Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 144
гр. Сливен, 20. 09. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на осемнадесети
септември, две хиляди
и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административно-наказателно дело
№ 145 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Роко-2017“ ЕООД –
гр. Сливен, представлявано от Д.М.С., подадена против Решение № 240 от
30.05.2019 г., постановено по АНД № 583 / 2019 г. по описа на Районен съд–
Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № F435405 от 26.11.2018 г., издадено от Директора на Офис Сливен
при ТД на НАП – Бургас, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл.
92, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и на основание
чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В жалбата си касационният жалбоподател твърди, че
обжалваното решение е незаконосъобразно. Счита, че Районният съд неправилно е
приел, че случаят не е маловажен. Посочва, че са налице всички условия за
прилагане на института на маловажност на административното нарушение. Моли
решението на Районния съд да бъде отменено.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от у. Д.С., която поддържа жалбата и моли да бъде
уважена.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в
сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,
първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил
административното нарушение, за което е ангажирана имуществената му отговорност;
изложил е обосновани съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН; направил е извод, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения; счел е, че размерът на наложената
санкция е правилно определен.
Решението
на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните
по делото доказателства и с приложимото право.
Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че не е налице
маловажен случай на административно нарушение. Възраженията на касационния
жалбоподател са неоснователни.
Видно от
установената по делото фактическа обстановка, при изготвяне от служители на ТД
на НАП – Бургас, офис Сливен, на справка за неподадени декларации от програмния
продукт на НАП, е констатирано, че от „Роко-2017“ ЕООД не е подадена годишна
данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. в законоустановения срок до 02.04.2018 г.; от
справка на електронния касов апарат с фискална памет за конкретен ЕИК е
установен оборот за данъчен период 2017 г., поради което е прието, че лицето не
отговаря на изискванията на § 1, т. 30 от ДР на Закона за счетоводството /ЗСч/,
и е следвало да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. За
констатираното, на 31.10.2018 г. от служител на ТД на НАП – Бургас, офис
Сливен, е съставен АУАН срещу „Роко-2017“ ЕООД, за това че не е подадена в
законоустановения срок годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г.
Въз основа на съставения АУАН, на 26.11.2018 г. е издадено процесното НП, в
което наказващият орган, след като е счел за неоснователно подаденото срещу
акта възражение, е приел, че „Роко-2017“ ЕООД е нарушило реда за деклариране на
корпоративен данък и е извършило нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, поради
което е наложил на дружеството имуществена санкция, на основание чл. 261, ал. 1
от ЗКПО.
С оглед установените по делото факти, изводът на
Районния съд, че по делото е установено, че търговското дружество е извършило
процесното административно нарушение, е правилен. По делото са събрани
доказателства, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 92, ал. 2
от ЗКПО да подаде в ТД на НАП годишна данъчна декларация за 2017 г. в
установения от закона срок. За неизпълнение на това задължение, в ЗКПО е
предвидена административнонаказателната разпоредба на 261, ал. 1, която в
разглеждания случай е приложена правилно от наказващия орган с налагане на
санкция в минимално предвидения от законовата разпоредба размер.
Правилни са и изводите на Районния съд, че процесното
административно нарушение не носи белезите на маловажен случай. От събраните по
делото доказателства не би могло да се направи обоснован извод за маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на закона. Касационният
жалбоподател е т. по занятие и като такъв е длъжен при осъществяване на т. си
дейност да полага квалифицираната грижа на добър т. С неизпълнението на
задължението за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО,
търговското дружество е осъществило поведение, противоречащо на установения ред
за деклариране на корпоративен данък. Процесното нарушение е формално по своя
характер и осъществяването на състава му не е обвързано с настъпване на
определен вредоносен резултат. Предвид характера на нарушението и обществените
отношения, които то засяга– обществени отношения, свързани с данъчното облагане,
както и липсата на обстоятелства, които да сочат, че конкретното нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване
не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 240 от 30.05.2019 г., постановено
по АНД № 583 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: