№ 878
гр. Варна, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Деница Славова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20243100501358 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Б. Б. Б., чрез адв. И.
/ВАК/ против Решение № 173 от 30.06.2024 година, постановено по гр.дело №
412/2024 година на ВРС, с което е била уважена претенцията на ищцата Я. Н.
Б. и по отношение на въззивника Б. са били определени следните мерки, с
които е бил задължен той да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Я. Н. Б. и с което му е било забранено да приближава на по – малко от
10 метра Я. Н. Б. за срок от 18 месеца и с което е бил осъден да заплати в полза
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер
на 25 лева /двадесет и пет / лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба се излага, че решението се явява неправилно и
постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът е
изследвал и обсъдил погрешно представените по делото доказателства, и че
реално не е бил осъществен акт на домашно насилие. Излага се, че
разпитаните свидетели не дават реална представа за случилото се и че самата
1
молителка е уклончива досежно описания от нея инцидент. По същество се
иска отмяна на атакуваното решение.
По делото е постъпил отговор против жалбата от страна на Я. Н. Б., чрез
адв. С. – особен представител, с които, като се излагат аргументи, се настоява
решението да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред ВОС се явява адв. И., която представлява
въззивника Б., и поддържа въззивната жалба.
За въззиваемата Я. Б., редовно призована, се явява адв. С. – особен
представител, която оспорва жалба и моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред ПРС производството по делото е образувано на базата на
постъпила искова молба от Я. Н. Б. по реда на Закона за защита срещу
домашното насилие. С искането са били отправени молби за налагане на
мерки за защита срещу домашното насилие по отношение на Б. Б. Б., като
бива визиран един случай на насилие – от 29.03.2024 година. Според молбата
на тази дата Б. е отправял спрямо Б. закани за насилие и обиди.
Ответника Б. е оспорил молбата, като заявил, че страните по делото са
майка и син, живеят в една къща; че спорове и скандали по между им е нямало
и че по същество молбата й се явява неоснователна.
След като съобрази предмета на делото, фактите по него и застъпените
от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Разпитани са пред първата съдебна инстанция свидетелите маргарита Г.
Жекова, В. Б. Б. и Дарко Янакиев Георгиев. Показанията дадени от тях са
разнопосочни – свидетелите Жекова и Б. сочат, че скандалите и заплахите са
били чести явления и са възникнали по повод на собствеността върху
недвижимия имот, в които страните живеят; честата злоупотреба с алкохол от
страна на въззивника Б. и липсата на пари.
От своя страна свидетеля Дарко Георгиев заявява, че на въпросната
дата въззивника Б. се е намирал в кантората му и двата са обсъждали
проблемите на въззивника.
От събраните пред МВОС писмени доказателства става ясно, че между
страните няма други съдебни производства, както и че въззивника Б. Б. Б. не
упражнява обществено полезен труд.
При тези данни становището на съда е следното:
Първия въпрос на които следва да се отговори е дали се касае за
домашно насилие съобразно дадената от закона, дефиниция.В съответствие с
нормата на чл.2 от Закона за защита от домашното насилие «Домашно
насилие» е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
2
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Едновременно с
това ЗЗДН е пределно изчерпателен, като приема в ал.2, че за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
В конкретния случай съдът приема, че решаващата съдебна инстанция
правилно е отговорила на запитването на ищцата дали описания в ИМ
инцидент съставляват насилие по смисъла на закона и най – вече дали се явява
доказан. Касае се за един случай – на 29.03.2024 година, и в него по
отношение на ищцата е упражнен психически тормоз, довел до емоционален
стрес и психическо напрежение. Ето защо, предвид твърденията в исковата
молба съдът приема, че стореното от въззивника би следвало да обхваща
предвидените в нормата на чл.2 от ЗЗДН хипотези и съставлява домашно
насилие, ако бъде доказано.
Съобразно представените по делото доказателства ПРС, а и ВОС
приемат, че представената по делото Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН
съставлява доказателство, доколкото същата не е опровергана от насрещни
доказателства на въззивника. Така например по искане на въззивника е бил
разпитан един свидетел Дарко Георгиев, чиито показания обаче не се
характеризират със задълбоченост, явяват се повърхностни и не способстват
за изясняване на обективната истина. В показанията си той твърди, че на
въпросната около 09.30 часа е приел в кантората си въззивника Б. Б. и двамата
са обсъждали имотни проблеми, като Б. е напуснал кантората около 10.00
часа. Съдът приема, че тази среща се явява спорадична и не пресъздава
цялостната картина в отношенията между страните. Тези показания могат за
посочат състоянието и действията на въззивника в един малък отрязък от
време, но не и предоставят вярна информация за действително случващото се
между майка и син.
От друга страна показанията на свидетелите Г. и В. Б. са ясни, точни
последователни, дават представа за случилото се и най – вече те
кореспондират с представената по делото Декларация от страна на
молителката. Според свидетелите причините за създалата се ситуация са най –
3
вече отсъствието на трудова заетост у въззивника, честата злоупотреба с
алкохол и най – вече нежеланието му да осъществява обществено полезен
труд. Нещо повече – на въпросната дата заканите са били съпроводени с обиди
от сорта на „кучка“, „пачавра“ , „курва“ и други . Също в този смисъл са и
показанията на свидетеля В. Б. – брат на въззивника и син на ищцата, които
свидетелства за агресивно и обидно поведение спрямо Б. и то не само на
посочената дата. Свидетеля сочи, че въззивника Б. Б. се само не подпомага
ищцата, нито проявява грижи към нея, но и че демонстрира системно
упражнявани заплахи, в частност, че тя ще бъде „разкостена“ или ще бъдат
„пуснати роми в имота, за да я притесняват“. Точно това му поведение е
предизвикало страх и е станало причина и за наличието на чести
хипертонични кризи у Б..
Ето защо, настоящата инстанция приема, че Декларацията по чл.9 и
показанията на свидетелите Г. и В. Б., в частта касаеща упражнено над Я. Б.
домашно насилие са останали не опровергани от останалите доказателства,
събрани в процеса. По смисъла на чл.13 ал.3 от ЗЗДН, когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но по изложените по – горе
съображения в това спорно производство въззивника не е успял да установи
липсата на действия, които могат да се квалифицират като домашно насилие.
Законът за защита срещу домашното насилие изрично предвижда
провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл.
15, ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните,
съгласно чл. 13 от ЗЗДН. Точно по този начин е гарантирано и правото на
защита на въззивника в производството, който има възможността, и следва да
опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на
съответни доказателства. В конкретния случай въззивника неправилно се е
позовал на показанията на свидетеля Дарко Георгиев, по причини, посочени
по горе.
Ето защо ВОС приема, че първата съдебна инстанция правилно е
събрала и преценила необходимите доказателства, така както е правилен и
нейния краен извод.
Предвид горното, ВОС,
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 173 от 30.06.2024 година, постановено
по гр.дело № 412/2024 година, по описа на ПРС, четвърти състав.
ОСЪЖДА Б. Б. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на ВОС, д.т. в
размер на 12.50 лева (дванадесет и петдесет) лева, на осн.чл.16 от Тарифата за
д.т., които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
На осн.чл.17 ал.6 от ЗЗДН решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5