Р Е Ш Е Н И Е
№
14.07.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№877/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.211, вр.
чл.207, ал.1, т.2, от КТ.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от “СВЕТИНА ТРАНС” ООД, гр. Плевен, представлявано от
В. ***, против Е.С.Х., с която се
твърди, че страните са се намирали в трудовоправни отношения, въз основа на
сключен договор, за периода 15.08.2014-25.11.2015г, когато е прекратен, на
основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Твърди се, че по време на действие на
трудовият договор, всички плащания от ищеца към ответника, са извършвани по
банков път, по посочена от ответника банкова сметка. ***, че по банков път, са
превеждани както трудовото възнаграждение на ответника, така и суми за
командировъчни, ремонт на автомобила и др. Твърди се, че ответникът е бил
длъжен, при завръщането си от всеки курс, да даде отчет за изразходваните от
него служебни средства, като се твърди, че такива отчети не са правени от страна на отв. Х.. Твърди се, че
за периода 15.08.2014-25.11.2015г., по банковата сметка на ответника, са
преведени общо 42 341,08лв. Твърди се също, че
отделно от това, на дата 12.11.2015г, отв. Х., е получил лично, сумата
от 1370лв., удостоверено с неговият подпис. Твърди се, че при завръщането на
ответника в страната, на дата 06.11.2015г., същият е следвало да предаде на
работодателя отчет, както и да представи разходно- оправдателни документи, за извършените
от него разходи, като съответно върне разликата в сумите. Твърди се, че от страна на ответника, са представени 6 броя
фактури, за извършен ремонт, на обща стойност 15528,50лв.; разход за нощувка в
хотел- 551,54лв. Твърди се, че признатите от ищеца- работодател разходи, са в
размер общо на 16 080,04лв. Твърди се, че ответника не е отчел и не оправдал
сумата от 4155,73лв., съставляваща разликата между преведената сума от 42
341,08лв., и признатите от работодателя разходи, изплатени командировъчни и
трудово възнаграждение. Твърди се, че ответникът е причинил на ищцовото дружество вреда, в размер на
4155,73лв. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 4155,73лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ. Претендират се
разноски.
Ответникът
Е.С.Х., в срока за отговор, чрез адв. Н. Н., оспорва предявеният иск. Твърди
се, че ответникът при завръщането си в
страната, е предал на представляващият дружеството, всички намиращи се в него
разходно- оправдателни документи.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Производството по гр.д.№
877/2016г. на ПлРС, е образувано въз основа на определение № 523/11.02.2016г,
по гр.д.№ 6731/2015г., на ПлРС, с което съдът е постановил отделяне на
настоящия иск, в отделно производство.
По делото, с определение № 1443/13.04.2016г.,
е постановено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните,
следните факти: факта, че страните са се намирали в трудовоправни отношения,
въз основа на сключен трудов договор, за
периода 15.08.2014-25.11.2015г., и факта на неговото прекратяване на
основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ. Възражения от страните против определението
няма.
По делото, с протоколно
определение от дата 04.07.2016г, съдът е приел изменение на иска, по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК,
чрез неговото намаляване, до размера на
сумата от 4007,28лв.
По делото, от страна на ищеца, е
представено личното трудово досие на отв. Е. Х., от което се установява, че
същият е заемал материално–отчетническа длъжност по време на изпълнение на трудовите си функции. Видно от
представената длъжностна характеристика, подписана от ответника, същият има за
задължение, след завръщане от курс, да отчете паричните средства и направените
разходи, като представи издадените му
фактури. Постановено е, че работата, същият следва да се отчита пред управителя
на дружеството, а паричните средства- на счетоводителя. Заедно с това, в раздел
ІІ, т.2 и т.3 от длъжностната характеристика, изрично е посочено, че служителя
има материално –отчетническа отговорност спрямо работодателя.
Безспорен е по делото фактът, че
на името на отв. Х., е открита разплащателна сметка, в ПИБ- л.180- от дата
01.03.2013г, извлечение от която, за процесният период, е представено от
ответника. Помесечни извлечения от сметката, са приложени и в личното трудово
досие на отв. Х.. Съдът намира за
установен фактът, че по посочената банкова сметка, *** Х. е получавал
всички плащания от страна на ищеца-
работодател, свързани с осъществяване на трудовата му функция. Изявление в тази
насока е направил и процесуалният представител на ответника, в първото по
делото с.з., при представяне на
извлечението от сметка, като посочва, че по посочената сметка е
получавал и разходвал парични средства, във връзка с изпълнението на трудовите
си задължения, по време на курсовете в чужбина. Фактът, че средствата, с които
е захранвана банковата сметка на ответника, през процесният период, са във
връзка с изпълнението на трудовата функция на ответника, се установява и от
заключението на ВЛ, по назначената СС, както следва: сумите по банковата
сметка, за превеждани от управителя на
дружеството- *** *** ***-посочен като наредител. Управителят е теглил сумите от
касата на дружеството, за което са оформени РКО и авансови отчети, с които
управителят се е задължавал към дружеството по откритата му партида по сметка
422-2-„подотчетни лица”; ВЛ уточнява, че тази партида е била на управителя, а
не на ответника Х.. В авансовите отчети
посочено, че сумите, които управителя В. ***, е теглил от касата на дружеството,
са внасяни за разходи за дейността, ФРЗ и командировки, чрез захранване на сметката
на отв. Е.Х.. След всяко теглене, управителят е внасял с вносни бележки, по
банковата сметка на ответника тези суми, дадени в табличен вид, в общ размер
сумата от 21 687 евро, в левова равностойност- сумата от 43 788,76лв.
Към тази сума, ВЛ е включило и сумата от 1370лв., получена от отв. Х. в брой,
срещу разписка, на дата 12.11.2015год. Авансовите отчети и РКО, са представени
с ИМ, и приети по делото. ВЛ е установило, че като основание за вноските по сметка
на ответника, е посочено „захранване на сметка”. ВЛ е установило също, че в сметка 498-1-„други дебитори”, отв. Х. е
имал своя партида, която сметка е служила за
кредитиране при изплащане на трудовото възнаграждение, командировъчни,
разходи за ремонт на камиона и нощувки. С оглед на изложеното, съдът намира за
неоснователно възражението на отв. Х., чрез адв. Н. Н., изложено в
представената по делото писмена защита, а именно, че по делото липсват
доказателства, установяващи предоставянето на парични средства от ищцовото дружество-
като работодател, на ответника- като служител, в рамките на трудовоправните
отношения между тях. В писмената защита се твърди, че сумите са превеждани от ***
***-като физическо лице, с основание „захранване на сметка”. Изложеното от
ответника възражение, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, а от
друга страна, твърдение в противоположният смисъл, както бе посочено по- горе,
е направено от ответника в първото по делото с.з. Следва да се отбележи също,
че това възражение е направено едва в писмената защита, но не и с отговора на
ИМ, поради което е преклудирана тази възможността, но въпреки това, въпросът е
изследван от ВЛ при изготвяне на ССЕ. В заключение, съдът намира за безспорно
установено, че преведените от управителя на ищцовото дружество- *** ***, суми,
с основание „ захранване на сметка”, по сметка на ответника Е.Х., са в
изпълнение на трудовоправните отношения между тях, и същите са намерили своето счетоводно
отражение в счетоводството на ищеца. От заключението по изготвената ССЕ, се
установява също, че трудовото възнаграждение на ищеца, също е превеждано по
банков път-по посочената банкова сметка, ***, за процесният период, ВЛ е изчислило
в размер на 6139,13лв- получена чиста сума. ВЛ е установило, че изплатената
сума от 6139,13лв, като ТВ на ответника, е със счетоводна операция ”дебит
сметка 421- начислени възнаграждения”. ВЛ е установило, че за процесният
период, заплатените на ответника командировъчни разходи, са в размер на
17426,43лв . по 27 евро на ден/. Счетоводната операция, по изплащането на
сумите за командировки е дебит сметка 609 разходи за командировки /кредит
сметка 498-1 партидата на ответника/. ВЛ е установило също, че заплатените суми
за ремонт на камиона, с който е пътувал ищеца, по представени в счетоводството
фактури, е в размер на 15528,90лв. Счетоводната операция по отразяване на тази
стопанска, дейност е дебит сметка
601-разходи за материали, срещу кредит сметка 498-1 по партидата на ответника.
Заплатените разходи за хотели, при авариране на камиона, за периода, е в размер на 551,54лв.; счетоводната
операция е дебит сметка 609 разходи за командировки. Следва да се отбележи, че
в експертизата, ВЛ е допуснало техническа грешка, като посочената кредит сметка
498-1 е по партидата на ответника – служител, по която е начисляван съответният
кредит, а не партида на ищеца. В заключение, ВЛ е посочило, че при извършване на рекапитулация- преведени и
отчетени суми, констатираната разлика е в размер на 4142,76лв. ВЛ е установило
също, че в счетоводството на ищеца, не са установени авансови отчети и разходно-оправдателни
документи, които да са представени от ответника, и да осчетоводени в
счетоводните регистри, съобразно Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти. В с.з. ВЛ
посочва, че експертизата е извършена при
посещение в счетоводството на ищеца, където му е било предоставено цялото лично
трудово досие на ответника Х., към което са били приложени извлечения от
сметката му, по която са превеждани сумите. ВЛ посочва, че представеното от
ответника по делото извлечение от сметка, е идентично по съдържание с
приложените съм личното му трудово досие, като ВЛ посочва, че
това извлечение от банковата сметка на ответника, е единственият отчетен
документ, но други първични документи не са
представени. ВЛ посочва, че за други разходи, освен включените в
заключението, няма данни в счетоводството на ищеца.
По делото, е допусната и
назначена допълнителна ССЕ, от заключението по която се установява, че общият
размер на банковите такси и комисионни,
удържани от банковата сметка на ответника Х., съобразно приложеното по делото извлечение от сметка, за периода м.август.2014г.-до м.ноември.2015г,
са в размер на 67,27евро. В съответствие с това, е приетото изменение на иска.
В с.з. ВЛ посочва, че е изчислило само таксите за транзакции, съобразно
поставената задача, като таксата по поддръжка на сметката се начислява отделно,
по друга счетоводна сметка, и не е било задача на експертизата. ВЛ допълнително
уточнява, че в самото извлечение от сметка, сумите, които са такса транзакция”,
са посочени точно по този начин, като в представеното от ответника извлечение
има подчертани суми, които не
съставляват такива такси. Съдът намира, че
възможността на ответника, да
заяви своето възражение, в посоченият смисъл- а именно, че исковата сума, е
формирана от удържани банкови такси-за транзакции и други, и комисионни, от
страна на банката, е преклудирана с изтичане на срока за отговор на ИМ. Това
обстоятелство е установено от съда в
с.з., преди приключване на съдебното
дирене. В депозираният отговор, няма възражения в тази насока.
По делото, като свидетел е
разпитан К.И.С., от показанията на който се установява следното: свидетелят е
работил към ищцовото дружество, за периода м.09.2014-м.12.2014г. свидетелят
посочва, че през м. октомври 2015г, е бил прегледал отчета, който ищеца Х. е
бил изготвил, след завръщането си от курс, след което Х. е отишъл в офиса на
фирмата, за да предаде отчета. Свидетелят посочва, че не е влизал заедно с Х. в офиса на дружеството,
но знае, че е оставил отчета там. Свидетелят посочва, че лично той, винаги е изготвял отчет, който е
представял в дружеството, където го е преглеждала счетоводителката. Свидетелят посочва, че не
знае след това, къде се съхраняват отчетите.
Съдът не кредитира показанията на
разпитаният свидетел, тъй като същите се явяват изолирани и не се подкрепят от
останалите събрани поделото писмени доказателства. Следва да се отбележи, че
самия ответник не ангажира доказателства, във връзка с изпълнението на задълженията
си по отчитане на разходваните средства. В отговора на ИМ, ответникът твърди,
че при завръщането си от курс, в присъствието на посоченият свидетел- К.С., е предал
намиращите се в него разходо-оправдателни документи, на управителя на
дружеството. Това твърдение не се установи от показанията на свидетеля С..
При така установено от фактическа
страна, съдът намира, че искът с правно основание
чл.211, вр. чл.207, ал.1, т.2, от КТ е основателен и следва да бъде уважен
изцяло. Съдът намира, с оглед на постановеното за безспорно между страните,
както и с оглед представените по делото писмени доказателства, че са налице
визираните от чл.207, ал.1, т.2 от КТ предпоставки-в тяхната кумулативна
даденост, за реализиране на пълната имуществена отчетническа отговорност на
ответника, и същият бъде осъден да заплати на ищеца- работодател констатираната
липса в пълен размер от 4007,28лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на ИМ-така, както е предявен. По делото, от събраните
доказателства, категорично и безспорно се установи, факта, че ответника Х. е заемал материално-
отчетническа длъжност, при изпълнение на трудовите се функции при ищеца, за
процесния период. Категорично по делото се установи, че същият е получавал и
разходвал парични средства, след
захранване на личната му банкова сметка,
***, за периода, през който ответникът е
изпълнявал трудовите си функции по сключеният трудов договор, и които суми са превеждани
именно в тази връзка, от страна на управителя на дружеството- работодател. За
всяка от сумите, теглени от управителя В. ***, са оформяни съответни счетоводни
документи-авансови отчети и РКО, и всички суми са намерили своето счетоводно
отражение. От друга страна, по делото
безспорно се установи, че от страна на
отв. Е. Х. няма изготвени отчети, след завръщане от курс, ведно със
съответни разходо-оправдателни документи, които да бъдат осчетоводени от ищеца.
На практика отчитането е ставало посредством представяне на извлечение от
сметката, по която са превеждани сумите, с изключение на представените фактури
за извършени ремонти на камиона. Следва
да се отбележи също, че по делото няма спор относно размерът на
заплатените командировъчни, разходи за
ремонт на камиона и разходи за нощувки в хотел. Към настоящият момент, спорът между
страните, относно изплащането на трудовото възнаграждение за периода, не е решен с влязло в сила решение-
по гр.д.6731/2015г. на ПлРС.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че констатираната
липса, в размер на 4007,28лв, като разлика между преведените и отчетени суми,
за периода, е настъпила именно по време на
съществуване на трудовия договор между страните, и е във връзка с
изпълнението на задълженията на
ответника. От събраните доказателства, не се установи изпълнение на
задълженията на ответника- като
служител, по длъжностна характеристика, свързани с отчитането на парични
средства и изключващи неговата отговорност. Законът е въвел оборима презумпция
за причиняването на липсата-именно от отчетника, като израз на завишената му
отговорност, а от тук и за неговата
вина. Отговорността на лице, заемащо
отчетническа длъжност-като лице, на което е възложено като трудово задължение,
да събира, съхранява, разходва и отчита парични или материални ценности, е
завишена, спрямо общото задължение на работника, визирано в чл.126, т.8 от КТ,
да “пази имуществото на работодателя”. По делото не се доказаха по безспорен
начин възраженията на ответника,
изключващи неговата отговорност, съобразно на дадените от съда указания.
По делото не се установи, че получените
от ответника средства-преведени по посочената банкова сметка, ***. Законът- КТ,
е въвел презумпция за съществуването на
причинно-следствена връзка между липсата, имаща характер на вреда с неустановен
произход, и действията, респ. бездействието на отчетника, и същата не подлежи
на доказване от страна на ищеца- работодател. Съдът намира за установен факта
на настъпване на липса, в посоченият размер, отговорността за която е в пълен
размер.
Следва, с оглед изхода на
производството, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 990,23лв.
разноски по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.211, вр. чл.207, ал.1, т.2 от КТ, от Е.С.Х., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА „СВЕТИНА ТРАНС” ООД,
ЕИК *********, представлявано от *** *** *** и *** *** ***-заедно и поотделно,
със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 4007,28лв - съставляваща вреда, причинени от липса, ведно
със законната лихва, считано от датата на ИМ-11.02.2016г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е.С.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „СВЕТИНА ТРАНС” ООД, ЕИК *********, представлявано от
*** *** *** и *** *** ***-заедно и поотделно, със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата от 990,23лв.-съставляваща
направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от съобщеншието пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: