Р Е Ш Е Н И Е №
В името
на народа
гр. Кърджали, 22.11.2023
г.
Административен съд - Кърджали, в публично съдебно
на тридесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха
Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 343/ 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на А.А.Ю. срещу УП, изх. №
01-6500/7614#15/ 28.07.2023 г. на „За“ заместник изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“, за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012.
Твърди се, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като е
издаден в нарушение на материалния закон и е необоснован. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си, като прави искане
обжалваното уведомително писмо да бъде отменено. Посочва също, че то е нищожно,
защото е постановено повторно след Решение №110 от 05.01.2023 г., постановено
по адм.дело №5886/2022 г. по описа на ВАС на Р
България, както и Решение №106/07.04.2022 г., постановено по №279/2021 г. по
описа на АдмС –Кърджали. Претендира присъждане на
деловодни разноски, представляващи внесена държавна такса.
Ответникът
– Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли за
отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Настоящият
състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в
предвидения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от
обжалвания административен акт.
При
извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
С
Решение №110/ 05.01.2023 г., постановено по адм.дело
№5886/2022 г. на ВАС, V-то о. е оставено в
сила Решение №106/07.04.2022 г., постановено по адм.д.
№279/2021 г. по описа на АС –Кърджали. С Решение №110/ 05.01.2023 г.,
постановено по адм.дело №5886/2022 г. на ВАС, V-то о.
преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне с
мотивиран акт по общо заявление за подпомагане УИН *** от 31.05.2012г., в
частта, с която са наложени санкции за бъдещ период и извършено прихващане в
размер общо на *** лева за Мярка Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1), като е определен
30-дневен срок за издаване на административния акт.
С
оспореното в настоящото производство УП, във връзка с влязло в сила Решение №106/07.04.2022
г., постановено по адм.д. №279/2021 г. по описа на АС
–Кърджали, оставено в сила с Решение №110/ 05.01.2023 г., постановено по адм.дело №5886/2022 г. на ВАС, V-то о., е наложена санкция
за бъдещ период в размер на 648,35 лв.
В
УП е посочено, че ДФЗ РА налага санкции за бъдещ период в случаите, в които
разликата между декларираните площи и установените след административни,
проверки на място (съгл. чл. 37 от ЗПЗП) надвишава 20% от действително
стопанисваните площи, когато разликите между декларираната и установената площ,
са резултат от умишлено извършено свръхдеклариране в съответствие
с: Чл. 16, параграф 7 във вр. с параграф 6, ал. 2 от
Регламент 65/2011 г. за НР1 – *** лв. В забележка е
отразено, че Посочената сума се прихваща в съответствие с член 56 от Регламент
(ЕО) № 885/2006 на Комисията. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в
съответствие с посочения член в течение на три календарни години след годината
на констатацията.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган – изпълняващ функциите на
заместник-изпълнителен директор съгласно Заповед № 93-РД/3398/ 25.07.2023 г. на
изпълнителния директор на ДФЗ, гр.София. С тази заповед е възложено на Л. И. В.,
в качеството й на заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, за периода
от 25.07.2023 г. до 31.07.2023 г. включително, да замества П. Д. С. –
заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, относно предоставените й със Заповед №
03-РД/3203/ 24.07.2023 г. на ИД на ДФЗ правомощия. В административната преписка
се съдържа и Заповед № 03-РД/3203/ 24.07.2023 г. на ИД на ДФЗ, с която
предоставя на П. Д. С. – заместник-изпълнителен директор на ДФЗ изрично
посочени правомощия, сред които и тези по т.1 от заповедта - да издава и
подписва уведомителните писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане до
кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по ред на
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания.
Заповедта
за заместване, неоспорена от страните, дава основание да се приеме, че е налице
заместване поради отсъствие на заместник-изпълнителния директор, на който със №
03-РД/3203/ 24.07.2023 г. на ИД на ДФЗ са делегирани правомощия по извършване
на правни действия по схеми и мерки за директни плащания.
Актът
е издаден в писмена форма, подписан е от издателя си и съдържа изложени
фактически и правни основания за издаването му, като правните съответстват на
фактическите основания.
Съгласно
посоченото в оспореното УП, то се издава в изпълнение на задължителните
указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението по адм.д. № 5886/ 2022 г. на ВАС, V-то
о., касаещи наложената санкция за бъдещ период по мярка Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1).
Като
правно основание в обжалваното УП е изписана разпоредбата на чл.16, §7, във
връзка с §6, ал.2 от Регламент (ЕО) 65/ 2011 на Комисията от 27 януари 2011
година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както
и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на
селските райони.
Съгласно
чл.16, § 7 от Регламент (ЕО) 65/ 2011, Сумата, която се получава в резултат на
изключванията, предвидени в параграф 5, трета алинея и в параграф 6, втора
алинея от настоящия член, се приспада съгласно член 5б от Регламент (ЕО) №
885/2006 на Комисията. Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в
съответствие с посочения член в течение на три календарни години след
календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира.
Нормата
на чл.16, § 6, ал. 2 от Регламент (ЕО) 65/ 2011 е със следното съдържание: Ако
разликата е в повече от 20 % от установената площ, бенефициерът
отново се изключва от възможността да получава помощта, до определен размер,
който съответства на разликата между декларираната площ и установената площ.
От
таблица към УП, изх.№01-6500/7614#12/
05.08.2021г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, за кампания 2012
(л.10 от адм.д. №279/2021 г. АС-Кърджали) се
установява, че по мярка НР1 жалбоподателят е декларирал площ 11.62 ха,
установена е площ 9.07 ха, разликата между декларираната и установената площ е
2.55 ха. Съответно, процента на наддеклариране, по
мярка НР1, е 28.11, което е възприето и в съдебните актове по адм.д. № 279/ 2021 г. на АС – Кърджали и адм.д. № 5886/ 2022 г. на ВАС, V-то о.
При
така установеното следва, че в обжалваното УП правилно е посочена нормата на чл.16,
§ 6, ал. 2 от Регламент (ЕО) 65/ 2011, която се прилага при констатирана
разлика в повече от 20 % от установената площ. Съгласно посочената разпоредба
сумата, която се приспада се получава, като разликата между декларираната площ
и установената площ се умножи на ставката за съответната мярка. В случая разликата
между декларираната и установената площ е 2.55 ха, ставката за мярка НР1 за
кампания 2012 година ( л.10, адм.д. № 279/ 2021 г.
КАС) е *** лв. Като се умножи 2.55 ха по ***
лв. се получава сумата на наложената санкция за бъдещ период – ***
лв., т.е. *** лв.
Следователно,
от посочените в оспореното УП разпоредби на чл.16, §7 и §6, ал.2 от Регламент
(ЕО) 65/ 2011, както и наличните доказателства, може да се установи начина на
определяне на наложената санкция за бъдещ период в размер на ***
лв. по мярка НР1 за кампания 2012 година. От изложеното следва, че жалбата с
искане за отмяна на УП, като незаконосъобразно, е неоснователна.
Неоснователно
е и направеното в съдебно заседание от 30.10.2023 г. изявление за нищожност на
обжалваното уведомително писмо, защото било повторно, т.е. след постановяване
на Решение №110/ 05.01.2023 г., постановено по адм.дело
№5886/2022 г. ВАС, V-то о., както и Решение №106/07.04.2022 г., постановено по
№279/2021 г. по описа на АдмС –Кърджали.
С
Решение №110/ 05.01.2023 г., постановено по адм.дело
№5886/2022 г. ВАС, V-то о. е оставено в сила Решение №106/07.04.2022 г.,
постановено по №279/2021 г. по описа на АдмС
–Кърджали, с което е отменено УП, изх.№01-6500/7614#12 от 05.08.2021г. за
извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, за кампания 2012, издадено
от заместник-изпълнителен директор на
ДФЗ, в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на ***
лева по мярка НР1. С решението по адм.дело №5886/2022
г. ВАС, V-то о. преписката е изпратена
на административния орган за ново произнасяне с мотивиран акт по общо заявление
за подпомагане УИН *** от 31.05.2012г., в частта, с която са наложени санкции
за бъдещ период и извършено прихващане в размер общо на ***
лева за Мярка Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони (НР1), като е определен 30-дневен срок за издаване на АА.
Т.е. с решението по адм.дело №5886/2022 г. ВАС, V-то
о. спорът относно законосъобразността на УП, изх.№01-6500/7614#12 от
05.08.2021г. на заместник-изпълнителен директор
на ДФЗ в частта за наложената санкция от ***
лв. за бъдещ период, не е решен по същество. Следователно не съществува
хипотезата в чл.177, ал.2 от АПК на извършени актове и действия от
административен орган в противоречие на влязло в сила решение, с което спорът е
решен по същество. В случая, издаването на оспореното УП е в изпълнение на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на Решение
№110/ 05.01.2023 г., постановено по адм.дело №5886/2022
г. ВАС, V-то о. При извършения контрол за законосъобразност АС – Кърджали
приема, че обжалваното УП е законосъобразно, поради което жалбата срещу него
следва да се отхвърли.
При
този изход на спора в полза на ДФЗ се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100
лв. на основание чл. чл.
143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на А.А.Ю. срещу Уведомително писмо, изх. № 01-6500/7614#15/
28.07.2023 г. на „За“ заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, за
извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012.
Осъжда А.А.Ю. с ЕГН **********
и адрес: *** да заплати в полза на Държавен фонд „Земеделие“, град София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто
лева).
Решението
подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Препис от
решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: