Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град С., 02.05.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: НЕВЕНА  ЧЕУЗ

 

при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 6 061 по описа на 2014 година , и за да се произнесе , взе предвид следното:

        Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД  и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съединени с приети за съвместно разглеждане в настоящото производство насрещни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

        Ищците Б.Г.Н., С.К.С., В.И.С., К. И.С., Д.И.С., Л.К.К.– М., Н.Г.М.,К.Г. М., Я. Г. М. се твърди, че с договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт А.Й. М. – М. и К.В.М. продали на Б.Г.Н., И. Г.С. и Г.Н. М.,  през 1998 г., магазин № 3, находящ се в гр. С., ж.к. „Х. Д.”***, състоящ се от две търговски помещения със санитарен възел и склад към тях, с обща площ от 55,13 кв.м., ведно с принадлежащите му 3,105% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя. Твърди се, че със споразумение от 27.04.1998 г. продавачите се задължили спрямо купувачите, че ако сделката за покупко-продажба бъде обявена за нищожна по съдебен ред ще им заплатят сумата от 18 000 щатски долара в месечен срок от влизане в сила на съдебното решение. Твърди се, че нищожността на разпоредителната сделка е била прогласена с влязло в сила решение като срокът за изпълнение на сключеното споразумение изтекъл на 14.06.2009 г. и в същият не било реализирано плащане от страна на ответниците. Считано от следващия ден те изпаднали в забава. При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и са сезирали съдът с искане да бъдат осъдени ответниците да им заплатят сумата от 18 000 щатски долара, както и сумата от 7766 лв. – мораторна лихва за забава в периода 30.04.2011 – 30.04.2014 г., в условията на разделност. Претендират се и сторените по делото разноски.

        Ответниците А.Й. М. – М. и К.В.М., редовно уведомени, оспорват предявените искове в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Оспорва се пасивната материалноправна легитимация на ответника М..

        По делото е предявен и насрещен иск, приет за съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство. Ищцата по него /ответник по първоначалния иск/ А.Й. М. – М. твърди, че в периода 01.11.2011 г. до 30.11.2014 г. ответниците по насрещния иск са ползвали собственият й недвижим имот /процесен и по първоначалния иск/ без основание и същата е била лишена от възможност да го ползва, въпреки отправените до тях нотариални покани. Поради което мотивира правен интерес и иска от съда да осъди ответниците да й заплатят сумата от 28800 лв. – обезщетение за ползване без основание на собствения й недвижим имот, ведно със сумата от 9006, 20 лв. – лихва за забава в периода 11.11.2011 г. до 30.11.2014 г., при условията на разделна отговорност, както и законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2014 г. до окончателното изплащане на задължението.

        Ответниците по насрещния иск /ищци по първоначалния/ оспорват същия в писмен отговор, заявен в срока по чл. 131 от ГПК и заявяват възражение за прихващане със сумата от 8000 лв., с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на извършените от тях подобрения.

        Първоначалните искове се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Х., който поддържа и заявените възражения срещу насрещната претенция.

        Насрещните искове се поддържат в открито съдебно заседание от адв. К., която поддържа и заявените възражения срещу първоначалните искове.

                Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен нотариален акт 147, нот. дело 3474/98 г. на Нотариус при СРС, от който се установява, че на 22.04.1998 г. А.Й. М. – М. и К.В.М. са продали на Г.Н. М., И. Г.С. и Б.Г.Н. следният свой собствен недвижим имот - магазин № 3, находящ се в гр. С., ж.к. „Х. Д.”***, състоящ се от две търговски помещения със санитарен възел и склад към тях, с обща площ от 55,13 кв.м., ведно с принадлежащите му 3,105% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя за сумата от 6 171 000 лв./неденом./.

По делото е представено споразумение от 27.04.1998 г., сключено между А.Й. М. – М. и К.В.М., от една страна, и Г.Н. М., И. Г.С. и Б.Г.Н., от друга страна. Съгласно постигнатите в него уговорки първите двама са се задължили в случай, че извършената между страните сделка за покупко-продажба, обективирана в нотариален акт 147, н.д. 3474/98 г. бъде оспорена по съдебен ред от СОАП и бъде обявена за нищожна с влязло в сила съдебно решение да заплатят на другите трима сумата от 18 000 щатски долара в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. Страните са постигнали съгласие, че в случай, че месечният срок не бъде спазен сумата да бъде събрана заедно със законната лихва върху нея за всеки просрочен ден. Постигнато е и съгласие задълженията по споразумението да преминат и върху наследниците.

По делото е представено решение № 14/12.02.2004 г., постановено по гр.д. 10482/2004 г. на СРС, 29 състав. От съдържанието на същото се установява, че договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт 147, н.д. 3474/98 г. е обявен за нищожен на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД. Решението е влязло в сила на 04.05.2009 г., видно от представеното решение 427/04.05.2009 г. на ВКС, Второ ГО, постановено по гр.д. 3710/2007 г.

По делото е представено удостоверение за наследници № ЕС УН-681/03.04.2014 г. на СО – район „Оборище”, от което се установява, че И. С.Г. е починал на 24.11.2007 г. и за свои наследници по закон е оставил С.К.С. /преживяла съпруга/, Д.И.С., К. И.С. /синове/ и В.И.С. /дъщеря/.

По делото е представено удостоверение за наследници № 17/02.01.2013 г. на СО – район „Л.”, от което се установява, че Г.Н. М. е починал на 15.12.2012 г. и за свои наследници по закон е оставил Л.К.К.– М. /преживяла съпруга/ и синовете си Н.Г.М.,К.Г. М., Я. Г. М..

По делото е представена нотариална покана рег. № 942/28.04.2010 г., том първи, акт 46 на Нотариус 064 – К. *** действие – СРС, изходяща от А.Й. М. – М. и адресирана до Г.Н. М., Б.Г.Н. и наследниците на И. Г.С.. От съдържанието на същата се установява, че адресатите са поканени да се явят в кантората на Нотариус К. на 11.05.2010 г. за предаване на владението на магазин № 3, на ул. „*********като в случай, че не се явят е отправено искане за заплащане на наем в размер на 800 лв. месечно за ползване на магазина без основание. Поканата е връчена на 02.05.2010 г. на Г.Н. М..

По делото е представена нотариална покана рег. № 1100/15.05.2010 г., том първи, акт 54 на Нотариус 064 – К. *** действие – СРС, изходяща от А.Й. М. – М. и адресирана до Г.Н. М., Б.Г.Н. и наследниците на И. Г.С.. От съдържанието на същата се установява, че адресатите са поканени в тридневен срок от връчване на поканата да се явят в кантората на Нотариус К. за предаване на владението на магазин № 3, на ул. „********. Поканата е връчена на 15.05.2010 г. на Н.Г.М., с отбелязване, че същата е „наемател”.

По делото е представен нотариален акт № 25, дело 26/2010 г. на Нотариус 064 К. *** действие СРС, от който се установява, че А.Й. М. – М. е призната за собственик на магазин № 3, находящ се в гр. С., ж.к. „Х. Д.”***, състоящ се от две търговски помещения със санитарен възел и склад към тях, с обща площ от 55,13 кв.м., ведно с принадлежащите му 3,105% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя на основание покупко-продажба по реда на чл. 35 от ЗППДОбП и обявяване на нищожен нотариален акт по реда на чл. 26 ал.1 от ЗЗД.

По делото е представен изпълнителен лист от 31.10.2014 г., издаден по възв. гр.д. 7336/2013 г. на СГС, АО, III б състав, от който се установява, че Б.Г.Н., С.К.С., В.И.С., К. И.С., Д.И.С., Л.К.К.– М., Н.Г.М.,К.Г. М., Я. Г. М. са осъдени да предадат на основание чл. 108 от ЗС владението на магазин № 3, находящ се в гр. С., ж.к. „Х. Д.”***, състоящ се от две търговски помещения със санитарен възел и склад към тях, с обща площ от 55,13 кв.м., ведно с принадлежащите му 3,105% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя на А.Й. М. – М..

Представен по делото е двустранен приемо-предавателен протокол, съставен на 02.02.2015 г., от който се установява, че владението на магазин № 3 е предадено на А. М. на 07.02.2015 г.

По делото е изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице П.А.Д.. В заключението си вещото лице е дало левовата равностойност на претендираните от ищците суми по първоначалния иск, съобразно квотите им респ. стойността на мораторната лихва за процесния по делото период.

Изслушана е и съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Е.А.Г., в която вещото лице е посочило, че пазарният наем за процесния магазин в периода 01.11.2011 г. – 30.11.2014 г. е в размер на 17 993 лв., а лихвата за забава върху главница от 28 800 лв. за процесния период е 8869, 04 лв.

По делото е изслушана и повторна съдебно-оценителна екпертиза, изготвена от вещото лице инж. В.Т.Г., който дава заключение, че пазарният наем на процесния имот за процесния по насрещния иск период възлиза на сума в размер на 18 510 лв.

По делото е изслушана и допълнителна техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.Т.Г., в която същият е обосновал извод, че стойността на извършените в имота подобрения са на стойност 4 813 лв.

В съдебно заседание от 25.04.2016 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г.Н.Н. и И.К.М..

При тези ангажирани от страните по делото доказателства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

По първоначалните искове:

Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, по силата на което същият се е задължил да заплати процесните по делото парични суми респ. размера на претенцията си.

От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищеца /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу вземането на ищеца.

С оглед на представените писмени доказателства – споразумение от 27.04.1998 г. настоящият съдебен състав приема, че между страните са възникнали облигационни отношения по повод сключен договор, разкриващ характерните белези на спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, по силата на който ответниците са се задължили да заплатят на Г.Н. М., И. Г.С. и Б.Г. Н. сумата от 18 000 щатски долара в случай, че сключената между страните по спогодбата разпоредителна сделка бъде прогласена за нищожна по съдебен ред. Отлагателното условия, под което е сключена спогодбата, от която ищците черпят права се е сбъднало. Договорът за покупко-продажба, сключен между страните по спогодбата е прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение на 04.05.2009 г. Страните не спорят, а това се установява и от ангажираните по делото доказателства, че ищците, вън от първия, са наследници по закон на И. С. и Г. М., страни по споразумението. Правото да се иска изпълнение на парично задължение е имуществено такова и е наследимо на общо основание, което обуславя легитимацията на тези ищци.

Фактът на изпълнението на задължението да се заплати уговорената парична сума е в тежест на ответника, който не е ангажирал доказателства за изпълнението му. Неизпълнението на договорно задължение дава основание на съда да приеме, че същият е неизправна страна по договора и е налице основанието на закона за ангажиране на отговорността му.

При проведено насрещно доказване ответниците са противопоставили възражение за липса на пасивна легитимация на ответника М. респ. възражение, че неизпълнението на това задължение е с оглед забава на самия кредитор, изразяващо се в нежеланието му да се уредят отношенията между страните. Настоящият съдебен състав намира възражението за липса на пасивна материалноправна легитимация по отношение на ответника М. за неоснователно. Същият е страна по процесното по делото споразумение и като такъв е валидно обвързан от тази договорна връзка респ. бил е и страна по договора за покупко-продажба, прогласен за нищожен по съдебен ред. Възражението на ответниците, че същият не е собственик на имота, предмет на разпоредителната сделка са относими към вещен спор, досежно правото на собственост на имота, но е неотносимо към облигационния иск, с който е сезиран настоящият съдебен състав.

 По второто възражение на ответната страна, следва да се има предвид, че с оглед естеството на дължимата престация и предвид нормата на чл. 68 б. „а” от ЗЗД, установяваща носимия характер на паричните задължения, то местоизпълнението на същите е по местожителство на кредитора. В чл. 95 от ЗЗД са определени случаите, при които кредиторът изпада в забава – когато не окаже необходимото съдействие респ. неоправдано не приеме престацията. При  първата хипотеза изпълнението на длъжника е поставено в зависимост от определено действие на кредитора без осъществяването, на което е невъзможно да бъде изпълнено. Няма данни по делото, нито от съдържанието на споразумението, тълкувайки волята на страните с критериите, зададени в нормата на чл. 20 от ЗЗД съдът може да обоснове извод, че страните по споразумението са поставили изпълнението по него от някакво активно обуславящо поведение от страна на кредитора. Няма данни по делото ответниците да са предлагали изпълнение по сключения договор, което да не е било прието от кредитора. За да се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че кредиторът е изпаднал в забава, задължително следва да осъществи изпълнение на паричната престация. Пари, ценни книги и ценности трябва да бъдат оставени в банка по местоизпълнението по арг. на чл. 97 ал.1 от ЗЗД, като в този случай, за да се освободи от задължението си длъжникът следва да уведоми кредитора. Само тогава, при липса на изпълнение от насрещната страна е налице възможност за прилагане на чл. 96 ал. 1 от ЗЗД /в този смисъл е. решение № 28 от 14.03.2009 г. по Т. Д. № 497/2008 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС/. Доказателства в този смисъл по делото не са ангажирани.

Поетото задължение за предаване на владението от страна на ищците по делото е обусловено от факта на изпълнение на задължението на ответниците с оглед съдържанието на процесното споразумение.

Ответниците са заявили възражение за нищожност на клаузата досежно заплащане на сумата в чужда валута с оглед противоречието й с императивна правна норма. Настоящият съдебен състав намира стореното възражение за основателно. Към датата на сключване на споразумението е действала нормата на чл. 10 ал.1 от ЗЗД/отм./, установяваща забрана за уговаряне на задължения в чужда валута, освен в предвидените от закона случаи. Сключеното между страните споразумение не попада в приложния обхват на изключенията, визирани в чл. 10 ал.1 от ЗЗД/отм./. Действителността на договора се преценява с оглед действащата към момента на сключването му нормативна уредба, поради което последващата отмяна на разпоредбата не се отразява върху нищожността на тази клауза от споразумението. С оглед разясненията, дадени с ТР 2/1997 г. на ОСГК на ВКС нищожната уговорка за заплащане на чуждестранната валута следва да се замести по право с повелителната норма за заплащане на левовата равностойност на уговореното задължение.

При липсата на други относими към предмета на доказване доказателства настоящият съдебен състав приема, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени при условията на разделност при квоти 1/3 за ищеца Б.Н. и по 1/12 за останалите ищци, с оглед наследствените им дялове като в парично изражение на ищеца Б.Н. се следва сума в размер на 8 379, 72 лв. /левовата равностойност на 6 000 щатски долара, с оглед заключението на вещото лице П.Д./ като искът за горницата до пълния предявен размер от 8501, 76 лв., съгласно уточнителната молба от 04.08.2014 г. като неоснователен следва да се отхвърли, а на всеки един от останалите ищци сума от по 2094, 93 лв. /левовата равностойност на 1500 щатски долара/ като исковете за горниците до пълните претендирани размери от 2 125, 44 лв. като неоснователни следва да се отхвърлят.

С оглед фактът на неизпълнение на задължението на падежа, уговорен като „месечен срок от влизане в сила на съдебното решение” ответниците са изпаднали в забава от деня, следващ уговорения месечен срок т.е. считано от 05.06.2009 г. С оглед диспозитивното начало и предвид на обстоятелството, че лихва за забава се претендира в периода 30.04.2011 г. – 30.04.2014 г. настоящият съдебен състав намира, че това е периодът, за който дължи произнасяне като исковете са основателни в размерите, определени от вещото лице П.Д., изготвило приетата по делото като неоспорена от страните ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена. С оглед на тази експертиза на ищеца Н. следва да се присъди сумата от 2 579, 07 лв. като искът за горницата до пълния предявен размер от 2618, 98 лв. /уточнителна молба от 04.08.2014 г. – стр. 33/ следва да се отхвърли, а на останалите ищци следва да се присъди сума от по 644, 76 лв. като исковете им за горницата до пълните предявени размери от 654,74 лв. следва да се отхвърлят като неоснователни.

По насрещните искове:

Между страните спорът относно собствеността по отношение на процесния имот е решен с влязло в сила съдебно решение и настоящият съдебен състав е длъжен да зачете неговата задължителна сила. Страните не спорят, а това се установява и от представените по делото писмени доказателства, че за процесния период процесният имот е бил във владение на ответниците, които са го ползвали без да има правно основание. В тази връзка съдът приема, че ответниците дължат на ищеца обезщетение за времето, през което са му пречели да упражнява правата си на собственик върху имота като отношенията между страните в производството следва да се уредят съобразно правилата на неоснователното обогатяване. За да стане изискуемо вземането по чл. 59 от ЗЗД не е необходима покана, предвид постановката на ППВС 1/28.05.1979 г., съгласно което изискуемостта на вземането при общия фактически състав възниква от деня на преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, а не в някакъв последващ момент. Размерът на дължимото обезщетение за ползването следва да се определи на базата на средната пазарна наемна цена за процесния имот. Обезщетението за ползване следва да бъде равно на наема, който собственика би получил, ако е отдал под наем процесния имот. Настоящият съдебен състав кредитира експертизата на повторната съдебно техническа експертиза доколкото заключението на същата е базирано на сравнителен анализ, извършен на база реално сключени договори за наем по отношение на имоти, които като характеристика и местоположение са аналогични на процесния по делото, за разлика от експертното заключение на първоначалната СТЕ, която обективира изводите си на основата на прогнозни/офертни наемни цени. Предвид което настоящият съдебен състав намира, че заявеният иск е основателен и доказан за сумата от 18 510 лв. и за нея следва да се уважи като се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 28 800 лв. С оглед на обстоятелството, че сумата се претендира при условията на разделност ответникът Н. следва да бъде осъден да заплати сумата от 6 170 лв. като искът за горницата до пълния предявен размер от 9600 лв. срещу него/1/3 от 28 800 лв. – заявеният глобален размер на исковете/ следва да се отхвърли, а останалите ответници следва да се осъдят да заплатят сума от по 1542, 50 лв. като исковете за горницата до пълните предявени размери от 2 400 лв. следва да се отхвърлят като неоснователни.

При проведено насрещно доказване ответниците са противопоставили възражение за прихващане със сумата, дължима им като стойност на извършените от тях подобрения, която оценяват на сумата от 8000 лв. Настоящият съдебен състав намира заявеното възражение за неоснователно. Видно от съдържанието на представеното по делото определение № 320/30.09.2015 г. по гр.д. 3116/2015 г. на Второ ГО на ВКС /стр.117/ между страните по спора е налице влязло в сила съдебно решение на СГС по повод правото на собственост, в което е установено, че упражняваната фактическа власт от страна на ответниците по иска има характер на държане, а не на владение доколкото въводът в имота е осъществен на облигационно основание – сключеното споразумение респ. постигнатата уговорка за неговото връщане при сбъдване на условията по споразумението. Настоящият съдебен състав следва да зачете силата на присъдено нещо на това решение. Нещо повече решението е постановено след дадени задължителни указания на ВКС с решение 118/21.05.2013 г. по гр.д. 1535/2013 г. на Второ ГО на ВКС, което е по реда на чл. 290 от ГПК и съставлява задължителна съдебна практика, която настоящият съдебен състав отново следва да съобрази. С оглед разясненията, дадени в ППВС 6/74 г. право да претендира заплащане на подобрения има владелеца, но не и държателя, същият може да търси репарация на вложените от него труд, материали, средства в имота по пътя на гестията или неоснователното обогатяване, с каквито искове респ. възражения за прихващане настоящият съдебен състав не е сезиран. Съвсем отделен въпрос е, че по делото няма ангажирани доказателства за факта на реалното извършване и заплащане в лицето на ответниците на СМР, чието заплащане се търси.

Ищцата по насрещния иск е заявила и акцесорен такъв за заплащане на лихва за забава. Съгласно чл. 86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането за неоснователно обогатяване е изискуемо от датата на плащането с оглед цитираното по-горе в съдебното решение ППВС 1/79 г., което обаче не означава,  длъжникът по вземането да е и в забава по него - изискуемостта и забавата са различни качества на задължението: изискуемостта е правната възможност на кредитора да иска изпълнение, а забавата -противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря, като дължи обезщетение за забавата т.е. не винаги длъжникът по едно изискуемо вземане е и в забава по него и изискуемостта не поставя автоматично длъжникът в забава. След като вземането за неоснователно обогатяване няма определен срок, то длъжникът по него е в забава от поканата съгласно чл. 84 ал. 1 от ЗЗД /решение 48/10.09.2012 г. по т.д. 237/2011 г. на Второ ТО на ВКС, решение 149/12.06.2013 г. по гр.д. 647/2012 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 217/08.10.2013 г. по гр.д. 1290/2013 г. на Трето ГО на ВКС/. По делото ищцата по насрещния иск е представила две нотариални покани, установяващи факта, че същата е поискала от ответниците предаване на владението на имота респ. при отказ да й бъде заплащано обезщетение за лишаването й от право същият да се ползва от нея. Видно от отбелязванията върху тези нотариални покани, същите са връчени на ответника М. /първата – стр. 58/ и на лицето Н. М. с отбелязване, че същата е наемател /втората – стр. 59/. Настоящият съдебен състав обаче не споделя възражението на ответниците, че поканата на ищцата е доведена до знанието само на ответника М.. Видно от представената по делото и неоспорена нотариална покана, изходяща от ответниците, адресирана до ищцата същите са се противопоставили на искането й за заплащане на обезщетение за ползване /стр.61/. От съдържанието на тази нотариална покана съдът прави извод, че до знанието на ответниците е доведена поканата на ищцата и същата ги е поставила в забава. Поради което исковете за заплащане на мораторна лихва върху присъденото обезщетение за лишаване от право на ползване са основателни по отношение на всички ответници, доколкото към датата на нейното изпращане наследодателя на ответниците М.и – Г. М. е бил жив /поканата е изпратена и получена през май 2010 г., същият е починал на 15.12.2012 г./ и факта на получаване на поканата от същия го е поставила в забава респ. неговите наследници по закон след факта на смъртта му.

При съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК с оглед основателността на акцесорната претенция и установения по делото процесен период настоящият съдебен състав определя размер на обезщетението за забава по отношение на ответника Б.Н. за сумата от 1927, 73 лв. като за горницата до пълния предявен размер от 3002,07 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. По отношение на останалите ответници исковете са основателни до размер на сумата от по 481, 93 лв. за всеки един от тях, а за горницата до пълните предявени размери от 750, 52 лв. следва да се отхвърлят като неоснователни.

По разноските:

По първоначалния иск:

Ищците са сторили разноски в размер на 1327, 39 лв. – ДТ, 300 лв. – депозит за СТЕ, 15 лв. – ДТ вписване на обезпечителна заповед, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК. Припадащата се част от разноските, съобразно уважената част от исковите претенции възлиза на сумата от 1487, 65 лв., от която сума на ищеца Н. се следва сума в размер на 495, 88 лв., а на останалите осем ищци сума от по 123, 97 лв.

Видно от доказателствата по делото ответниците по първоначалния иск са сторили разноски в размер на 1530 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. В договора за правна помощ същото е посочено в глобален размер без посочване на сума за всеки ответник респ. за всеки иск. Предвид което настоящият съдебен състав намира, че ответниците са заплатили това възнаграждение по равно т.е. по 765 лв. всеки от тях. С оглед заявения насрещен иск от ответницата М. заплатеното от нея възнаграждение следва да се раздели наполовина /по ½ за първоначалния и ½ за насрещния иск/. Припадащата се част от разноските за платено възнаграждение от ответниците, касаещи първоначалния иск съразмерно на отхвърлената част от него възлизат на сума от 13, 62 лв., от която сума на ответницата М. се следва сума в размер на 4,54 лв., а на ответника М. сума в размер на 9, 08 лв.

По насрещния иск:

Ищцата е сторила разноски в размер на 1512, 25 лв. – ДТ, 500 лв. – депозити за ВЛ и по съображенията, изложени по-горе сума в размер на 382, 50 лв. //1530 лв. :2/:2/ – заплатено адвокатско възнаграждение. Припадащата се част от тези разноски, съобразно уважената част от претенциите й възлизат на сумата от 1 538, 80 лв., която сума следва да бъде възложена на отоветниците по насрещния иск, както следва: от ответника Н. сумата от 512, 93 лв., а на останалите осем ответника сума от по 128, 23 лв.

На ответниците по насрещния иск разноски не се следват доколкото няма данни да са били извършвани. Претендираният депозит за СТЕ касае възражението за прихващане, което по съображенията, изложени по-горе в решението е неоснователно и тези разноски не могат да се възлагат в тежест на ищеца.

 

        Водим от гореизложеното съдът:

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА  А.Й. М. – М., ЕГН ********** и К.В.М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. А.К. да заплатят на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД на Б.Г.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 3 – адв. Г.Х. сумата от 8 379, 72 лв.  – представляваща левовата равностойност на 6 000 щатски долара, дължима по сключено споразумение от 27.04.1998 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 8501, 76 лв. като неоснователен и недоказан, както и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 2 579, 07 лв. – лихва за забава в периода 30.04.2011 г. – 30.04.2014 г. като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 2618, 98 лв. като неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 495, 88 лв. – разноски.

ОСЪЖДА  А.Й. М. – М., ЕГН ********** и К.В.М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. А.К. да заплатят на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД на С.К.С., ЕГН **********, В.И.С., ЕГН **********, К. И.С., ЕГН **********, Д.И.С., ЕГН **********, Л.К.К.– М., ЕГН **********, Н.Г.М., ЕГН **********,К.Г. М., ЕГН ********** и Я. Г. М., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, офис 3 – адв. Г.Х. сумата от по 2 094, 93 лв. за всеки един от тях  – представляваща левовата равностойност на по 1 500 щатски долара за всеки един от тях, дължима по сключено споразумение от 27.04.1998 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението като отхвърля исковете за горниците до пълните им предявени размери от по 2 135, 24 лв. като неоснователни и недоказани, както и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от по 644, 76 лв. за всеки един от тях – лихва за забава в периода 30.04.2011 г. – 30.04.2014 г. като отхвърля исковете за горниците до пълните предявени размери от по 654, 74 лв. като неоснователни, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от по 123, 97 лв. за всеки един от тях – разноски.

ОСЪЖДА  Б.Г.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 3 – адв. Г.Х. да заплати на А.Й. М. – М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. А.К. на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД сумата от 6 170 лв.  – представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижим имот, представляващ магазин 3, находящ се в гр. С., ж.к. „Х. Д.“*** за периода 01.11.2011 г. – 30.11.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.12.2014 г. до окончателното изплащане на задължението като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 9 600 лв. като неоснователен и недоказан, както и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 1927, 73 лв. – лихва за забава в периода 11.11.2011 г. – 30.04.2014 г. като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 3 002, 07 лв. като неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 512, 93 лв. – разноски.

ОСЪЖДА  С.К.С., ЕГН **********, В.И.С., ЕГН **********, К. И.С., ЕГН **********, Д.И.С., ЕГН **********, Л.К.К.– М., ЕГН **********, Н.Г.М., ЕГН **********,К.Г. М., ЕГН ********** и Я. Г. М., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, офис 3 – адв. Г.Х. да заплатят на А.Й. М. – М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. А.К. на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД сумата от по 1 542, 50 лв. всеки един от тях – представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на недвижим имот, представляващ магазин 3, находящ се в гр. С., ж.к. „Х. Д.“*** за периода 01.11.2011 г. – 30.11.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.12.2014 г. до окончателното изплащане на задължението като отхвърля исковете за горницата до пълните предявени размери от по 2 400 лв. като неоснователни и недоказани, както и на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от по 481, 93 лв. всеки един от тях – лихва за забава в периода 11.11.2011 г. – 30.04.2014 г. като отхвърля исковете за горниците до пълните предявени размери от по 750, 52 лв. като неоснователни, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от по 128, 23 лв. всеки един от тях – разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните , че е изготвено.

 

 

       СЪДИЯ: