Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 687
гр.Русе, 10.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти граждански състав
в публично заседание 27-ми май през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Красимира Стоянова,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 361
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Претенцията
на ищеца се основава на твърдения, че по силата на съдебно решение дължал на
ответницата 11 477,75 лв., ведно със законната лихва и разноски в размер
на 1 145,55 лв. На 17.12.2019 г. заплатил същото с банков превод, но по
погрешка заплатил 37 921,44 лв. при дължими общо 17 390,33 лв. (главницата от 11 477,75 лв., законната
лихва в размер на 4 767,03 лв. и разноските в размер на 1 145,55 лв.). Така заплатил без основание
разликата в размер на 20 531,11 лв. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответницата да му заплати получената без основание сума, ведно
със законната лихва и разноските по делото.
Съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ответницата М.Д.М.
признава иска, но счита, че не следва да носи отговорност за разноските по
делото, т.к. не е дала повод за завеждането на иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, които
подкрепят претенцията на ищеца и предвид становището на ответницата и
направеното пълно признание на иска счита, че искът е доказан и по размер и
следва да се уважи изцяло.
По отношение на въпроса за дължимост на разноски по делото съдът съобрази
следното:
Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК „ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца“.
Елемент от фактическия състав на тази хипотеза е извънпроцесуалното поведение на
насрещната страна. В изрично уредения с чл. 78, ал. 2 ГПК случай ответникът, макар
да е имал неправомерно от материалноправна гледна точка извънпроцесуално поведение,
не е дал повод за завеждане на делото, поради което отговорността за направените
в производството разноски се възлага върху ищеца като санкция за неоснователното
ангажиране на правораздавателната власт. Предпоставките за това са освен липсата
на извънсъдебен спор по съществуването на претендираното от ищеца право, ответникът
веднага (с отговора на исковата молба) да признае иска и да обезсмисли провеждането
на съдопроизводството, например – като заплати претендираната с осъдителен иск сума
(в този смисъл – Решение № 551 от 8.05.1995 г. по гр. д. № 754/94 г., ВС, IV г.
о.). С оглед установените по делото обстоятелства е видно, че ответницата е била
наясно с точния размер на вземането си срещу ищеца и получавайки по-голяма сума
е била наясно и с наличието на неоснователно обогатяване и размера на същото.
Така тя се явява недобросъвестен длъжник и неизпълнявайки доброволно
задължението към ищеца дава повод завеждането на делото. Обстоятелството, че не
ѝ е отправена покана за доброволно изпълнение преди завеждането му е от
значение за дължимостта на обезщетение за забава (лихва), но в случая не се претендира такава за периода преди завеждане на
исковата молба. Затова и с оглед уважаването на иска ответницата дължи на ищеца
разноски по делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
По
изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответницата М.Д.М.,
ЕГН:********** да заплати на ищеца „ВиК“ООД Русе, ЕИК ********* сумата от 20
531,11 лв.- получена без основание на 17.12.2019 г., ведно със законната лихва
от 27.01.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ответницата М.Д.М.,
ЕГН:********** да заплати на ищеца „ВиК“ООД Русе, ЕИК ********* сумата от
2 280,36 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните пред РОС, а в частта за разноските – с частна
жалба пред РОС в едноседмичен срок от връчването на препис на страните.
Районен
съдия: