Решение по дело №226/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 207
Дата: 13 февруари 2023 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20222100500226
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Бургас, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева

Д. П. С.
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20222100500226 по описа за 2022 година
Производството пред Бургаския окръжен съд е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във
връзка с чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 3278/28.01.2022г. по описа на РС-
Бургас, подадена от Н. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *** – лично и като процесуален
субституент на малолетния си син Я. Н. С..
Обжалвано е Решение № 30 от 06.01.2022г. постановено от РС Бургас по гр. д.№
7860/2021 по описа на същия съд, с което е отхвърлена молбата на Н. Й. С.- лично и в
качеството на баща на малолетния Я. Н. С., ЕГН: **********, за издаване на заповед за
защита по реда на ЗЗДН против П. С. К., с ЕГН: **********, от ***, както и срещу брат й Д.
С. К., ЕГН: **********, *** – само за племенника му, поради извършени на 09.10.2021г. от
ответниците актове на домашно насилие.
Н. Й. С. е осъден да заплати по 300 лв. деловодни разноски за всеки от ответниците-
П. С. К. и Д. С. К..
С жалбата са изложени са оплаквания, че решението на БРС е неправилно, както и
немотивирано, постановено в противоречие с доказателствата по делото. Според въззивника
съдът не е кредитирал събраните по делото гласни и писмени доказателства, а е обосновал
решението си въз основа на изготвения социален доклад.
Жалбоподателят сочи, че по делото безспорно е установено, че описаното в молбата
за защита поведение на ответниците на 9.10.2021г. съставлява акт на домашно насилие по
1
смисъла на чл.2 от ЗЗДН. От показанията на свидетеля Б. по категоричен начин се
установява твърдението на молителя за упражненото домашно насилие над детето Я. С., а
именно как ответниците обясняват на детето, че баща му “няма един приятел и не харесва
никого“, “не харесва нито него, нито майка му, нито С., нито баба му и че е сам като куче“,
че “едва ли не е искал да му втълпи вина“, че „когато баща му не го е прибрал през лятото,
тя е била права като не е изпратила полиция, както той е правел, за да може детето да си
изкара хубава ваканция“, че баща му „не заслужава такова дете, като него“, че “не се е
интересувал от това как е детето по математика“.
Изразява становище относно доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН.
Сочи, че ответниците не са успели да докажат твърденията си, изложени в отговора
на молбата, а показанията на свидетеля Е. не могат да бъдат кредитирани, тъй като същите
са косвени, противоречиви и непоследователни.
Оспорва изготвения социален доклад като неотговарящ на изискванията на чл.14 от
Правилника за прилагането на Закона за закрила на детето. Сочи, че в него са взети под
внимание единствено твърденията на ответниците, а на него не е дадена възможност да
изложи доводите си пред съответната дирекция по местоживеенето му.
В заключение посочва, че атакуваният съдебен акт е лишен от правна аргументация.
Позовавайки се на т.17 от ТР 1/2000г. на ОСГК на ВКС, заявява, че правото на участие на
страната в процеса, гарантиращо правото на защита и състезателния характер на
производството, е нарушено, тъй като молителят не е изслушан от социален работник.
Моли решението да бъде отменено и молбата за защита да бъде уважена чрез
налагане на мерките по ЗЗДН, посочени в молбата.
В законния срок е постъпил отговор на жалбата от адв. Христина Късева –
процесуален представител на въззиваемите Д. С. К. и П. С. К..
С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемите считат, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, а оплакванията в жалбата- несъстоятелни. Сочат,
че уважаването на искането за незабавна защита от съда в процесния случай не обвързва
съда с постановяване на решение в полза на молителя. Заявяват, че не е налице твърдяното в
жалбата нарушение на правото на защита и справедлив процес. Според тях, от събраните по
делото доказателства несъмнено се установява, че на 09.10.2021г. не е осъществен акт на
насилие от страна на ответниците както по отношение на детето, така и по отношение на Н.
С. от П. К.. Считат за голословни твърденията за предубеденост на социалните работници
при изготвяне на социалния доклад. Във връзка с разрешението дадено в т.17 от ТР 1/2000г.
на ОСГК на ВКС сочат, че едва с въззивната жалба въззивникът е отправил искане за
изготвяне на социален доклад и изслушването му от социален работник в Дирекция
Социално подпомагане София, което според тях се явява преклудирано.
Искат от съда обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Въззивникът не взема участие при разглеждането на делото в открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция.
Процесуалният представител на въззиваемите оспорва жалбата, поддържа отговора,
2
моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от обжалването. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
След съвкупна преценка на доводите на страните, въз основа на събраните по делото
доказателства и с оглед приложимите разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд
намира, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Въззивникът Й. е сезирал Бургаския районен съд с молба за молба за защита срещу
осъществено спрямо него домашно насилие от въззиваемите П. С. К. и Д. С. К., както и с
молба за защита на малолетния син на въззивника и въззиваемата К.- Я. Н. С., срещу
осъществено спрямо него домашно насилие от въззиваемите П. С. К. и Д. С. К..
Конкретните обстоятелства са изложени в молбата за защита. Твърди се, че С. и К.
живели на семейни начала и имат син- Я., роден през 2012г. С решение №1954 по гр.д.
№3251/2016г. на БРС бил утвърден режим на лични отношения между въззивника и детето.
Понеже въззиваемата възпрепятствала контактите му с детето, между родителите се появили
неприязнени отношения. Въззивникът твърди, че е правил компромиси, редовно превеждал
дължимата издръжка за детето, като предварително дадените от него суми надхвърляли
определения от съда размер. Вместо да оцени положените от него усилия за отглеждането
на детето, въззиваемата започнала да манипулира въззивника като тормозела и биела сина
им. От техни общи познати узнал, че К. употребява системно наркотици и злоупотребява с
алкохол.
Твърди, че е подложен на физически и психически тормоз. При всяко вземане на
детето разбирал от него за побой, нанесен от майка му, както и други неща, оказващи
влияние върху нормалното емоционално развитие на детето. В последно време разбрал, че
побоите и посегателствата върху детето зачестили. Сочи, че е притеснен за здравето и
психиката на детето, което е на девет години и при евентуално грубо посегателство, може да
настъпи трайно негативно влияние върху психиката му.
На 9.10.2021г., около 14 часа въззивникът чул и записал от телефона на сина си Я.,
как майка му и вуйчо му- вторият въззиваем, упражняват домашно насилие, под формата на
емоционално такова. Въззиваемият К. казал на детето, че баща му няма един приятел и не
харесва никой- нито детето, нито майка му, нито вуйчо му, нито баба му. Казал му също, че
баща му е сам, като куче. По- късно К. продължил да притиска детето с фразата, че баща му
иска да му втълпи вина. Казал му също, че баща му не заслужава такова детето като него.
Обяснили на детето, че това е опит от страна на бащата да манипулира детето и да вика
полиция. Въззиваемата К. казала на сина им, че когато баща му не го е прибирал лятото, тя
била права като не изпратила полиция, както правел бащата, за да може детето да си изкара
хубава ваканция. Въззивникът чул също, че той не се интересува от това как е сина му по
математика и в училище, а единствено притеснява детето с новия приятел на майка му.
След тази проява на К. и отказът на служителите от РУ на МВР- Бургас да изпълнят
3
вменените им от закона задължения за опазване на реда и спокойствието на гражданите,
въззивникът приел, че единствения начин да получи защита е издаването на заповед за
налагане на мерки срещу домашно насилие.
Цитирана е дефиницията за домашно насилие.
Твърди се, че от изложеното в молбата за защита е видно, че съществува
непосредствена и последваща опасност за живота и здравето на детето, както и на него
самия. Ето защо въззивникът претендира издаване на заповед за незабавна защита както
спрямо него, така и спрямо детето.
Поискано е налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.4 и т.5 ЗЗДН /първата и третата
мярка по отношение на двамата ответници/.
Приложена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която са възпроизведени твърденията
за осъществено спрямо въззивника Н. С. и малолетния Я. С., емоционално насилие на .
С определение №3690 от 9.11.2021г. по гр.д.№ 7860/21г. на БРС , производството по
делото е прекратено като недопустимо в частта, касаеща молбата за защита на Н. С. срещу
осъществено домашно насилие от ответника Д. К., предвид липсата на предпоставките по
чл.3 ЗЗДН за търсената защита. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
Със същото определение съдът е приел, че с оглед твърденията на молителя и
заявеното от него, че детето се е свързало с баща си и е направило разговора с майка си и
вуйчо си негово достояние, очевидно детето не се е чувствало комфортно, поради което е
счел, че са налице предпоставки за издаване на заповед за незабавна защита по отношение
на детето. Предвид изложеното и като се преценил, че с оглед предстоящото съдебно
производство е възможна ескалация на по- висока степен на насилие, е приел, че са налице
данни за пряка и непосредствена последваща опасност за психическото здраве на детето,
каквито данни по отношение на бащата няма. Затова е издал заповед за незабавна защита
№89 от 9.11.2021г., с която е задължил П. К. и Д. С. да се въздържат от домашно насилие
спрямо Я. Н. С.- син на първата и племенник на втория.
Ответницата П. К.- сега въззиваема, представлявана от адв.Късева, е подала писмен
отговор, с който е оспорила твърденията за осъществено от нея домашно насилие върху
молителя и детето на страните. Заявява, че не е имала повод и причини да осъществява
насилие във всичките му форми по отношение на сина си Я., както и на баща му Н. С.,
поради което моли искането за защита да бъде отхвърлено.
Заявява, че на 8.10.2021г. около 21 ч. Н. С. се е обадил на тел.112 и изпратил без
причина полиция в дома на К., като подал сигнал, че детето е малтретирано от нея.
Полицаите беседвали с нея, детето и с приятеля на К., който им бил на гости. След като не
установили акт на насилие, констатирали, че сигналът е неверен. На 15.10.2021г. около 19 ч.
С. отново изпратил полиция в дома й по същата причина. Отново, след беседа с детето и
майката на К., с която живеели съвместно, полицаите не установили насилие. Това се
отразило изключително зле на психиката на детето, което се стресирало от присъствието на
полицаи у тях и не разбирало защо баща му изпраща полиция. След посещението на
органите на реда, детето се разстроило и разплакало. В същото време С. не спирал да й
пише заплашителни, вулгарни съобщения по адрес на нея и приятеля й. Същите гласели
4
следното: „Луд съм мърши долни!!! Ще ви изям!!!“; „Или ще продам всичко, ще замина и ще
платя на някой, който да ми реши проблемите с долняците“; „Последващи действия ще има
стой та гледай!!!“; „50-50 – споделено родителство, или много сериозна война!!!“; „Много
прекалихте и си повярвахте комплексарчета, долни, прости мазни!!!“. Писал също неверни
твърдения в родителската група по „Вайбър“, че детето е подложено на тормоз и
отчуждение от нейното семейство /вуйчо му, баба му и майка му/. Това се отразило
изключително зле на детето, злепоставило го пред съучениците му и уронило нейния
авторитет на майка пред класа. Заявява, че сина им е отличник и за малко повече от две
години има много златни и сребърни отличия /медали/ от различни състезания. Ответницата
била притеснена, че гореизложеното ще повлияе на успеха на детето и на желанието му да
ходи на училище.
По повод случилото се на 9.10.2021г. заявява, че около обяд Н. С. се обадил на сина
им. Тя била в стаята на детето и чула разговора им. С. заявил на сина им, че след като той
избира приятеля на майка си- С., пред него, ще има последствия. Детето се разстроило от
думите на баща си, започнало да плаче и поради това се наложило те двамата с брат й да го
успокояват, да му обяснят, че всичко ще бъде наред и да не се притеснява. Заявява, че
никога не са говорили на детето против баща му. Сочи, че детето не е звъняло на баща си,
нито е правило достояние на баща си проведения между тях разговор. Затова намира, че е
налице психическо и емоционално насилие, осъществено от Н. С. спрямо сина им. Счита, че
върху емоционалното състояние на детето влияят влошените отношения между двамата
родители, тъй като детето се натоварва от бащата с информация, която касае семейните
взаимоотношения. Сочи, че детето се чувства виновно, че има контакти със С. /приятеля на
майка си/. Заявява, че на 16.10.2021г. , докато преглеждала телефона на детето , закупен от
въззивника С., установила, че последният инсталирал на телефона на детето мобилно
приложение „Пинго“, което давало възможност чрез инсталиране на телефона на родителя
на приложение „Файнд май кидс“, така че родителят да може не само да проследява детето,
но и да използва функционалност, с която се включва микрофона на електронното
устройство на детето, за да се слуша и записва какво се случва с него в реално време. Така,
чрез използване на незаконни средства, въззивникът подслушвал цялото семейство и ги
записвал, а чрез програми за обработка на мултимедия манипулирал записите с цел да
навреди на нейното семейство. При разговор с детето, което нямало техническите познания
да инсталира това приложение, то й споделило, че не знае за приложението. Същевременно,
като администратор на телефона, който оперира с родителския контрол на интернет
потреблението, бащата е следвало да даде разрешение, в случай, че детето само е
инсталирало приложението. След като тя установила горните обстоятелства и се притеснила
за начина, по който приложението, което според нея не е инсталирано от детето, може да
бъде използвано, детето усетило безпокойството й и споделило, че не трябва да се
притеснява, защото приложението е инсталирано от баща му. Така тя разбрала, че
въззивникът е нарушил грубо гражданските й права, навлизайки в личното й пространство и
живот. С. започнал да я изнудва чрез записите да изпълни волята му за споделено
родителство, като заплашвал, че ще ги използва, за да навреди на нея и на детето.
5
Заявява също, че и преди посочените от нея дати, 5- 6 пъти С. е пускал фалшиви
сигнали на тел.112 . По тази причина били посетени от социални работници и ходили на
място в ДАЗД- гр.Бургас. По тяхна препоръка детето било записано на психолог в ЦОП-
Бургас, където за всяка среща били водени протоколи и можело да се проследи от
социалните работници или полицията дали детето е тормозено. Сочи, че С. е завел против
нея и майка й друго гражданско дело по ЗЗДН, решението по което било в нейна полза.
Заявява, че предвид ескалиращите действия на С. спрямо нея, детето, майка й, брат й и
приятеля й, е изплашена и притеснена какво може да се случи и докъде може да стигне Н.
С..
Сочи, че по повод подадените фалшиви сигнали по ЗНССП с единен европейски
номер 112 е образувана преписка №3388Р2197/11.10.2021г. на Пето РУ на МВР- Бургас, а по
повод незаконното подслушване на цялото й семейство, записаните разговори и
разпространяването им във „Вайбър“ и в родителската група на класа на детето, както и за
заплахите, които получава, е сезирала РП- Бургас.
Моли искането за защита да се остави без уважение, тъй като не е упражнила никакво
насилие по отношение на детето и молителя. Претендира разноски.
Ответникът Д. К., представляван от адв.Късева, също е представил отговор, като
оспорва изцяло изложените в молбата за защита твърдения. Заявява, че не е имал повод и не
е упражнявал насилие спрямо детето Я., който е негов племенник. Счита, че поведението е
емоционалното състояние на детето се повлияват от влошените отношения между
родителите му, а в посочения от молителя ден- 9.10.2021г. детето било поставено с
конфликт на лоялност спрямо тях, понеже обича и двамата си родители. Сочи, че на
посочената дата Н. С. се обадил на сина си около обяд, а той самия бил в жилището на
сестра си и чул разговори. Бащата казал на детето, че ще има последствия щом избира
приятеля на майка си- С., пред него. Детето се разстроило от думите на баща си, започнало
да плаче, като поведението му било повлияно от негативното отношение на баща му към С..
Наложило се те да успокояват детето, което било натоварено с информация от баща му,
касаеща семейни отношения и се почувствало виновно, че проявява внимание и уважение
към приятеля на майка си. Твърди, че никога не е говорил по адрес на Н. С., нито е
настройвал детето против баща му. Твърди също, че през времето, в което бил в дома на
сестра си, детето не се е обаждало на баща си.
Моли, искането за защита да се остави без уважение, както и да му се присъдят
разноски.
От фактическа страна се установява следното:
С определение №3690 от 9.11.2021г. по гр.д.№ 7860/21г. на БРС , производството по
делото е прекратено като недопустимо в частта, касаеща молбата за защита на Н. С. срещу
осъществено домашно насилие от ответника Д. К., предвид липсата на предпоставките по
чл.3 ЗЗДН за търсената защита. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
Със същото определение съдът е приел, че с оглед твърденията на молителя и
заявеното от него, че детето се е свързало с баща си и е направило разговора с майка си и
вуйчо си негово достояние, очевидно детето не се е чувствало комфортно, поради което е
6
счел, че са налице предпоставки за издаване на заповед за незабавна защита по отношение
на детето. Предвид изложеното и като се преценил, че с оглед предстоящото съдебно
производство е възможна ескалация на по- висока степен на насилие, е приел, че са налице
данни за пряка и непосредствена последваща опасност за психическото здраве на детето,
каквито данни по отношение на бащата няма.
В проведеното от първата съдебна инстанция съдебно заседание страните са
изложили лично твърденията си по случая.
Въззивникът С. е заявил, че той е инсталирал приложението на телефона на детето, а
майка му е била наясно с това. Приложението имало различни функции, като едната от тях
била в случай, че детето не отговаря на обажданията на родителя, апаратът се включва на
високоговорител и може да се чуе и направи запис на това, което се случва около него. Така
били направени и записите. Заявява, че предната вечер имали ситуация с детето, като не
уточнява каква. На другия ден, рано сутринта бащата говорил отново с детето, а майката за
пореден път изтръгнала телефона от ръцете му. Заявява, че вуйчото не бил в дома им в този
момент, поради което изложеното в отговора не отговаряло на действителността. Направил
е искане за допускане на СТЕ, която, след изслушването на записите да установи дали
гласовете са на ответниците и дали са казали на детето думите, посочени в молбата за
защита.
Ответникът К. отрича да е казвал на детето думите, посочени в молбата за защита- че
баща му няма приятели и е сам като куче.
Ответницата К. признава, че е казала написаното за нея в молбата. Сочи, че наистина
е казала това на детето, тъй като през лятото бащата нарушил споразумението за лични
контакти. Тогава тя не потърсила съдействието на полицията, за разлика от него, който
правел това постоянно. Заявява, че в стаята са били тримата- тя, детето и брат й. С. се
обадил на детето и му казал, че то предпочита С. пред баща си. Детето се разстроило много,
поради което се наложило да го успокояват. Твърди, че не помни брат й да е казал думите,
посочени в молбата за защита.
По искане на районният съд, молителят е възпроизвел разговорите, за които твърди,
че са записани посредством мобилното приложение.
Ответникът К. е заявил, че не може да каже дали това е гласът му, както и че не
помни точно какво е казал. Намира, че някои неща съвпадат, но не всичко. Поддържа, че
разговорът с детето е проведен, за да бъде успокоено последното, понеже баща му заявил, че
след като то предпочита С. пред него, това ще има последствия.
Молителят С. отново е заявил, че ответникът К. не е присъствал на разговора му с
детето, тъй като се чувало как майката говори с детето. Оспорва социалния доклад и
констатацията в него, че не е констатирано насилие. Заявява, че е бил в петък при социалния
работник, но това не било отразено в доклада.
Районният съд е приел писмените доказателства, включително социалния доклад и е
разпитал по един свидетел за всяка от страните.
Отхвърлил е мотивирано исканията на молителя за допускане на СТЕ относно
записите, като е счел, че предвид обясненията на страните това не е необходимо за
7
правилното решаване на спора.
Оставил е без уважение и доказателствените искания на ответницата за изискване на
образуваните по нейно искане преписки приз МВР и РП- Бургас, като е счел, че същите са
ирелевантни.
В показанията си св.Б., воден от молителя, е посочил, че познава страните по делото,
тъй като с молителя са в приятелски отношения от пет години, а ответниците познава
покрай него, от неприятни поводи. Твърди, че между родителите възникват конфликти във
връзка с упражняването на родителските права. Известно му е, че Н. е звънил на тел.112,
като сочи, че това е било, за да защити детето. Твърди, че на 9.10.2021 г. бил с Н. на вилата
му в с.Кладница до Перник. Предната вечер имало конфликт по телефона, защото Н. се
опитал да говори с детето, но връзката била прекъсната. Заявява, че е чул на
високоговорител, чрез приложението по телефона, разговора от 9.10.2021г., проведен в
14.00 ч. Чул как вуйчото казва на Я., че баща му не харесва никого- майка му, баба му, че
нямал приятели. Чул също, че след това майката казва, че бащата не постъпва добре, че
непрекъснато вика полиция. Заявява, че е разпознал гласовете им. Сочи, че според него това
са опити за манипулация на детето от страна на майката и нейните роднини, от които страда
самото то. Твърди, че никога не е виждал Н. да настройва детето против майката, докато чул
нея да казва на детето, че това, което прави бащата, не е правилно, както и вуйчото да
говори така на детето. Заявява, че веднъж, пред Агенцията за закрила на детето ответникът
К. налетял на бой на Н..
Свидетелят С. Е. е приятел на ответницата К.- виждали се от време на време и тя
ходела в дома му. Твърди, че в негово присъствие ответниците не са говорили на детето
нищо против баща му, нито да са го настройвали против същия. На 9.10.2021г. той бил в
дома на ответницата. Към обяд чул, че детето плаче. Тогава ответниците му казали, че С.
никога не може да му бъде баща, защото то има само един баща и той е Н.. Не знаел защо
плаче детето, но когато по- късно попитал каква е причината, ответниците му отговорили, че
детето било разстроено от баща си. Известно му било, че Н. се обажда често на тел.112 и
подава фалшиви сигнали за насилие върху детето, с което предизвиквал проверки от
полицията. Твърди, че той самия не е настройвал детето срещу баща му на 8.10.2021г., като
тогава отново била извършена проверка от полицаи. Твърди, че нито той, нито К.
употребяват наркотици. Сочи за случай през м.септември 2021г., при който отишъл да вземе
ответницата, а детето било с Н.. След известно време автомобилът му бил засечен от друг,
управляван от Н.. Последният излязъл от автомобила си и започнал да ги обижда, поради
което ответницата се обадила на тел.112.
Във връзка с изнесените данни от св.Е. молителят е заявил, че може и да е обиждал
ответницата, но това станало след като бил предизвикан от св.Е. чрез заплахи по телефона.
Пред първата инстанция е приет социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр.Бургас. В него е посочено, че детето Я. е познато на Отдела за закрила на
детето, тъй като за него е отворен случай, предвид конфликта между родителите. Във връзка
с това и издадено направление за ползване от детето на социална услуга „Социално и
психологическо консултиране“ към ЦОП „Филип Кутев“ гр.Бургас. При проведения
8
разговор с ответниците същите отрекли майката, вуйчото или членове на семейството им да
са осъществявали физическо насилие спрямо детето. Посочили са, че конкретните цитати от
разговора им с детето, визирани в молбата за защита, са изведени от контекста на целия
разговор, в който двамата се опитали да успокоят Я., което било разстроен, защото баща му
заявил, че ще има последствия след като предпочита приятеля на майка си пред баща си.
Ответницата посочила също, че молителят я тормози по телефона, обижда я и я заплашва,
като показала негови съобщения. И двамата ответници са заявили, че са възмутени и
разстроени от факта, че са били подслушвани от молителя, като считат, че това е психически
и емоционален тормоз над детето, ответницата и семейството й.
В доклада е посочено също, че при проведената среща с детето, то е леко притеснено,
но отговаря на задаваните му въпроси. Споделило е, че му харесва да посещава
психологическите консултации към Центъра за обществена подкрепа. Когато темата на
разговора бил насочен към родителите и техния конфликт, детето проявило лоялност и
започнало да се замисля, преди да отговори. При споменаването на майката детето било
усмихнато и отпуснато, разказало, че двамата с нея се разбират добре, както и че тя държи
на ангажиментите му в училище. Посочило, че „дори“ помага с чистенето в къщи.
Споделило, че обича да прекарва време и се чувства добре с майка си. Категорично заявява,
че в вкъщи не го бият. Рядко се случвало да го накажат, като му намалят времето за игра
пред компютъра.
По отношение на баща си, детето споделило, че се чувства добре при гостуванията си
в дома му /както и при майката/. Разказало, че двамата с баща си пътуват, забавляват се,
последният път ходили на пикник. Споделило, че в дома на бащата няма задължения, както
при майката. В разговора детето споделило също, че баща му инсталирал на телефона му
някакво приложение, с което подслушвал цялото семейство, от което Я. се почувствал
„много тъпо“ и бил разочарован от постъпката му. Споделило още, че се разстройва от това,
че баща му го е подслушвал и не му е обяснил какво точно е приложението и за какво
служи.
В разговора за конкретния случай на 9.10.2021г. детето се затворило. Не споделило
подробности за разговора си с баща си, но казало, че след този разговор се разплакало, а
майка му и вуйчо му започнали да го успокояват. Двамата му обяснили, че родителите са в
конфликт, като майка му казала, че това е работа между възрастните и той не трябва да се
тревожи. Според детето, майка му и вуйчо му не използвали обидни думи към баща му, нито
майка му е нападала баща му. Допълнило, че се е случвало точно обратното- баща му да
нарича с обидни думи майка му.
В социалният доклад е констатирано също, че детето има силна емоционална връзка
с майка си. По думи на Я. има такава връзка и с баща си, но в момента е натрупал
разочарование към него. Посочило е, че и двамата родители се държат добре с него, като
никой от тях не го е удрял. Констатирано е, че детето е лоялно към родителите си, обича и
двамата и е привързано към тях, но се натъжава, когато споделя, че баща му говори лоши
неща за майка му, на което среща трудност да се противопостави.
Според изложеното в социалния доклад, базовите потребности на детето, както и
9
тези от здравеопазване, образование, емоционална стабилност и сигурност са задоволени
адекватно от майката. Родителите са разделени, като правата са предоставени на майката, а
бащата, който живее в гр.София има режим на лични отношения с детето. По данни на
майката бащата не спазва режима, тъй като не връща детето навреме в дома му, за което бил
подаден сигнал до прокуратурата.
Посочено е още, че в хода на проверката не е установено над детето Я. да е
извършено физическо или психическо насилие от страна на майката и вуйчото. Не било
установено ответницата да злоупотребява с алкохол и упойващи вещества. От изискания
доклад, изготвен от ЦОП, е отразено, че в наблюдаван контакт на майката с детето се отчита
емоционална привързаност, проява на загриженост и внимание на детето, както и общуване
в добродетелност и възпитателни ценности. Посочено е, че в поведението на детето не се
отчитат признаци на проявено насилие спрямо него. Отразено е, че Я. е дете на родители,
които са в конфликт, което повлиява на интеракциите на детето със средата.
В доклада е посочено, че поради местоживеенето на молителя С. в гр.София,
компетентна да изготви социален доклад за него е ДСП „Сердика“ /същата информация до
съда е отразена в писмо от 29.11.2021г.- л.23 от делото на БРС/. Районният съд не е
разпоредил да бъде изготвен такъв доклад.
Районният съд е приел, че изложените в молбата обстоятелства за случилото се на
9.10.2021г. около 14.00ч. се установяват от приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН,
която се ползва с доказателствена сила съгласно чл.9, ал.3 ЗЗДН; показанията на св.Б., както
и частично от обясненията на ответниците, дадени по реда на чл.176 ГПК. Приел е също, че
ответниците, които носят доказателствената тежест, не са ангажирали надлежни
доказателства за опровергаване твърденията на молителя С., като показанията на св.Е. са
счетени за ирелевантни, тъй като касаят последващ момент. Констатирал е, че от събраните
доказателства- показанията на двамата свидетели, както и от изготвения от Д „СП“ Бургас
социален доклад се установява наличието на тежък конфликт между родителите, който се
отразява зле на детето. Бащата подал сигнал в полицията за упражнено спрямо детето
физическо насилие на 8.10.2021г. /вечерта/, но такова не било установено от полицейските
служители. Същата вечер, по телефона възникнал словесен конфликт между бащата и св.Е.
/приятел на майката/, а впоследствие С. изпратил обидни съобщения на К.. На следващия
ден, преди разглеждания случай на твърдяно насилие, С. се обадил на детето и му заявил, че
то предпочита С. пред него, което ще има последствия. Разговорът разстроил Я. и в тази
връзка, именно за да успокоят детето, ответниците изрекли изложените в молбата за защита
фрази. При тези факти съдът, след като е отчел, че това не е правилният начин за общуване с
детето от страна на майката и вуйчото, а от друга страна- приносът на баща му в нея, е
приел, че поведението на ответниците не може да бъде оценено като проява на домашно
насилие- психическо или емоционално, съответно- санкционирано по реда и с тежестта на
ЗЗДН. Изводът за липса на каквито и да било данни за упражнено от К.и по отношение на Я.
физическо и психическо насилие бил подкрепен от становището в доклада на ДСП. В тази
връзка съдът е приел, че твърденията на молителя за предубеденост на социалните
работници са голословни.
10
По отношение на твърденията за насилие спрямо молителя, съдът е приел, че
казаното от К. по отношение на него, предвид изключително влошената комуникация между
страните по делото, не може да бъде определено като психическо или емоционално насилие
спрямо него.
С оглед изложените съображения районният съд е отхвърлил молбата за защита на
молителя и сина на страните.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е анализирал правилно доказателствената стойност на
писмените доказателства, а гласните доказателства са преценени в съответствие с
процесуалните правила, при което фактическата обстановка по делото е изяснена правилно.
Въззивният съд напълно споделя всички фактически и правни изводи, изложени в
обжалвания съдебен акт, поради което не се налага да ги преповтаря в настоящото
изложение, а препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
По повод оплакванията в жалбата следва да се посочи следното:
Неоснователни са оплакванията, че обжалвания съдебен акт е постановен в
противоречие със събраните доказателства, като съдът е наблегнал на твърденията на
социален работник, отразени в неверен социален доклад, отразяващ единствено
голословните твърдения на ответницата.
Напротив- съдът е възприел изцяло за верни фактическите твърдения на молителя за
това, че ответниците са изрекли пред детето Я. фразите, описани в молбата за защита, като
се е позовал на всички събрани по делото доказателства- декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН,
показанията на св.Б., признанията, направени от ответниците, а не е ценил показанията на
св. Е..
Констатациите в социалния доклад за липса на данни за физическо насилие спрямо
детето са подкрепени с данни, почерпени както от обясненията на детето пред служителите
на социалната служба, така и от данните от Центъра за социална подкрепа, където детето
ползва услуги по психологическо консултиране именно поради сигналите, подавани от
бащата. Правилно районният съд е приел, че оплакванията за предубеденост на социалните
работници по случая са голословни. Не е допуснато нарушение на правото на защита на
молителя, като не е разпоредено извършването на социален доклад от ДСП „Сердика“ в
гр.София, поради което такъв не е изискан и от въззивната инстанция. Това е така, понеже за
производството е ирелевантно дали в социалният доклад ще бъдат възпроизведени
твърденията на молителя за осъществено насилие, както и гледната му точка по случая. Те,
както и твърденията на ответниците, възпроизведени в доклада на ДСП- Бургас, нямат
доказателствена стойност, а само служат за отправна точка при обследването на фактите по
случая. С доказателствена стойност по чл.13, ал.2, т.1 ЗЗДН се ползват заключенията на
служителите на социалните служби относно това дали е осъществено насилие или не, но те
също подлежат на преценка от съда, наред с всички останали доказателства по делото.
Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, доколкото не е подкрепена с никакви други
конкретни доказателства, сама по себе си не съставлява доказателство за твърденията на
11
молителя за физическо /както и за психическо/ насилие спрямо детето. Бащата не е законен
представител на детето /родителските права според социалния доклад са предоставени на
майката/, поради което молбата, подадена от С. в защита на сина му, е в качеството му на
процесуален субституент / чл.8, ал.2, предл.3 от ЗЗДН/, поради което няма доказателствена
сила за твърдените от него обстоятелства за насилие спрямо детето. Съгласно чл.9, ал.3
ЗЗДН, декларация се изисква само, когато молбата е подадена лично от пострадалото лице и
именно тогава тя се ползва с материалната сила, посочена в чл.13, ал.3 от ЗЗДН.
Не е допуснато нарушение на правото на защита на молителя, като не е разпоредено
извършването на социален доклад от ДСП- Средец в гр.София, тъй като участието в
производството пред съда е достатъчна гаранция за реализиране на това право. Ирелевантно
за производството е дали в социалният доклад ще бъдат възпроизведени твърденията на
молителя за осъществено насилие, както и гледната му точка по случая. Те, както и
твърденията на ответниците, възпроизведени в доклада, нямат доказателствена стойност, а
само служат за отправна точка за социалните работници при обследването на фактите по
случая. С доказателствена стойност по чл.13, ал.2, т.1 ЗЗДН се ползват заключенията на
служителите на социалните служби относно това дали е осъществено насилие или не, но те
също подлежат на преценка от съда, наред с всички останали доказателства по делото.
Нещо повече, при констатираното незаконно подслушване от страна на бащата,
очевидно провеждано с намерение да се сдобие с доказателства против майката, с цел да
бъдат използвани в конфликта между двамата, ако действително върху детето е било
оказвано физическо насилие, няма съмнение, че молителят щеше да предостави и тези
записи за установяване на твърденията си, но такива липсват.
Според въззивната инстанция, въпреки, че от събраните писмени и гласни
доказателства, включително признанията на К. и частично тези на брат й, се установяват
твърденията, че въззиваемият К. е казал на детето, че баща му няма един приятел и не
харесва никой- нито детето, нито майка му, нито вуйчо му, нито баба му, както и че баща му
е сам, като куче, а така също, че баща му не заслужава такова детето като него, а двамата с
майката са обяснили на детето, че това е опит от страна на бащата да манипулира детето и
да вика полиция, а въззиваемата К. казала на Я., че когато баща му не го е прибирал лятото,
тя била права като не изпратила полиция, както правел бащата, за да може детето да си
изкара хубава ваканция, че той не се интересува от това как е сина му по математика и в
училище, а единствено притеснява детето с новия приятел на майка му, тези техни думи не
могат да бъдат квалифицирани като акт на психическо, респективно- емоционално насилие
спрямо детето. От обясненията на детето, изложени пред социалните работници, както и от
показанията на св.Е. е видно, че детето е било силно разстроено не от думите на майка си и
брат й, а от думите на своя баща, който в разговор, проведен по- рано на същия ден
/9.10.2021г./, го заплашил, че ще има последствия, след като предпочита приятеля на майка
си пред своя баща, а с процесните фрази ответниците се опитали да го успокоят и да
отнемат прехвърлената от бащата върху детето вина за изключително влошените отношения
между родителите.
Вярно е, че техните думи /по- конкретно изречените от К./ са от такова естество, че
12
могат да създадат негативен образ на бащата в очите на сина му, съответно- да рефлектират
на отношението на детето към бащата, в резултат на което на детето би могло да бъде
нанесена вреда, изразяваща се в т. нар. „наивно“ отчуждаване /а това впоследствие би могло
да повлияе негативно на отношенията между бащата и детето/. В случая, от заключението
на ЦОП и на ДСП- Бургас се установява, че детето продължава да е силно емоционално
привързано и лоялно към баща си /както и към майка си/, т.е. няма данни от думите на
ответниците да са настъпили вредни последици за психиката и емоциите на детето.
Напротив- същото споделило, че е травмирано от постъпките на бащата- викането на
полиция в дома им и подслушването на разговорите на семейството на майката.
С оглед изложените съображения, Бургаският окръжен съд приема, че с казаните на
детето думи на 9.10.2021г., ответниците не са извършили състав на психическо /
емоционално насилие над детето. Не е осъществено и физическо насилие върху детето.

По отношение на молителя С. също не е осъществен състав на психическо или
емоционално насилие. Безспорно е, че същият е възприел казаното от ответниците
посредством незаконно подслушване, поради което, макар да няма съмнение, че са били
засегнати личната му чест и достойнство, понеже процесните фрази /най- вече казаното от
ответника К./ го описват в негативна светлина, е безспорно, че думите на ответниците не са
били отправени към него, тъй като изобщо не са знаели, че са подслушвани, и не са имали за
цел да го унизят и да накърнят достойнството му. Освен това, в конкретния случай намира
приложение общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение.
Ето защо, молбата за защита следва да се отхвърли като неоснователна.
Тъй като фактическите и правни изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.2, предл.1, във връзка с ал.3 от
ЗЗДН въззивникът следва да заплати на въззиваемата разноските за въззивната инстанция в
размер на 450 лв., съгласно представения договор за правна помощ.
На основание чл.11, ал.2, предл.1, във вр. ал.3 ЗЗДН въззивникът следва да заплати в
полза на Държавата, по сметката на Бургаския окръжен съд и дължимата държавна такса за
производството- 12,50 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30 от 06.01.2022г. постановено по гр. д.№ 7860/2021 г.
на РС- Бургас.
ОСЪЖДА Н. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на П. С. К., с ЕГН:
**********, от *** сумата от 450 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Н. Й. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати в полза на
Държавата, по сметката на Бургаския окръжен съд държавна такса за въззивното
13
производство в размер на 12,50 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14