Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 23.12.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

          Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов нак.адм.хар.дело № 153/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от М.М.Д. ***, ЕГН **********, против Наказателно постановление № 18-0353-001231 от 19.11.2018г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000 лева и 12 месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.

Жалбоподателят, чрез пълномощник, излага подробни съображения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като навежда доводи и за съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.

Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

          Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства, разпитани са свидетели.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 21.10.2018г., около 06,30 часа, разпитаните от съда свидетели - очевидци : К.Д. и П.И. ***), изпълнявали служебните си задължения в с. Церово, Софийска област, на ул. „Балкан”. Срещу частен дом с №  те спрели за проверка лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с регистрационен № …... Колата се движела с посока на движение от ул. „Възраждане” по ул. „Балкан” към ул. „Георги Минчев” и се управлявала от водача М.М.Д.. При извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта – тип „Дрегер” 7510, фабр. № АRВА 0064, се установило, че жалбоподателят е употребил алкохол в количество 0,88 ‰ в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване, в който Д. е написал, че приема показанията на техническото средство. Водачът не представил свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролния талон към него, които му били поискани от проверяващите го полицейски служители.

На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. М.Д. се е запознал със съдържанието на акта и е бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Спазен е и чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Издаденото на 19.11.2018г. наказателно постановление (НП) съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН, като е редовно връчено на 13.12.2018г., а жалбата е постъпила в РУ - Своге на 17.12.2018г.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и НП, не се опровергават от събраните и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицейски служители. Техните показания са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства и установени факти по делото – показанията на средството за измерване и собственоръчно написаното от жалбоподателя в талона за изследване и в декларацията по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи. Редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, а по делото не беше установено друго.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установи, че на 21.10.2018г. водачът М.М.Д. е управлявал моторно превозно средство (лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с регистрационен № …..) с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, над 0,5 на хиляда, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Също така той не е носил свидетелство за управление и контролен талон, с което е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Следователно наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, доказал е извършването на административните нарушения от страна на жалбоподателя по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на Д.. Наложените административни наказания по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП са предвидените за извършените нарушения, съобразно със закона, като е взето предвид, че те се характеризират с висока степен на опасност за установения ред на държавно управление и засягат съществено важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Не би могло да се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на предвидените в закона нарушения, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. От справка за нарушител/водач, приложена към делото, се установява, че за краткия период време, от момента в който е станал правоспособен шофьор до 21.10.2018г., Д. е извършил множество административни нарушения по ЗДвП.

В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушенията са описани достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно тяхното съдържание. Всички елементи от състава им са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на административните нарушения и фактите по тяхното извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Ето защо се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като е спазена Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. – в актуалната ѝ редакция към 21.10.2018г., когато е извършена проверката.

Относно възраженията в жалбата и в открито съдебно заседание :

1)  АУАН се съставя в 3 еднообразни екземпляра. Нарушителят се запознава (прочита) първия екземпляр и се подписва на него, като получава т.нар. „индигирано копие”. Приложеното копие от първия екземпляр е достатъчно четливо, а ако нещо не е било ясно на Д. той е можело да възрази или да поиска допълнителни обяснения и уточнения от актосъставителя. Подписвайки АУАН без възражения, както и неподавайки допълнителни обяснения и възражения в тридневния срок, жалбоподателят, чрез поведението си, показва, че е напълно наясно със съдържанието на акта ;

2)  Техническото средство за измерване е годно, тъй като успешно е преминало последваща проверка в специализирана лаборатория – видно от приложения към административнонаказателната преписка протокол ;

3)  Спазена е процедурата предвидена в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. – в актуалната ѝ редакция към 21.10.2018г., когато е извършена проверката, поради което възраженията в тази насока са лишени от основание, а и от конкретика ;

4)  Обстоятелството, че на 18.09.2019г. жалбоподателят е декларирал загуба на български личен документ не го оневинява, тъй като видно от справката за нарушител/водач - на ….г. му е издадено ново свидетелство за управление, а проверката е на 21.10.2018г. Относно контролния талон – няма данни по делото същият да е губен, а и липсва такова твърдение в жалбата.

В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление. Наказващият орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти закона е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че М.Д. е осъществил от обективна и субективна страна нарушенията за които е санкциониран административно. От субективна страна деянията са извършени виновно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

Потвърждава Наказателно постановление № 18-0353-001231 от 19.11.2018г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на М.М.Д. ***, ЕГН **********, са наложени административни наказания на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000 лева и 12 месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :