МОТИВИ
към
Присъда №17 от 13.06.2019
г. на Районен съд – Харманли,
постановена
по н.о.х.д. № 174 по описа за 2019 година.
Районна прокуратура гр. Харманли е повдигнала
обвинение срещу подсъдимата В.М.А., родена на ***г***, българка, български
гражданин, грамотна с начално образование, неомъжена, безработна, с адрес в
гр.Свиленград ул. “В , неосъждана, ЕГН: **********,за това,
че в периода от месец септември 2016г. до м. декември 2016г. и в периода от
месец юли 2017г. до месец май 2018г., включително в гр.Харманли, обл.Хасково,
след като е осъдена с Решение № 102 от
04.07.2016г. по гр. дело № 301/2016г. по описа на Районен съд – гр.Харманли,
влязло в сила на 04.07.2016г. да издържа свой низходящ – Г.В.И. (син), роден на ***г., при условията
на продължавано престъпление, съзнателно не е изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно за периода от месец септември
2016г. до м.декември 2016г. - 4 месечни вноски по 105,00лв., на обща стойност
420,00 лева, и за периода от месец юли 2017г. до до месец май 2018г. - 11
месечни вноски по 105,00лв., на обща стойност 1115,00 лева или всичко 15
месечни вноски на обща стойност 1575,00 лева - престъпление по чл. 183 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.
В съдебното заседание пред
Районен съд – Харманли представителят на Районна прокуратура
– Харманли, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства то е доказано
по несъмнен начин. Предлага съдът да признае подсъдимата за виновна в
извършване на престъплението, за което е привлечена към наказателна
отговорност, като определи наказанието
при прилагане на разпоредбата на чл.54, ал.1 и ал.2 НК. Намира, че най – подходящо се явява по вид наказанието
“Пробация”, за да бъдат постигнати целите на наказанието и същото да бъде
определено с двете задължителни пробационни
мерки.
Защитникът на подсъдимата адв. Га
- АК гр. Хасково счита, че от
събраните по делото доказателства, направените от подсъдимата признания, по
категоричен начин се установявало, че внесеното от РП – Харманли обвинение е
доказано. Пледира за налагане на наказание „ Пробация” на подсъдимата А..
Подсъдимата В.М.А. заявява в хода на съдебното
следствие, че разбира обвинението и се признава за виновна по
него. В хода на съдебните прения се
възползва от правото си на лична защита, като заявява, че поддържа изцяло
изложените аргументи на защитника си. В даденото
и право на последна дума заявява, че иска съдът да и
наложи по- леко наказание.
На основание чл.76
от НПК В.М.И., действащ като
баща и законен представител на малолетното дете Г.В.И. е конституиран като частен обвинител в процеса.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата В.М.А. е родена на ***г***,
българка, български гражданин, грамотна с начално образование, неомъжена,
безработна, с адрес в гр.Свиленград ул. “В , неосъждана,
ЕГН: **********.
Видно
от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 228, издадена от Районен съд – Харманли на 27.03.2019 г.
същата е неосъждана.
От 2014г. в гр.Харманли подс. В.М.А. заживяла
на семейни начала със свид. В.М.И.(***. От съвместното съжителство между
двамата на ***г. се е родил син – Г.В.И., видно от акт за раждане №
1207/04.11.2014г. на Община-Хасково(л.35). След
раждането детето Г.В.И. е имал здравословни проблеми, видно от ТЕЛК експертно
решение на МБАЛАД-Хасково(л.75) с 80% степен на увреждания с чужда помощ до
експертизата на 30.11.2017г.С Решение №
102 от 04.07.2016г. по гр.дело № 301/2016г. по описа на Районен съд – Харманли,
влязло в законна сила на 04.07.2016г.(л.32-33) постановено по реда на чл.127 от СК непълнолетната към този момент подс. В.М.А. е била
осъдена , като родител да заплаща на свид. В.М.И. ***, като баща и законен
представител за детето им – малолетния Г.В.И.,
месечна издръжка в размер по 105,00 лева. Местоживеенето на малолетния е било
определено в гр.Харманли при баща му - свид. В.М.И. ***, на който е било
възложено упражняването на родителските права, видно от решението на съда.
На 10.09.2016г. непълнолетната подс. В.М.А. е напуснала дома на свид. В.М.И., като спряла да полага родителски грижи за малолетния син и се
прибрала при родителите си в гр.Свиленград. От 07.01.2017г. до края на м.юни
2017г. подс. В.М.А. се върнала и пребивавала в гр.Харманли, като
полагала грижи за детето си, видно от проведената очна ставка (л.68). От м.юли
2017г. непълнолетната подс. В.М.А. окончателно
напуснала дома на свид. В.М.И. *** и се
прибрала в гр.Св , като от този момент до м.май 2018г., включително
не е изплащала никаква издръжка или полагала грижи за сина си, въпреки че е в
трудоспособна възраст. Подс. В.М.А. не е
изпълнявала изобщо родителските си задължения и не е платила нищо в полза на
детето си, и при описаните по – горе отсъствия от дома на свид.В.И., където
живеел и сина им.
На 22.12.2017г. подс. В.М.А. е навършила 18
години т.е. пълнолетие.
В Съдебно - изпълнителна служба на РС – Харманли няма
образувано изпълнително дело срещу подс. В.М.А.,
видно от писмо изх.№ 1099/30.04.2018г. на ДСИ при РС-Харманли (л.33).
Видно от справката на ТД на НАП-Пловдив офис Хасково
обвиняемата няма регистрация като самоосигуряващо си лице и няма участие в
дружества към 06.08.2018г.(л.71).
Видно от справката на Агенцията по вписванията,
Служба-Свиленград за обвиняемата няма вписвания, отбелязвания и
заличавания(л.72).
Видно от справката на Агенция по заетост, Дирекция
„Бюро по труда“ – гр.Харманли, обвиняемата никога не е била регистрирана за
безработна в бюрото(л.73).
Съдебното
следствие пред първоинстанционния съд протече по реда на Глава XXVII от НПК, като подсъдимата призна изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират
доказателства относно тях. Съдът констатира, че така афишираното от подсъдимата
самопризнание се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебната фаза на
производството, процесуалната последица на което е постановеното определение по
чл.372 ал.4 от НПК, с което съдът обяви на страните, че самопризнанието ще бъде
ползвано от съда при постановяване на присъдата, без да бъдат събирани
посочените от прокурора доказателства, подкрепящи изложеното в обвинителния
акт. Тези изводи на съда се подкрепят от изложената по
– горе фактическа обстановка, от която се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза
на производството писмени доказателства, посочени
на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281
и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство, всички преценени във
връзка с изявленията на подсъдимата по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи
направеното от нея в съдебната фаза признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимата
В.М.А. е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към
наказателна отговорност.
Изпълнителното деяние на
престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно
решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство
за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с
гражданскоправната погасителна давност. За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от
обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два
месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото лице. Престъплението по чл. 183 от НК по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма
само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа
свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник
най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни задължението
си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния
кодекс. Изводът е, че с нормата на чл.
183, ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на
съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е
наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат
възможно най-благоприятни условия за
неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на
изправния родител за принос и оказване материална подкрепа на
неговото дете от страна на другия родител.
От събраните писмени
и гласни доказателствени средства безспорно се установи обективната страна на деянието. Подсъдимата В.М.А. е осъдена да издържа свой низходящ, като в
периода от месец септември 2016г. до м.декември 2016г. и в периода от месец юли
2017г. до месец май 2018г., включително в гр.Харманли, обл.Хасково, след като е
осъдена с Решение № 102 от 04.07.2016г.
по гр. дело № 301/2016г. по описа на Районен съд – гр.Харманли, влязло в сила
на 04.07.2016г. да издържа свой низходящ –
Г.В.И. (син), роден на ***г., при условията на продължавано
престъпление, съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно за периода от месец септември 2016г. до м.декември
2016г. - 4 месечни вноски по 105,00лв., на обща стойност
420,00 лева, и за периода от месец юли 2017г. до месец май 2018г. - 11
месечни вноски по 105,00лв., на обща стойност 1115,00 лева или всичко 15
месечни вноски на обща стойност 1575,00 лева. Подсъдимата
В.М.А.
не е изпълнила доброволно своето задължение. Срещу нея
не е образувано изпълнително производство за принудителното събиране на
дължимата издръжка, но гледна точка обективните признаци на състава на
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, същото не представлява съставомерен елемент
от обективната му страна. Налице е съзнателно неизплащане на
дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време, поради което подс. В.М.А. следва да понесе наказателна отговорност.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че наказателно отговорен
е онзи, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно
не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. В случая допуснатото неизпълнение е за сумата общо в
размер на 15 месечни вноски на обща стойност 1575,00 лева за детето Г.В.И. (син), роден на ***г.
Подсъдимата
В.М.А. е извършила две отделни и самостоятелни деяния,
всяко от които отговаря на посочената характеристика на престъплението по чл.
183 от НК, а именно: периода от месец септември 2016г. до
м.декември 2016г. и в периода от месец юли 2017г. до месец май 2018г.,
включително. Тук следва да се отбележи, че в теорията и практиката
еднозначно се приема, че няма пречка да се обединят в едно продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК две или повече продължени
деяния, като в настоящият казус са налице предпоставките за това.
Подсъдимата
В.М.А. е извършила деянието при условията на
пряк умисъл – същата е съзнавала общественоопасния характер, предвиждала е
общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване. Извод, който не се
променя от заявеното от подсъдимата пред съда, че не е разполагала с достатъчно
средства да изпълни задълженията си, поради това, че била безработна.
След като по делото се установи по несъмнен
начин, че не е било изпълнено задължението на подсъдимата за даване на издръжка
за повече от два месеца, съдът призна подсъдимата за виновна в извършване на
престъплението, за което и е повдигнато обвинение. От друга страна, не е налице
последващо нейно поведение, в резултат на което фактически същата да е изпълнила
задължението си до постановяване на присъдата от първата инстанция, поради
което да се приеме, че е осъществено основанието да се приложи привилегирования
състав на чл.183, ал.3 от НК. С оглед последното и при определяне вида и
размера на наказанието, съдът взе предвид: от една страна степента на
обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на
престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и
подбудите за извършване на престъплението. При индивидуализация на наказанието,
съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната
степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимата,
съдействието и процесуалното и поведение
в това число и направените пълни самопризнания, с които допринесе за изясняване
на обективната истина по делото. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да
се вземе предвид продължителния период от време, през който подсъдимата е
бездействала и не изпълнявала следващото се по силата на влязло в сила съдебно
решение за заплащане на издръжка – 15 месечни вноски на обща стойност 1575,00
лева.
Преценявайки поотделно и
в съвкупност гореизложеното, съобразявай-ки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК, изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода” и
алтернативно „Пробация”, съдът счете, че наказанието „Пробация” обосновава
целите на чл.36 НК, от двете алтернативно предвидени наказания, като следва да
се определят следните пробационни мерки по чл. 42а от НК, а именно: 1.
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 /осем/ месеца и
периодичност на изпълнение два пъти седмично и 2. „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от 8 /осем/ месеца. Така определеното по
вид и размер наказание е справедливо и обосновано, като е от естество да
изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие
и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите
членове на обществото.
В разглежданата хипотеза
съдът няма правната възможност да определи срока на наказанието „пробация” при
условията на уредената в чл.58а, ал.1 от НК редукция. Правилата на посочената
разпоредба, към която процесуалния закон препраща, когато съдебното следствие
протече по диференцираните правила на чл.371 т.1 от НПК, касае само наказанието
„лишаване от свобода” – чл.58а ал.5 от НК. Ето защо, въпреки проведеното
съкратено съдебно следствие, и след като съдът прецени, че подходящото за
подсъдимата наказание се явява „пробация”, което по- изложените съображения по-
горе съдът не може да намали определеният срок
с 1/3 част. След като съдът определи,че най- подходящото наказание е
„Пробация” при индивидуализацията на наказанието, съдът единствено в настоящият
казус се ръководи само от правилата на
чл.54 от НК.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: