№ 475
гр. В., 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20231420101214 по описа за 2023 година
„Топлофикация-В.“ ЕАД с ЕИК **, гр. В., ул. „М.г.“ **, представлявано от
изпълнителния директор Р.И.М., е предявило при условията на обективно
съединяване искове против К. Ц. Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес гр.В., ул.Г.Л. № ** ,с които са иска да се признае за установено,че
ответницата дължи на ищеца сумата 1876,92 лв. дължима главница – за
неизплатена топлинна енергия, БГВ и топлоенергия отдадена от сградна
инсталация за периода от 31.12.2019 г. до 30.06.2022 г., 346,08 лв. лихва от
31.01.2020 г. до 15.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 44,46 лв.
внесена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение-
разноски по заповедното производство и разноските по исковото
производство.
Вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатена топлинна
енергия за периода от 31.12.2019 г. до 30.06.2022 г., за жилище с адрес гр.В.,
ул.Л. № **.
Исковите претенции са допустими.Същите са предявени в срока по чл. 415,
ал.1 ГПК.
Предявените иск е с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД във вр.с
1
чл.422,ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който
оспорва исковите претенции,като заявява,че не се представени
доказателства,че е собственик на процесното жилище,не са представени
доказателства за размера на неиздълженията,заявява,че от години не е
ползвала топлинна енергия,че общите условия на ищеца са нищожни в
противоречие със ЗЗП и др. с искане за отхвърляне на исковите претенции
като неоснователни и недоказани.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Ищецът поддържа, че с ответницата са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които й е доставял през процесния период топлинна
енергия за битови нужди. От своя страна последната се явява неизправна
страна, тъй като е останал задължен за стойността на доставената му и
потребена топлоенергия за процесния период. Междувременно ищецът
поддържа, че се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 463/2023 г. на ВРС, която била
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на
уведомление. В срока по чл. 414 от ГПК ответницата е подала възражение
срещу заповедта за изпълнение, поради което са предявени настоящите
искове.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е указва
на ищеца, че носи тежестта да докаже, че с ответницата са се намирали в
облигационни отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за
реално доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през процесния
период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и
размера на претендираните мораторни лихви.Следва да докаже,че
ответницата е собственик или ползвател на прецесния имот с оглед
възраженията на ответницата в тази насока. Ответникът от своя страна е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да
докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за процесния
период или наличието на други правоизключващи или правопогасяващи
факти и обстоятелства.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която действа в процесния период и към
настоящия момент, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са потребители (клиенти) на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е
необходимо най-малко две трети от всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към
самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не
желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за
горещо водоснабдяване - чл. 153, ал. 2 от ЗЕ. Според алинея трета на същата
разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за потребители (клиенти) на топлинна
енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването. Тази нормативната
уредба показва, че фактът на притежаване на собствен апартамент, находящ
се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, е достатъчен, за да направи
собственика потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди.Като
без значение и дали жилището си обитава или не от собственика за наличието
на конкретни задължения.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ,продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия,като писмената
форма се предвижда само за допълнителните споразумения,установяващи
конкретни уговорки,различни от тези в общите условия.В разпоредбата на
чл.112в от Закона за енергетиката и енергийната ефективност/ЗЕЕЕ отм./,в
редакцията му Дв бр.108 от 2001г. е предвидено,че количеството топлинна
енергия за отопление по чл.112б се разпределя между потребителите-
собственици или титуляри на вещното право на ползване.Аналогична е
уредбата и в чл.142,ал.2 от сега действащия ЗЕ,който предвижда,че
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разпределя
от топлинната енергия отдадена от сградната инсталация,топлинната енергия
за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на
имотите,както и в чл.143, ал.3 топлинната енергия по ал.1 и 2 се разпределя
между всички потребители порпорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект.
3
Съответно съобразно нормата на чл.145,ал.3 във вр.с чл.153,ал.6 от
ЗЕ,топлоенергия отдадена от сградна инсталация се дължи от всички
потребители в сградата независимо от това дали в отделните имоти се ползва
отопление и дали същите са обитавани.По силата на чл.52 във вр.с чл.67 от
Наредба №163334/06.04.2007г. за топлоснабдяването измерването на
топлинната енергия се
извършва чрез дяловото й разпределение съобразно показанията на
средството за търговско измерване/отчитане/-топломер.
По делото са представени общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ищеца на потребители в гр.В. одобрени с решение от ДКЕР
с решение №ОУ-004/07.01.2008г. от ДКВЕР - в същите подробно са
визирани правата и задълженията на продавача и купувача,реда за измерване
и отчитане на топлинната енергия,разпределението на същата между
купувачите и заплащането на топлинната енергия.Аналогични са общите
условия действали за целия исков период. В чл.32 , ал.1 от общите условия
от 2008г. е визирано,че купувача е длъжен да заплаща месечно дължимите
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.В ал.3 е визирано, че купувача има право да предяви
възражения до продавача и търговеца за начислената сума за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят,каквото в случая не е депозирано.Съответно ал.6 предвижда,че при
неизпълнение в срок на задължението по ал.1 купувача заплаща на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на изплащане на топлоенергията.Общите условия за целия исков
период се идентични.
Във връзка с наведените доводи за нищожност на Общите условия съдът не
констатира такива нищожни клаузи, съответно в случая е направено най-общо
оспорване без да се конкретизират кои точно клаузи са нищожни и в какво се
изразява тази нищожност.
Но във връзка с оспорването на ответницата ищеца не доказа основната
предпоставка за наличието на претендираните вземания от страна на ищеца
към ответника,а именно,че ответницата е собственик/или ползвател/ на
процесния апартамент.
Съответно по делото е представена само изходяща от ищеца справка за
4
неиздължения, в която самия ищец е отразил по издадени от него фактури
общия размер на твърдяно неиздължение,тази справка е оспорена от
ответницата като ищеца не представи каквито и да било доказателства-
счетоводни документи/ фактури/, от които да е виден размера на
неиздълженията за исковия период и в какви конкретни размери са същите за
топлинна енергия, БГВ и топлоенергия отдадена от сградна инсталация, беше
заличена и допусната експертиза поради невнасяне на депозит от страна на
ищеца.
С оглед на изложеното исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
С оглед отхвърляне на исковите претенции следва да бъде осъден ищеца да
заплати на ответницата деловодни разноски за настоящата инстанция в
размер на 525 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ от „Топлофикация-В.“ ЕАД с ЕИК **, гр. В.,
ул. „М.г.“ **, представлявано от изпълнителния директор Р.И.М. обективно
съединени искове срещу К. Ц. Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес гр.В., ул.Г.Л. № ** ,с които се иска да се признае за установено,че
ответницата дължи на ищеца сумата 1876,92 лв. дължима главница – за
неизплатена топлинна енергия, БГВ и топлоенергия отдадена от сградна
инсталация за периода от 31.12.2019 г. до 30.06.2022 г., 346,08 лв. лихва от
31.01.2020 г. до 15.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.02.2023 г. до изплащане на вземането КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „Топлофикация-В.“ ЕАД с ЕИК **, гр. В., ул. „М.г.“ **,
представлявано от изпълнителния директор Р.И.М. ДА ЗАПЛАТИ НА К. Ц.
Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.В., ул.Г.Л. № **
деловодни разноски за настоящата инстанция за адвокатска защита в размер
на 525 лв.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок
от съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6