№ 54114
гр. София, 16.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20221110125680 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление на Б. К. Д. срещу /фирма/ за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изп. лист за
парични вземания въз основа на нот. акт за учредяване право на строеж върху
недвижим имот № 185, том 1, дело № 149/2019г.
Заявителят основава вземането си от 10 000лв. на клаузата на раздел VIII от
нотариалния акт, като вземането представлява обезщетение за забава от
страна на приемателя - длъжник за завършване на строителството.
Съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено по следните
съображения:
В раздел VIII от процесния нотариален акт е предвидено, че приемателят
/длъжникът/ ще завърши строителството в двугодишен срок, считано от
датата на предаване и приемане на строителната площадка, удостоверено с
протокол за откриване на строителната площадка и определяне на строителна
линия и ниво. Този срок се удължава с времето, през което поради
форсмажорни обстоятелства и причини същият е бил възпрепятстват да
изпълнява строителните дейности. Уговорено е, че за завършването на
строителството страните приемат датата на съставянето и подписването на
констативен акт за установяване годността за приемане на строежа
/приложение № 15/. Предвидено е, че ако след изтичане на уговорения срок
строителството не е завършило и обемът на незавършените строително-
монтажни работи не надвишава 1/5 част от всички подлежащи на изпълнение
СМР, собствениците - учредители имат право на обезщетение за забава в
размер на стойността на останалите незавършени работи по обектите на
1
собствениците и съответните идеални части от общите части на сградата, като
върху дължимото обезщетение се начислява законна лихва от датата на
изтичане на срока за завършване на строителството до окончателното
предаване на обектите и завършване на сградата, удостоверено с
подписването на констативен акт - приложение № 15.
За да възникне вземането за неустойка на собственика - учредител, е
необходимо да настъпят две кумулативни предпоставки - строителството да
не е завършено след уговорения срок и обемът на незавършените работи да не
надвишава 1/5 част от всички подлежащи на изпълнение СМР. От самото
съдържание на нотариалния акт, въз основа на който се иска издаване на
заповедта по чл. 417 ГПК, не може да се направи извод, че тези предпоставки
са настъпили. Такъв извод не може да се направи и от приложените
констативен протокол /л. 15/ и акт за приемане на конструкция /л. 16-17/.
Както е разяснено в т. 4а от ТР № 4/2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за
акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно
изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е
предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е
определен в самия документ или определяем по посочен в него начин
/например като процент/. В т. 4б от същото ТР изрично е посочено, че
разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК допуска с официален или изходящ от
длъжника частен документ да се доказва само изискуемостта на установени с
документи по чл.417 ГПК вземания, за които се отнася самият документ.
Недопустимо е по този ред да се доказват елементи от фактическия състав, от
който възниква претендираното вземане.
В случая, с представените констативен протокол и акт за приемане на
конструкцията, които не са част от документа, въз основа на който се иска
издаване на заповедта, се цели да се установи вторият елемент от
фактическия състав, пораждащ правото на неустойка, а именно обемът на
свършените СМР. С документ по чл. 418, ал. 3 ГПК обаче може да се
установява само изискуемостта на вземането, а не елементи от фактическия
му състав. Друг въпрос е, че констативният протокол /л. 15/ въобще не е ясно
на коя датата е съставен, а актът за приемане на конструкцията е от
07.07.2020г. - дата, която предхожда изтичането на двугодишния срок. Тоест,
същите не установяват фактическото положение към релевантния момент. А
2
и в производството по издаване на заповед за изпълнение съдът не може да
изследва какъв обем от СМР са извършени и дали не надвишават 1/5 част от
всички подлежащи на изпълнение СМР.
За пълнота следва да се посочи също, че макар размерът на неустойката да е
определяем, в настоящото производство, което не е исково и се отличава с
бързина, е напълно невъзможно съдът да определи размерът й, който е
свързан със "стойността на останалите незавършени работи по обектите на
собствениците и съответните идеални части от общите части на сградата".
По изложените съображения, заявлението подлежи на отхвърляне.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 98071/17.05.2022г., подадено от Б. К. Д. за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изп. лист за
парични вземания срещу /фирма/.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в
1-месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3