Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…6
…ноември….2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Търговски отделение в….ОТКРИТО..….. заседание…..на…………..СЕДМИ…..………ОКТОМВРИ..……………
през… ДВЕ…ХИЛЯДИ… И…ДВАДЕСЕТА
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
при….секретаря….ДЕСИСЛАВА…ГЮЗЕЛЕВА,….като…разгледа….
докладвано от съдия….
ЯНКУЛОВА…търг.Д.№…273...по описа за ….2019г,…за
да се произнесе, съобрази следното:
Производство по Глава ХХХІІ от ГПК –
Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано на основание искова молба, подадена от ищцата В. Д.Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес ***,
чрез пълномощника адв. П.К. от САК ,с адрес ***, офис№10, против ответника – Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление в гр.София,
ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, чрез която са предявени иск за обезщетение за
неимуществени вреди с правно основание по чл.558,ал.5 от КЗ и цена 25500лв. и
иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва с правно основание
чл.86 от ЗЗД с цена708.33лв., както и
законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2019г. – подаването
на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди
следното:В резултат на ПТП са причинени
телесни увреждания на ищцата В.Д.Д., на 19 години. На 02.05.2019 г., около
00:15 часа, на път Ш-1306 на около 800 м. на изхода на гр. Койнаре в посока с.
Глава, л.а. „Ауди А6“ с per. №***,
управляван от Г.В.И., при движение с несъобразена с условията на пътя скорост,
губи контрол над управлението на автомобила, излиза от пътното платното вдясно
и се блъска в неподвижно препятствие. При инцидента телесни увреждания получава
ищцата В.Д., която е пътник на предна дясна седалка в гореспоменатия л.а. „Ауди
А6“.
Във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП 94/2019 г. по
описа на РУ - Червен бряг, пр.пр. 351/19 г. по описа на РП Червен бряг,
производството по което към момента не е приключило с окончателен съдебен акт.
Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от Г.В.И. нарушения на правилата за
движение по пътищата. В конкретната ситуация за водача на лекия автомобил са
били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за
безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното в случая съществува пряка
причинна връзка между деянието на Г.В.И. и настъпилите обществено-опасни
последици - телесните повреди, причинени на доверителя ми В.Д.Д..
Задължителната застраховка "Гражданска отговорност” на
автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и
използването на МПС. Съгласно. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ,
Гаранционният фонд изплаща по
застраховка “Гражданска отговорност” обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди, ако пътнотранспортното произшествие е причинено от МПС без
сключена задължителна застраховка ГО, какъвто е настоящия случай. По силата на
договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени вреди
на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, в
размер на 10 000 000 лв., до който Гаранционен Фонд отговаря.
В тази ищцата е подала молба до ГФ
за изплащане на обезщетени, за което е образувана щета № 19-210213/30.05.2019
г., по която фондът отказва да изплати обезщетение, поради което за ищцата е
налице правен интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.
При процесното ПТП пострадалата В.Д.Д. е получила следните травматични увреждания:
Контузио капитис, коли ет регио лумбалис, контузио медуле спиналис, фрактура
вертебре С1 ет Л1, комоцио церебри и други.
След инцидента на 02.05.2019г. пострадалата е транспортирана в СПО-Плевен
и впоследствие е приета за лечение в НХК към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, с
оплаквания от силна болка в шиен сегмент, ударила си е главата, за кратко е
загубила съзнание, няма ясен спомен за случилото се, с охлузване и подутина на
главата в ляво фронтално, с невъзможна походка, болково ограничени активни
движения за ръцете и краката, болка и хипестезия по С1 и Л1 дерматоми
двустранно. Извършени са й клинични прегледи, направени са й лабораторни и
образно-диагностични изследвания. Проведено е медикаментозно лечение. На
05.05.2019 г. пострадалата е изписана от болницата с окончателна диагноза: контузио
капитис, коли ет регио лумбалис (S34.0), контузио медуле спиналис, фрактура вертебре С1 ет Л1 (S12.00;
S32.00), комоцио церебри (S06.00)
и други; Захарен диабет - инсулинозависим. При изписването й са дадени препоръки да спазва ЛОР, да носи шийна яка
за срок от 60 дни и лумбостат и препоръки към ОПЛ да следи общото и
неврологично състояние на пациента.
В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищцата В.Д. търпи
силни болки и много страдания. Възстановяването на пострадалата от получените
при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства
добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента пострадалата е трябвало
дълго време да спазва режим на покой, да не се натоварва физически, имала е
оплаквания за болки, като за известен период от време е разчитала изцяло
на помощ от близките си. Преди процесното ПТП ищцата е била в добро
здравословно състояние, работоспособна и активна млада жена, с динамичен начин
на живот, но след инцидента за дълго време е лишена от обичайния си начин на
живот. Изпитвала е цялостен дискомфорт
вследствие на травмите, като оплакванията й продължават и към настоящия
момент. Същата е изживяла и изключителен стрес при инцидента, като преживяното
от нея ще остане за цял живот в съзнанието й. Към настоящия момент продължава да изпитва болки в наранените
области, има нарушения на съня, напрегната е, не е в състояние да се натоварва
психически и физически.
С оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на
пострадалата следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат
по- голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение, разбира се,
не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на
неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните
последици от извърщеното престъпление.
Съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ увреденият има право на иск срещу Гаранционен фонд - София, тъй като за увреждащия
лек автомобил не е сключена
задължителна застраховка ГО и фондът не е изплатил обезщетение за неимуществени вреди.
Предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед
действително претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания,
а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО
за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Петитумът на исковата молба е да бъдат призовани страните на съд и след като ищцата
докаже твърдяното от нея, да бъде осъден
ответника - ГФ да заплати на В.Д.Д.
обезщетение в размер на 25 500 лв\ частичен иск от 80 000, за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на
причинените й телесни увреждания при процесното ПТП.
Претендира и законната лихва върху всяка една от сумите, считано от
29.08.2019 г.- датата на произнасяне на ГФ, до окончателното изплащане на
сумата.
Моли да се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е ДДС, тъй като адв. К. е регистрирана по ЗДДС.
Към
исковата молба са представени писмени доказателства:
1.Констативен протокол за ПТП е пострадали лица № 6/ 2019 г. - за
доказване факта на настъпване на процесното ПТП и участниците в него;
2.За доказване на процесуалната легитимация на ответника и факта, че при
него е била заведена щета, по която същият отказва плащане, се представя
обратна разписка, писмо е изх. № 24-01-348.1/ 07.06.2019 г., писмо е изх. №
24-01-348/ 29.08.2019 г., както и електронна справка от информационния център
на фонда, от която е видно, че към момента на процесното ПТП, увреждащото МПС
не е имало валидна ЗГО.
3. Епикриза от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен. - За
доказване на причинените от ПТП травми на ищцата.
Направени са следните доказателствени искания:
1. Да бъде издадено съдебно
удостоверение, което да послужи по ДП 94/ 2019 г. по описа на РУ -
Червен бряг, по силата на което да се снабдим е преписи на протоколи за оглед,
фотоалбуми, изготвените експертизи, както и всички други документи изясняващи
обстоятелствата по реализиране на процесното ПТП.
2. Да се допусне СМЕ от вещо лице
съдебен лекар, което, след като се
запознае с представените медицински документи и след като извърши личен преглед
на пострадалата, да отговори на следните въпроси:
- Какви травматични увреждания е получила В.Д. при процесното ПТП?
- Какво лечение й е проведено и за какъв период, колко време е траел
оздравителния процес?;
- Възстановена ли е пострадалата и до каква степен, има ли усложнения и
остатъчни явления. Настъпилите след инцидента оплаквания и усложнения намират
ли се във връзка с причинените травми?;
3. За
доказване на причинените неимуществени вреди на ищцата да се допуснат до разпит двама свидетели, при условията на довеждане
за установяване на претърпените от нея болки и страдания, времето, през което
се е нуждаела от чужда помощ, както и отражението на травмите върху психиката
на пострадалата и начина й на живот.
С Молба
Вх.рег.№610/15.01.2020г ищцата е посочила размера на иска за обезщетение за
забава в размер на 708.33лв.(л.16).
С Определение №52/20.01.2020г.,
ищцата е освободена от заплащане на
държавна такса и разноски на основание чл.83,ал.2 от ГПК.
На основание Разпореждане
№124/20.01.2010г., препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника - Гаранционен
фонд София.(л.22 и сл.).
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК, е
постъпил отговор на исковата
молба, подаден от ответника, регистриран с Вх.№2522/19.02.2020г. на ПлОС.
(л.26 и сл.) Отговорът има задължителното съдържание на чл.367, ал.2 и 3, предл.1 от ГПК.
С отговора, ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер, като излага следното:
Редът за разглеждане на
настоящите искове не е по Глава тридесет и втора „Производство по търговски
спорове" от ГПК. Материалните права на ищците не произтичат от търговска
сделка.Прави се искане разглеждането на спора да става по общия ред.Посочва, че
Гаранционен фонд е създаден през 1997 г. , като основна цел На законодателя е
била да се избегнат случаите, в които за поправяне на вредите се разчита само
на платежоспособността на деликвента и увредените от ПТП лица/имущество да не
бъдат репарирани. Функциите на Фонда са: обезщетителна, обезпечителна, социална
и защитна функция. Основна роля имат обезщетителната и обезпечителната функция,
които се изразяват в това, че спрямо увреденото лице отговаря както
делинквентът, така и Гаранционен фонд в случаите на липса на застраховка
„Гражданска отговорност'", който по правило е платежоспособен и може да
посрещне големи по своя размер задължения. Предназначението на Фонда е да се
осигури обезщетение в полза на претърпелите вреди лица от виновното поведение
на водач управлявал МПС без сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, в което се изразява и неговата социална
функция. Функции, които категорично го различават от застрахователите и видно
от същите липсва каквато и да била търговска дейност. Спрямо пострадалата не е
налице фактическия състав на риска „Гражданска отговорност", без който не
може да се търси отговорността на Гаранционен фонд на основание чл. 557, ал.1,
т. 2, б. „а" от КЗ относно механизма, обстоятелствата и причините за
настъпване на ПТП. Предвид липсата на влязла в сила Присъда или друг съдебен
или административен акт, не е установено твърдяното извършване на престъпление
в причинна връзка с конкретните увреждания, посочени в исковата молба. Оспорва
се изцяло твърдяното в исковата молба относно механизъм, причини и
обстоятелства при ПТП. Гаранционен фонд към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното събитие и
по образуваната . щета №19210213/30.05.2019г., ищеца е уведомен, че следва да
представи доказателства, с оглед установяване на основанието за определяне на
обезщетение в съответствие с разпоредбата на чл. чл. 557, ал.1, т.2, б. ,,а''
от КЗ, които доказателства не са представени пред ГФ, нито към настоящата
искова молба.Счита, че задължителната извънсъдебна административна процедура
пред Гаранционен фонд не се изчерпва с банкетното подаване на молба от
пострадалото лице, с която се цели бърз отказ от страна на Фонда, поради
обективна невъзможност да се произнесе,съответно предявяване на искова молба
пред съда. Не са представени доказателства за наличието на фактическия състав
на риска "Гражданска отговорност", с оглед установяване на виновното
противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е
станало процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на
пострадалата.Предвид липсата на установено със задължителната сила на осн.
чл.З00 от ГПК относно твърденията за наличие на противоправно поведение на
водач на неидентифицирано МПС и причинна връзка на същото с вредите на ищеца,
оспорваме изцяло съответните фактически твърдения в исковата молба относно механизъм,
причини и обстоятелства при получаването на травмите. Не са представени
доказателства за установени на местопроизшествието следи от движение на
неидентифицирано МПС, части от автомобил, включително фотографско или
видеозаснемане. Към исковата молба е приложен единствено Констативен протокол
за ПТП, което не е от кръга актове по чл. 300 ГПК. В тази връзка се оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, както и причинната връзка с получените от ищеца увреждания.
Представеният по делото Констативен протокол за ПТП не удостоверява
фактите относно „Обстоятелства и причини за ПТП", като се оспорва в тази част съдържанието на
документа, понеже актосъставителят не е отразил настъпване на ПТП, възприето лично
от него, а се сочат данни на пострадалата. Ако ищецът желае да се ползва от
документа във връзка с установяване на обстоятелствата на ПТП, съдът да
разпреди тежестта на доказване по оспорването на тази част от документа
съобразно чл.193 ал.З изр.2 от ГПК. Въпреки, че е официален документ, констативния
протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП,
съставен изцяло по данни само на пострадалата, няма качеството на свидетелстващ
официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира
удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадалата
пред длъжностното лице-издател. Поради това същия няма и материална
доказателствена сила за настоящия съд. Така съставен документът не може
категорично да установи дали въобще е настъпило ПТП и дали вина за него има водачът посочен от
ищеца. Оспорва се и причинната връзка на процесното ПТП с настъпването на
твърдените травматични увреждания, за които не са представени никакви
медицински документи.Алтернативно, в случай, че съдът намери предявените искове
за основателни, се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, която е пътувала в процесния автомобил без поставен
задължителния обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а от ЗДВП.
За доказване на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, се правят следните
доказателствени искания:
-Да се изиска и приложи по настоящето дело в цялост ДП
№ЗМ140/02.05.2019г. по описа на РУ МВР Червен Бряг
-Да се допусне и назначи КСМАТЕ,
по която вещите лица, след като се запознаят с относимите материали по делото и
тези от №ЗМ140/02.05.2019г, по описа на РУ МВР -Червен Бряг да дадат заключение
по следните задачи;
2.1.
С оглед характера и степента на
уврежданията, налице ли са данни за свободно инерционно движение в купето на
автомобила на тялото на В.Д.Д.?
2.2.
Има ли В.Д.Д. установени
травматични увреждания от ПТП, които категорично сочат да са получени в
резултат на употребата на обезопасителен колан?
2.3.
В процесния случай поставен
предпазен колан можеше ли да предотврати или намали настъпилите у В.Д.Д.
травматични увреждания?
2.4.
Фабрично оборудван ли е процесния
л.а „Ауди Аб" ДКН БН6261АА с предпазни колани и на кои места?
Освен гореизложеното, се оспорва
претенцията за имуществени вреди в предявените размери, искът е прекомерно
завишен.Исковите претенции не кореспондират със задължителната практика -
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.
290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД -
решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о., решение №
95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение № 154/30.10.2012 г.
по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. В т. II на Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко
дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от
съобразяване на указаните в постановлението общи критерии. Тези критерии са
възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по
приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на
настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на
специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Предявените претенции не
кореспондират нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р България, нито
с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на
живот.
На основание чл. 219, ал.1 от ГПК
се прави искане за конституирате в качеството на трето лице - помагач на
Гаранционеан фонд по настоящото дело посочения за виновен за процесното ПТП
водач Г.В.И., ЕГН **********,***, за което
се прилагаме молба.
Оспорваме се иска за мораторна
лихва от дата на 29.08.2019г. до 06.12.2019г. по основание, доколкото
Гаранционен фонд не е изпадал в забава спрямо ищеца. Към датата, на която
изтича законовият срок за произнасяне по претенцията УС на ГФ се е произнесъл с
отказ, тъй като ищецът не е представил писмени доказателства, установяващи
основанието да получи обезщетение, а именно наличието на виновно противоправно
поведение на другия участник в процесното ПТП.
Моли се за даване възможност след представяне на доказателства,
разпределение на доказателствената тежест и указания на съда по чл.14б ал.2 от ГПК, ответникът да вземе допълнително становище и да ангажира доказателства.
На основание
чл.372,ал.1 от ГПК, с Разпореждане №347/19.02.2020г. съдът е изпратил препис от отговора на исковата молба на ищцата В.Д.,
чрез пълномощника адв. П.К. с указания по чл.372,ал.2 от ГПК.- (л.31 от делото)
В предоставения срок е постъпила Допълнителна искова молба (озаглавена
само“Молба“), изпратена по пощата с пощенско клеймо на подателя от
20.03.2020г., регистрирана с Вх.№3733/24.03.2020г.(.л.39) В нея се изразява
следното становище:
I.
По отношение възраженията на
ответника относно основателността на исковата
претенция:
1.Неоснователно се оспорва от ответника механизма на ПТП и вината за
настъпването на ПТП на водача на л.а. Г.И.. Следва да се . отбележи, че
механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като
такъв не подлелси на доказване в настоящето производство. Независимо от
посоченото, видно от всички приложени по делото писмени доказателства, както и
от обстоятелствената част на исковата молба, е достатъчно ясно посочен
механизма на ПТП. Представеният по делото Констативен протокол за ПТП,
представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за
това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение
на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са
представени от участниците в произшествието. В същия смисъл решение № 85 от
28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г."на ВКС, II ТО., Решение № 711 от
22.10.2008 г/по т. д. Кз 395/2008-г. на ВКС, П Т. О. и Решение № 98 от
25.06,2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II Т. О. Обръща внимание, че
доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията
след оглед иа местопроизществнето, същият се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко
възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП- мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила. Предвид и
факта, съгл. чл.45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, с
оглед установената презумпция за вина, счита че не е в тежест на ищцата да
доказва обстоятелства от механизма.
Заявява, че ще се ползва от приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП.
Както е посочено и в исковата молба, срещу виновния водач И., е
образувано досъдебно производство, което към настоящия момент не е приключило с
окончателен акт. Отделно от това, следва да се посочи, че в гражданското право,
за да се приеме, че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД, не се изисква същата да е
установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Напротив, тази
презумпция е въведена в гражданското право за ефективната и бърза защита на
пострадалите. Дори наказателното производство да не приключи с влязла в
сила присъда, респ. решение, в гражданското производство
II.
По доказателствените искания
и възражения на ответника:
1.
Противопоставя се съдът
служебно да изиска и прилага по настоящото дело исканото от ответника досъдебно
производство, тъй като съдът не е длъжен да събира доказателства вместо
страните, ; '
2.
Не се противопоставя да бъде допусната
комплексна СМДТЕ, като моли на вещите лица да бъде дадена възможност да работят
след представяне на относимите и годни доказателства от досъдебното
производство. Ако същата бъде допусната,
вещите лица да отговорят допълнително и на следните въпроси :
1 .Какъв е механизмът и причините за настъпван 'на ПТП?
2.
Имал ли е водачът на
увреждащия л.а. “АудиАб“ техническа възможност да не допусне ПТП и при какви
условия?
3.
С оглед настъпилия удар,
деформациите по МПС, какво е действието па предпазния колан и в случая имали
значение използването на предпазния колан?
Възразява да се дава възможност на ответника да прави евентуално други искания.
Всички искания ответникът е.могъл да направи с отговора на ИМ и освен това е
длъжен да ги изчерпи. В случаи, че му бъде предоставена такава възможност,
то и на ищеца да бъде дадена възможност за допълнителни
искания и възражения.. Прави се възражение за недължимост на юрисконсултско /
адвокатско възнаграждение, респ. за прекомерност на същите и на претендираните
от ответника разноски. Поддържа се изцяло направените искания по
доказателствата с исковата молба.
Моли да се даде възможност след изслушване доклада на съда и указанията,
да се възползва от правото си по чл, 146, ал. 3 ГШС за ангажиране на
допълнителни доказателства. Моли да
бъдат дадени указания за кои твърдения не се сочат доказателства.
С Разпореждане №774/03.06.2020г., основание чл.373,ал.1 от ГПК, съдът е
изпратил препис от допълнителната искова молба
на ответника с указание, че в
2-седмичен срок може да подаде допълнителен писмен отговор със съдържание по чл.373,ал.2 от ГПК. – (л.42)
В
предоставения срок е постъпил Допълнителен отговор на исковата молба, регистриран с
Вх.№7156/08.07.2020г. (л.45). С него се заявява, че се поддържа подадения
отговор на исковатяа молба,, като се оспорва изцяло исковата претенция по
основание и размер.поддържа се искането за конституиране на трето лице-помагач
на страната на Гаранционния фонд. Прави се искане за предоставяне на възможност
след представяне на доказателства и разпределение на доказателствената тежест,
да се изрази допълнително становище и да се ангажират доказателства.
От
изложеното е видно, че процедурата по размяна на книжа е осъществена в пълен
обем.
С Определение №397/04.08.2020г.
съдът на основание чл.374 от ГПК е изготвил проекто-доклад, който е обявил на страните.
Със същото определение на основание чл.219,ал.1 от ГПК е конституирал
като ТРЕТО ЛИЦЕ-помагач на страната на ответника Гаранционен фонд-София, на основание привличане, физическото лице Г.В.
И., ЕГН-********** с адрес *** – водач
на незастраховано МПС – л.а. „Ауди А6“ с
рег.№***,участвало в ПТП.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, приети са заключения на съдебно-медицинска,
съдебна авто-техническа, съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа
експертизи, приложено е свършено НОХД№352/2019г. по описа на Районен съд-Червен
бряг.
По делото
са проведено едно открито съдебно заседание на 7 октомври 2020г.
Ищцата чрез адв. Боев и
ответникът чрез адвокат Илиева поддържат изразените становища и представят
писмени бележки.
Третото лице помагач Г.И. не изразява конкретно становище по спора. Обяснява фактите относно настъпването на ПТП.Заявява, че
всички пътуващи са знаели, че тя не притежава свидетелство за правоуправление.
По искане на ищеца, на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение
на предявания иск за обезщетение за неимуществени вреди, чрез увеличаване на
цената му от 25500.00лв.( предявен като частичен) до пълния размер от 80000.00лв.( осемдесет
хиляди лв.)
Съдът като прецени по отделно и в
съвкупност представените от страните
доказателства писмени и гласни доказателства, материалите, съдържащи
се в приложеното НОХД №352/2019г. по описа на РС-Червен бряг, заключенията
на съдебно-медицинската и авто-техническата експертизи, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцата В.Д.Д., третото лице помагач на страната на
ответника Г. В. И.
и още две момичета, които не участват в производството
по делото, са съученички, живеят в гр.Койнаре, Област-Плевен и поддържат приятелски отношения.
На 1 май 2019г.,вечерта четирите
момичета се срещнали на центъра в
гр.Койнаре. Решили да се забавляват като
по предложение на Г.И.( трето
лице-помагач) се разходят с лек автомобил. Към този момент нито една от тях не е притежавала свидетелство за правоуправление
на МПС и това обстоятелство им е било известно. Г.И. взела от своя приятел притежавания от него лек автомобил марка
„Ауди А6“,рег.№***, което е правила и преди. Автомобилът се
управлявал от нея, на предната
дясна седалка била ищцата В.Д., а останалите две
момичета - на задната седалка. Автомобилът „Ауди А6“ е фабрично оборудван с обезопасителни колани за всички места в
него. Ищцата и останалите лица обаче не са поставили
коланите си. Първоначално се
движели по улиците на гр.Койнаре,
след което решили да тръгнат към
съседното село Глава – път ІІІ-1306. По
пътя нямало движение, но пътната настилка била с неравности. Водачката управлявала автомобила с висока скорост – над 140км./ч. Малко след полунощ на 1 срещу 2 май 2019г., близо след изхода на гр.Койнаре в посока
с.Глава, управляващата МПС губи контрол
над автомобила, последният излиза в
дясно от пътното платно, преминава през неравности, земен канал и се удря в
дървета, които изкъртва. При силното тръскане, пътуващите в автомобила са се
блъскали в различни части на купето. Като резултат от удара, предната част на
автомобила е разрушена и деформирана.
Съгласно заключението на
авто-техническата експертиза, допусната от гражданския съд, изготвена от в.л.
инж.В. П., което съдът възприема напълно като компетентно и обосновано, пътно-транспортното произшествие е настъпило
в резултат на управление на МПС с висока скорост в тъмната част на денонощието,
при неравен път от неквалифициран водач. Последният е имал техническа възможност на недопусне ПТП, ако е
управлявал с ниска скорост и съобразяване на пътната обстановка.
В резултат на ПТП са пострадали
всички намиращи се в автомобила, но
най-тежките последици са настъпили за ищцата В.Д., която е получила следните увреждания:
Контузия ( натъртвания) на меките тъкани на главата, изразяващи се в оток и
охлузване в лявата половина на
главата и лекостепенно мозъчно
сътресение; Контузия ( натъртване) на
шийния отдел на гръбначния стълб, изразяващо се в счупване на задната дъга на
първия шиен прешлен (С1); контузия ( натъртване) на поясния отдел на гръбначния стълб,
изразяваща се в счупване на горната повърхност на тялото на първия поясен
прешлен(Л1).
На 2 май 2019г. от органите
на МВР е съставен Протокол за оглед
на ПТП при условията на чл.212,ал.2 от НПК и е изготвен Албум за посетено ПТП с пострадало лице.
С постановление на РП-Червен бряг
от 21.11.2019г., Г. В.И. ( понастоящем подпомагаща страна) е
привлечена в качеството на обвиняем за това, че на 02.05.2019г. около 00.30часа
на път ІІІ-1306, на около 1 км. след изхода от гр.Койнаре в посока с.Глава, при
управление на лек автомобил „Ауди“, модел А6, с рег.№***, без да има
необходимата правоспособност, нарушила
правилата за движение по пътищата(чл.5,ал.1 и ал.2, чл.20,ал.1и ал.2,
чл.21,ал.1 и ал.2, чл.150 от ЗДвП), като при движение с превишена скорост
-140км/ч при разрешена 90км/ч, напуснала пътното платно и реализирала ПТП в
крайпътната канавка и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на
возещата се на предната дясна седалка на автомобила пътничка В.Д.Д. от
гр.Койнаре, изразяваща се в счупване на първи шиен и първи поясен прешлен,
които са довели до трайно – за повече от месец
затруднено движение на врата и снагата – престъпление по чл.343,ал.3,
б.“а“ във вр. ал.1,б.“б“ във вр. чл.342,ал.1 от НК.
В публично съдебно заседание по
НОХД №352/2019г. по описа на Районен съд-Червен бряг, проведено на 11.12.2019т., съдът е одобрил на основание чл.382,ал.7 във вр.
чл.284,ал.1 от НПК, постигнатото между Районна прокуратура-Червен бряг и
подсъдимата Г.В.И., на основание чл.381,ал.1 и сл.б СПОРАЗУМЕНИЕ за решаване на
делото, както следва:
Подсъдимата Г.В.И. се признава за
виновна в това, че на 02.05.2019г. около 00.30часа на път ІІІ-1306, на около 1
км. след изхода от гр.Койнаре в посока с.Глава, при управление на лек автомобил
„Ауди“, модел А6, с рег.№***, без да има необходимата правоспособност,
нарушила правилата за движение по
пътищата(чл.5,ал.1 и ал.2, чл.20,ал.1и ал.2, чл.21,ал.1 и ал.2, чл.150 от ЗДвП)
и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на В.Д.Д. от гр.Койнаре, изразяваща се в счупване
на първи шиен и първи поясен прешлен, което
довело до трайно – за повече от
месец, затруднено движение на врата и
снагата – престъпление по чл.343,ал.3, б.“а“ във вр. ал.1,б.“б“ във вр.
чл.342,ал.1 от НК;
За извършеното престъпление, подсъдимата приема да изтърпи
наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което се отлага
на основание чл.66,ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години.
Съгласно Епикризата, издадена от
Клиника по неврохирургия при Първа клинична база на УМБАЛ “Д-р Георги
Странски“-ЕАД –Плевен(л.11) и заключението на съдебно-медицинската експертиза,
пострадалата В.Д.( ищца ) е приета в
същата клиника веднага след инцидента - на 02.05.2019г. Лекувана е
консервативно с имобилизация, венозни вливания, обезболяващи,
противовъзпалителни и кортикостероидни препарати. Определен е ход на
заболяването“остър“.Изписана е на
05.05.2019г. за продължаване на
лечението в домашни и амбулаторни условия, като е препоръчано 60 дни да носи
имобилизационна шийна ортопедична яка и имобилизационен корсет (т.н.лумбостат)
на кръста.
Според медицинската експертиза нормалният
оздравителен процес за причинените на ищцата увреждания, продължава по три и
половина месеца.
Ищцата от дете страда от инсулинозависим
захарен диабет, видно от Анамнезата, отразена в Епикризата, издадена от
Клиниката по неврохирургия и от представената в съдебно заседание, Епикриза,
издадена от Клиника по ендокринология при УМБАЛ „Д-р Г. Страннсски“-ЕАД-Плевен.
Според мнението на в.л. доц. д-р Д.,
изразено в о.с.з. това заболяване няма пряка причинна връзка с травмата и
продължителността на лечението.(Възможно е да влияе на оздравителния период ако има открити рани,
за каквито няма данни) Страхът от самия инцидент може да предизвика
лекостепенно повишаване на нормалната кръвна захар, но това няма съществено
значение за общото здравословно състояние
и ли за лечението на получените травми при ПТП.
От показанията на свидетелите В. Г.М.
и И.Г. Д., които са съответно баба и майка на
ищцата В.Д., се установява следното: След изписването й от болница
ищцата е била с видими охлузвания по лицето и
е била обездвижена - на легло с
корсет и яка. Не е била в състояние да извършва елементарни действия, свързани
с ежедневния тоалет. През
първите дни след изписването не е
била в състояние да стане, изцяло за нея
се е грижила майка й, която я е
хранила със сламка, къпала я е и
пр.. Получила е усложнения от катетъра, вдигала е температура, повръщала. Влошило
се е здравословното състояние, свързано
с диабетното страдание, като са възникнали проблеми с очите и се е
наложило лечение.
След като е изминал
един месец се е наложило майката да се завърне във Великобритания,
където постоянно живее и работи. Това е
наложило пътуването и на ищцата с цел
майка й да продължи грижите за нея.
Ищцата продължила да изпитва чувство на безпокойство и страх, да сънува кошмари, припадала в
банята - състояния, в каквито не е изпадала
преди ПТП. Налагало се е да посещават
често „Бърза помощ“. Ищцата и сега изпитва страх да пътува с автомобил.Според
близките тя все още не е възстановена,
тъй като се оплаква от болки в главата и
кръста.
По отношение на участващия в ПТП лек автомобил „Ауди“, модел
„А6“ , рег. № ***, не е била сключена задължителната имуществена застраховка
„Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за периода на настъпилото ПТП. Това обстоятелство обаче не е било известно на пътуващите в
автомобила.
С Молба Вх. №
24-01-348/30.05.2019г., на основание чл.380,ал.1 от КЗ, ищцата В.Д. чрез
пълномощника адв. А.Боев, е заявила претенция към ответника - „Гаранционен
фонд“ (ГФ) за заплащане на обезщетение
от Фонда за незастраховани МПС, във връзка с която е образувана Щета №19-210213/30.05.2019г. за неимуществени
вреди. С Писмо
изх.№24-01-348.1/07.06.2019г., представено с исковата молба на л.8 от делото,
ГФ е уведомил ищцата, че следва да представи допълнително доказателства,
посочени подробно в пет точки. С последващо писмо изх.№24-01-348/29.08.2019г.,
ответникът е уведомил ищцата, че с Решение
от 29.08.2019г. Управителният съвет на Гаранционен фонд е отказал
изплащане на обезщетение, тъй като не са представени исканите документи.
Горната
фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, с които е
попълнено делото, от показанията на свидетелите В. Г.Моратовска и Ивета Г.Д., от материалите в
приложеното НОХД№352/2019г. на РС-Червен бряг, от заключенията на авто-техническата
експертиза, изготвени от инж.В.П. и съдебно-медицинската, изготвена от доц.д-р Д.,
които не са оспорени от страните.
От
изложеното е видно, че като цяло съдът възприема фактическата обстановка,
описана в исковата молба.
Ответникът,
който оспорва фактическите твърдения по исковата молба, не е представил
доказателства, които да установяват други фактически положения във връзка с
настъпването на ПТП и настъпилите увреждания на здравето на ищцата.
Доказано
е обаче възражението на ответника, че
ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан. – Това обстоятелство се установява от протокола за оглед, намиращ се в материалите
по досъдебното наказателно производство и от съвкупната преценка на САТЕ и СМА, а именно: При огледа, извършен
непосредствено след ПТП, е установено и отразено в протокола, че
предните колани на автомобила са блокирани до колоните – неизползвани. В съдебно заседание, на стр. 10 от протокола,
в.л. инж.П. обяснява, че когато има инерционни сили и се натоварва автомобила и
коланите не са поставени, те се блокират
до колонките, както е отразено в протокола.
Освен това движенията на тялото на пострадалата , което се е блъскало в
различни части на купето, видът и степента на уврежданията, сочат, че същата е
била без обезопасителен кола, тъй като ако коланът е правилно поставен, той ще
закрепя тялото към седалката и то няма
да се движи в купето при удар в челни препятствия и при неравности в крайпътния
терен, както е станало при процесното
ПТП. Вярно е, че при разпита на
досъдебното наказателно производство, ищцата е заявила, че е поставила
обезопасителен колан и след ПТП го е
махнала, но нейното твърдение се опровергава от заключението на
авто-техническата експертиза.
Съдът приема, че възражението на ответника ,че
ищцата доброволно се е качила в автомобила, като е знаела, че водачката - подпомагащата страна Г.И. е неправоспособен
шофьор, не е направено своевременно. Същото обаче е направено от третото
лице в
открито съдебно заседание след конституирането му. - Видно от съдебния
протокол, Г.И. е заявила, че всички са знаели, че тя не притежава свидетелство
за правоуправление. – Съгласно чл.221,ал.1 от ГПК третото лице има право да
извършва всички съдопроизводствени действия, с изключение на действията,
представляващи разпореждане с предмета на делото. Поради това съдът приема, че
направеното от нея възражение е допустимо и следва да бъде обсъдено. Въз основа
на съвкупната преценка на събраните доказателства, съдът намира, че същото е основателно:
С оглед близките отношения между третото
лице Г.И., ищцата В.Д. и другите две
момичета, които са съученички и прекарват свободното си време заедно,
съдът приема, че ищцата е знаела за
липсата на шофьорска правоспособност на водачката на МПС. Освен това ноторно е
известно, че такава правоспособност може да се придобие след навършване на
пълнолетие, а към момента на ПТП участничките в него са били абитуриентки, което прави малко
вероятна възможността вече да са
правоспособни шофьори. Индиция на близостта между момичетата е и установеният
от свидетелката В. М. факт, че ищцата специално е дошла от Лондон за да бъде
заедно с останалите на абитуриентския бал.
С оглед на горните фактически положения, съдът формира следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени осъдителни искове, както следва: Иск за
обезщетение за неимуществени вреди с цена 80000.00лв.( осемдесет хиляди лв.) и правно
основание по чл.558,ал.5 във вр.
чл.557,ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ - в хипотезата
- неимуществени вреди вследствие на
телесни увреждания, причинени на територията на Република България, от моторно превозно средство, което обичайно
се намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите;Иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва с правно
основание чл.86 от ЗЗД и цена708.33лв. Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от
06.12.2019г. – подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
За да
се произнесе по всеки от исковете, съдът съобрази следното:
І. Относно иска за обезщетение за
неимуществени вреди:
По допустимостта на иска:
Тъй
като с главния иск се претендира обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 02.05.2019г., приложим закон е КЗ в сила
от 01.01.2016г. Този нормативен акт предвижда в разпоредбата на чл.558,ал.5 от КЗ във вр чл.496 КЗ във вр. чл.380 от КЗ,
специална допълнителна
предпоставка за допустимост на иска по чл.557,ал.1,т.2, б.“а“ от КЗ във вр.
чл.558,ал.5 от КЗ, предявен от увреденото лице срещу Гаранционния фонд,
предварително сезиране на застрахователя по чл.380 от КЗ и изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезирането за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и фонда
по повод заплащане на застрахователно обезщетение. В случая Гаранционният
фонд е сезиран по чл.380 от КЗ с молба
№24-01-348/30.05.2019г.( писмо на ГФ до ищцата на л.8 от делото), а исковата е
заявена по пощата с пощенско клеймо от
05.12.2019г. и е регистрирана с ВХ.№14187/09.12.2019г. От тези данни следва, че
е налице специалната процесуална
предпоставка за допустимост на предявения иск. Освен това, искът е
допустим и с оглед общите критерии на
ГПК, тъй като е предявен между надлежни страни, при наличие на правен интерес и
в исковата молба се обосновават фактическите предпоставки на чл.557,ал.1т.2, б.“а“ от КЗ.
Неоснователно
е възражението на ответника, заявено в писмената защита, че искът е недопустим,
тъй като пострадалата е знаела, че
водачката на МПС, с което е причинено ПТП е неправоспособна. - Твърдяното обстоятелство не е основание за недопустимост на иска,
а за основателност и има
значение за размера, в който
същият се уважава, тъй като сочи на съпричиняване от страна на пострадалата.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на
исковата претенция по причина на това, че лицето, управлявало самокатастрофиралия автомобил и всички
пътуващи в него, са знаели, че за същия не е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. – В разпоредбата на чл.557,ал.3,т.2 от КЗ е предвидено, че Гаранционният фонд не извършва плащане от
Фонда за незастраховани МПС за вредите, претърпени от лице, което по собствена
воля е пътувало в моторното превозно средство, като е знаело, че същото
не е застраховано и Гаранционният фонд е доказал, че лицето е знаело това
обстоятелство. От тълкуването на тази разпоредба следва, че визираните в нея
предпоставки са условие за неоснователността на иска, а не за
неговата допустимост. В тежест на ГФ е
да установи, че пострадалото лице е знаело, че се качва в автомобил, който не е
застрахован, а доказването може да се извърши само в хода на съдебното дирене,
при което исковата претенция се разглежда по същество. По- горе съдът посочи,
че не са представени доказателства
ищцата и другите пътуващи да са знаели, че за МПС, с което са предприели
пътуване не е сключена застраховка „ГО“.
По аналогичен начин е неоснователно и
възражението за недопустимост, поради това, че не са налице предпоставките за
плащане на чл.557 от КЗ. – За да е допустим иска за обезщетение е необходимо
ищецът да твърди наличието на предпоставките на
законовия текст, а тяхното
установяване обуславя основателността, а
не допустимостта на претенцията.
По основателността на иска:
За да
се реализира отговорността на ответника
– „Гаранционен фонд“ по чл.557,ал.5 във вр. чл.557,ал.1,т.2, б.“а“ от КЗ, е
необходимо да е осъществен деликт под формата на ПТП, от водач на автомобил, за който не е
сключена застраховка „Гражданска отговорност.
Ищецът следва да докаже твърденията си, изложени в
исковата молба и в допълнителната искова
молба:Настъпването на ПТП; Механизма на ПТП.;
Предпоставките на чл.380 във вр.
чл.496 от КЗ; Вид и характер на причиненото увреждане; Причинно-следствена връзка между ПТП
и настъпилото увреждане; Претърпени болки и страдания, Продължителност на
оздравителния период.
Ответникът
следва да обори твърденията, изложени в исковата молба, като установи, че не са
налице фактическите положения, описани в
исковата молба да докаже твърдяното съпричиняване от страна на пострадалата.
Съгласно
чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Съгласно
чл.383,ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда.
Следователно, съгласно чл.300 от ГПК във вр.
чл.383,ал.1 от НПК, въз основа на споразумението, одобреното от Районен съд-Червен бряг на 11.12.2019г. по
НОХД №352/2019г., настоящият съдебен състав приема за установено, че на 02.05.2019г.
около 00.30часа на път ІІІ-1306, на около 1 км. след изхода от гр.Койнаре в
посока с.Глава, третото лице помагач на
страната на ответника Г.В.И. при управление на лек автомобил „Ауди“, модел А6,
с рег.№***, без да има необходимата правоспособност, нарушила правилата за движение по пътищата(чл.5,ал.1 и
ал.2, чл.20,ал.1и ал.2, чл.21,ал.1 и ал.2, чл.150 от ЗДвП) и по непредпазливост
причинила средна телесна повреда на В.Д.Д.
от гр.Койнаре, изразяваща се в счупване на първи шиен и първи поясен прешлен,
което довело до трайно – за повече от месец, затруднено движение на врата и снагата –
престъпление по чл.343,ал.3, б.“а“ във вр. ал.1,б.“б“ във вр. чл.342,ал.1 от НК.
Налице са всички елементи от състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД - деяние, противоправност на
деянието, вина, причинна връзка, вреди.
Безспорно
е установено, че за автомобила, при
управлението на който е настъпило ПТП, от което е пострадала ищцата, не е била
сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ с покритие за
датата на събитието. Това е
достатъчно за да се приеме, че предявеният от ищцата против ответника иск с правно основание по чл.557,ал.1,т.2,б.“а“
от КЗ във вр. чл.558,ал.5 от КЗ – за заплащане на обезпечение от Фонда за
незастраховани МПС, е доказан по основание.
Възражението на ответника, че
исковата претенция не е доказана по основание, е неоснователно по
съображенията, изложени по-горе. Съгласно чл.300 от ГПК във вр.
чл.383,ал.1 от НПК, с одобреното от
наказателния съд споразумение за
решаване на делото, са установени
извършено деянието, неговата противоправност, виновността на дееца, причинна
връзка между деянието и настъпилите вреди. Освен това, в хода на съдебното
дирене, проведено пред гражданския съд, разглеждащ последиците от
деянието, от приетите съдебно-медицинска
и авто-технически експертизи, отново се доказва пряката причинна връзка
между виновно извършеното деяние от
водача на незастрахования автомобил и уврежданията на ищцата.
За да се произнесе относно
размера, в който следва да се уважи искът, съдът съобрази следното:
Възражението
на ответника, че ищцата, пътувайки без обезопасителен колан е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, е основателно. –Въз основа на съвкупната преценка на заключенията на САТЕ
и СМЕ, и на материалите, намиращи се в приложеното наказателно производство,
съдът приема, че ищцата е пътувала без обезопасителен колан.(По горе бяха изложени съображения за това:При огледа,
извършен непосредствено след ПТП, е установено и отразено в протокола, че
предните колани на автомобила са блокирани до колоните – неизползвани. В съдебно заседание, на стр. 10 от протокола,
в.л. инж.П. обяснява, че когато има инерционни сили и се натоварва автомобила и
коланите не са поставени, те се блокират
до колонките, както е отразено в протокола.
Освен това движенията на тялото на пострадалата , което се е блъскало в
различни части на купето, видът и степента на уврежданията, сочат, че същата е
била без обезопасителен кола, тъй като ако коланът е правилно поставен, той ще
закрепя тялото към седалката и то няма
да се движи в купето при удар в челни препятствия и при неравности в крайпътния
терен, както е станало при процесното
ПТП)
Предназначението
на предпазния колан е да предотврати или да намали настъпването на травматични
увреждания при ПТП.При внезапно или рязко спиране при силно ускорение или
забавяне, предпазният колан блокира автоматично за да възпре тялото от
движение. Затова при удар на лек автомобил, при поставен обезопасителен колан,
действащите върху пътника инерционни сили се поемат в зоната на контакта с колана.
Ето защо при употреба на обезопасителен колан тежестта на травматичните
увреждания и смъртността са много по-ниски – съгласно статистиките до
50-60%.
Пред
вид на изложеното, съдът приема, че ако беше поставила обезопасителен
колан, травматичните увреждания на
ищцата щяха да бъдат избегнати или щяха да бъдат значително по-леки. Като не
е използвала обезопасителния колан,
ищцата е допринесла заедно с управляващата
МПС, за настъпването на резултат,
изразяващ се в телесни увреждания.
Разпитана като свидетел на досъдебното
производство, същата е заявила, че е поставила обезопасителен колан, но
твърдението й се опровергава от заключението на авто-техническата експертиза.
Процесуалният
представител на ищцата твърди, че възражението на ответника за съпричиняване,
изразяващо се в това, че ищцата е предприела качване в автомобил, като е
знаела, че водачът е неправоспособен, е
недопустимо, тъй като същото не заявено
своевременно. Съдът приема, че действително ответникът не е обосновал своевременно възражението си за
съпричиняване с посочения факт.- Същото е направено една в хода на съдебните
прения и в писмената защита. Това обстоятелство обаче е изтъкнато в хода на
съдебното дирене от третото лице помагач
на страната на ответника – Г.И., в първото по делото заседание, в което е
участвала. (Същата е конституирана като
подпомагаща страна в закрито съдебно заседание и е призована за насроченото
о.с.з.) В обясненията си на стр.14 от
съдебния протокол е заявява, че
всички са знаели, че тя не е правоспособен водач. Тъй като съгласно
чл.221,ал.1 от ГПК, третото лице има право да извършва всички съзопроизводствени
действия, с изключения на действията, представляващи разпореждане с предмета на спора, съдът
намира, че възражението за съпричиняване , изразяващо се в знание на
пострадалата, че се качва в автомобил, управляван от неправоспособен, е
направено от надлежна страна и своевременно.
Разгледано
по същество, това възражение е основателно. – Преди всичко, липсата на правоспособност за управление на МПС е
елемент от състава на престъплението, за което третото лице, като водач на МПС
е призната за виновна с одобреното споразумение. Освен това с оглед близките
отношения между четирите момичета,
всички са знаели, че никоя от тях не
притежава свидетелство за правоуправление.
Затова съдът приема, че ищцата е
допринесла за причинените й в резултат на ПТП увреждания, тъй като се е качила
в автомобил, управляван от нейна съученичка, за която е знаела, че не е
правоспособен водач. Общоизвестен факт е,че правоспособност за управление на
МПС се придобива с навършването на 18 годишна възраст. Ищцата, третото лице и
другите две момичета , към м. май 2019г.
наскоро са били навършили
пълнолетие. Това обстоятелство задължава ищцата, преди да приеме поканата за разходка с автомобил, да
се увери дали неговият водач е правоспособен. Логичен е изводът, че ако ищцата
не се беше качила в автомобила,защото е знаела, че управляващата го Г.И. не
притежава свидетелство за правоуправление, вредоносният резултат нямаше да
настъпи.
Въз
основа на одобреното от съда споразумение по чл. 382 от НПК, с което водачът на
МПС-то е признат за виновен в причиняване на средна телесна повреда и въз
основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене по настоящето
дело, гражданският съд приема, че
съотношението в поведението на пострадалата ищца В.Д.
и на третото лице помагач Г.И., допринесло за настъпването на телесното увреждане е 1:1. Така приетото съотношение следва да се съобрази при
определяне размера на обезщетението за вреди и като последица от това и на
обезщетението за забава, заявено като отделен иск.
За да присъди обезщетение, съдът
съобрази следното:
Ищцата
претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в телесни
увреждания и неприятни емоционални изживявания, настъпили в резултат от
ПТП, предизвикано от водач на
незастрахован лек автомобил. Съгласно
чл.52 от ЗЗД,обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали.
От
медицинската документация, представена от ищцата, от съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от в.л. доц.д-р Д.Д. и обясненията му, дадени в о.с.з., се
установява, че нормалният оздравителен
процес при вида счупване, причинено на ищцата, продължава около три и половина
месеца. Тъй като няма медицинска документация за усложнения, същият
счита, че същата се е възстановила. От показанията на свидетелите И.Д. и В. М.,
които като майка и баба, живеещи с нея и имащи непосредствени впечатления, се
установява, че болките и страданията са
продължили по-дълго и продължават да
налагат ограничения във връзка с дейностите, които може да извършва. Освен това инцидентът е предизвикал
силен стрес, влошил емоционалното й състояние и като цяло качеството й
на живот.
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ищцата
е претърпяла неимуществени вреди, както като физически увреждания, болки и
страдания, така и като неприятни
емоционални изживявания.
Като съобрази настъпилите увреждания на
здравето на ищцата, лечението чрез имобилизация на кръст и врат, принудителното
неподвижно положение в началото на оздравителния период, невъзможността да се обслужва сама, претърпените
болки, страдания, стресови реакции,
неприятни емоционални изживявания, които
не са преодолени, социално-икономическата
обстановка в страната към момента на деликта, допустимият максимален размер на
обезщетението, изплащано от ГФ съгласно чл.558,ал.1 от КЗ и практиката на
съдилищата по аналогични казуси, съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди на ищцата
може да се определи в размер на 50000.00лв.(петдесет хиляди лв.) Тъй като съдът приема, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата в съотношение с поведението на водача на МПС в
размер 1:1, определеното обезщетение, трябва
да се намали съгласно чл.51,ал.2 с 1/2 и
на ищцата да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000.00лв.
( двадесет и пет хиляди лв.)Следователно,
ответникът Гаранционен фонд, следва да бъде осъден да заплати на ищцата като
увредено лице, обезщетение в размер на 25000.00лв.(двадесет и пет хиляди лв.) за неимуществени вреди по
Щета №19-210213/30.05.2019г, настъпили в резултат на ПТП, причинено при
управление на МПС, за което не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Върху
присъдената сума ответникът дължи законна лихва, считано от подаване на
исковата молба – 06.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
За
разликата от 25000.00лв. до 80000.00лв., искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Неоснователно
е позоваването от страна на ответника на разпоредбата на
чл.557,ал.3,т.2 от КЗ. Съгласно същата Гаранционният фонд не извършва плащане
от Фонда за незастраховани МПС за вредите, претърпени от лице, което по
собствена воля е пътувало в моторното превозно средство, като е знаело, че
същото не е застраховано и Гаранционният фонд е доказал, че лицето е знаело
това обстоятелство. Следователно, за да бъде отхвърлена претенцията на
пострадалото лице за заплащане на обезщетение от ГФ, заявено по реда на чл.558,ал.5 от КЗ, е
необходимо едновременното наличие на
следните три предпоставки: Лицето да е
пътувало по собствена воля в МПС; Последното да не е застраховано; Лицето да е
знаело, че МПС не е застраховано. Знанието обаче не се предполага, а подлежи на
доказване от страна на ГФ. В случая действително ищцата като пострадало лице
доброволно е пътувала в МПС, което не е застраховано, но от доказателствата по делото не се установи
същата да е знаела за липсата на застраховка.
ІІ. Относно иска за обезщетение
за забава:
Ищецът
претендира обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на 708.33лв.,
представляваща законна лихва за периода от 29.08.2019г.до 06.12.2019г.
За да
се произнесе по тази претенция, съдът съобрази следното:
Съгласно
чл.558,ал.1, изр.последно от КЗ, лихвите за забава на Гаранционния фонд се
изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497.
Съгласно чл.497,ал.1 от КЗ,застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл.
106, ал. 3;
2.
изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3.
Тъй
като в случая ищцата като увредено лице не е представила всички доказателства,
които са поискани от застрахователя по
чл.106,ал.3 от КЗ, което обстоятелство следва от писмото на застрахователя на л.8 от делото и не
се оспорва, тъй като е представено
заедно с исковата молба, съдът
приема, че лихва не може да се присъди с
начална дата съгласно сроковете по чл.497,ал.1 от КЗ, а се дължи, считано от
подаване на исковата молба – 09.12.2019г.,както беше посочено, а исковата претенция по чл.86 за периода от
29.09.2019г. до 06.12.2019г. в размер на 708.33лв., следва бъде отхвърлена като
неоснователна.
ІІІ.Относно разноските:
Съгласно
чл.78 от ГПК, ответникът дължи разноски
съобразно уважената част от иска, а ищецът – съгласно отхвърлената. В
конкретния случай, с оглед изхода на делото, страните дължат разноски, както
следва:
Разноски,
дължими от ответника:
На
основание чл.83,ал.2 от ГПК, ищцата е освободена от предварително заплащане на
такси и разноски по делото. С оглед изхода на производството, ответникът следва
да бъде осъден на основание чл.78,ал.6
във чл.69,ал.1,т.1 от ГПК да заплати по Бюджета на Съдебната власт, в полза на
Окръжен съд-Плевен, държавна такса от 1000.00лв.( хиляда лв.) върху уважената част от иска в
размер на 25000.00лв.С оглед уважената част от иска, ответникът следва да
възстанови и заплатените от бюджета на съда разноски за експертизи, както
следва: От бюджета на Плевенски окръжен съд е преведена общо сумата от
400.00лв. за експертизи.(200лв.- за автотехническа и 200лв. – за
съдебно-медицинска) При положение, че
искът е уважен за сумата от 25хил.лв., при цена 80хил.лв, ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд-Плевен на основание
чл.78,ал.6 от ГПК разноски за
експертизи в размер на 125.00лв.( сто
двадесет и пет лв.)
Пълномощникът
на ищцата претендира заплащане на адвокатско възнаграждение на основание
чл.38,ал.2 от ЗА, като се съобрази, че адв.П.К. е регистрирана по ЗДДС. Съдът
съобразявайки разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определя в възнаграждение в размер на сумата от 1280лв.,
върху което съгласно §2а от ДР,
за регистрираните по ЗДДС,
се начислява дължимият
данък върху добавената стойност и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. От това следва, че крайният
размер на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди в тежест на
ответника е 1536.00лв.( хиляда петстотин
тридесет и шест лв.)
Разноски,дължими от ищеца:
Ответникът Гаранционен фонд
претендира заплащане на разноски в
размер на 600лв. за експертизи и адвокатско възнаграждение в размер на
дължимото юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК.
Съдът посочва, че освобождаването на ищцата от
разноски по чл.83,ал.2 от ГПК не се отнася
до разноските, които дължи на ответника съобразно изхода на делото. При
положение, че предявеният иск с цена 80000лв. е уважен за 25000.00лв., ищцата
следва да заплати на ответника разноски
за експертиза в размер на 412.50лв.( четиристотин и дванадесет лв. и 50ст)
Като съобрази искането на процесуалния представител на ответника,
адвокатското възнаграждение да бъде заплатено до размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК, по критериите на чл.25,ал.1
и ал.2 от НЗПП, съдът приема, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450.00лв.(
четиристотин и петдесет лв.) Общо ищцата дължи на ответника разноски съобразно
отхвърлената част от иска н размер на 862.50лв.( осемстотин шестдесет и два лв.
и 50ст.)
Спорът е разгледан като търговски по реда на
Глава ХХХІІ от ГПК, макар, че не са налице предпоставките на чл.365 от ГПК.
Поради промяна на докладчиците съдът не се е произнесъл по възражението на
ответника за разглеждане по общия ред, заявено с отговора на исковата молба,
нито служебно е повдигнал този
въпрос. Независимо от това, процесуалните права на страните не са
накърнени.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд,
Търговско отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД – гр.София 1000, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на
В.Д.Д., ЕГН-********** с постоянен адрес *** и съдебен адрес ***,
офис10, на основание чл.558,ал.5 във вр.чл.557,ал.1,т.2, б.“а“ от КЗ във вр.
чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД, СУМАТА от 25000.00лв.(
двадесет и пет хиляди лв.) по Щета № 19-210213/30.05.2019 - обезщетение за неимуществени вреди, причинени
при ПТП, осъществено виновно от Г.В.И.
на 02.05.2019г. на път ІІІ-1306, при управление на лек автомобил „Ауди А6“,с
рег.№***, без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва, считано от 06.12.2019г. до окончателното изплащане, като за
РАЗЛИКАТА до 80000.00лв.( осемдесет хиляди лв.) ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от В.Д.Д., ЕГН-********** с
постоянен адрес *** и съдебен адрес ***, офис10, СРЕЩУ ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД – гр.София 1000, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, ИСК с правно основание чл.86 от ЗЗД и цена
708.33лв.,представляваща обезщетение за забава за периода от 29.08.2019г. до
06.12.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр.София 1000, ул.“Граф Игнатиев“№2,
ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2 и
чл.69,ал.1,т.1 от ГПК по Бюджета на
Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-Плевен, държавна такса от 1000.00лв.( хиляда лв.) върху уважената част от иска.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД – гр.София 1000, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал.6 във вр.чл.83,ал.2
и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК по
Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-Плевен, СУМАТА от 125.00лв.( сто двадесет и пет лв.) -
възнаграждения за вещи лица съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД – гр.София 1000, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат П.К. от САК с адрес ***,
офис 10, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 1536.00лв.( хиляда петстотин
тридесет и шест лв.)
ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН-********** с постоянен адрес *** и
съдебен адрес ***, офис10, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД – гр.София 1000, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, РАЗНОСКИ на основание
чл.78,ал.3 от ГПК в размер на 862.50лв.( осемстотин шестдесет и два лв. и
50ст.)
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице – Г. В. И.,
ЕГН-********** с адрес ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-В. Търново в 2-седмичен срок
от връчването на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: