О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № 1311
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов
след като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.д. № 1474 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 278 вр. чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Жалбоподателят „Теленор
България“ ЕАД чрез пълномощник адв. В.Г.,***, моли да бъде отменено като
неправилно Разпореждане № 41382/17.06.2020г. на РС-Пловдив, ХІХ гр. състав по
ч.гр.д.№ 5894/20г.
Не е съгласен с извода на първостепенния съд, че заявителят е бездействал по отношение на дадените указания, както и че по делото са останали неизяснени обстоятелства. Относно мотива на съда, че не било посочено плащането по фактура № ********** от дата 15.07.2018г. кое точно вземане погасява и как се разпределя, счита, че на този етап от производството не следвало да се разглеждат въпроси, предмет на евентуална последваща счетоводна експертиза, какъвто е именно въпросът за разпределянето на постъпили плащания. За пълнота заявява, че плащанията, които постъпват от абонатите се разпределят съразмерно и автоматично и дори да се приеме, че това е предмет на заповедното производство не бил достатъчен даденият тридневен срок за да се изискат справки от счетоводството при заявителя и да се опишат с уточнителна молба. Освен това, заявява, че по отношение на сумите за лизингови вноски поотделно по всеки един от договорите за лизинг се съдържала пълна информация още в подаденото заявление. Заявява, че плащането не погасява суми по лизинговите вноски, тъй като те са начислени към момента на издаване на крайната фактура; постъпилото плащане погасява суми по първата издадена на абоната фактура - № ********** от дата 15.07.2018г.
Моли се да бъде отменено обжалваното разпореждане, както и да бъде постановен съдебен акт, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че частната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо определение на районния съд, разгледа частната жалба по същество.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, поради следното:
Заповедното производство е образувано на 29.05.20г. по заявление на кредитора „Теленор България“ ЕАД чрез пълномощник адв. В.Г. срещу длъжника К.А. Я., с ЕГН **********, с адрес: *** 12, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане:1229.30 лв, от които:600.76 лв, представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 628.45 лв, представляваща незаплатени лизингови вноски; Посочено е, че паричното вземане е: по договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от дата 29.08.2017г. със сключени към него допълнително споразумение от дата 13.07.2018г.и договор за лизинг от дата 13.07.2018г.; както и по договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от дата 28.11.2017г. и договор за лизинг от дата 28.11.2017г.; както и по договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от дата 13.07.2018г. В т. 12 Обстоятелства, от които произтича вземането: е посочено, че длъжникът К. Я. е абонат на дружеството, доставчик на мобилни услуги със сключен договорен абонамент, съответно, за ползване на три мобилни номера, за което са били сключени три договора за мобилни услуги; като към единия от тях- от дата 29.08.2017г., са сключени към него Допълнително споразумение от 13.07.2018г. и договор за лизинг от дата 13.07.2018г. Посочено е, че за месечните отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на „Теленор България“ дължимите месечни абонаменти, съобразно ползваните от него услуги в общ размер на 600.76 лв. Посочено е, че поради предсрочно прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му договорен абонамент за мобилни услуги, са предсрочно изискуеми лизингови вноски по сключения от абоната с оператора договор за лизинг, в размер на 450.57 лв- по договор за лизинг от дата 13.07.2018г. Посочено е, че не са заплатени и падежирали лизингови вноски,по договор за лизинг от дата 29.08.2017г., в размер на 177.97 лв. Претендирана е и законна лихва върху общодължимата сума, считано от датата на подаване на заявлението; както и деловодни разноски. Направено е съответно искане за издаване на заповед за изпълнение.
С Разпореждане 35715 от 01.06.2020г. районният съд, указва на заявителя, съгласно чл. 411ал. 2 т.1 от ГПК, в тридневен срок от съобщението да отстрани констатираните в заявлението нередовности, като посочи: размер и период на задълженията за масе:чни абонаментни такси, други такси и цена на услуги повсяко правоотношение, както и размер и период навноските по всеки договор за лизинг.
В указания от съда срок, е постъпила уточнителна молба ота дв. В.Г.,*** ЕАД,с която изразява следното становище: относно фактура № ********** от дата 15.07.2018г., че след издаване на фактурата, преди да бъде подадено заявлението е постъпило частично плащане, при което дължимата стойност по фактурата остава в размер на 65.09 лв; при стойност за плащане в общ размерна фактурата 115.09 лв/с ДДС/.
По отношение на посочената фактура и въззивният съд намира за правилно приетото от районния съд, че заявителят е описал отделните месечни суми по тази фактура, но след това не е разграничил за кое конкретно вземане са отчетени погасяванията; както и че останалите непогасени вземания са записани общо за всяка фактура, въпреки че счетоводните документи включват суми по различни правоотношения. В тази насока, неоснователно е оплакването в частната жалба, че е недостатъчен тридневния срок за уточнение, тъй като всички счетоводни документи са могли да бъдат на разположение на пълномощника на дружеството, тъй като са част от счетоводството на неговата фирма, и преди подаване на заявлението до съда е имало възможност да се разграничат сумите по отделните правоотношения, като разграничаването е необходимо, тъй както се изисква за исковата молба, съгласно чл.127 ал. 1 вр. чл. 410 ал. 2 от ГПК и то отстраняването на тези нередовности на заявлението следва да е в законоустановения тридневен срок от съобщението, съгласно чл. 411 ал. 2 т. 1 от ГПК.
Аналогично е положението и относно издадена фактура № **********/25.07.2018г.; както и относно издадена фактура № **********/15.08.2018г., фактура № **********/15.10.2018г.
Следва да се посочи, че при отбелязване в уточнителната молба на фактура № **********/25.08.2018г., както и на фактура № **********/25.09.2018г., е посочено за кой мобилен номер се отнася всяка от тези две фактури, но не е посочен договорният източник; т.е. не е налице точно посочване на вземането по произход, период, размер, при всяко едно уточнение, както и не са изложени съвкупно индивидуализиращите белези на всяко едно претендирано вземане, така, че да се изпълнят изискванията на чл. 127 ал. 1 от ГПК, като се даде и възможност за евентуално обективирането им в търсената защита чрез издаване на разпореждане за заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от страна на съда.
Предвид изложеното и въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане на заповедния съд, с което се отхвърля искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, следва изцяло да бъде потвърдено като законосъобразно.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. чл. 274 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановеното в закрито заседание на 17.06.2020г. Разпореждане 41382 от 17.06.2020г. на Пловдивски районен съд, гражданско отделение, ХІV гр. състав, по ч.гр.д.№ 5894/2020г., с което ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление от 29.05.2020г., подадено от „Теленор България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/