Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 12.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №15942/2019година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е от З. "Б.И."
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** против С.П.С., ЕГН********** иск с правно основание чл.274 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер 415.60лв.,
представляваща изплатеното от З. "Б.И.“ АД застрахователно обезщетение в
размер от 400,60 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното
изплащане на дължимите суми.
Ищецът основава исковата
си претенция на следните обстоятелства, изложени в исковата молба: На 18.08.2015г. на път Е 773, 468-ми км, на входа на гр. А. е
реализирано ПТП, при което водачът на
л.а. „О. В.“ с peг. № *- С.С., движейки се в посока от гр. А. към гр. К.,
превозвал неукрепен товар (дъски), които внезапно паднали в лентата за насрещно
движение. Това довело до сблъсък между движещите се в този момент в насрещната
лента за движение на л.а. „О. А.“ с per. № *, управлявано от Н.К. и л.а. „Пежо
206“ с peг. № А 1422 МР. Вследствие на удара на л.а.“О. А.“ били нанесени
имуществени вреди. Автомобилът на ответника бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ в З. „Б.И.“АД със застрахователна полица
№02115000203219, валидна към момента на събитието. Твърди се, че в дружеството
е заведена щета под № 150100024689/19.08.2015г, като след направена оценка на
щетата на собственика на увредения л.а. - Н.К. било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 400.60 лв. Твърди се, че на основание чл.274 от КЗ във
връзка с чл. 45 ЗЗД, З. "Б.И." АД има право да получи от причинителя
на вредата платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че с писмо ищцовото
дружество е уведомило ответника за заплащане на претендираната сума, но до този
момент тя не им е заплатена.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с ищцовото дружество,
както и настъпилото ПТП. Оспорва причината за ПТП-то да е изпадналия от
автомобила му товар. Оспорва твърдението товара да не е бил укрепен. Твърди, че
е спрял е и предприел действия за отстраняване от пътното платно на разпиления
товар. В условията на евентуалност, твърди, че претендираната сума е завишена
доколкото имуществените вреди не са в пряка-причинно следствена връзка с
настъпилото ПТП. Твърдението за настъпили повреди по „греда над радиатор…“ било
неоснователно, предвид липсата им в искането за оценка и същите надхвърляли
заявените пред застрахователя щети.
В съдебно заседание ищецът не се
явява и не се представлява, но поддържа с нарочна молба иска си, а отговора се
поддържа от пр.представители на ответника.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приобщените Протоколи за пътно
транспортно произшествие №1548790/18.08.2015г. и №1548789/18.08.2015г, на
посочената дата около 14:50 се е състояло ПТП, на път Е773,468-ми км, в община А. с участници,
както следва: лек автомобил „О. В.", с ДК N: *, с водач С.П.С. и лек автомобил „О.
А." с per. N: *,
с водач Н. Ковачев К.. Описаните и регистрирани щети по МПС-та според Протокола
са следните: за лек автомобил „О. В.", с ДК N: * - „няма щети по
МПС", а за лек автомобил „О. А." с per. N: * - „деформации
преден капак, преден десен калник, счупен преден десен фар, предна броня в
дясно, предна дясна врата". Като причина
за настъпилото ПТП е посочен следния механизъм на произшествието: „водач на
л.а. * превозва неукрепен товар, който внезапно пада в лентата за насрещно
движение, вследствие на което движещият се в лентата л.а. А1422МР и л.а. * се
сблъскват, за да избегнат челен удар с дъски, паднали от л.а. В 4613СС."
По делото не е спорно, че МПС
"О. В." с per. № * е бил застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" в З. „Б.И.“АД със застрахователна полица №02115000203219
валидна към момента на събитието. Страните не оспорват и че във връзка със
заведената щета под №1501000203219 ищцовото дружество е репарирало понесените
от застрахования л.а.„О. А." с per. N: * имуществени
вреди в размер на 400,60 лева, за което ищецът е представил като
доказателство платежно нареждане./л.17
от гр.д.№43223/19г./
С регресна покана с изх.
№316273/19.06.2017г., ищецът З. „Б.И.“АД е поканил отв. С.П.С. да възстанови на застрахователя заплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 400,60лв. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Във връзка с направено оспорване
досежно механизма на процесното ПТП по делото е назначена и изслушана САТЕ,
чието заключение неоспорено от страните съдът прие, като компетентно изготвено, отговарящо в
пълнота на поставените въпроси. От заключението се установява, че уврежданията,
установени по автомобила при извършеният оглед от представител на
застрахователя са в предна част на автомобила в зоната на удара и са вследствие
на деформация и изместване на увредени детайли. При съпоставяне на механизма на
произшествието, описан в Протокол за ПТП, скицата в Протокол за ПТП и
установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „О. А." с per. N: *
и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Вещото
лице е заключило, че пазарната стойност на щетите към датата на процесното ПТП
- 18.08.2015 год. възлиза на 400.61лв. и отделно ликвидационни
разноски на стойност 15.00 лв.
По
делото са ангажирани гласни доказателствени средства в полза и на двете страни.
От
показанията на св.Панко Панков, се установява, че заедно с ответника в деня на
процесното ПТП са потеглили от гр. Варна с два различни автомобила, като този
управляван от С.С. бил с укрепени дъски на покрива на багажника. Двамата потеглили и преминали през А.ки
проход, като свидетелят е карал непосредствено
след ответника. При навлизане в гр. А., свидетелят забелязал, че дъските
леко се повдигат. При намаляване на скоростта от ответника, част от товара се
изсипал в насрещното платно за движение, хлъзгайки се по левия калник на
управлявания от ответника л.а. Ответникът предприел маневра на спиране вдясно
на пътното платно, с цел да не изпадат и други дъски. В този момент в
насрещното пътно платно преминали две други коли, които се блъснали по между си
заради изпадналите преди това дъски. Свидетелят сочи още, че дъските са били
наредени по цялата дължина на колата и привързани с 8мм въже, с което били
стегнати. По този начин до настъпването на ПТП-то свидетелят изминал близо
130-140км, управлявайки с не повече от 60км/ч, а на завоите с 30км/ч.
От
разпита на св. Н.К., управлявал л.а.„О. А." с per. N: * в деня на процесното ПТП се установява, че при
разминаване на двете МПС – та е изпаднал товар от л.а. на ответника. Свидетелят
се опитал да избегне удара с дъските, но не успял и вследствие на това с десния
си фар закачил калника на движещия се пред него л.а. „Пежо“, който в този
момент спрял внезапно. Твърди, че ответникът е превозвал нови дъски, наредени и
укрепени. Сочи, че ответникът е „изритал“ падналите дъски в канавката, за да не
пречат на пътното платно. Сигнализирани били органите на МВР, за което били
съставени съответните протоколи, взета била и кръвна проба на водачите, която
не установила наличие на алкохол и при тримата.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
На първо място следва да се
отбележи, че по делото е приобщено Решение № 2984/9.7.2020г. по
гр.д.№17131/2019г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 14.08.2020г., с
което е разгледан идентичен казус с участието на ответника по настоящото дело,
но касаещ другия л.а. - участник в процесното ПТП.
Съгласно Решение № 130 от 3.05.2012 г. на ВКС
по т. д. № 244/2010 г., I т. о., ТК, в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.), за да
бъде ангажирана отговорността на водач на МПС по регресия иск на
застрахователя, водачът на МПС трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и
въпреки това да не е спрял и да не е взел мерки за отстраняването на повредата,
която повреда или неизправност е застрашавала безопасността на движението и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
Застрахователят не може да упражни правото си на регрес, в случаите когато повредата или техническата
неизправност на МПС са настъпили внезапно, при обстоятелства, при които водачът
е поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати
общественоопасните последици. За уважаване на този иск следва да са налице
следните предпоставки: водачът на МПС трябва да съзнава, че управлява
неизправно МПС и въпреки това да не е спрял и да не е взел мерки за
отстраняването на неизправността; повредата или неизправността да застрашава
безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в
резултат на това.
В настоящия случай, видно и от
всички събрани доказателства се установява, че от покрива на управлявания от
ответника автомобил са изпаднали превозваните дъски. От показанията на
свидетелите става ясно, че първоначално при движението на автомобила е
започнало повдигане на привързаните към багажника дъски, в резултат на което те
са изпаднали в насрещното пътно платно. Безспорно се установява, че дъските са
били добре подредени и укрепени, респ. вързани с въже, като до момента на ПТП
–то са изминати повече от 130-140км. От гласните доказателства се установи, че
веднага след изпадането на дъските, ответникът е предприел действия по
обезопасяване на пътното платно и изместването на падналите дъски, поради което
съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 274, ал.1, т.2 от КЗ.
По изложените съображения съдът счита, че предявените
искове с правно основание чл.274 ал.1, т.2 от КЗ (отм.)
се явяват неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
в полза на ответника се следват разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
Представен е списък съгласно, който претендираните такива в настоящото
производство са в размер на 300лева за платен адв. хонорар съгласно договор за
правна защита и съдействие от 15.07.2020г. Същите следва да бъдат присъдени в
претендирания размер.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на З. „Б.И.“ АД, ЕИК * със седалище и
адрес на управление *** против С.П.С.,
ЕГН**********, с адрес *** за осъждане
на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер 415.60лв.,
представляваща изплатеното от З. "Б.И.“ АД застрахователно обезщетение в
размер от 400,60 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното
изплащане на дължимите суми, на основание чл.274 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ
на С.П.С., ЕГН**********, сумата от 300лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: