването на опасността– внезапното завиване наляво от П. и то преди да пропусне автомобила на Й., за което вече стана дума, че в последното изречение на експертизата вещите лица сочат, че по никакъв начин не е могло да се предвиди от Й..

При осъществяване на своите правомощия, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, въззивната инстанция намира, че част от приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, е възприета неправилно чрез позоваването на посочените по горе експертизи. Аргументите в тази насока са следните:

В хода на съдебното дирене е назначена нова ТСАТЕ .От заключението се установява,че по начало самото техническо състояние на автомобилите не е в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие . Скоростта на движение на л.а. марка ...........в момента на удара е била около 20 km/h. От обективните данни по делото не може еднозначно и категорично да бъде определена скоростта на автомобила преди навлизане в кръстовището. Максимално възможната скорост на автомобила при изпълнение на маневрата „Завой наляво" е 34km/h.

Скоростта на движение на л.а. марка ...........в момента на удара е била около 113 km/h. Предвид липсата на спирачни следи и данни за спиране на автомобила преди удара, то тази скорост следва да се приеме, че е била и скоростта на автомобила непосредствено преди момента на удара.

Според ВЛ механизма за настъпването на ПТП е следният -Водачът Г.В.П. е управлявал л.а. ...........по втората от дясно наляво пътна лента на платното за движение на път II-37 (*** - ***) в посока от юг на север с направление за маневра завой наляво. По същото време л.а. „......" - черен, с per. ......е управляван от С.М.Й.по западната пътна лента на платното за движение на същия път в посока от север на юг, насрещно на л.а. „......" -син. Когато л.а. „......" - син, започнал да навлиза в кръстовището с маневра завой наляво, и двамата водачи са имали техническа възможност да възприемат насрещния автомобил. Въпреки това водачът на л.а. „......" - син, продължил да навлиза в кръстовището и в резултат на скорости и пресичане на траектории настъпил удар. Ударът настъпил в дясна предна част на л.а. „......" - син, и в предната лява част на л.а. „......" — черен. В този момент скоростта на л.а. „......" - син, била около 20 km/h, а на л.а. „......" - черен около 113km/h. След удара л.а. „......" - син, бил отхвърлен назад ( на юг) и с надлъжна ротация обратна на часовниковата стрелка гледано отгоре достигнал на място и в положение, отразени в протокола за оглед на местопроизшествието и видни в албум, а след удара л.а. „......" - черен, се отклонил надясно спрямо посоката му на движение, напуснал платното за движение и установил на място и в положение, отразени в протокола за оглед на местопроизшествието и видни в албум. Ударът е настъпил на платното за движение на място, което се намира:

ПО ДЪЛЖИНА на 4 - 5 m северно от ОРИЕНТИРА, приет в протокола за оглед.

ПО ШИРОЧИНА на 1,5 - 2,0 m източно от ОРИЕНТИРА (в пътната лента на л.а. „......" - черен, с рег.№ ****). От техническа гледна точка причини за настъпилото произшествие са:

Водачът на л.а. ...........-Г.В.П., е предприел маневра завой на ляво в кръстовището по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да пропусне насрещно движещия се л.а. „......" -черен.

Водачът на л.а. „......" - черен с per. ......- С.М.Й., се е движел със скорост от около 113 km/h, поради което е нямал техническа възможност да избегне удара, тъй като при движение със скорост 60 km/h и своевременна реакция, той би имал възможност да спре преди да достигне мястото на удар или при движение със скорост до 90km/h да спре преди да достигне мястото на удар, ако л.а. „......" - син, е навлезнал в кръстовището със скорост до 9,42km/h и/или да премине зад л.а. „......" - син, при скорост при навлизане на л.а. „......" - син до 15km/h включително.

При навлизане на л.а. ...........-Г.В.П., със скорост от 20km/h или по - висока водачът на л.а. „......" - черен, с per. ......- С.М.Й., и движение на автомобила с максимално допустимата нормативно определена за извъннаселено място (90km/h), е нямал техническа възможност да предотврати произшествието, т.е. причина за настъпване на произшествието в този вариант е, че водачът на л.а. „......" - син, с per, **** - Г.В.П., е предприел маневра завой на ляво в кръстовището по начин и в момент когато това не е било безопасно, т.е. без да пропусне насрещно движещия се л.а. „......" - черен.

 Вещите лица са разработили, съобразно поставените им задачи да определят от инженерно техническа гледна точка  възможностите за предотвратяване на така настъпилото произшествие между двата автомобила на конкретното място при конкретните обстоятелства и заключават че :

- Технически правилно е при възникване на опасност водачите да намаляват скоростта си на движение, а при необходимост - да предприемат аварийно спиране. Технически правилно е водачът на л.а. „......" - черен, с рег.№ **** - С.М.Й., да управлява с нормативно определената скорост и след навлизането на л.а. ...........в неговата пътна лента да предприеме аварийно спиране за избягване на произшествието.

При хипотеза, че нормативно определената скорост за л.а. „......" - черен, с рег.№ **** е била до 60km/h, то при всички условия на изследвани механизми причина за настъпилото ПТП е, че водачът С.М.Й.е управлявал л.а. „......" - черен, с установената скорост, тъй като при движене със скорост до 60 km/h би имал техническа възможност да спре преди мястото на удар или да пропусне л.а. „......" - син .

При хипотеза, че нормативно определената скорост за л.а. „......" - черен, с рег.№ **** е била до 90km/h, при движене на л.а. „......" - черен, със скорост до 90 km/h, л.а. „......" - син, би имал техническа възможност да премине през кръстовището, без да настъпи удар, ако скоростта му при навлизане е била до 15km/h - ускорително движение, ако обаче л.а. „......" - син, се е движил със закъснително движение от скорост 20km/h при навлизане или по - висока, водачът на л.а. „......" - черен, с рег.№ **** - С.М.Й., е нямал техническа възможност да предотврати произшествието;

- Технически правилно е на кръстовище, на което водачът на дадено превозно средство, подхождащ към кръстовището, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Технически правилно е водачът на „л.а. ...........- Г.В.П., да извърши маневрата, като се съобразява с положението, посоката и скоростта на движение на движещите се по пътя с предимство МПС, т.е. да възприеме движещия се с предимство л.а. „......" - черен, който е попадал в зоната на видимост и да го пропусне, т.е. водачът на л.а. ...........- Г.В.П., е управлявал автомобила по начин в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да пропусне насрещно движещия се л.а. „......" - черен.

Вещите лица са категорични че,  към момент на преминаване на л.а. „......" - син, през пътна маркировка - "Линия за изчакване" - М7, видимостта за водача по платното за движение по направление на идващия л.а. „......" - черен, е била над 140m. При всички изследвани варианти към момент на преминаване на л.а. „......" - син, през пътна маркировка ¬"Линия за изчакване" - М7, водачът му е имал техническа възможност да започне да възприема л.а. „......" - черен, т.е. л.а. „......" - черен, е бил видим, преди л.а. „......" — син, да премине пътна маркировка - "Линия за изчакване" - М7. Към момент на извъртания оглед на мястото на настъпилото ПТП от вещите лице по настоящата експертиза по посока на движение на двата автомобила преди достигане на кръстовището се установява наличие на Пътен знак „В26" -. „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената" (60 км/ч).

Пътният знак по посока на движение на л.а. „......" - черен, е на дистанция по - голяма от дистанция на видимост (около 140m), ограничена от завоя на път П-37 (*** - ***), към момент на навлизане на л.а. „......" -син, в кръстовището с маневра завой наляво. Пътният знак по посока на движение на л.а. „......" -син, е на дистанция по - голяма от дистанция на видимост (около 140m), ограничена от завоя на път П-37 (*** - ***) ,към мястото на навлизане на л.а. „......" -син, в кръстовището с маневра завой наляво.

От друга страна обаче от приложената по делото схема на пътни знаци по път 11-37 от км 133+200 до км 134+800 се установява, че в участъка за движение на л.а. „......" - черен, до удара няма пътен знак „Б26", такъв пътен знак не се описва и в Протокол за оглед от дата на настъпване на изследваното ПТП, както и няма виден във фотоалбум на местопроизшествието. Вещите лица са разработили, съобразно поставените им задачи, хипотетични варианти на отстояния между двата автомобила и времето, за което те ще се срещнат при движение един срещу друг, като хипотетично са взети скорости на автомобила на П. от 10, 20 и 30 км/ч, а след това и при движение на автомобила на Й. със скорост от 60 км/ч, т.е. съобразена с действащото ограничение на скоростта в зоната на кръстовището На база тези хипотетични изчисления е заключено, че при наличие към момент на настъпилото ПТП на Пътен знак „В26" -„Забранено е движение със скорост, по-висока от означената" (60km/h) попътно на л.а. „......" - черен, и движение с нормативно определената скорост, то водачът на л.а. „......" - черен - С.М.Й., би имал техническа възможност да спре преди да достигне мястото на удар, ако бе реагирал на навлизането на л.а. „......" - син.

С цел обективност и всеобхватност на настоящата експертизата се изследва и вариант за движение на л.а. „......" - черен, с 90km/h, приета за максимално нормативно определена скорост за извън-населено място, при което се получават следните стойности: При движение на л.а. „......" - черен, с 90km/h и реакция на водача чрез екстрено задействане на спирачната система на автомобила на навлизане на л.а. „......" - син, скоростта и времето, за което л.а. „......" - черен, ще достигне в мястото на удар ще имат следните стойности:

- Хипотеза I: При навлизане на л.а. „......" - син, в кръстовището с тръгване от място, л.а. „......" - черен, би спрял преди да достигне мястото на удар;

Хипотеза И: При навлизане на л.а. „......" - син, в кръстовището с 5krn/h, л.а. „......" - черен, би спрял преди да достигне мястото на удар;

Хипотеза 90krn/h: При навлизане на л.а. „......" - син, в кръстовището с 9,42km/h, л.а. „......" - черен, би достигнал мястото на удар със скорост около 0,82km/h за време около 5,01s;

Хипотеза III: При навлизане на л.а. „......" - син, в кръстовището с 10krn/h, л.а. „......" - черен, би достигнал мястото на удар със скорост около 16,791on/h за време около 4,36s;

Хипотеза IV: При навлизане на л.а. „......" - син, в кръстовището с 15km/h, л.а. „......" - черен, би достигнал мястото на удар със скорост около 47,96kxn/h за време около 3,10s; Хипотеза V: При навлизане на л.а. „......" - син, в кръстовището с 20km/h, л.а. „......" - черен, би достигнал мястото на удар със скорост около 61,74krn/h за време около 2,54s;

Хипотеза VI: При навлизане на л.а. „......" - син, в кръстовището с 25km/h, л.а. „......" - черен, би достигнал мястото на удар със скорост около 70,61km/h за време около 2,18s;

Хипотеза VII: При навлизане на л.а. „......" - син, в кръстовището с 30km/h, л.а. „......" - черен, би достигнал мястото на удар със скорост около 76,97km/h за време около 1,93 s;

Хипотеза VIII: При навлизане на л.а. „......" - син, в кръстовището с 34km/h, л.а. „......" - черен, би достигнал мястото на удар със скорост около 80,92km/h за време около 1,77s;

От горните стойност могат да се изградят следните изводи:

При навлизане на л.а. „......" - син, със скорост до 15kjn/h включително, при движение на л.а. „......" - черен, с 90km/h и реакция на водача и екстрено задействане на спирачната система на автомобила, л.а. „......" - син, би преминал през пътната лента на л.а. „......" - черен, без да настъпи удар;

При навлизане на л.а.   „......" — син, със скорост над 20krn/h включително (закъснително движение), при движение на л.а. „......" - черен, с 90krn/h и реакция на водача и екстрено задействане на спирачната система на автомобила, л.а. „......" - син, не би преминал през пътната лента на л.а. „......"   черен, без да настъпи удар;

Настоящата инстанция отбелязва че  съдът е обсъдил всички гласни, писмени и веществени доказателствени средства (снимки и скица), веществени доказателства и писмени доказателства и способи на доказване (съдебномедицинска и АТЕ) по делото са в основни линии еднопосочни  по отношение на механизма на настъпване на произшествието.

Съдът не се е доверил на обясненията на обвиняемия  П. в частта им, в която сочи, че непосредствено преди ПТП се е движел със скорост не по-висока от 30 км/ч, с която е извършил и маневрата завой наляво. Сочи, че преди да започне маневрата почти е бил спрял, като погледнал напред – в насрещната пътна лента, като имал видимост от около 100 метра, а в този момент там не е имало насрещно движещ се автомобил. Сочи, че след това включил на първа предавка и започнал да завива наляво, а когато почти бил приключил маневрата и навлязъл с предницата на автомобила си в разделителния островна кръстовището, видял колата, която го ударила. Сочи също, че ударът станал извън насрещната за него пътна лента, т.е. в зоната на разделителния остров на кръстовището.

Съдът е анализирал и кредитирал показанията на св.Й. в насока , че когато е приближавал към процесното  кръстовище е възприел автомобила на П., който в един момент внезапно започнал да завива наляво. От това и направил изводът „е щом Й. е виждал автомобила на П., то значи, че и последният е имал обективна възможност да види насрещно движещият се автомобил.Отбелязал е че това се потвърждава заключението на допълнителната АТЕ, което категорично сочи, че двамата водачи са имали видимост един към друг, когато са отстояли на разстояние 150м и на по 75м до мястото на удара. Между впрочем пък от заключението на ТАТЕ над 140м, преди автомобилите да се сблъскат, което също значи, както е отбелязал РС че докато са изминавали това разстояние, те са имали възможност да се видят, респ. да съобразят поведението си с правилата по ЗДвП.

По отношение на показанията на свидетелите Б.Г. и И.К. правилно е отбелязано че не заслужават задълбочено обсъждане, т.к. те са били полицейските служители, пристигнали на местопроизшествието след подаването на сигнал за него. Разказват какво е било разположението на двете МПС след инцидента, както и че двамата водачи не са влизали в пререкания помежду си - били уплашени. Посочените двама свидетели не са били очевидци на поведението на участниците в ПТП преди неговото настъпване, поради което техните показания не допринасят с нещо за установяване на фактите, включени в предмета на доказване.

  В основата на фактическите си изводи съдът положи, като главен доказателствен източник в това производство,освен обясненията на обвиняемия и показанията на посочените свидетели и заключенията на СМЕ,основната и допълнителна АТЕ назначена в хода на съдебното дирене от първата инстанция,така и назначената от настоящата такава ТСАТЕ, както и веществените доказателствени средства – фотоалбум и скица на местопроизшествие – неразделна част от огледния протокол.

    Към тези фактически обстоятелства, които са безспорно доказани за съда и страните и същевременно значими за целите на настоящия наказателен процес, съдът отнася времето и мястото на инкриминираното деяние, часа на настъпване на пътно – транспортното произшествие, правоспособността на водач на моторно - превозно средство на обвиняемия, посоката му на движение с управляваното от него моторно - превозно средство, обстоятелството, ПТП е станало на прав ,равен пътен участък ,при отлична видимост,през светлата част на деня,без влошени метеорологични условия,както и нараняванията на пострадалия, причинени от процесното пътно - транспортно произшествие, и конкретните медицински причини за него. Също по категоричен и несъмнен начин се установи и механизма на ПТП,като в този смисъл изводите съдържащи се в експертните заключения на експертизите са обосновани. Изводите за скоростта на движение на процесният автомобил преди катастрофата, опасната му зона на спиране, конкретното място на настъпилия удар, механизма на пътно - транспортното произшествие и техническите причини за него, както и възможността за предотвратяването му,скоростта на движение на лекия автомобил на св.С.Й.,поведението и на този участник в произшествието,включително и това което е могло да доведе до предотвратяването на произшествието, съдът базира преимуществено върху заключенията на  ТСАТЕ, които настоящият съдебен състав възприе като пълни, ясни и обосновани и не намери основание да се съмнява в тяхната правилност и обективност, при направената им защита в съдебно заседание. Същите са изготвени от висококвалифицирани експерти, чиято професионална подготовка, компетентност и добросъвестност не бе поставена под въпрос.  

Съдът намира,че следва да обсъди и кредитира изцяло именно ТСАТЕ назначена в хода на съдебното следствие от настоящата инстанция,а не тази изготвена и депозирана на ДП и  тази в съдебната пред първата инстанция.Както се установи и от настоящите вещи лица,след запознаване с материалите по делото и извършения анализ е било установено,че скоростта на движение на л.а. марка ...........в момента на удара е била около 20 km/h. От обективните данни по делото не може еднозначно и категорично да бъде определена скоростта на автомобила преди навлизане в кръстовището. Максимално възможната скорост на автомобила при изпълнение на маневрата „Завой наляво" е 34km/h. Скоростта на движение на л.а. марка ...........в момента на удара е била около 113 km/h. Предвид липсата на спирачни следи и данни за спиране на автомобила преди удара, то тази скорост следва да се приеме, че е била и скоростта на автомобила непосредствено преди момента на удара.

Водачът на л.а. ...........-Г.В.П., е предприел маневра завой на ляво в кръстовището по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. без да пропусне насрещно движещия се л.а. „......" -черен.

При навлизане на л.а. ...........-Г.В.П., със скорост от 20km/h или по - висока водачът на л.а. „......" - черен, с per. ......- С.М.Й., и движение на автомобила с максимално допустимата нормативно определена за извъннаселено място (90km/h), е нямал техническа възможност да предотврати произшествието, т.е. причина за настъпване на произшествието в този вариант е, че водачът на л.а. „......" - син, с per, **** - Г.В.П., е предприел маневра завой на ляво в кръстовището по начин и в момент когато това не е било безопасно, т.е. без да пропусне насрещно движещия се л.а. „......" - черен.

Към момент на преминаване на л.а. „......" - син, през пътна маркировка - "Линия за изчакване" - М7, видимостта за водача по платното за движение по направление на идващия л.а. „......" - черен, е била над 140m. При всички изследвани варианти към момент на преминаване на л.а. „......" - син, през пътна маркировка ¬"Линия за изчакване" - М7, водачът му е имал техническа възможност да започне да възприема л.а. „......" - черен, т.е. л.а. „......" - черен, е бил видим, преди л.а. „......" — син, да премине пътна маркировка - "Линия за изчакване" - М7.

При тези установени обстоятелства съдът дава вяра на ТСАТЕ относно отразеното в нея обстоятелство,че при станалия удар между двете МПС-ва, при така установената за тях фактология  и местоположение и скорост изхода за пострадалия е бил неизбежен. От заключението на СМЕ, става ясно, че в резултат  на настъпилото ПТП, на пострадалият С.Й. е било причинено счупване па десен глезен с луксация (талус = петна кост и медиален малеол = вътрешен глезен = голямопищялен глезен), което е довело до трайно затрудняване на движение то на десния долен крайник за около 7-8 месеца от датата на травмата. Това увреждане съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 от ПК.

С оглед на всичко казано до тук, настоящият съдебен състав заключи, че основният виновник за ПТП е бил обв.П.,който извод всъщност е направил и правилно РС. РС правилно е приел че от обективна и субективна страна, обв. Г.П.  е осъществил признаците на престъпния състав на чл.343 ал.1, бук.”б”, предл.2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.129 ал.2 вр. с ал.1 и и във вр. с чл.25, ал. 2 от ЗДП.

Това е така, защото ако той бе изпълнил задължението си по чл.25 ал.2 от ЗДвП – да пропусне насрещно движещият се автомобил на Й., който обективно е можел да види преди да започне да завива наляво., то до ПТП не би се стигнало.

Твърдението на П., че срещу него не е имало насрещно движещ се автомобил  се опровергава от заключенията на АТЕ.

Същественото в случая обаче е друго и това е дали П. е могъл своевременно да възприеме другия автомобил на св. С.Й.  и какви действия е следвало да предприеме.Според всички събрани доказателства по делото не е имало причина обвиняемия да не забележи автомобила управляван от пострадалия и както се потвърди от свидетелските показания,а и от заключението на експертите,открития по дължина и ширина пътен участък,отличните атмосферни условия,липсата на каквито и да е зрителни или други прегради и участници в движението са позволявали безпрепятственото възприемане на лекия автомобил,водачът на дадено превозно средство, подхождащ към кръстовището, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

При това положение П. е могъл да възприеме насрещно движещия се автомобил,според експертите от над 140 м,но преценката на обвиняемия  в този случай е чисто субективна и не го е освобождавала от спазването на горното правило и задължение за пропускане на движещите се по пътя с предимство автомобили.В този смисъл е и съдебната практика,вкл. и решение №495 от 10.04.75г. по н.д. №398875г. ІІІ н.о. на ВС,според което „предимство за преминаване през едно кръстовище имат водачите на пътните превозни средства пред други не само когато се намират непосредствено пред неговия вход,но и в случаите,когато се намират на известно отдалечени ,но се приближават към него“.Правилата за движение не определят разстоянията на които пътните превозни средства с предимство трябва да бъдат изчаквани,нито времето на изчакване за преминаване през кръстовището.На водача без предимство е предоставено да прецени дали едно приближаващо се превозно средство с предимство трябва да бъде изчакано или има гарантирана възможност за преминаването,без да се попречи на неговото право първо да премине кръстовището.Ако водача изчакващ преминаването на едно МПС не е в състояние да определи разстоянието на което се намира от входа на кръстовището или скоростта с която се движи във всички случаи е длъжен да се въздържи от влизане в кръстовището./виж и Р-ние №486 от 04.12.2009г. на ВКС по н.д. №508/2009г…ІІІ ,н.о./м..

Неправилно се позовава защитата на установения факт,че водача  на лекия автомобил св. Й.   е имал неправомерно поведение ,като се е движил с 113 km/h. ,което е в основата да не може да се предотврати ПТП,тъй като експертите са посочили,че при  движене със скорост до 60 km/h би имал техническа възможност да спре преди мястото на удар или да пропусне л.а. „......" – син.

Това е така тъй като както е посочено и в Решение №177 от 27.01.2014г. по ВНОХД №213/13г. на АС Бургас-правилата за движение посочени по горе, задължават обвиняемия  да пропусне да преминат през кръстовището всички пътни превозни средства,движещи се по пътя с предимство,включително и движещите се по него с превишена скорост.Също така и в Р-ние №1063 от 25.10.76г. по н.д. №925/76г. на ВС на РБ изрично е посочено,“че водача на МПС не изгубва предимството да премине пръв поради това,че сам е допуснал нарушение,като се е приближил към кръстовището с несъобразена скорост“.

Освен това не може горния довод на защитата да бъде в основата и на твърдяната преценка за липса на съставомерност на поведението на П.,че по този начин би пропуснал насрещно движещия се автомобил на св.Й.,тъй като изначално би се отрекла противоправност и неспазването на правилата за движение при кръстовището от страна на обвиняемия.

Първопричината за станалото ПТП е именно неспазените и описани по горе правила за движение от негова страна,а това ,че водача на лекия  автомобил св. Й. в действителност е управлявал с превишена скорост,то следва да се приеме, че има съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна,обстоятелство което РС е отбелязал и зачел при налагане и индивидуализиране на наказанието.Ето защо макар и вредните последици предизвикани от неправомерното навлизане на П. в кръстовището да са могли да бъдат предотвратени от св. Й.,като водач на товарния автомобил,това не означава,че обвиняемия, следва да бъде оправдан,според неговата защита.Очевидно е налице един неправомерен резултат,предизвикан от него независимо от допуснатото от св. Й., нарушение.

Настъпилите съставомерни последици и несъмнено установената причинно следствена връзка между неправомерното поведение на П. по отношение задължението му да пропусне движещо се по път с предимство ППС и да се въздържи от преминаване през кръстовището и настъпилият общественоопасен резултат,ангажират наказателната му отговорност.Налице е пряка причинна връзка между нарушаването на правилата за движение по чл. 25, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП: „При извършване па маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лепта, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“ и последвалото ПТП,със сблъсък между управлявания от обвиняемия автомобил и на св.Й. и настъпилите в резултат на тези нарушения телесни увреждания- средна телесна повреда изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десния долен крайник по смисъла на чл. 129, ал.2, във вр. с ал. 1 от НК, за около 7-8 месеца от датата на травмата, резултат от счупване па десен глезен с луксация (талус = петна кост и медиален малеол = вътрешен глезен = голямопищялен глезен).

От субективна страна деянието на обвиняемия,както и РС е посочил е непредпазливо и по конкретно в проява на небрежност,тъй като той не е предвиждал настъпването на тези тежки обществено опасни последици,но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, ако беше спазил правилата на движение,посочени по горе.

Като е отчел че   е пълнолетен, не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII , раздел IV от общата част на НК , както и , че за извършеното от него  непредпазливо престъпление  се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години,,а съставомерни и подлежащи на възстановяване имуществени щети няма -,правилно съгласно разпоредбата на чл.78 а ал.1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание.

Макар да не се правят оплакванията за несправедливост на наложеното наказание ,то е справедливо.

Съдът е отчел че обв. П.  е личност с изключително ниска степен на обществена опасност, доколкото не е осъждан, не е криминално проявен,  положително охарактеризиран по местоживеене, а не последно място и фактът, че откакто е правоспособен водач на МПС е извършвал само едно нарушение на правилата за движение по ЗДП, за което е бил санкциониран с глоба с фиш, която е заплатил.Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът правилно е отчел, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, фактът, че е правоспособен водач на МПС от над 50 години, но има само едно единствено нарушение по ЗдВП, както и грубото нарушение на ЗДвП извършено от пострадалия преди ПТП – движение с превишена скорост . Отегчаващи обстоятелства не са констатирани.

Наложеното на жалбоподателят административно наказание глоба от 1000 лева е при смекчаващите отговорността обстоятелства.Наложено е плътно на минимума размер и   е справедливо, ще превъзпита както него така и обществото,а при определянето му съдът е изходил от  вината му, като е съобразена и разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Като е изходил от степента на вината и целите по чл.36 от НК,съдът не е приложил разпоредбата на чл.78а ал.4 от НК, във връзка с чл.343г от НК и не е  лишил обвиняемия от право да управлява МПС.

            Разноски по делото са правилно изчислени,но в тежест на обвиняемия, следва се възложат направените в тази инстанция в размер на 1950 лева /за експертиза/.

            По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК съдът

                                                           Р          Е         Ш        И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №51 от 23.01.2020г по НАХД№1413/2019г на РС ***.

            Осъжда обвиняемия Г.В.П. ЕГН: **********  да заплати сторените по делото разноски  в размер на 1950лева /хиляда деветстотин и петдесет лева/., платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – ***.

            Решението е окончателно.

                                                                      

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: