Р Е Ш Е Н И Е
№ 140 10. 12. 2019 година град Бургас
В И М Е Т О Н А НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание при следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ХРИСТИНА МАРЕВА
С участието на секретар Станка Ангелова
като разгледа докладваното от съдия Н. Събева
в.т. дело № 279 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по въззивна жалба от „С“ А. , к.к. С. б., община Н., представлявано от Изпълнителния директор
-. , против Решение № 337 от 29.07.2019година, постановено по т.д.
№255/2018година по описа на Бургаския окръжен съд , с което е обявен за
окончателен сключеният на 05.08.2013г. предварителен договор между дружеството
и „С“ ЕООД за покупко-продажба на
Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и като необосновано.
В частта от обжалваното решение, с която предявеният иск за сключване на окончателен договор е бил уважен, като спорни въпроси пред настоящата инстанция се поддържат всички възражения въведени в първоинстанционното производство за нищожност на договора: поради липса на съгласие; поради противоречие със закона и поради противоречие с добрите нрави.
Нарушение на закона с процесния предварителен договор се поддържа и с оглед влязлата в сила след постановяване на обжалваното решение разпоредба на чл. 3а ЗПСК.
В частта относно отхвърления иск за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот в размер на 62 400 лв. за период от пет години, считано от датата на подаване на исковата молба, в жалбата се поддържа, че изводът на съда за липса на доказателства за ползването на терена е неправилен. На базата на собствена анализ се поддържа, че е доказано по делото ползването на имота, като се оспорва насрещното възражение за прихващане с вземане за неплатено задължение за заплащане на извършено озеленяване и оформяне на тенис-корт попадащи частично в имота на „С“ АД. Поддържа се, че не е доказана стойността на разходите за извършване и поддръжка на озеленяването и че озеленените площи са съществували още преди 2011 година. Поддържа се и въведеното възражение за погасяване на предявения иск по давност съгласно чл. 110 ЗЗД.
Поддържат се възражения за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждането на всички относими доказателства и установените с тях релевантни факти.
Въззивникът – ответник по главния иск настоява за отмяна на обжалваното решение изцяло и постановяване на ново, с което да се отхвърли исковата претенция за сключване на окончателен договор поради нищожност на предварителния договор по всички заявени основания и да се уважи насрещния иск на „С“А. за присъждане на обезщетение за ползване на процесния имот при отхвърляне направеното възражение за прихващане с обезщетение за поддържане и озеленяване; алтернативно да се уважи възражението за разваляне на договора поради просрочване на вноските по същия; да се отмени решението за присъдените разноски и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба от „С“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. М. , с който се оспорва жалбата.
Оспорват се аргументите за нищожност на предварителния договор с твърдение както за наличие на съгласие в решение на СД на „С“ А. от 04.06.2013г., така и за ирелевантност на такова съгласие в отношенията с трети лица, какъвто е купувачът по процесния предварителен договор с оглед разпоредбата на чл.236 ал.4 от ТЗ. Оспорват се твърденията за наличие на поставени условия във връзка с договорената цена, така и за сключване на предварителния договор след съгласие на АПСК. Поддържа се твърдение за отпадане на забраната по чл. 28, ал. 1 ЗПСК.
Относно възражението за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, обосновано със занижаване на цената, се противопоставя определянето й по експертно заключение и липса на изискване в закона за актуализация на вече договорената цена, както и за състезателно определяне на купувач чрез търг или конкурс.
Оспорват се твърденията за наличие на насрещни стари задължения за плащане, които са направени едва във въззивната жалба и не са били включени в предмета на спора, а са принципно недопустими, тъй като не произтичат от спорното правоотношение.
Оплакването в жалбата за неправилност на констатацията за приемане на плащанията от „С“, поради отчитането им като авансови плащания се поддържа, че са правилно осчетоводени, предвид настъпването на данъчното събитие в по-късен момент.
Относно доводите за разваляне на предварителния договор, аргументирани с твърдения за забава и предвиждането й като предпоставка в чл.4 ал.2 от предварителния договор за автоматичното му прекратяване, се изтъква, че клаузата регламентира само вината за разваляне. Поддържа се тезата, че приемането на плащанията от продавача е израз за съществуване на договорната връзка; цената е изцяло платена, като са спазени и указанията, дадени от ответника в писмо изх. №И94-00-292/10.10.2017г. – поради това договорът не може да се счита за автоматично прекратен, нито след това писмо, нито към момента на подаване на отговора на исковата молба. Оспорва се твърдението за забава както за плащане на първата , така и на втората вноска, която е платена в срока по цитираното писмо.
Оспорват се съображенията на въззивника по насрещния иск за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот за период от 5 години, както и наличието на признание за дължими суми по писмо вх. №В94-00-630/11.05.2011г., поради липса на възможност за отнасянето му за процесния имот и претендирания период след 2013г., в която връзка оспорва кредитирането на сочените от въззивника доказателства.
По възражението за прихващане на ищеца изрично се подчертава, че не е разгледано поради отхвърляне на насрещния иск, но с оглед оплакванията в жалбата – оспорва направеното възражение за погасяването му по давност с въззивната жалба като преклудирано.
Оспорват се направените оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съда поради необсъждането на аргументи във връзка с приватизационния договор и твърдения във връзка с оспорването на Споразумение № И53-003-44/05.08.2019г., като несвоевременно въведени в предмета на спора, като се поддържа, че никога не е имало спор относно предмета на предварителния договор , отнасящ се за реална част от недвижимия имот по повод предложение на самото дружество-ищец, прието от СД на ответника.
Настоява се за отхвърляне на жалбата по същество, като се оспорват както направените доказателствени искания, така и приемането на нови доказателства. Претендират се разноски.
С определение № 393 от 15.10.2019г. Апелативен съд-Бургас е приел жалбата за допустима и е насрочил разглеждането й в открито съдебно заседание. В заседанието пълномощниците на страните поддържат изразените становища от жалбата и отговора, не ангажират доказателства.
Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност на постановения съдебен акт. Доколкото въззиваемият е поддържал възражение срещу допускането на насрещния иск за съвместно разглеждане в производството по иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, БАС намира за необходимо да изтъкне, че такова разширяване на предмета на делото е допустимо съгласно чл. 211, ал. 1 ГПК. При изтъкнатите доводи за връзка на претенцията по насрещния иск с изпълнението на задълженията на въззивника – ищец по предварителния договор и при наличието на формалните изисквания за допустимост, по основателността на предявените права и тяхната обусловеност, съдът дължи произнасяне с решението.
Бургаският апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, приема следното:Във връзка с първоначалния иск за обявяване на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.08.2013г. в исковата молба въззиваемият – ищец е въвел твърдения за заплащане изцяло на цената по договора от общо 224 800 лв., като при сключването му е била платена първата вноска по договора в размер на 89 920 лв. без ДДС, а след допуснато изменение на ПУП за предаване на 1 115 кв.м. - предмет на предварителния договор, към имот на ищеца съгласно решение на Общински съвет Несебър, влязло в сила на 21 март 2017г., е била заплатена и втората дължима вноска в размер на 44 960 лв. без ДДС. При запитване към АПСК било отговорено, че не е необходимо издаване на разрешение за извършване на разпоредителната сделка с актив на въззивника и след получаване на това становище е била изплатена и третата дължима вноска по договора. И трите вноски са били приети от въззивника без възражение, но вместо да изпълни задължението за прехвърляне на собствеността, продавачът поискал завишен размер на продажната цена - 303 050 лв., както и разноски за подготовка на сделката. Въззиваемият отказал да изпълни поставените условия и настоявал за определяне на дата за сключване на договор като окончателен, но въззивникът продължавал да настоява за актуализиране на продажната цена както и за заплащане на обезщетение за ползване на имота за период от пет години назад.
В
отговора на исковата молба въззивникът е оспорил така
предявеният иск с възражение за нищожност на предварителния договор поради
липса на съгласие за сключването му, дадено от Съвета на директорите на „С“А. и
поради противоречие със закона – чл. 28 ал. 1 ЗПСК, за извършване на сделката
без разрешение от АПСК, предвид държавното участие над 50 на сто в капитала на
„С“АД. Поддържано е и възражение за накърняване на добрите нрави, поради
занижаване на продажната цена в сравнение с пазарните и липса на предвидена в
договора възможност за актуализирането й. Освен възражението за продажба на
имота по неактуални пазарни цени, въззивникът е
поддържа и възражение във връзка с изискването на чл. 586 ГПК за заплащане на
дължимия данък за процесния имот за
Във връзка с тези възражения в допълнителната искова молба е оспорено твърдението за липса на решение на съвета на директорите на „С“А. , както и за непротивопоставимост на такова възражение в отношенията между страните по делото по аргумент от разпоредбата на чл. 236, ал. 4 ТЗ. Във връзка с възражението за нищожност поради противоречие със закон са изложени аргументи, че сделката не е такава на разпореждане с недвижим имот по смисъла на чл. 28, ал. 1 първа ЗПСК. Оспорено е твърдението за забава в изпълнение на задължението за заплащане на вноски от уговорената продажна цена. Изтъкнато е, че въззивникът не е упражнявал правото си да развали договора съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД и липсва такава възможност такова изявление да бъде отправено във връзка с предявеният иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. Поддържано е твърдение за липса на законово задължение за актуализация на уговорената с предварителния договор цена, каквото изменение е наложено едностранно от въззивника като продавач по този по този договор. Оспорено е твърдението за наличие на пречки за обявяване на предварителния договор за окончателния, поради задължения по смисъла на член 586 ГПК като е оспорено и възражението за липса на краен срок за сключване на договора като срокът е бил определен и зависел от поведението на самия продавач. Оспорено е наличието на възможност за отказ на въззивника да изпълни по предварителния договор с възражение за неизпълнение на задължения на въззиваемия по споразумение от 05.08.2010г. съгласно чл. 90 ЗЗД, тъй като не се касае за задължения произтичащи от едно и също правоотношение, като във връзка със споразуменето е направено оспорване на подписа, положен от името на управителя на „С“ ЕООД или негов надлежен представител. Оспорено е ползването на имота за търговски цели и извличането на ползи от него както и наличието на пречки за въззивника да ползва същия имот. В условията на евентуалност е въведено и възражение за погасяване по давност на поетите със споразумението задължения, считано от настъпване на падежа за плащане на всяка една от вноските.
В отговора по допълнителната искова молба въззивникът е поддържал направените с първоначалният отговор възражения.
Предявеният насрещен иск за заплащане на обезщетение в размер на 62 400 лв е основан на твърдение, че от 2011 година до предявяване на насрещният иск въззиваемият ползва процесния имот без правно основание, както пряко, така и чрез трети лица – контрагенти на въззиваемия чрез разполагане на преместваеми обекти. В подкрепа на това твърдение е направено позоваване съдържащо се признание в писмо от 11 май 2011г., както и по повод писмо на въззивника от 28-ми юли 2016г. За сметка на това въззивникът пропуснал да реализира ползи, изразяващи се в получаването на доход в размер на средния месечен наем за имота, съобразно неговото предназначение и състояние.
Претенцията за неоснователно обогатяване е оспорена с твърдение, че не е съществувала пречка въззивникът да ползва имота, който освен това е бил с предназначение за второстепенна улица и представлява обект с обществено достъп, което изключвало накърняване на правата на въззивника. Наличието на извънсъдебно признание е оспорено, като е въведено твърдение, че със знанието и без противопоставянето на въззивника, въззиваемият извършвал озеленяване по протежение на алеята представляващо подобрение на стойност 30 000 лв., с която сума в условията на евентуалност е възражение за прихващане.
При така очертания предмет на делото, въз основа на самостоятелната преценка на събраните по делото доказателства Бургаски апелативен съд намира за установена фактическа обстановка, съвпадаща с тази, приета в обжалваното решение.
При липсата на спор относно факта на сключения между „С“ ЕООД“ като купувач и „С“А. като продавач предварителния договор за покупко-продажба на 1 115 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 51500.505.351 по КК на гр. Н., к.к. С. б., целият с площ 9 017 кв.м., с адрес гр. Н., ул.“. №1, начин на трайно предназначение на територията –урбанизирана, начин на трайно ползване-второстепенна улица, които е следвало да бъдат придадени към към ПИ 51500.501.221, представляващ УПИ1 кв.47 по плана на к.к. С. бряг имот на въззиваемия по силата на изменение на ПУП-ПР за този имот – извършено по-късно с решение на Общинския съвет-Н. №377 по протокол №11/ 24.11.2016г. са придадени, влязло в сила на 21.03.2017г., спорът по предявения първоначален иск е свързан с поддържаните и във въззивната жалба възражения за нищожност на предварителния договор – поради липса на съгласие, поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите нрави, както и наличието на основания за развалянето му от въззивника и липсата на необходимите изискванията за обявяването му за окончателен.
Представеният наред с множеството писмени доказателства протокол от 4-ти юни 2013г. съдържа недвусмислено волеизявление, чрез приетото решение на СД на „С“ А. за продажбата на 1 115 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 51500.505.351 по КК на гр. Несебър, к.к. С. бряг, при определена с експертна оценка минимална цена за извършване на продажбата и след разрешение на АПСК. Наличието на поставените условия имат отношение не към приемането на решение за разпореждане с имота, а към условията на предварителния договор, който ги възпроизвежда.
Възражението на въззивника за липса на съгласие от СД на „С“ А. или поставянето на условия, които не били изпълнени, от една страна противоречи на установения по-горе факт. От друга страна, предвид изразяването на волята за сключване на договора от надлежен представител на дружеството, който е вписан по партидата в Търговския регистър, евентуалните ограничения в обема и упражняването на представителната власт в аспекта на чл. 244, ал. 1 ТЗ, съгласно чл. 236, ал. 4 ТЗ са непротивопоставими на трети лица, какъвто се явява и въззиваемия - „С“ ЕООД като купувач по предварителния договор.
Възражението за нищожност на
договора, поради противоречие със закона, също е неоснователно. Доводите, че
продажбата противоречи на забраната в чл. 28, ал. 1 от ЗПСК са несъстоятелни,
тъй като забрана за извършване на разпоредителни сделки с дълготрайни активи на
дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала е налице само, ако
е наложена изрично с решение на АПСК (сега АППК), съгласно алинея втора на чл.
28 от ЗПСК. С Решение № 1* от 21 декември
Дори да се приеме, че по
съображения от разпоредбата на § 19 е съществувала забрана за извършване на
разпоредителни сделки по чл. 21, ал. 1 от отменения Закон за преобразуване и
приватизация на държавни и общински предприятия и разпоредбата на чл. 28, ал. 1
има действие, без да е необходимо решение по чл. 28, ал. 2 от ЗПСК,
предварителният договор не прехвърля вещни права и не е измежду изброените в
чл. 21 от ЗППДОП (отм.) сделки. Евентуалното наличие на забрана представлява
пречка за сключване на разпоредителната сделка, към която е насочен
предварителния договор, но същият нито представлява забранена от закона сделка,
нито цели заобикалянето му предвид поставеното в чл. 3 от същия условие за
получаване на разрешение от АПСК (сега АППК), имащо отношение и към срока за
изпълнение на същинската престация. Изричният отказ
за сключване на разпоредителната сделка е предвиден като предпоставка за
прекратяване на договора, съгласно чл. 11, ал. 2 от същия. С отпадане на забраната
по чл. 28, ал. 1 ЗПСК съгласно решение № 1* от 21.12.2015г., обаче, е настъпило
и условието по чл. 3 от предварителния договор, при което сключването му като
окончателен е било поставено от договарящите страни в зависимост изцяло от
настъпване на предпоставките за това, предвидени в чл. 4, ал. 1 за приемане и
влизане в сила на решение на Общински съвет – общ. Несебър за ЧИ на ПУП – ПР за
УПИ *span> I, в кв. 47, по плана на С. б. – изток.
Неоснователни са и доводите за сключване на предварителния договор в нарушение на добрите нрави по съображения за уговарянето на занижена пазарна стойност. Цената по предварителния договор е определена на базата на оценка в размер на 224 800 лв. без ДДС от лицензиран оценител – И. Н. , притежаващ сертификат за оценителска правоспособност № **********/14.12.2009г. на недвижими имоти, издаден от Камарата на Независимите оценители в България, утвърдена със същото решение на СД на „С“ А. по протокол от 04.06.2013г., за продажба на имота, като липсата на еквивалентност, вкл. от представеното решение на СД на „С“ А. е обоснована в решение по протокол от 27-ми септември 2017г. с цената на други сделки сключени от дружеството в по-късен период – от 2015г. до 2017г. Нищожността на договора, както е изтъкнал и въззивникът във връзка с възражението за нищожност поради противоречие със закона, следва да се преценява към момента на сключването на договора. Следователно, ако към момента на сключване на договора сделката не може да се прецени като сключена в нарушение на добрите нрави, наличието на такъв порок не може да се преценява ретроактивно – с оглед на последващо настъпване на условия или пречки за изпълнение на задълженията, предвидени в самия договор. Следователно, липсва възможност валидността на сделката да се преценява с оглед забавата за настъпване на условията, представляващи предпоставка за изискуемост на задълженията на страните по него.
Неоснователно е и възражението за липса на уговорен в договора краен срок за сключване на договора като окончателен. Последното условие е настъпило, считано от обнародването на решение № 1637/21.12.2015г. в началото на 2016г., като и предвидена възможност за периодична актуализация на уговорената при сключването му цена, както и по съображения за определяне на купувач в условията на състезателност – чрез търг. Срокът за сключване на договора като окончателен е определен в разпоредбата на чл. 3 от същия, както се посочи и по-горе – в едномесечен срок от получаването на разрешение от АПСК, а с оглед приемането му преди уговореното изменение на ПУП – в зависимост от влизане в сила на решението за приемане на ЧИ на ПУП.
Неоснователно е и възражението за автоматично разваляне на предварителния договор, предвидено в чл. 4, ал. 2 от същия. От една страна, волеизявленията на страните в тази разпоредба не могат да се изтълкуват в този смисъл, като от друга – по делото не се установява наличието на забава, която да е предпоставка за разваляне на договора съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Първата вноска е платена при сключване на договора, а втората, в размер на 44 960 – след влизане в сила на решението за ЧИ на ПУП – 21.03.2017г. и след уведомяване на купувача за настъпване на това условие. Приемането на така извършеното от продавача плащане без възражения изключва предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД за разваляне на договора, поради отпадане на интерес за кредитора от запазването му.
За да се обяви предварителният договор за продажба на недвижим имот, собственост на въззивника - търговско дружество с над 50 на сто държавно участие за окончателен, обаче, е необходимо, освен предварителният договор да е действителен, но и към момента на постановяване на съдебното решение да са изпълнени специалните изисквания на закона. Съгласно чл. 363 ГПК съдът проверява, освен правото на собственост, но и условията за сключването му като окончателен, които условия, предвид отменената забрана по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗПСК, са били налице към момента на постановяване на решението от БОС.
С измененията на ЗПСК, обн. в ДВ, бр. 64 от 2018 година в сила от 3-ти август 2019 година, е приета нова разпоредба – чл. 3а на ЗПСК, установяваща по императивен начин изискване, продажбата на имоти, собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, да се извършва чрез електронна платформа за продажба на имоти.
Съгласно чл. 3а, ал. 3 ЗПСК, Министерски съвет приема Наредба за електронната платформа за продажба на имоти частна държавна собственост и на имоти собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала или търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на търговско дружество с повече от 50 на сто държавно участие в капитала (Наредбата). Наредбата по чл. 3а, ал. 3 от ЗПСК е приета с ПМС № 234 от 26-ти септември 2019 година и е обнародвана в ДВ, бр. 77 от 1 октомври 2019 година, в сила от 1 октомври 2019 година.
С Наредбата, както е посочено в чл. 1, се уреждат: воденето и поддържането на електронната платформа за продажба на имотите и обектите по чл. 2; подготовката и обявяването на електронни търгове; условията и редът за провеждане на електронните търгове за продажба чрез електронната платформа. Съгласно чл. 2, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Наредбата, продажбата на имотите, собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала се извършва чрез публичен търг, - "електронен търг" или "търг", при който допуснатите кандидати могат да участват в наддаване чрез електронна платформа за продажба на имоти, при условията и по реда на Наредбата, която не се прилага само по отношение на имотите, посочени в чл. 3 от Наредбата. Съгласно чл. 11 от Наредбата АПСК (сега АППК) взема решение за провеждане на електронен търг за продажба на имотите и обектите от своята компетентност, което се публикува по реда на чл. 31, ал. 3 ЗПСК, както и на електронната платформа и на интернет страницата на агенцията на датата на обнародването му в Държавен вестник. Съгласно § 2 от ПЗР на Наредбата, извършването на продажбата се довършва по досегашния ред, а не по реда на Наредбата, само когато към датата на влизане в сила на Наредбата има публикувано решение за провеждане на процедура за продажба на имоти по чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
За да бъде обявен за окончателен процесният предварителен договор и по този начин да настъпи транслативният ефект за правото на собственост, моментът на сключване на предварителния договор е без значение, като е необходимо особените изисквания за продажба на недвижими имоти, включени в капитала на въззивното търговско дружество с над 50 на сто държавно участие в капитала, посочените по-горе изисквания на закона да са изпълнени към настоящия момент. Предвид постъпилата жалба, с която е сезиран БАС като въззивна инстанция, преценката за наличие на условията за сключване на договора като окончателен следва да се извърши към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, към който момент се формира силата на пресъдено нещо и настъпва транслативния ефект на окончателният договор, сключен по реда на глава „Т“ от ГПК.
Като се държи сметка за горното, изискванията на чл. 3а, ал. 1 от ЗПСК и на Наредбата по чл. 3а, ал. 3 от ЗПСК – за извършване на продажбата чрез „електронен търг“ съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата, няма да са приложими към процесния предварителен договор само, ако е налице предвиденото в § 2 от ПЗР на Наредбата изключение - към настоящия момент да е обнародвано решение на агенцията, с което да е открита процедура за продажба на имота, предвиждаща договаряне с потенциален купувач.
Целта на новата разпоредба на чл. 3а от ЗПСК и на Наредбата по чл. 3а, ал. 3 ЗПСК, в т.ч. и на изключенията посочени в § 2 от ПЗР на Наредбата, следва да се изведе от посочените в чл. 2, ал. 1 ЗПСК цели на този закон - за създаване на условия за прозрачна и икономически ефективна приватизация при равнопоставеност на инвеститорите и за осъществяване на следприватизационен контрол. Обнародваното в ДВ, бр. 2 от 8-ми януари 2016 година решение № 1* от 12-ти декември 2015г., макар да отменя забраната по чл. 28, ал. 2 от ЗПСК за продажба, не съдържа волеизявление на компетентния орган относно условията, реда и метода за продажба на имотите – собственост на „С“ А. , поради което в светлината на посочените в чл. 2 от ЗПСК цели на закона и по смисъла на изключението на § 2 от ПЗР на Наредбата, не може да се приеме, че то представлява решение за откриване на процедура за продажба на имотите, собственост на „С“ А. и/или конкретно за процесния имот.
При липсата на решение на АПСК (сега АППК) към днешна дата, относно процедурата за продажба на процесния имот, което при това да е обнародвано, условията за продажба се подчиняват на изискванията на чл. 3а, ал. 1 от ЗПСК, поради което и съгласно изискванията на чл. 363 ГПК, предварителният договор не може да бъде сключен по съдебен ред.
По възраженията във въззивната жалба, отнасящи се до отхвърления насрещен иск – за заплащане на обезщетение в размер на 62 400лв. за ползване на процесния имот, предмет на сключения между страните предварителен договор за времето от 5-ти август 2013г. до предявяването на иска, както и за заплащане на законната лихва върху посочената сума, считано от постъпване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, Бургаски апелативен съд намира, че релевантните факти и обстоятелства са установени правилно и в съответствие със събраните поделото доказателства, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, по повод на което приема следното:
Уважаването на този иск е обусловено от фактическото ползване на имота от „С“ ЕООД - пряко или чрез трети лица, което да е довело до намаляването на имуществото на въззивника – „С“ А. , изразяващо се в пропускането на ползи - приход в размер на средния месечен наем за имот от същия вид, предназначение и състояние. Следва да е установено ползването на имота от ответника, което да е в причинно следствена връзка с пропуска на действителния собственик да извлича ползи съобразно правата си, а също и липсата на съгласие от последния за така осъщественото ползване с оглед на други отношения между страните.
Посочените предпоставки на предявения иск не се извличат от установените по делото факти и обстоятелства – ползването на имота за разполагане на преместваеми търговски обекти и извършено благоустрояване на част имота, възложеното „С“ АД.
Представените по делото
констативни протоколи от 5-ти юни 2015г. и 6-ти юни 2016г., съставени от
служители на „С“ А. заедно със свидетелските показания установяват ползването
на част от ПИ 51500.505.351, с дължина от
Поради неоснователността на насрещната претенция, въведеното като евентуално защитно възражение за прихващане от страна на въззиваемия, не следва да се разглежда.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение на БОС, с което предявения иск по чл. 19, ал. 3 ГПК е уважен, следва да се отмени и предявеният иск да се отхвърли, а в частта, с което е отхвърлен предявения насрещен иск, обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода от процеса пред настоящата инстанция, сторените от страните разноски подлежат на репарация, както следва:
На въззиваемия – ищец „С“ ЕООД , поради отхвърляне на предявения от него главен иск и отхвърляне на насрещния иск срещу него, за първоинстанционното производство следва да се присъдят разноски от 3 550 лв., а за въззивната инстанция – 1 800лв. поради потвърждаване на решението в частта по насрещния иск, или общо сумата 5 350 лв.
На въззивника – ответник „С“А. за първоинстанционното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по главния иск в размер на 225 лв., а за въззивната инстанция – сумата от 220 лв. поради частично уважаване на жалбата, определено по реда на чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и сумата от 274 лв. държавна такса по главния иск, или общо сумата 719 лв.
Мотивиран от изложените съображения , Апелативен съд- Бургас, Търговски състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 337 от 29.07.2019г., постановено по т.д. №255/2018г. по описа на Бургаския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е обявен за окончателен сключения на 05.08.2013година между „С“А. , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление к.к. С. б., общ. Н. - като продавач и „С“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., х. „С“ - като купувач предварителен договор за покупко-продажба на 1115 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 51500.505.351 по КК на гр. Н., к.к. С. б., целият с площ 9017кв.м., с адрес гр. Н., ул.“. №1, начин на трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- второстепенна улица, които по силата на изменение на ПУП-ПР за УПИ1 кв.47 по плана на к.к. С. б., прието с решение на Общинския съвет-Н. №377 по протокол №11/ 24.11.2016г. са придадени към ПИ 51500.501.221, представляващ УПИ1 кв.47 по плана на к.к. С. бряг и е постановено осъждане на „С“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати сумата от 980.10 лева (деветстотин и осемдесет лева и десет стотинки) по сметка на Бургаския окръжен съд, представляваща дължима държавна такса по т.8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, сумата от 224.80 лева(двеста двадесет и четири лева и осемдесет стотинки) по сметка на Агенцията по вписванията- служба по вписванията- град Н., представляваща дължима такса по чл.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, както и сумата от 6 744лв. (шест хиляди седемстотин четиридесет и четири лева), представляваща дължима такса по силата на чл.47 ал.2 от Закона за местните данъци и такси и във връзка с чл.41 ал.2 от Наредба №14 за определяне размера на местните данъци, приета от Общински съвет-град Н., както и за вписване на възбрана в полза на Окръжен съд-Бургас, върху 1 115 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 51500.505.351 по КК на гр. Н., к.к. С. б., целият с площ 9017кв.м., с адрес гр. Н., ул.“. №1, начин на трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- второстепенна улица, които по силата на изменение на ПУП-ПР за УПИ1 кв.47 по плана на к.к. С. бряг, прието с решение на Общинския съвет-Несебър №377 по протокол №11/ 24.11.2016г. са придадени към ПИ 51500.501.221, представляващ УПИ1 кв.47 по плана на к.к. С. б, включително относно указанията относно дължимите данъци и такси за имота към държавата и към Община Н. и за вписване на решението, както и в частта за присъдените разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С“ А. , ЕИК *** иск за обявяване за окончателен на сключения на 05.08.2013г. между „С“ А. , ЕИК****, със седалище и адрес на управление к.к. С. б., общ. Н. - като продавач и „С“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., хотел „С“ - като купувач предварителен договор за покупко-продажба на 1115 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 51500.505.351 по КК на гр. Н., к.к. С. б., целият с площ 9017кв.м., с адрес гр. Н., ул.“. №1, начин на трайно предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- второстепенна улица, които по силата на изменение на ПУП-ПР за УПИ1 кв.47 по плана на к.к. С. б., прието с решение на Общинския съвет-Н. №377 по протокол №11/ 24.11.2016г. са придадени към ПИ 51500.501.221, представляващ УПИ1 кв.47 по плана на к.к. С. б.г.
ОСЪЖДА „С“А. , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление к.к С., общ. Н. да заплати на „С“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С. , хотел „С“, съдебен адрес гр. Б., ул.“. №90, ет.2, адв. М. сумата от 5 350 лв. /пет хиляди триста и петдесет лв./, представляваща разноски по делото пред двете инстанции.
ОСЪЖДА „С. – т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., хотел „С“, съдебен адрес гр. Б., ул.“. №90, ет.2, адв. М. , да заплати на„С“А. , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление к.к. С. б., общ. Н., сумата от 719 лв. /седемстотин и деветнадесет лв/, представляваща направени по делото разноски по делото пред двете инстанции, от които 445 лв. юрисконсултско възнаграждение и 274 лв. внесена държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 337 от 29.07.2019година, постановено по т.д. №255/2018година по описа на Бургаския окръжен съд, в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: