Присъда по дело №377/2016 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 24
Дата: 14 септември 2016 г. (в сила от 30 септември 2016 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20162180200377
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 май 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

                                14.09.2016г.                 гр.Царево

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Царевският районен съд,                         Наказателен състав               

На  четиринадесети септември две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание, в следния състав:

                                               Председател:  МАРИЯ МОСКОВА

                                               Съдебни заседатели:

                                

Секретар: Н.С.

Прокурор: Цанка И.

Като разгледа докладваното от съдия Мария Москова

НОХ дело №377 по описа за 2016 г.

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.К.К. ЕГН **********, , ЗА ВИНОВЕН в това, че:

1.На неустановена дата през месец юни 2015 г. в гр. Ахтопол, обл.Бургаска , м. Коросията, почивна база Слънчев ден, в павилион /заведение за хранене/, в качеството си на собственик на „ДЕЙВИКО" ЕООД, с ЕИК 02086217, като работодател без надлежно разрешение от Дирекция ,Инспекция по труда" гр. Бургас, изискуемо по чл. 303, ал. 3, вр. ал. 4 от КТ, р. чл. 15 от Наредба № 6/24.07.2006 г. за условията и реда за издаване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години, издадени от МТСП и М3 /ДВ, бр. 64/08.08.2006 год./, приел на работа като барман лице, ненавършило 18 /осемнадесет/ годишна възраст - непълнолетния В.В.В., ЕГН **********.

      2. На неустановена дата през месец юни 2015 г. в гр. Ахтопол,обл. Бургаска , м. Коросията, почивна база Слънчев ден, в павилион /заведение за хранене/, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на
собственик на „ДЕЙВИКО" ЕООД, с ЕИК *********, като работодател без
надлежно разрешение от Дирекция „Инспекция по труда" гр. Бургас,
изискуемо по чл. 303, ал. 3, вр. ал. 4 от КТ, вр. чл. 15 от Наредба №
6/24.07.2006 г. за условията и реда за издаване на разрешения за работа на
лица, ненавършили 18 години, издадени от МТСП и МЗ /ДВ, бр. 64/08.08.2006 год./, приел на работа като сервитьор лице, ненавършило 18 /осемнадесет/ годишна възраст - непълнолетната М.Р.М., ЕГН********** - престъпление по чл. 192а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
поради което и на осн. чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.

Присъдата може да бъде обжалвана в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд гр.Бургас.

 

 

                                                                  СЪДИЯ:    

 

 

 

 

 

 

 

              

 

                                                                 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ  към  Присъда от 14.09.2016 г. по НОХД № 377 от 2016г. по описа на Районен съд- Царево

 

Производството по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт на Районна прокуратура –Царево срещу подсъдимия И.К.К. с ЕГН **********, , за това, че в условията на продължавано престъпление:

1. На неустановена дата през месец юни 2015 г. в гр. Ахтопол, обл.Бургаска , м. Коросията, почивна база Слънчев ден, в павилион /заведение за хранене/, в качеството си на собственик на „ДЕЙВИКО" ЕООД, с ЕИК 02086217, като работодател без надлежно разрешение от Дирекция ,Инспекция по труда" гр. Бургас, изискуемо по чл. 303, ал. 3, вр. ал. 4 от КТ, р. чл. 15 от Наредба № 6/24.07.2006 г. за условията и реда за издаване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години, издадени от МТСП и М3 /ДВ, бр. 64/08.08.2006 год./, приел на работа като барман лице, ненавършило 18 /осемнадесет/ годишна възраст - непълнолетния В.В.В. с ЕГН **********.

     2.  На неустановена дата през месец юни 2015 г. в гр. Ахтопол,обл. Бургаска , м. Коросията, почивна база Слънчев ден, в павилион /заведение за хранене/, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на собственик на „ДЕЙВИКО" ЕООД, с ЕИК *********, като работодател без надлежно разрешение от Дирекция „Инспекция по труда" гр. Бургас, изискуемо по чл. 303, ал. 3, вр. ал. 4 от КТ, вр. чл. 15 от Наредба № 6/24.07.2006 г. за условията и реда за издаване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години, издадени от МТСП и МЗ /ДВ, бр. 64/08.08.2006 год./, приел на работа като сервитьор лице, ненавършило 18 /осемнадесет/ годишна възраст - непълнолетната М.Р.М. с ЕГН**********, -престъпление по чл. 192а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК

При съдебните прения прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия и излага доводи, че то е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Прави искане подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението и пледира същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба към минимума при условията на чл.78а от НК.

Подс.К., редовно призован, не се явява в с.з.

Защитникът на подсъдимия не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира при определяне на наказанието да се вземе предвид многобройните смекчаващи вината  обстоятелствата, и пледира за приложението на чл.78а от НК с налагане на глоба в минимален размер.

Съдът, след като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият  И.К.К. с ЕГН**********

Подс.И.К.К. в качеството си на собственик и управител на „ДЕЙВИКО" ЕООД с ЕИК 02086217 стопанисвал през лятото на 2015г. павилион /заведение за хранене/, находящ се в гр.Ахтопол, обл.Бургаска, м. Коросията, почивна база Слънчев ден.  През месец юни на неустановена дата , подс.К. като работодател без да има надлежно разрешение от Дирекция ,Инспекция по труда" гр. Бургас, изискуемо по чл. 303, ал. 3, вр. ал. 4 от КТ, р. чл. 15 от Наредба № 6/24.07.2006 г. за условията и реда за издаване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години, издадени от МТСП и М3 /ДВ, бр. 64/08.08.2006 год./, приел на работа като барман лице, ненавършило 18 /осемнадесет/ годишна възраст - непълнолетния В.В.В. с ЕГН ********** , който започнал  и продължил да работи на обекта през летния сезон. По същото време и на същото място в условията на продължавано престъпление, подс.К. в качеството си на собственик на „ДЕЙВИКО" ЕООД, с ЕИК *********, като работодател без да има надлежно разрешение от Дирекция „Инспекция по труда" гр. Бургас,изискуемо по чл. 303, ал. 3, вр. ал. 4 от КТ, вр. чл. 15 от Наредба №6/24.07.2006 г. за условията и реда за издаване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години, издадени от МТСП и МЗ /ДВ, бр. 64/08.08.2006год./, обвиняемия приел на работа като сервитьорка лице, ненавършило 18 /осемнадесет/годишна възраст - непълнолетната М.Р.М. с ЕГН**********, която продължила да работи през летния сезон.

На 21.08.2015 г., около 16:40 часа, свидетелите  Н. и И. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда" - гр.Ямбол, командировани в община Царево, извършили проверка в стопанисвания от фирмата на подсъдимия стопански обект павилион /заведение за хранене/, находящ се в гр.Ахтопол, обл.Бургаска, м. Коросията, почивна база Слънчев ден. Двамата свидетели заварили да работят св.В.В. и св.М.М. съответно като барман и сервитьорка, обслужвайки находащите се в този момент в обекта клиенти. Двамата свидетели Н. и И. се представили, че са от Инспекцията по труда и извършват проверка, като предоставили на св.В.В. и св.М.М. да попълнят декларации, в които да посочат данните за самоличността си, работното си място, какви задължения изпълняват в момента, работно време и трудово възнаграждение. Св.В.В. и св.М.М. попълнили саморъчно декларациите. След като се запознали със съдържанието на декларациите, свидетели Н. и И. установили, че В.В. и М.М. са непълнолетни – нямали навършени 18 години. При направена проверка в регистъра на ИТ за издадените разрешения за работа на непълнолетни, служителите на инспекцията установили, че от страна на подсъдимия в качеството му на собственик и управител на „ДЕЙВИКО" ЕООД нямало подавано искане и съответно не е имало дадено разрешение за работа на на непълнолетния В.В. и непълнолетната М.М.. За резултата от извършената проверка служителите на инспекцията съставили  Протокол от извършена проверка с № 34776/27.08.2015г.  В последствие въз основа на установеното при проверката, служителите на инспекцията съставили  против подсъдимия К. Акт № 28000302/27.08.2015г.  и № 28000315 за установяване на административно нарушение за нарушения на чл.303, ал.3 от Кодекса на труда. В последствие административно-наказателните преписки били прекратени и материалите били изпратени в Районна прокуратура гр.Царево прокуратурата поради констатиране  на данни за осъществен състав на престъпление от общ характер по чл.192а ал.1 от НК. Видно от  събраните по делото доказателства непълнолетните свидетели В. и М. са работили в стопанисваното от подсъдимия заведение със знанието и съгласието на родителите си.

В хода на ДП  И.К.К.  се признава за виновен и дава обяснения по случая, като заявява, че съжалява.

Така изложената фактическа обстановка сочи на осъществен от обвиняемия състав на престъпление по по чл. 192а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Престъплението по чл.192а, ал.1 е на формално извършване. За възникването на отговорността е достатъчно и единствено установяването, че подсъдимият е приел на работа двете непълнолетни лица без надлежно разрешение от Инспекцията по труда. Събраните по делото писмени и устни доказателства, обсъдени в тяхната пълнота и съвкупност, дават възможност за налагане на непротиворечив извод, че подсъдимият е извършил инкриминираните деяния и е постигнал целеният престъпен резултат. Двете инкриминирани деяния на подсъдимия по приемане на работа на двете непълнолетни лица без надлежно разрешение на ИТ,съставляват продължавано престъпление -осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление  и са извършени при непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, и при еднородност на вината , като последващото е от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

От субективна страна престъплението е извършено умишлено от страна на подс.К. при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от него. От свидетелските показания и нотариално заверените декларации се установява, че родителите на непълнолетните В.В. и М.М. са дали съгласието си те да започнат работа при подсъдимия, но съгласието им не замества изискващото се по закон съгласие на оправомощения държавен орган, нито пък имат отношение към обективните и субективни признаци на деянието.

         За извършеното от подс.А. престъпление по чл.192а ал.1 НК, се предвижда наказание “лишаване от свобода” до шест месеца и глоба от 1000лв. до 3000лв. Видно от приложеното свидетелство за съдимост същият не е осъждан за престъпление, освобождаван е от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НК, но е реабилитиран и от деянието му няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 21.10.2010г. по тълкувателно дело № 2/2010г. на ОСНК на ВКС ограничението по чл.78а ал.7 от НК „както и при множество престъпления“ не се отнася за продължаваните престъпления, поради което институтът за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е приложим за извършените след 13.10.2006г. престъпления при условията на чл.26 от НК, когато са налице и останалите предпоставки, предвидени в закона. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че подс.К. следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание  “Глоба”. При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото – невисоката степен на обществена опасност на дееца, отсъствието на каквито и да било противоправни прояви до момента, признанието на вината и изразеното съжаление за стореното, знанието и съгласието на родителите на непълнолетните лица да полагат труд. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват. С оглед на така изложеното, най-справедливо е на подс.К. да се определи и наложи наказание “глоба” в размер на минимално предвидения, а именно – ХИЛЯДА ЛЕВА.

         В хода на досъдебното и съдебното производство по делото не са били иззети веществени доказателства и не са били направени разноски.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                               Районен съдия: