РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Монтана, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Др. Никова
Членове:Диана К. Йорданова
Таня Т. Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Таня Т. Живкова Въззивно гражданско дело №
20211600500212 по описа за 2021 година
Настоящото въззивно производство е образувано пред МОС след отмяна на решение
на МОС и връщане на делото за ново разглеждане.
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на Н. К.
против решение на Районен съд – Монтана от 10 януари 2020 г. по гр. д. №833/2019 г., с
което са отхвърлени исковете й за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, за възстановяване на заемана преди уволнението длъжност и за
присъждане на обезщетения по чл. 225, ал. 1 и по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателката Н.К. твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно . Посочва, че съдът не е обсъдил всички писмени доказателства,
намиращи се в нейното лично трудово досие и този пропуск е довел до неправилни правни
изводи. От друга страна съдът е дал вяра на показанията на свидетели, които са зависими от
работодателя и изложеното от тях не съответства на действителните отношения в
колектива.В писмената защита пред настоящата инстанция твърди,че работодателят е
допуснал нарушение на чл.195,ал.1 КТ ,като е изложил подробни съображения в тази насока
,поради което и решението на ВКС е неправилно.Твърди,че нарушенията не са
индивидуализирани в атакуваната заповед,като не е посочена и датата,на която са
извършени, което не само нарушава чл.195 КТ, но и затруднява защитата.По същество
излага доводи,че не са събрани каквито и да доказателства за извършени нарушения на
трудовата дисциплина,а посочените като такива в заповедта не покриват критериите на
чл.187 КТ.Предвид гореизложеното атакуваната заповед е незаконосъобразна и като такава
следва да бъде отменена,както и решението на МРС,като й бъдат присъдени разноските за
всички инстанции .
Въззиваемата страна Домашен социален патронаж – *, чрез своя процесуален
представител, в писмен отговор оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Изтъква, че поведението на въззивницата е конфликтно, тя от дълго време създава
напрежение в колектива, присвоявала си функциите на управителя – все нарушения, които
1
са установени по безспорен начин и обосновават наложеното най-тежко дисциплинарно
наказание. Претендира присъждане на деловодни разноски.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
По същество същата е основателна, като съображенията на съда за този извод са
следните:
За да отхвърли предявените искове РС-Монтана е приел,че работодателят е изпълнил
задълженията си по чл.193 и чл.195 КТ , а ищцата безспорно е извършила посочените в
заповедта нарушения, поради което и същата е законосъобразна.
Настоящата инстанция не споделя този правен извод по следните съображения:
По делото е установено, че Н.К. е работела по трудов договор в Домашен социален
патронаж – *като *, считано от 11.10.2010 г. По повод подадени писмени сигнали от три
служителки на службата: А.Й., С.Д. и С.К за това, че К. се намесвала в работата им,
заплашвала с уволнение, следила ги за спазване на работното време, създавала напрежение в
работата, работодателят образувал дисциплинарно производство. На 23 януари 2019 г. К.
била поканена да даде обяснения във връзка с поведението си спрямо А.Й., С.Д. и С. К.. В
същия ден тя представила писмени обяснения, а на следващия била издадена процесната
заповед № 3 за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Посочените в заповедта
основания са чл. 190, ал.1, т. 3 от КТ: системни нарушения на трудовата дисциплина; чл.
190, ал. 1, т. 4 от КТ: злоупотреба с доверието на работодателя и чл. 190, ал.1 т. 7 от КТ:
други нарушения на трудовата дисциплина. В мотивите си работодателят е изброил като
дисциплинарни нарушения, извършени в продължителен период от време: „създава
напрежение в колектива, държи се като управител , без да са й делегирани такива
правомощия, заплашва служителите със съд, намесва се в преките им задължения,
интригантства, държи се арогантно с колегите си и неуважително с работодателя, не
изпълнява конкретно възложени й устни нареждания, злоупотребява с доверието, подала
жалба до полицията против кмета на общината“.
В исковата молба ищцата прави няколко основни възражения ,обуславящи
незаконосъобразността на атакуваната заповед.
На първо място, в исковата молба се твърди,че в заповедта не са конкретизирани
допуснатите нарушения,като липсва и времето, през което са извършени /л.3,л.4/.Това
оплакване е основателно,като съображенията за това са следните.
Действително, в мотивите си работодателят е характеризирал поведението на К., но
не става ясно кои правила за трудовия ред в ДСП и какви установени норми на трудовата
дисциплина тя е нарушила. Дисциплинарните нарушения са действия или бездействия на
служителя, с които той грубо нарушава правила и норми за работа. За да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение, поведението на служителката трябва да
погазва правилата за организация на работния процес и технологичната дисциплина, за
безопасност на труда, етични норми, изисквания за лоялност и др. такива, които при всяко
положение са били сведени до знанието й и като част от длъжностната й характеристика тя е
имала задължението да съблюдава в работата си. В случая работодателят в заповедта за
уволнение не цитира нито една норма, правило или установена практика, следването на
които са били задължение на К..
Обозначаването на времето на извършване на нарушението е нужно от една страна, за
да се изследва спазване на срока за налагане на наказанието и от друга, за да знае
служителката с кои свои прояви е престъпила правилата за работа.
В заповедта е посочено като основание за налагане на това наказание чл. 190, т. 3 -
2
"системни нарушения на трудовата дисциплина"; т.4 - "злоупотреба с доверието на
работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения" и т.7 - "други тежки
нарушения на трудовата дисциплина".
Цитирането на т. 3 на чл. 190 от КТ изисква системност на нарушенията, но те освен
че следва да са поне три, като поне едно от тях трябва да не е наказвано и да са извършени в
период от една година. Заповедта за уволнение изброява предходни две заповеди за налагане
на дисциплинарни наказания/ Заповед № 52/11.10.2018г.,с която е наложено наказание
„забележка“ за нарушения,визирани и в настоящата заповед/ , едната от които отменена след
съдебно оспорване/ Заповед № 58/29.10.2018 г. ,с която е наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“/ .Работодателят не е изяснил дали предходните
нарушения, вече по които има постановено наказание , са елемент от системността и с кои
нови прояви (посочени чрез време, място и конкретни действия) служителката е проявила
упорство в нарушаването на трудовите правила.
От мотивите на заповедта не става ясно как и по какъв начин ищцата е
злоупотребила с доверието на работодателя или разпространила поверителни за него
сведения, а описаните нарушения / подаване на жалба до полицията ,разпита на управителя
като свидетел / не могат да бъдат отнесени към тази хипотеза, поради което следва да се
приеме, че и това основание не е налице.
Също така не става ясно и кои са другите тежки нарушения на трудовата
дисциплина. В мотивите на заповедта липсват обстоятелства, сочещи на неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването
на трудовото правоотношение - такива нито са формулирани, нито пък е посочено къде и по
какъв начин са предвидени тези "други" трудови задължения, които ищцата не е изпълнила.
Трайна е съдебната практика, че мотивите на заповедта не могат да бъдат допълвани
в хода на съдебното производство чрез събиране на нови факти и обстоятелства, които не са
посочени в заповедта и за които на ищцата не са искани обяснения по смисъла на чл. 193 от
КТ.
На второ място, в исковата молба се твърди,че от страна на ищцата не са допуснати
нарушения на трудовата дисциплина .Както бе изложено по-горе,при неясно изложени
нарушения се усложнява както защитата на работника, така и проверката доколко са налице
такива.
В процесния случай,от събраните по делото доказателства се установява безспорно,
че действително между ищцата и останалите членове съществува напрежение от доста
време,като ищцата се е опитвала да контролира изпълнението на служебните задължения на
останалия персонал.В жалбата си до управителя служителите твърдят,че същата се отнася
неуважително към тях,че се страхуват от нея,защото ги заплашва непрекъснато със съд или
прокуратура .Разпитани в съдебно заседание, св.А.Й.,С.Д. и С.П. свидетелствуват относно
посочените по-горе факти, но техните показания касаят отношенията още от 2012 г.,като се
посочват факти,настъпили от тогава до сега.Всички обаче са категорични,че ищцата си
изпълнява конкретните задължения,като всъщност проблема е,че оспорва качественото
изпълнение на същите от страна на останалите служители .Анализирайки техните показания
във връзка с мотивите в заповедта,се налага извода,както е приел и МОС при предходното
гледане на делото,че в случая са налице липса на качества у служителката да изпълнява
трудовите си задължения поради особеностите на характера й и невъзможност да се впише в
колектива и работната среда, да взаимодейства с останалите членове на екипа, но това не е
основание за налагане на дисциплинарно уволнение.
Въззивният съд намира оспорената заповед за дисциплинарно уволнение за
3
немотивирана, поради което искът за отмяната й е основателен.
Отмяната на заповедта за уволнение е предпоставка за възстановяване на
въззивницата на заеманата преди уволнението длъжност „*“ в Домашен социален патронаж
– *, поради което МОС отменя решението на МРС и в частта, с която е отхвърлен искът по
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
С незаконното уволнение работодателят е поставил въззивницата в състояние на
принудителна безработица, за което дължи обезщетение на основание чл. 225 от КТ.
Размерът на това обезщетение се равнява на брутното трудово възнаграждение за времето,
през което служителката е останала без работа поради това уволнение, но за не повече от 6
месеца. Съгласно заключението на вещото лице, прието от МРС, обезщетението за
шестмесечен период на безработица би било 3 335,40 лв при брутно трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец 555,90 лв. По делото е била
представена трудовата книжка на въззивницата, от която е видно, че в шестмесечния период
след уволнението тя е работила за времето от 18 февруари до 1 март 2019 г. като продавач и
е получила трудово възнаграждение от 407,66 лв, които МОС приспада от изчисленото
обезщетение за 6 месеца или на въззивницата се дължи обезщетение по чл. 225 от КТ в
размер на 2 927,74 лв.
Решението на МОС, с което е уважена претенцията на ищцата с правно основание
чл. 224 от КТ е влязло в сила, поради което и настоящата инстанция не следва да се
произнася по този въпрос.
При този изход на процеса на въззивницата К. се дължат разноските за двете съдебни
инстанции, които възлизат на сумата 2 850 лв общо.
С оглед изхода на спора ответникът дължи заплащане на ДТ в размер на 402 за двете
инстанции .
На основание горното МОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд – Монтана от 10 януари 2020 г. по гр. д.
№833/2019 г., в частта, с която съдът е отхвърлил предявените искове по чл.344 КТ/за
признаване и отмяната на незакоността на уволнителна заповед № №3/ 24.01.2021г., за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност / и иска с правно основание
чл.225 КТ / , вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО дисциплинарно уволнение на Н.К., ЕГН **********,
от длъжността „*“ и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 3/24.01.2019 г. на
управителя на Домашен социален патронаж – *.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. К. на заеманата преди уволнението длъжност „*“ в Домашен
социален патронаж – *.
ОСЪЖДА ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ – *, представляван от управителя
А. Н., да плати на Н. К. обезщетение на основание чл. 225 от КТ за периода 25 януари 2019 –
28 февруари 2019 г. и 2 март 2019 – 25 юли 2019 г. в размер на 2 927,74 лв заедно със
законна лихва от предявяване на иска на 25 март 2019 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за обезщетение над уважения размер до претендирания от 3 660 лв като
неоснователен.
ОСЪЖДА ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ – *, представляван от управителя
А. Н., да плати на Н. К. раноски по водене на делото в двете съдебни инстанции в размер на
2 850 лв.
ОСЪЖДА ДОМАШЕН СОЦИАЛЕН ПАТРОНАЖ – *, представляван от управителя
А. Н. да заплати по сметка на Окръжен съд-Монтана сумата 402 лв. ДТ.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5