О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 30.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Дончева ч. гр. д. № 941 по описа за 2019 г. на
Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.
2, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена е частна жалба
от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД срещу разпореждане от 18.11.2019 г., постановено по ч. гр.
д. № 799/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, в частта, в която е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника Т.А.Х. с ЕГН: ********** за сумата от 31. 90 лева,
представляваща начислена неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение по договор, в частта относно вземането за разходи и
такси за извънсъдебно събиране в размер на 100, 00 лева и в частта за
разноските за горницата над сумата в размер 108,46 лв. до претендираните
225, 00 лева.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваното разпореждане е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е неправилно. Счита, че първоинстанционният съд ограничава равната възможност на
страните да упражнят предоставените им права, така и в едни бъдещ исков процес
да установят истината. Твърди,
че проверката, която следва да извърши съдът в това производство, се ограничава единствено до изложените от
заявителя факти, доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно
индивидуализирано спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана в
друг евентуален процес - исковия. Счита, че нищожността
на договорни клаузи поради неравноправния им за потребителя характер е особен
вид недействителност, който не попада в общите хипотези на противоречие със
закона или с добрите нрави. Намира, че след като не са предоставени доказателства към
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, първоинстанционният
съд не е имал възможността да извърши преценка дали клаузи в договора за заем
са неравноправни, дали са индивидуално уговорени или не са. Поддържа, че уговорената
с договора за кредит неустойка за неизпълнение на договорно задължение не е
нищожна, защото има обезщетителна функция относно
евентуалните вреди от неизпълнението на паричното задължение. Поддържа, че за
уговорената сума за извънсъдебно събиране на задължението, страните са
постигнали съгласие, подписвайки договора. Искането е за отмяна на обжалваното разпореждане.
Софийският окръжен съд,
като съобрази изложените в жалбата доводи и съдържащите се в делото
доказателства, намира следното.
Частната жалба е подадена
в законоустановения срок за обжалване, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Производството пред
районния съд е образувано по заявление н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Т.А.Х.
с ЕГН: ********** за вземания по договор за паричен заем № 5483863 от
15.11.2018 г., сключен между длъжника и „В.к.“ ООД, което от своя страна е
прехвърлило на заявителя с договор за цесия от 01.04.2019 г., вземанията си.
Претендира се главница: 200,00 лева, договорна лихва за периода 15.11.2018 г.
до 29.11.2018 г. в размер на 3. 10 лева; неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 31. 90 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране
100. 00 лева, лихва за забава в размер на 11.91 лева за периода от 30.11.2018
г. до 05.11.2019 г., законна лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното плащане, разноски по делото за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 225. 00 лева.
Заповедният съд е длъжен
да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК със закона и добрите нрави, което задължение
му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. При тази
преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат
субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави. При
установяване на нищожност на договора или отделна договорна клауза, на които се
основава вземането, съдът отхвърля искането за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
В отговор на възражението
на
жалбоподателя за извършено процесуално нарушение на чл. 6 и чл. 7 ГПК, следва
да се посочи, че съдът може служебно, т. е. без въведено възражение от
страната, да констатира неравноправния характер на договорна клауза, без това да
представлява нарушение на диспозитивното начало,
поради което релевираните възражения в тази насока са
неоснователни. Според ал. 3 на чл. 7 ГПК /нова, ДВ бр.
100 от 2019 г. / съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност
на страните да изразят становище по тези въпроси. Принципът
на състезателност обаче изисква съдът, който е
констатирал служебно неравноправния характер на договорна клауза, да уведоми за
това страните по спора и да им даде възможност да изразят становище и да
ангажират доказателства. В разглеждания случай обаче първоинционният
съд е отказал издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК поради
нищожност на договорни клаузи, противоречащи на императивни правни норми и на
добрите нрави, а не поради неравноправния им характер.
Във връзка с
позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД следва да се
отбележи, че свободата на договаряне е ограничена от императивни правни норми,
вкл. от изискването да съответства на добри нрави. Фактът на двустранното
уговаряне на неустойката сам по себе си е ирелевантен
за валидността на неустоечната клауза, ако тя не
съответства на императивните норми на закона и на добрите нрави, в частност на
принципа за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски
правоотношения. Съдът намира, че
законосъобразно в рамките на правомощията си в заповедното производство
районният съд служебно е извършил преценка за нищожност на клаузата.
Сключеният договор между
длъжника и „В.к.“ ООД представлява договор за
потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 16 от същия
закон преддоговорно задължение на кредитора е да
направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. С клаузата, която
вменява задължение за кредитополучателя да предостави на кредитора си обезпечение,
в случай че не заплати текущото си задължение на падежа, след като е отпуснат и
усвоен кредита и без настъпването на нов юридически факт реално финансовата
институция е прехвърлила задължението си за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, както и е увеличила цената на услугата.
При
сключването на договора длъжникът се е задължил да предостави на кредитора си
обезпечение, в случай че не заплати текущото си задължение на падежа, а
неизпълнението му е скрепено със санкция – неустойка, начислен, в размер на 31,
90 лева. Целта на неустойката като вид договорна отговорност, е да обезщети
кредитора за вредите от неизпълнението. При договор за потребителски кредит
вредите за кредитора, както е изложено в частната жалба, са свързани със
забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем,
заплащането на възнаграждение за тяхното ползване, разходите по събиране и др.
Не може обаче да бъде споделено становището на жалбоподателя, че претендираната неустойката изпълнява обезщетителна
функция. Първо, уговорената между страните неустойка не обезпечава
възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от
непредставянето на обезпечение чрез поръчителство. Второ, имайки предвид
предмета и целта на договора за кредит, както и неговият размер - 200 лева,
уговорената между страните неустойка при непредставяне на обезпечение в размер
на 31. 90 лева излиза, извън присъщите ѝ функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, като надхвърля гаранциите за
изпълнение на договора, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението на договора и санкционира
тежко кредитополучателя чрез създаването на предпоставки кредитодателят
да се обогати неоснователно за негова сметка. Изводът е, че след като излиза
извън присъщите ѝ обезпечителни, обезщетителни
и санкционни функции, неустойката накърнява добрите нрави и е нищожна.
Предвид гореизложеното,
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД договорната
клауза е нищожна и въз основа на нея не може да се породи валидно задължение за
заплащане на неустойка от длъжника Т.А.Х., поради което заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в тази му част правилно е било отхвърлено.
Задълженията за заплащане
на такси за събиране на просрочени задължения и за дейност на служител също се
пораждат от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя (потребителя) да върне на падежа
предоставената му по кредита сума, видно с възнаградителната
лихва, т. е. и с тях се цели обезпечаване на срочното изпълнението на тези
задължения и да се обезщетят вредите от забава. Същевременно целта на таксите и
комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не
може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на
кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита –
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и
също действие. Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят
в качеството си на цесионер основава процесните вземания и с които е уговорено, че при забава
кредиторът ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава,
противоречат на горепосочените императивни законови норми, които ограничават
отговорността на потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Дължимите разноски са
изчислени правилно, съобразно уважената част.
Ето защо обжалваното
разпореждане е законосъобразно и следва да се потвърди.
По изложените съображения
Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 799/2019 г. по описа на
Районен съд – гр. Сливница, в частта, в която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника
Т.А.Х. с ЕГН: ********** за сумата от 31. 90 лева, представляваща начислена
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по
договор, в частта относно вземането за разходи и такси за извънсъдебно събиране
в размер на 100, 00 лева и в частта за разноските за горницата над сумата в
размер 108,46 лв. до претендираните 225, 00 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: